Р E Ш Е Н И Е
№
12.04.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.ОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.ОВА
гражданско дело № 990 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Е.Д.Д. твърди, че се явявала кредитор
на първия ответник П.А.Д. по вземане, което имало своето основание в издадени
от Районен съд - Стара Загора по ч.гр.д. № 6054/2013г. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.12.2013г. и
изпълнителен лист от същата дата и първоначално (преди ищцата да придобие вземането чрез цесия) с титуляр
„Българо - Американска Кредитна Банка” АД. Вземането на банката към ответника
по делото П.А.Д., за което същата се била снабдила с изпълнителния лист,
произтичало от непогасено задължение на ответника Д. към банката по Договор за
потребителски кредит № ПК - 024101.01 от 21.12.2012г., по който договор
ответникът дължал следните суми: 4 675.44 лева главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 20.12.2013г.; 208.96 лева договорна лихва за
периода от 15.06.2013г. до 19.12.2013г.; 151.04 лева лихва за забава, начислена
за периода от 15.06.2013г. до 19.12.2013г. и 401.42 лева разноски по делото. За
събиране на това вземане на първоначалния кредитор „Българо - Американска
Кредитна Банка” АД (по-късно цедент) било образувано изпълнително дело №
20147650400140 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765 по КЧСИ, с район на
действие ОС-Стара Загора.
Към дата 22.02.2018г. вземането на банката към ответника Д. било в
общ размер 7 187.69 лева, от които: 4 675.44 лева главница; 124.96 лева
договорна лихва за периода от 15.06.2013г. до 19.12.2013г.; 133.75 лева лихва
за забава, начислена за периода от 15.06.2013г. до 19.12.2013г.; законна лихва
върху главницата, начислена за периода от 20.12.2013г. до 22.02.2018г. в размер
на 1952.83 лева и 300.71 лева юрисконсултско възнаграждение.
Вземането в този му
вид било прехвърлено от титуляра му „Българо - Американска Кредитна Банка” АД
на ищцата Е.Д.Д. с договор за цесия от 22.02.2018г. В резултат на извършеното
прехвърляне на вземането, ищцата придобила същото и към настоящия момент се
явявала негов титуляр.
След извършена
справка се установило, че ответникът П.А.Д., след възникване на горното
задължение, извършил действия на разпореждане със свое имущество - недвижими
имоти, които разпоредителни действия увреждали неговите кредитори, в т.ч. и
ищцата, тъй като чрез тези сделки се намалявало имуществото на длъжника и се
препятствало удовлетворяването на кредиторите за вземанията им от същия.
С нотариален акт №
10, т.II, рег.№ 2412 от
01.03.2013г., дело № 163/2013г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по
регистъра на НК и район на действие РС-Стара Загора, първият ответник П.А.Д.,
продал на втората ответница Д.Г.Г. следните свои собствени имоти: ********двеста
и осем, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед N9 РД-18-43 от 25.05.2009 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ на поземления
имот от 3000 кв.м /три хиляди квадратни метра/, находящ се е землището на
гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в
местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с
начин на трайно ползване: нИ., категория на земята при неполивни условия:
четвърта, с номер по предходен план: имот N9 208043 /двеста и осем хиляди и
четиридесет и три/, с граници /по актуална към момента на сделката кадастрална
скица/: имот № 68850.208.42,
имот № 68850.208.60, имот№ 68850.208.22 и имот № 68850.208.46 и *******двеста и
осем, точка, четиридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-43 от 25.05.2009 г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
площ на поземления имот от 3842 кв.м /три хиляди осемстотин четиридесет и два
квадратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора,
обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение
на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: НИ., категория на
земята при неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: имот №
208043 /двеста и осем хиляди и четиридесет и три/ и стар идентификатор: № 68850.208.43 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, двеста и осем, точка, четиридесет и три/, с
граници /по актуална към момента на сделката кадастрална скица/: имот №
68850.209.694, имот № 68850.208.42; имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.47 и
имот № 68850.208.49.
С последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, извършено със Заповед № 18 - 1315-18.02.2014г. на
Началника на СГКК - Стара Загора, посочените по-горе два поземлени имота били
обединени в един общ поземлен имот -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.208.61 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, двеста и осем, точка, шестдесет и едно), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрени със
заповед РД-18-43 от 25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, изменена със заповед № 18-1315-18.02.2014г.
на Началника на СГКК - Стара Загора, с площ на поземления имот от 6841 кв.м.
/шест хиляди осемстотин четиридесет и един квадратни метра/, находящ се в землището
на гр.Стара Загора, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в
местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение на територията: земеделска и с
начин на трайно ползване: нИ., категория на земята при неполивни условия:
четвърта, със стар идентификатор № 68850.208.47; 68850.208.46, с номер по
предходен план: имот №208043 /двеста и осем хиляди и четиридесет и три/, с
граници: имот № 68850.209,694, имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60,
имот № 68850.208.22 и имот № 68850.208.49.
В исковата молба се сочи, че както прехвърлителят, така и
приобретателката са били недобросъвестни, защото са знаели за извършването на
увреждането.
Относно наличието на недобросъвестност и на двете страни при
сключването на увреждащата сделка ищцата твърди следното: Първият ответник в
качеството си на длъжник на нейния праводател („Българо-Американска Кредитна
Банка” АД) информирал втората ответница за това, че дължи пари на кредитори и
че било възможно някой от тях да атакува продажбата, която двамата извършвали.
С това втората ответница станала недобросъвестен приобретател на имота. Нещо
повече - това станало пред свидетели, с чиито показания било допустимо да бъде
установена нейната недобросъвестност.
Изложеното
обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на иска по чл.135, ал.2 от ЗЗД - налице били всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.2 от ЗЗД
- ищцата се явявала кредитор на първия ответник - П.А.Д., налице била извършена
разпоредителна сделка с имущество на длъжника, която увреждала кредитора и на
последно място - налице било знание за увреждането както от страна на
ответника, така и от страна на приобретателя по атакуваната сделка -
ответницата Д.Г.Г..
Искането до съда е
да бъде постановено решение, с което да се обяви за недействителна, на
основание чл.135 ЗЗД, спрямо кредитора Е.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
извършената покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 10, т.II, рег.№ 2412 от 01.03.2013г., дело №
163/2013г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по регистъра на НК и район
на действие РС-Стара Загора, вписан в Служба по вписванията под №
2010/01.03.2013 г., акт № 50, том VI, дело 1072/2013 г., партида 77359 и 77360,
по силата на която ответникът П.А.Д. продал на ответницата Д.Г.Г., следните
недвижими имоти: ********двеста и
осем, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД - 18 - 43, от 25.05.2009
г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
с площ на поземления имот от 3000 кв.м /три хиляди квадратни метра/, находящ се
е землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ
68850, в местността "ДЖЕЛАТА", с трайно предназначение на
територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нИ., категория на земята
при неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: имот №208043
/двеста и осем хиляди и четиридесет и три/, с граници /по актуална към момента
на сделката кадастрална скица/; имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот
68850.208.22 и имот № 68850.208.46 и *******двеста и осем, точка, четиридесет и
шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора,
одобрени със заповед № РД-18-43от 25.05.2009г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ на поземления имот от
3842 кв.м /три хиляди осемстотин четиридесет и два квадратни метра/, находящ се
в землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ
68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение на територията:
земеделска, и с начин на трайно ползване: НИ., категория на земята при
неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: имот № 208043 /двеста и
осем хиляди и четиридесет и три/ и стар идентификатор: № 68850.208.43
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, двеста и осем, точка,
четиридесет и три/, с граници /по актуална към момента на сделката кадастрална
скица/: имот № 68850.209.694, имот № 68850.208.42; имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.47 и имот №
68850.208.49, които имоти по действащите към настоящия момент кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр.Стара Загора, били обединени в един общ поземлен
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68850.208,61 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, двеста и осем, точка, шестдесет и едно), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед
РД-18-43 от 25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, изменена със заповед № 18-1315-18.02.2014г. на
Началника на СГКК - Стара Загора, с площ на поземления имот от 6841 кв.м. /шест
хиляди осемстотин четиридесет и един квадратни метра/, находящ се в землището
на гр.Стара Загора, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в
местността „ДЖЕЛАТА”,страйно предназначение на територията: земеделска, и с
начин на трайно ползване: нИ., категория на земята при неполивни условия:
четвърта, със стар идентификатор №68850.208.47; 68850.208.46, с номер по
предходен план: имот № 208043 /двеста и осем хиляди и четиридесет и три/, с
граници: имот № 68850.209.694, имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот №
68850.208.22 и имот № 68850.208.49. Претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д.Г.Г. е подала писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло
предявения от ищцата иск. В исковата молба се твърдяло, че ищцата Е.Д. била
кредитор на ответника П.Д., като това си качество обосновавала с Договор за
цесия от 22.02.2018 г. Видно от исковата молба и приложените към нея документи
ищцата била придобила вземане на собствен риск пет години след като ответникът П.Д.
бил продал имота си на ответницата Д.Г. и то не във вида, в който вземането на
„Българо-Американска Кредитна Банка” АД съществувало към датата на твърдяната
като увреждаща сделка от 01.03.2013 г. При положение, че вземането било
преминало чрез цесия в патримониума на ищцата по иска и датата на цесията била
последваща атакуваната разпоредителна сделка, то явно цесионерът не е имал
качеството на кредитор към 01.03.2013 г., следователно явно нямало как да бъде
увреден от продажбата. Ответницата счита, че ищцата не била активно
материалноправно легитимирана да води отменителен иск, т. е. тя нямала
качеството на кредитор към релевантния момент. Ответницата твърди,че на 01.03.2013
г. с нотариален акт 10, н.д. 163/2013 г. на нотариус Денчо Недялков закупила от
ответника П.Д. описаните в исковата молба имоти, като нотариусът извършил
проверка, а продавачът от своя страна декларирал, че върху имотите нямало
учредени вещни права в полза на трети лица, че няма вписани договорни ипотеки, искови молби, възбрани,
наемни договори и/или други вещни тежести, че не разполага с други
документи от значение за сделката, която се изслушвала, както и че не му било
известно да има съдебни претенции от трети лица по отношение на собствеността.
Видно от представените от ищцата писмени документи, кредитът на ответника П.Д.
бил обезпечен в полза на банката кредитор и
обслужван от същия към момента на продажбата. След изповядване на
сделката ответницата Г. влязла във владение на имотите и извършила редица подобрения на значителна
стойност, включително обединяване на двата поземлени имота. Ответницата твърди,
че закупила имота с инвестиционни намерения, които реализирала в кратък срок.
Твърди още, че не било вярно посоченото в исковата молба, че ответника Д. я е
информирал, че „дължи пари на кредитори и че е възможно някой от тях да атакува
продажбата.” Ответницата и нотариусът били направили необходимите справки,
предхождащи сключването на сделката и не
били установени задължения и кредитори. Ответницата Д.Г. твърди, че не се е
договаряла с ответника П.Д. и не се е
срещала с него в присъствието на странични лица, още повече пред тях той да е
правил изявления, които биха я разколебали да сключи тази сделка. В този смисъл
поисканите от ищцата свидетели, ако имало такИ., според ответницата Г. щели да
лъжесвидетелствал, защото истината била, че тя реално била закупила имота,
който ползвала и експлоатирала и до настоящия момент. Предвид гореизложеното
ответницата Г. намира предявения от ищцата иск за неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен. Претендира за
разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника П.А.Д., в който заявява, че оспорва изцяло предявения от ищцата иск
по основание и размер. Твърдяло се, че ищцата Е.Д.Д. била негов кредитор.
Качеството на кредитор било изведено от Договор за прехвърляне на вземане от
22.02.2018 г, с който ищцата била придобила вземане на собствен риск и не във
вида, в който вземането на „Българо-Америкаска Кредитна Банка” АД съществувало
към датата на твърдяната увреждаща сделка - 01.03.2013 г. Цесията не била
съобщена на ответника П.Д.. Според ответника ищцата не била активно
материалноправно легитимирана да води настоящия иск, тъй като вземането било
преминало чрез цесия в патримониума й
след извършване на атакуваната сделка. Към 01.03.2013 г. ищцата не е
имала качеството на кредитор и нямало как да бъде увредена от продажбата. Тъй
като, купувайки вземане след повече от пет години след като е сключен договорът
за потребителски кредит, без ищцата да се увери платежоспособен ли е длъжникът
и притежава ли имущество, от което би могла да се удовлетвори, ответникът Д.
счита, че е налице цесия, чиято крайна цел е злоупотреба с право, обявяване на
една напълно редовна сделка за недействителна и придобИ.е на имот, чиято
стойност, с оглед извършените от купувача – ответницата Д.Г. инвестиции в него
е пъти по-висока, от тази към момента на сделката - 01.03.2013 г.
С нотариален акт № 10, н. д. № 163/2013 г. от 01.03.2013 г на нот.
