Решение по дело №158/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д., подадена чрез адв. Е. Ф. от САК, против Решение № 9 от 23.04.2025 г., постановено АНД № 20243320200307/2024 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0290-000473/10.09.2024 г., издадено от началник група в РУ Кубрат при ОДМВР – Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Излагат се съображения, че районният съд не е следвало да кредитира показанията на полицейските служители, тъй като не са установили на място водача на автомобила и не са го видели непосредствено след излизането от автомобила. Прави се оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил довода на жалбоподателя, че е избягал уплашен поради това, че е бил нападнат от полицаите с удари и крясъци. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA, бл. № 1328377/30.08.2024 г. за това, че на 30.08.2024 г. около 16.20 ч. в гр. Кубрат, по улица „Добруджа“ с посока на движение към гр. Тутракан, е управлявал лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********, черен металик, собственост на фирма „Лукс Авто 1“ ЕООД – с. Юлиево, без да притежава свидетелство за управление на МПС, с което е нарушил чл. 150 ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Фактическите констатации по АУАН са изцяло възприети от наказващия орган, който с обжалваното пред районния съд наказателно постановление на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лв.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят не притежава свидетелство за управление на МПС и многократно е бил наказван за управление на МПС като неправоспособен водач.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при доказана съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители, които са възприели движението на лекия автомобил и поведението на неговия водач, и подробно са описали начина на установяване на нарушението. Посочили са, че след подаден сигнал за спиране водачът на автомобила рязко свил вляво, навлязъл в паркинга на спортната зала, паркирал в дъното му и избягал. При предприетото издирване бил открит в изоставен имот, скрит в храстите. След отвеждането му в районното управление е била установена самоличността му и е било изяснено, че в свидетелството за регистрация на автомобила той е вписан като негов ползвател. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е извършил констатираното нарушение, преценил е, че правилно е приложена санкционната разпоредба, а размерът на наложеното административно наказание е съответен на извършеното нарушение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил наказателното постановление в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 150 ЗДвП разпорежда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Доказано е по делото, че жалбоподателят е нарушил това правило, като е управлявал МПС без да има правоспособност за това. При това правилно и наказващият орган, и районният съд са преценили, че следва да бъде реализирана административнонаказателната му отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждащ глоба от 100 до 300 лв. Определеният максимален размер на наказанието съответства на високата степен на обществена опасност на дееца, който многократно е бил наказван за предходни нарушения от същия вид.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за недоказаност на авторството на деянието. Въззивният съд е подложил доказателствения материал на задълбочена проверка, подробно е обсъдил гласните доказателства, поотделно и в тяхната взаимовръзка с писмените, и е извел обоснован извод, че доказателствената сила на АУАН не е опровергана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да подкрепи възраженията си по въззивната жалба, че се е намирал в градинка, на разстояние от автомобила, където е изчаквал свой приятел да го закара до с. Лъвино. Ирелевантно е оплакването за побой от полицаите, за което е представено съдебномедицинско удостоверение. Такъв факт е извън предмета на доказване по делото и не влияе върху законосъобразността на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв., определено по реда на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 23.04.2025 г., постановено АНД № 20243320200307/2024 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.