РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Казанлък, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510101021 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Ц.
заявява, че между О. Ф. и „Й.“ ЕАД (с предишни наименования „К.“ ЕАД и
„Т.“ ЕАД) били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги №
*** от ***г., Договор за мобилни услуги № *** от ***г., Договор за мобилни
услуги № *** от ***г., Допълнително споразумение № *** от ***г. към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от ***г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № *** от ***г., Допълнително споразумение № *** от ***г.
към договор за мобилни услуги, Заявление за смяна на номер № *** от ***г.,
Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги,
Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
О. Ф. мобилни номера и предоставените лизингови вещи се прилагали
следните условия:
- за мобилен номер *** заменен с *** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № *** от ***г. и Заявление за смяна на номер № *** от
***г., изм. с Допълнително споразумение № *** от ***г. към договора за
мобилни услуги,
- за мобилно устройство М. - условията, договорени в Договор за лизинг
от ***г.,
- за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от ***г.,
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
1
мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително споразумение № *** от
***г. към договора за мобилни услуги,
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително споразумение № *** от ***г. към
договора за мобилни услуги.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. декември 2022 г. - м. април 2023 г., а именно
фактура № ***г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента, както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договора за мобилни услуги, с който бил
предоставен мобилен номер ***, били начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 127,32 лв., от които: 12,33 лв. - незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за
периода 05/11/2022 - 04/01/2023г.; неустойка в размер на 114,99 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
2. По Договор за лизинг от ***г., с който било предоставено ползването
на мобилно устройство М., били начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 111,84 лв., от които: дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 05/11/2022 - 04/12/2022г. в общ размер на 6,99 лв.
с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05/12/2022 -
07/02/2024г. в общ размер на 104,85 лв. с вкл. ДДС.
3. По Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от ***г., с който било
предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари, били начислени и се
претендират парични задължения в общ размер на 47,52 лв., от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 05/11/2022 - 04/12/2022г. в
общ размер на 2,97 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски
за периода 05/12/2022 - 07/02/2024г, в общ размер на 44,55 лв. с вкл. ДДС.
4. По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договора за мобилни услуги, с който бил
предоставен мобилен номер **********, били начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 80,42 лв., от които: 37,94 лв. -
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 05/11/2022 - 04/02/2023г.; неустойка в размер на 42,48
лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
5. По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договора за мобилни услуги, с който бил
предоставен мобилен номер ***, били начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 132,70 лв., от които: 65,23 лв. - незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за
периода 05/11/2022 - 04/02/2023г.; неустойка в размер на 67,47 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за
2
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за
мобилни номера *** (преди 07.11.2024г.), по инициатива на потребителя и за
********** (преди 07.06.2024г.) и *** (преди 07.11.2024г.), по негова вина,
били уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер *** в р.З, т.2
от Допълнително споразумение № *** от ***г. към договора за мобилни
услуги; за номер *** в р.З, т.2 от Допълнително споразумение № *** от ***г.
към договора за мобилни услуги; за номер *** в р.З, т.2 от Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договора за мобилни услуги.
Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС.
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер *** бил 192,35 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 38,33 лв.
всяка), а именно 114,99 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план,съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 10,08 лв. и с добавена разликата в размер на
67,28 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат М. без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към ***г. и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от ***г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги. Вземанията за сумата от 10,08
лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план и сумата от 67,28 лв. - добавена разлика между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и дължимата
обща преференциална цена, съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги несе претендирали в настоящото производство.
Размерът на неустойката за номер ********** бил 80,84 лв. - сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 14,16
лв. всяка), а именно: 42,48 лв., ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 38,36 лв. Вземането за сумата
от 38,36 лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора не се
претендирали в настоящото производство.
Размерът на неустойката за номер *** бил 95,60 лв. - сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 22,49 лв.
всяка), а именно: 67,47 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 28,13 лв. Вземанията за сумата от 28,13 лв. -
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора не се
претендирала в настоящото производство.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
3
вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите
за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги.
