Р Е Ш
Е Н И
Е № 51
гр.Кюстендил, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на
секретаря Вергиния Бараклийска, след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова т.д.№ 44/2019 г. по
описа на ОС- Кюстендил и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Четвърта
„Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“,
чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Образувано е по молба на „***” ЕООД, с
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. *** № *** подадена чрез пълномощника адв.Б.П.П.-
САК, със съдебен адрес *** ***.), притежаващ изрично пълномощно. В молбата са изложени твърдения в насока,
че дружеството е преустановило търговската си дейност в края на м. октомври
2018 г., което е довело до неплатежоспособност, тъй като не се генерират
оборотни средства. Твърди се, че неплатежоспособността е настъпила на 30.10.2012г.,
като твърдяната неплатежоспособност претендират като главен иск. При условията
на евентуалност се заявява , че дружеството е и свръхзадължено, тъй като
наличното му имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1
и ал.3 от ТЗ документи, а именно: уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; списък
на кредиторите; справка за задълженията към НАП, отчет на приходите и
разходите, счетоводен баланс към 05.10.2018 г.
По делото е
прието заключение с вх.№4131/04.06.2019г. на назначената съдебно- икономическа
експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х.. Въз основа на извършените проверки, вещото лице е установило
следното:
Коефициентът за финансова автономност (КФА)на
дружеството (собствен капитал : пасиви) е 0.4 към 31.12.2015 г.; 0.2 към
31.12.2016 г.; 0.1 към 31.12.2017 г.; -0.1 към 31.12.2018 г. и -0.1 към
31.03.2019 г. Според вещото лице делът на собствения капитал в общата маса на
пасива, представен от дългосрочни и краткосрочни пасиви е недостатъчен и
предприятието при обслужване на задълженията е зависимо от своите кредитори.
Коефициентът на задлъжнялост (КЗ)- (пасиви : собствен капитал) е както следва: към 31.12.2014 г.- 1; към 31.12.2015
г.-2.7; към 31.12.2016 г.- 4.9; към
31.12.2017 г.-6.9; към 31.12.2018 г. - -1 и
към 31.03.2019 г.- -1. Според вещото лице високите стойности на КЗ към
31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и отрицателните към 31.12.2018 г. и
31.03.2019 г. показват, че предприятието в исторически план става все по-
зависимо от своите кредитори за уреждане на задълженията си.
Коефициент на общата ликвидност (КОЛ)- краткотрайни
активи/краткосрочни задължения е през годините е както следва: към 31.12.2014
г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6;
към 31.12.2016 г.- 1.3; към 31.12.2017 г.-1.2; към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото
лице сочи, че към 31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. КОЛ са влошени непоправимо,
предприятието почти не разполага с краткотрайни активи, само с незначителни
парични средства- 4 х.лв., всички краткосрочни задължения, поради невъзможност
да се погасяват се преквалифицирани в дългосрочни.
Коефициентът за бързата ликвидност (КБЛ)- краткосрочни
вземания + краткосрочни инвестиции +
парични средства/краткосрочни задължения е
както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.-
2.6; към 31.12.2016 г.- 1.3; към
31.12.2017 г.-1.2; към 31.12.2018 г. и
към 31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото лице сочи, че КБЛ към
31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. КОЛ са силно влошени- липса на бързоликвидни
текущи активи, както и краткосрочни задължения/ същите са преквалифицирани в
дългосрочни/ показват, че дружеството не упражнява стопанска дейност, не генерира
приходи, не съществуват възможности за изплащане на задълженията.
Коефициентът за незабавна ликвидност (КНЛ) -
краткосрочни вземания + парични средства/текущи задължения е както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели
на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към
31.12.2016 г.- 0.7; към 31.12.2017 г.-0.6; към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г.- не се дели на нула, като
платимата сума за погасяване на дългосрочни задължения е 0. Имайки предвид този
коефициент вещото лице е посочило, че предприятието с незначителните си парични
средства, в условията на липса на краткосрочни инвестиции, както и текущи
задължения е напълно неплатежоспособно.
Коефициентът за
абсолютна ликвидност (КАЛ)- парични средства/текущи задължения е както следва:
към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към 31.12.2016 г.- 0.7; към 31.12.2017
г.-0.6; към 31.12.2018 г. и към
31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото лице е посочило че 31.12.2018 г. и
31.03.2019 г. показателите са силно влошени- липса на бързоликвидни текущи активи,
както и на краткосрочни задължения показват, че дружеството е в процес на
неплатежоспособност.
Коефициент на рентабилност на приходите от продажби
(КРПП): финансов резултат/нетни приходи от продажби са както следва: към
31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015 г.- 0.06;
към 31.12.2016 г.- 0.001; към 31.12.2017 г.- 0.1; към 31.12.2018 г.-
-33.25 и към 31.03.2019 г.- 0. Вещото
лице е посочило, че към 31.12.2018 г. на фона на символичните приходи от
продажби и реализиран висок отрицателен финансов резултат се отчита критично
нисък отрицателен коефициент на
рентабилност на приходите от продажби /-33.25/, а към 31.03.2019 г.
предприятието е било в невъзможност да реализира приходи и да реализира чист
доход.
Коефициент на рентабилност на собствения капитал (КРСК):
финансов резултат/собствен капитал е както следва: към 31.12.2014 г.- 0; към
31.12.2015 г.- 1; към 31.12.2016 г.-
0.03; към 31.12.2017 г.- 1.3; към 31.12.2018 г.- -1 и към 31.03.2019 г.- 0. Към 31.03.2019 г. е
настъпила декапитализация на собствения капитал.
