№ 1423
гр. Плевен, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430102865 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** ***, чрез ***, против В. С.
И., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият
дължи на ищеца сумата от 709,37 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2020г.-31.01.2023г., и сумата
от 73,62 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.02.2021 г.-
06.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1377/2023 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. След подадено
1
възражение по реда на чл. 414 ГПК, на заявителя е указано с Разпореждане
№4541/19.04.2023г. да предяви иск.
В исковата молба се твърди, че до имот, собственост на ответника, е
доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ
се в гр. Плевен, жк. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор чрез
пълномощник И.П., с приложено незаверено ксерокопие на пълномощно Рег.
№ ***г. на ***, рег. №*** на НК с район на действие РС-Плевен. В отговора
се признава вземането и е отправена молба разноските да останат за страните
така, както са направени. Съдът е констатирал, че признанието е направено
без представителя да разполага с изрично пълномощно по смисъла на чл.34,
ал.3 ГПК. Съдът е констатирал, че в представеното ксерокопие на
пълномощно не е предвидена клауза за признание на иск, а клаузата на т.12
„…да има право да извършва действия, които не са изрично упоменати в това
пълномощно и са в мой интерес.“ не би могла да се тълкува разширително в
този смисъл; клаузата на т.14 „…да се разпорежда с предмета на делото да
прави отказ от иска, оттегляне, да сключва спогодби…“ касаят правата на
ищеца, каквито в случая В. И. няма, тъй като е ответник по делото. В тази
връзка на ответника са дадени указания.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
***, като исковата молба се поддържа по изложените съображения, моли да
бъде постановено решение при признание на иска. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът В. И. се явява лично и
потвърждава действията, извършени от пълномощника. Заявява, че признава
вземането.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в чл.237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска -
признанието е направено от ответника, относно право, с което той може да се
разпорежда и което не противоречи на закона и добрите нрави.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за
2
това.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска. Тълкувайки цитираната разпоредба, Съдът стига до извода, че
за да се възложат разноските върху ищеца, е необходимо едновременното
наличие на две предпоставки: признание на ответника, такова поведение на
ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че
няма да получи търсената с иска сума. В случая ответникът признава иска.
Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено
последователно едва в отговора на исковата молба и първото открито съдебно
заседание и то след като е възразено в заповедното производство, че
процесните суми са недължими. Поради горното съдът намира, че не е налице
втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви
иск. В този смисъл е и съдебната практика /Определение №709/28.12.2012г.
постановено по ч.гр.дело № 592/2012г. на ВКС, І г.о/
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника В. И. следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които отвеникът В. И.
следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. С. И.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** ***, сумата от
3
709,37 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2020г.-31.01.2023г., и сумата от 73,62 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.02.2021 г.-06.03.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №
763/14.03.2023г. по ч.гр.д. № 1377/2023г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. С. И., ЕГН **********,
от гр. Плевен, жк. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
„***” №***, представлявана от *** ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. С. И., ЕГН **********,
от гр. Плевен, жк. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
„***” №***, представлявана от *** ***, направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1377/2023г. по описа на РС-Плевен в размер на 25
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4