Изискуемостта на вземанията на „Й.“ ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на
първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания,
като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Сочи, че поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Й.“ ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., било
образувано частно гражданско дело № 205/2025 г. и издадена заповед № 194
за изпълнение на парично задължение от 13.02.2025 г., връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 205/2025 г. по описа на Районен съд
– К. против длъжника - ответник О. М. Ф., с ЕГН **********, както следва:
1. 499,80 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми по
сключените между страните Договор за мобилни услуги № *** от ***г.,
Договор за мобилни услуги № *** от ***г., Договор за мобилни услуги № ***
от ***г., Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от ***г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
*** от ***г., Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за
мобилни услуги, Заявление за смяна на номер № *** от ***г., Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги, Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги, за които суми са
издадени фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
28.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда на основание чл. 78 от ГПК, да осъди ответника да заплати
на „Й.“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по
заповедното производство в общ размер на 505 лв. (петстотин и пет лева), от
които 25 лв. внесена държавна такса и 480 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС (400 лв. без ДДС), определен
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г. За
съдебно заседание ищцовото дружество е редовно призовано не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника адвокат М. К., с който заявява, че предявеният
иск от страна на „Й.” ЕАД - С. е допустим, но неоснователен по основание и
размер.
Относно незаплатените задължения за месечни абонаментни такси и
4
предоставени услуги, начислени по Договор за мобилни услуги № *** от ***
г., изм. с Допълнително споразумение № *** от *** г., по Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., изм. с Допълнително споразумение № *** от *** г. и
по Договор за мобилни услуги № *** от *** г., изм. с Допълнително
споразумение № *** от *** г., всичките за периода 05/11/2022 - 04/02/2023 г.,
счита, че са основателни само претенциите за незаплатени задължения за
месечни абонаментни такси и предоставени услуги, но не и претенциите за
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя.
Счита, че липсват доказателства в тази насока относно вината на
потребителя О. М. Ф. за предсрочно прекратяване на изброените Договори за
мобилни услуги, което обосновава неоснователността на исковата претенция
от страна на ищеца, в качеството на мобилен оператор за заплащане на
неустойки. Липсва информация и от коя дата е прекратен предсрочно
договорът за мобилни услуги между страните по делото и по какъв начин е
станало това.
Сочи,че на този етап не може да даде становище относно
основателността на предявените искови претенции за заплащане на дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 05/11/2022 - 04/12/2022 г. по
Договор за лизинг от *** г. и Договор за лизинг на базови аксесоари № *** от
*** г., тъй като няма доказателства за физическото предаване на посоченото
мобилно устройство, както и аксесоари към него. Не били представени
Приемо-предавателни протоколи или други доказателства за физическото
предаване на мобилното устройство М., нито на посоченият комплект от 5
бр. аксесоари.
В тази връзка, счита, че ищецът следва да докаже по несъмнен начин
физическото предаване на посоченото мобилно устройство и аксесоари към
него на О. М. Ф..
Сочи, че не може да установи личен контакт с О. М. Ф. и по делото има
данни, че същият понастоящем трайно пребивава в чужбина. Счита, че
издадената заповед № 194 за изпълнение на парично задължение от 13.02.2025
г. по частно гражданско дело № 205/2025 г. по описа на Районен съд - К. не е
съобщена на ответника, съответно той е бил лишен от възможността да вземе
становище, да направи възражение или по друг начин да защити правата си.
Заявява, че от името на сочения за длъжник О. М. Ф. оспорва предявения
иск, както по основание, така и по размер. Моли съда да не уважава иска на
мобилния оператор „Й.” ЕАД - гр.С. и да го отхвърли изцяло като недоказан и
неоснователен. В съдебно заседание адвокат М. К. заявява, че основното
нарушение на мобилния оператор е начисляването на неустойки в прекомерен
размер като моли съда да се произнесе с решението си в този смисъл.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №205/2025 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №194/13.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника О. М. Ф. за следните суми :
5
-155.50 лева – общ размер на незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси и услуги по сключените договори за мобилни
услуги/допълнителни споразумения към тях, ведно със законната лихва,
считано от 28.01.2025г. до изплащане на вземането.
-159.36 лева – общ размер на незаплатените задължения за лизингови
вноски по сключените договори за лизинг, ведно със законната лихва, считано
от 28.01.2025г. до изплащане на вземането.
-368.79 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на сключените договори за мобилни услуги/допълнителни
споразумения към тях по вина на потребителя, представляващи три
стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, като и сумата 505 лева
разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 480 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение.
С влязло в законна сила разпореждане№759/13.02.2025г., постановено по
ч.гр.дело №205/2025г. по описа на Районен съд – К., съдът е отхвърлил
заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение в
частта са сумите :
-67.28 лева – разлика между цената на устройство без абонамент и
преференциалната такса по сключените договори за лизинг;
-76.57 лева - неустойки по сключените договори, равняващи се на
стойността ползваните отстъпки от месечен абонаментен план
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника О. М. Ф. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото не е спорно, а това се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че между „Й.“ ЕАД и ответникът О. М. Ф. са
сключени следните договори за предоставяне на услуги : Договор за мобилни
услуги № ***от *** г.; Договор за мобилни услуги № *** от ***г.; Договор за
мобилни услуги № *** от ***г.; Допълнително споразумение № *** от
***г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от ***г.; Договор за
лизинг за базови аксесоари № *** от ***г.; Допълнително споразумение №
*** от ***г. към договор за мобилни услуги; Заявление за смяна на номер №
*** от ***г.; Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за
мобилни услуги; Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за
мобилни услуги.
При сключване на договор с „Й.“ ЕАД всяко лице получава един или
повече клиентски номера, под който „Й.“ ЕАД обединява всички сключени и
действащи към момента договори и издава една обща фактура за
задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече
мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, носител на
дадения клиентски номер. Във всяка фактура издадена от „Й.“ ЕАД има
подробно описване на вида услуга, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, под един клиентски номер,
услугите по всички договори се деактивират. Непогасените и дължими
задължения се обединяват в една фактура - като дължими за предходен
6
период, като там се начисляват и съответните неустойки. В системата на „Й."
ЕАД потреблението на мобилни услуги на О. М. Ф. е фактурирано под
клиентски номер на абоната № ***. Ответникът не е изпълнил задълженията
си по договорите да заплаща цената на получените услуги, лизинговите
вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки и
ищецът „Й." ЕАД е издал следните фактури: Фактура №*** г. - за отчетния
период на потребление от 05.11.2022 г. до 04.12.2022 г.; Фактура №*** г. - за
отчетния период на потребление от 05.12.2022 г. до 04.01.2023 г.; Фактура
№*** г. - за отчетния период на потребление от 05.01.2023 г. до 04.02.2023 г.;
Фактура №*** г. - за отчетния период на потребление от 05.03.2023 г. до
04.04.2023 г. Изискуемостта на вземането по всяка една от фактурите е
настъпвала 15 /петнадесет/ дни след издаването й. Ответникът О. М. Ф. не е
извършвал плащания в това число и частични пи процесните фактури в
периода от ***г..
По делото са представени и приети като писмени доказателства :
Договор за мобилни услуги № *** от *** г.; Договор за мобилни услуги №
*** от ***г.; Договор за мобилни услуги № *** от ***г.; Допълнително
споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг от ***г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от ***г.;
Допълнително споразумение № *** от ***г. към договор за мобилни услуги;
Заявление за смяна на номер № *** от ***г.; Допълнително споразумение №
*** от ***г. към договор за мобилни услуги; Допълнително споразумение №
*** от ***г. към договор за мобилни услуги; Фактура № ***г.; Фактура №
***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.
По делото са представени и Общите условия на „Т.“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение е неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
общият размер на дължимите суми по процесиите: Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор за
мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение № *** от ***
година към Договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от *** г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № *** от *** г., Допълнително споразумение №
*** от *** г. към Договор за мобилни услуги, Заявление за смяна на номер №
*** от *** г., Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за
мобилни услуги е 499,80 /четиристотин деветдесет и девет лева и 80
стотинки/лева, с произход, както следва: Абонаментни такси и услуги -
115,50 лева, Лизингови вноски - 159,36 лева, Неустойки - 224,94 лева.
Установено е, че общия размер на дължимите лизингови вноски по Договор за
лизинг от *** година и Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от ***
година е 159,36 /сто петдесет и девет лева и 36 стотинки/лева. Посочено е, че
ответника - О. М. Ф. не е извършвал плащания, в това число и частични по
процесиите договори и фактури, считано от 05.12.2022 година - датата на
издаване на фактура №*** г. до представяне на заключението на съдебно –
счетоводната експертиза в съда.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
7
правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадената по ч.гр.д. № 205/2025 г. по описа на Районен съд - К. е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договори
за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията
си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните
услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В
тежест на ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства -
договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които „Т.“ ЕАД се е задължило да предостави на ответника достъп
до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера. Тук се включва задължението
за абонаментна такса, вноски и задължението за заплащане на предоставените
услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи
своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Според Раздел IV,
т. 23, б. „б“ от ОУ потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план.
Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. Освен това се начислява и месечна цена за
ползвани услуги, на допълнителни или на други услуги. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не,
но при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин
е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. От горното
следва, че не са налице основания за наличие на предпоставките за нищожност
на договорите за мобилни услуги, като същите обвързват страните с
8
договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му
услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото
страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по
фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на
потребителя е обстоятелство, което няма отношение към задължението му за
заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е
направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил
и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента.
Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните ОУ
операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен
договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно
такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка
за осъждането му да заплати ползваните услуги.
По отношение на прекратяването на договорите, според чл. 75 от ОУ на
ищеца, при неизпълнение на задълженията на абоната да заплаща суми към
оператора, последният има право незабавно да прекрати предоставянето на
услугите, както и да прекрати едностранно договора с потребителя, без да е
необходимо предизвестие. След прекратяването на договора, което в случая е
станало поради вина на абоната и неизпълнение на задълженията му по
заплащане на абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договорите за мобилните номера са издавани фактури. Старите непогасени
задължения на абоната се установяват и от съдържанието на предходните
фактури. Подробно в исковата молба е посочено как точно е формирана
общата сума за предходните задължения, какво конкретно включва, за кои
периоди, по кои номера и т. н., като всичко това се доказва с приложените
фактури. Искът е доказан както по основание, така и по размер и търсената
сума е дължима, като тя следва да бъде присъдена с решението. Предвид
изложеното, съдът намира за установено, че ищецът е изпълнил задълженията
си по процесните договори, като е предоставил на ответника услуги за
ползването им от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.01.2025 г., всички такси за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и други вземания са били падежирали. С оглед
изложеното съдът намира, че за настъпване на изискуемостта им не е било
нужно същите да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора.
Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил задължението си да
заплати стойността на предоставените му услуги, които съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза възлиза на сумата в общ
размер на общ размер на 115.50лева незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода от 05.12.2022г. – 04.04.2023 г. по сключените: Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор за
9
мобилни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение № *** от ***
година към Договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № ***
от *** г. към Договор за мобилни услуги, Заявление за смяна на номер № ***
от *** г., Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за
мобилни услуги, ведно със законна лихва от 28.01.2025 г. до изплащане на
вземането като над този размер до претендирания размер от 155.50 лева искът
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска да бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 159.36 лева, дължими незаплатени лизингови вноски, както следва
по: Договор за лизинг от *** г.и Договор за лизинг за базови аксесоари № ***
от *** г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2025 г.
По делото безспорно се установи, че на ответника е предоставено за
ползване по Договор за лизинг от *** г., мобилно устройство М., както и 5 бр.
аксесоари по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от *** г.
Договорът за лизинг поражда периодични задължения за
лизингополучателя, но също така лизингодателят има задължението трайно,
през целия период на договора да предоставя ползване на вещта. Договорът за
лизинг не е тъждествен с договора за продажба на изплащане, където
задължението на продавача да прехвърли собствеността върху вещта е
еднократно, а задължението на купувача да заплати цената е разсрочено на
вноски, но отново е едно единно задължение. Чрез уговорената клауза
лизингодателят търговец си гарантира правото да получава възнаграждение за
предоставяне на услуга, която все още не е предоставил и прехвърля риска от
случайно погиване и повреждане на вещта по договор за оперативен лизинг
върху лизингополучателя в противоречие с правния режим на този договор по
ТЗ (по арг. на противното от чл. 343 ТЗ и чл. 345, ал. 1 и чл. 347, ал. 2 ТЗ).
Към датата на подаване на заявлението по заповедното производство в
съда – 28.01.2025г., изискуемостта на всички вноски по договорите за лизинг е
настъпила и доколкото ответникът през този период е ползвал лизинговите
вещи, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на
дължимите лизингови вноски, поради което следва да се приеме, че
изискуемостта на лизинговите вноски е настъпила редовно, съгласно
уговореното в договора за лизинг.