Коефициент на рентабилност на пасивите (КРП) :
финансов резултат/пасиви е както следва: : към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015
г.- 0.4; към 31.12.2016 г.- 0.01; към
31.12.2017 г.- 0.22; към 31.12.2018 г.- -0.1 и
към 31.03.2019 г.- 0. Към 31.12. 2018 г.
дружеството реализира загуби от своите пасиви.
Коефициент на рентабилност на активите (КРА): финансов
резултат/реални активи е както следва: : към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015
г.- 0.4; към 31.12.2016 г.- 0.01; към
31.12.2017 г.- 0.2; към 31.12.2018 г.- -66.5 и
към 31.03.2019 г.- 0. Според вещото лице
към 31.12.2018 г. е налице пълна декапитализация на активите на
дружеството.
В заключението си вещото лице е посочило още, че към
31.03.2019 г. дружеството има осчетоводени изискуеми публични задължения към
НАП в общ размер на 270 х.лв., към 2017 г. са блокирани разплащателните сметки
на дружеството, като последното плащане е по фактура от 26.11.2017 г. Вещото
лице сочи също така, че към 31.12.2018 г., респ. 31.03.2019 г. дружеството
притежава общо 4 х.лв. в брой, че дружеството не разполага с имущество за
удовлетворение на кредиторите си, както и че дружеството няма вземания от трети
лица.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане
е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност на дружеството - молител.
Съгласно
разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да
се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при
наличие на определени материалноправни предпоставки.
Лицата, спрямо
които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци
(съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие,
което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което
е открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали
и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или
заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез
неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4
от ЗЮЛНЦ). В конкретния случай, молителят „Марани“ ЕООД е търговско
дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по
формата си.
Лицата, по
искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно
чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично
вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/
Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608
ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане и 4/
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при
изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца. По настоящото дело молител е длъжникът „***“ ЕООД, поискал
откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.
Материалноправните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в
чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на
длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с
ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания
случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по
несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност, а при условията на
евентуалност свръхзадълженост. Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ,
според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че
за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника
следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в
чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на
неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
Състоянието на
неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост
предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността
на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.
По делото е
прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, в което са
изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са
анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя.
Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на
ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се
приема, че съдът следва да
прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са
под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото
състояние на длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си
краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и следва да се
разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради непрекъснатото
задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др., както и поради
парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В конкретния
случай, коефициентите за обща и бърза
ликвидност на дружеството- молител
към 31.12.2018 г. и към 31.01.2019 г. са нула, тези за незабавна и
абсолютна ликвидност към посочените по- горе дати са също нулеви стойности.
Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост
на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова
автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е
по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е твърде нисък към
31.12.2018 г. и към 31.01.2019 г. – „-0.1“.
При наличните данни може да се заключи, че още към 31.12.2018 г. „***“ ЕООД не е било в състояние да поеме плащанията
на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични средства и
краткотрайни инвестиции, както и че същото е било поставено в зависимост от
кредитори. Налице е хипотеза на влошаване на финансовото състояние на
дружество, което е спряло дейността си, няма никакви материални активи,
разполага със незначителни парични средства-4 000 лв., не е установено
съществуване на вземания към настоящия момент, а размерът на публичните му
задължения възлиза на 270 000 лева. Според съда, данните по делото очертават
извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово
състояние има траен и необратим характер.
Всичко изложено
води до заключението, че, както в минал
период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си
краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено
състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
В Търговския
закон липсва регламентация относно критериите за определяне на началната дата
на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към
която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и
необратимо финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна
практика по въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява
становището, че това е датата на последното плащане към определен кредитор
/датата, на която са спрели плащанията/, като приема, че „неплатежоспособността“
представлява трайно и обективно икономическо състояние на длъжника за
невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към всички кредитори.
Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не
според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното
погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен
кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като
се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на
трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз
на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по
т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
Съдът счита, че
в настоящия случай като начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме датата 30.10.2018 г., когато дружеството е прекратило търговската си
дейност. В този смисъл са констатациите и изводите на вещото лице в приетото
заключение.
По делото, както от твърденията на
молителя, така и от заключението на вещото лице, се установява, че
дружеството-молител не разполага с достатъчни парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността. Въпреки изрично даденото указание на съда, при условията на
чл.629б от ТЗ, да бъдат предплатени
начални разноски в производството в размер на 4 000 лева, такива не са
заплатени от заинтересованата страна, нито от неин кредитор в дадения срок.
При тези данни съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение на „***“ ЕООД следва да бъде открито при
условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици- обявяване на
неплатежоспособността на дружеството, допускане на обезпечение, чрез налагане
на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността
на „***” ЕООД, с
ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. ***” № ***.
ОПРЕДЕЛЯ
начална
дата на неплатежоспособността на ***” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д.а, ул. ***” № *** - 30.10.2018 г .
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. ***” № ***.
НАЛАГА общи възбрана и запор върху
имуществото на „***” ЕООД, с
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. ***” № ***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „***” ЕООД, с
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. ***” № ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ. „***” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. ***” № ***.
СПИРА производството по несъстоятелност по
т.д.№44/2019г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.
УКАЗВА на „***“ ЕООД и на кредиторите му, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери
наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на ОС-Кюстендил
необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
„***“ ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР,
не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще
прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на„***” ЕООД, с
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д.ул. ***” № ***.
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския
регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на
дружеството-молител.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: