№ 1786
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110204564 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице чрез процесуален
представител против наказателното постановление, с което са наложени административни
наказания глоба.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на чл.42 т.4,
5 , 6 и 7 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в АУАН и НП не се съдържа пълно
и точно описание на нарушението и не са посочени доказателствата, които го подкрепят. В
НП липсва яснота по отношение на това кои свои задължения не е изпълнило лицето, с кои
свои действия или бездействия е осъществило състав на нарушение. Допуснатите
нарушения ограничават възможността нарушителя да разбере обвинението, както и водат до
невъзможност за преценка правилно ли е квалифицирано деянието и правилно ли е
приложена санкционната норма. По отношение на второто от деянията се сочи, че
удостоверението е безсрочно и в този смисъл не е осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията на отмяна на НП , изложени с
жалбата. В допълнение се сочи, че почивка е била осигурена, като е била малко по- кратка,
но въззивникът не е имал намерение да извършва нарушение. Удостоверение е било
притежавано от въззивника и не е следвало да му се издава нова такова. Претендира
възнаграждение.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил
становище по основателността на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.07.2023г. служители към ОО КД“АА” Варна, сред които св. Ю., спрели за
проверка въззъвника В., който извършвал международен превоз на товари. При проверката
констатирали, че въззивника управлява превозно средство влекач „Мерцедес“ с прикачено
1
полуремарке, като в превозното средство бил монтиран дигитален тахограф. Изготвена била
разпечатка от картата на въззивника В. и било констатирано, че при период на управление
от 4 часа и 30 минути, започващ в 5,24 часа на 09.06.2023г. въззивникът ползвал почивка по
време на работа от 15 минути и последваща почивка по време на работа по 7 минути, като е
намалил почивката по време на работа с 23 минути.
При проверка на Удостоверението за психологическа годност на въззивника В. било
установено още, че УПГ е било с валидност до 17.08.2017г. и не му било издавано ново
Удостоверение.
В съставен на 03.07.2023г. акт за установяване на административно нарушение св. Ю.
вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.
Акт №00275 бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал, че има
възражения по т.2.
В срок по преписката постъпили възражения.
Впоследствие на 03.08.2023г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На нарушенията била дадена правна
квалификация по чл.7 изр.2 от регл. 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и по чл. 178в ал.5 пр.3
от ЗДП и въззивникът бил санкциониран с предвиденото административно наказание в чл.
93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози и с предвиденото в чл. 178в ал.5 пр.3 от
ЗДП такова.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства - приложените по административонаказателната
преписка и делото доказателства- пътен лист; извлечение от карта на водача; копие от УПГ;
заповеди и други, както и показанията на св. Ю..
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН;
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването
му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По отношение на т.1 от НП съдът намери, че административно наказващия орган
правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение,
като правилно е определена квалификацията по Регл.561/06г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. В
санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като
административно наказващият орган е приел, че с липсата на активни действия по
използване на почивка по време на работа от страна на въззивника е осъществен състав на
нарушение. При определяне на административното наказание правилно е преценена
приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид
и размер.
Според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била
приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в
Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивникът следва да бъде
санкциониран за извършеното административно нарушение.
По отношение на т.2 от наказателното постановление, съдът, за да се произнесе ,
преди всичко взе предвид, че следва да се съобрази действащата сега редакция на Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
2
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания.
Към момента на издаване на НП, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на
неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-
годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила от 21.10.2022
г. текста на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно. ", т. е. е
валидно, до обезсилването му.
В случая следва да се приложи новата редакция на закона, тъй като е безспорно, че
водачът е имал издадено удостоверение за психологическа годност на с 3-годишен срок на
валидност до 17.08.2017 г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му
издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е
хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по
оспорването на наказателното постановление, след образуване на въззивното дело е
последвало това изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., което е по-благоприятен
закон. С оглед влязлата в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
36/2006 г. с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от
документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на
приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП се явява незаконосъобразно,
което е основание за неговата отмяна.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивника, на осн. чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №23-0001983/03.08.2023г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с
което на М. Д. В. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лева на
основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози и ГЛОБА в размер на 500
лева на основание чл.178в ал.5 пр.3 от Закона за автомобилните превози , като
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл.93б ал.4 т.1 от
Закона за автомобилните превози.
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178в ал.5 пр.3 от
Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Варна да заплати на М. Д. В., ЕГН ********** направените
по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4