По отношение на договорите за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави ползване на обекта в рамките на
уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет
на договора, а за лизингополучателят се пораждат задължения: да заплати
уговореното възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговорено предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето
право да придобие правото на собственост върху нея. Съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при
пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
10
По делото не са ангажирани доказателства за връщането на лизинговите
вещи на ищеца, който ги е предоставил за ползване на ответника във вид,
годен за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплати цената на лизинговата вещ. Договорът за лизинг
нито е развален, нито е прекратен и има действие до изтичането на срока, за
който е сключен. Поради това при настъпване на крайния срок на действие на
договора стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови
вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането
срока на действие на договора и лизингодателят има право да претендира
тяхното присъждане след като е предоставил вещта на лизингополучателя и
последният я е ползвал. Поради това съдът намира, че предявеният
установителен иск от ищеца за признаване на установено по отношение на
ответника съществуване на вземане в размер на 159.36 лева, представляващо
незаплатени лизингови вноски по договорите за лизинг е основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
На първо място относно претенцията за установяване съществуването на
вземане за неустойката в размер на 224.94 лева представляваща размерът на
три стандартни месечни такси по договори за мобилни услуги с по договор за
мобилни услуги за мобилен номер ***, за мобилен номер *** и за мобилен
номер *** съдът намира следното: В Договорите за мобилни услуги, сключен
между „Т.“ ЕАД и ответника е предвидено, че при прекратяване на договора
по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
настоящият съдебен състав намира същата за валидна. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение,
водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността
мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане
на срока на договора. В случая тези неустойка не е необосновано висока и не
води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите
нрави и съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка. С оглед на
гореизложеното претенцията за неустойка се явява основателна за сумата от
224.94 лева,се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
11
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство, с осъдителен диспозитив, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
настоящото делото разноски в общ размер 1 407.53 лева от които: 25 лв.
държавна такса, 400 лева възнаграждение за особен представител, 500 лева
възнаграждение за вещо лице и 480 лева възнаграждение за един адвокат,
както и 475.45 лева разноски в заповедното производство, редуцирани
съобразно уважената част от вземането по заповедта за изпълнение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. М. Ф., ЕГН **********,
с адрес село Т., община П., улица *** съществуването на вземането на „Й.”
ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град С., район ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. за следните
суми: 115.50 лева представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, начислени за периода
от 05.12.2022г. до 04.04.2023г. по сключените Договор за мобилни услуги №
*** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор за мобилни
услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение № *** от *** г. към
Договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № *** от *** г. към
12
Договор за мобилни услуги, Заявление за смяна на номер № *** от *** г.,
Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за мобилни услуги,
Допълнително споразумение № *** от *** г. към Договор за мобилни услуги,
ведно със законната лихва считано от 28.01.2025г. като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главница за разликата над уважените 115.50 лева до
претендираните 155.50 лева, като неоснователна, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
194/13.02.2025 г. по частно гражданско дело № 205/2025 г. по описа на
Районен съд – К..
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. М. Ф., ЕГН **********,
с адрес село Т., община П., улица *** съществуването на вземането на „Й.”
ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град С., район ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. за следните
суми: 159.36 лева на основание чл.342, ал.1 от ТЗ главница, представляваща
незаплатени задължения за лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. и
Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от *** г., с който е предоставено
за ползване мобилно устройство М. и комплект от 5 бр. аксесоари, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2025 г. до изплащане на
вземането; 224.94 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойки, начислени
еднократно поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
по вина на потребителя, представляващи три стандартни месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 194/13.02.2025 г. по
частно гражданско дело № 205/2025 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА О. М. Ф., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
*** да заплати на „Й.” ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С., район ***, представлявано от Д.К.К.
и М.С., сумата от 475.45 лева, представляваща направени по частно
гражданско дело № 205/2025 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА О. М. Ф., ЕГН **********, с адрес село Т., община П., улица
*** да заплати на „Й.” ЕАД, (с предходно наименование „Т.“), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С., район ***, представлявано от Д.К.К.
и М.С., сумата от 1 407.53 лева, представляващи направени по настоящото
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 205/2025 г. по описа на Районен съд – К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13
14