Денчо Недялков ответникът П.Д. продал на ответницата Д.Г.Г. описаните в
исковата молба имоти - ниви, като нотариусът извършил проверка, а и продавачът
лично бил декларирал, че върху имотите нямало учредени вещни права в полза на
трети лица, че нямало вписани договорни или законни ипотеки, искови молби,
възбрани, наемни договори и/или други вещни тежести, че не били налице други
документи от значение за сделката, която се изслушвала, както и че не му било
известно да има съдебни претенции от трети лица по отношение на собствеността.
Към момента на продажбата /01.03.2013 г./ продавачът бил в състояние и обслужвал
потребителския кредит, който бил обезпечен в полза на банката чрез залог върху
бъдещи вземания, произтичащи от трудовото му правоотношение по безсрочен трудов
договор № 1 от 06.06.2012 г. Ответникът Д. твърди, че никога не е информирал
купувача по сделката, че „дължи пари на кредитори и че е възможно някой от тях
да атакува продажбата”, още повече, че ставало въпрос за потребителски кредит,
който към онзи момент бил обслужван и обезпечен. Ответницата Д.Г. и нотариусът
били извършили необходимите справки, предхождащи сключването на сделката и не
били установени задължения и кредитори. Предвид гореизложеното ответникът Д.
намира, че така предявеният иск е неоснователен и като такъв моли да бъде
отхвърлен, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В
съдебно заседание ищцата Е.Д.Д., чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск по изложените в исковата молба доводи.
В
съдебно заседание ответникът П.А.Д., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва
иска по изложените в отговора съображения.
В
съдебно заседание ответницата Д.Г.Г., редовно призована, не се явява.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не са спорни следните факти, които се установяват
и от представените писмени доказателства, а именно:
На 21.12.2012 г. П.А.Д. е сключил с „Българо - Американска
Кредитна Банка” АД договор за потребителски кредит № ПК - 024101.01 от
21.12.2012г., по силата на който Банката му е предоставила кредит в размер на
5000 лева, с краен срок на погасяване – 15.12.2017г., с начин на погасяване на
60 равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 113.13 лева,
видно от представения договор за потребителски кредит (л. 12 и сл. от делото) и
погасителния план към него (л. 20 от делото).
На
01.03.2013 г. П.А.Д. е продал на Д.Г.Г. ********двеста и осем, точка,
четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-43 от 25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с площ на поземления имот от 3000 кв.м /три
хиляди квадратни метра/, находящ се е землището на гр.Стара Загора, общ. Стара
Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с начин на
трайно ползване - нИ. и *******двеста и осем, точка, четиридесет и шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрени със
заповед № РД-18-43 от 25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с площ на поземления имот от 3842 кв.м /три
хиляди осемстотин четиридесет и два квадратни метра/, находящ се в землището на
гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в
местността „ДЖЕЛАТА”, с начин на трайно ползване – нИ., срещу цена за двата
имота от 1400 лева, видно от нотариален акт № 10, т.II, рег.№ 2412 от 01.03.2013г., дело №
163/2013г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по регистъра на НК и район
на действие РС-Стара Загора (на л. 5 и 6 от делото).
С последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, извършено със Заповед № 18 - 1315-18.02.2014г. на
Началника на СГКК - Стара Загора, посочените по-горе два поземлени имота са били
обединени в един общ поземлен имот -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.208.61 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, двеста и осем, точка, шестдесет и едно), с площ
на поземления имот от 6841 кв.м. /шест хиляди осемстотин четиридесет и един
квадратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, общ.Стара Загора,
обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение
на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нИ. (виж л. 7 от
делото).
На 21.12.2013г. „Българо - Американска Кредитна Банка” АД се е
снабдила по ч.гр.д. 6054/2013г. по описа на РС – Стара Загора със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу П.А.Д. за суми по
горепосочения договор за потребителски кредит № ПК - 024101.01 от 21.12.2012г.,
обявен за предсрочно изискуем, както следва: за сумата 4675,44 /четири хиляди
шестстотин седемдесет и пет лева и 44 ст./- главница, с 208,96 лв. /двеста и осем
лева и 96 ст./ договорна лихва от 15.06.2013 г. до 19.12.2013 г., с 151,04 лв.
/сто петдесет и един лева и 4 ст./ лихва за забава от 15.06.2013 г. до
19.12.2013 г. и законната лихва върху
главницата от 20.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 401,42
лв. /четиристотин и един лева и 42 ст./ разноски по делото ( виж л. 2 и л. 3 от
приложеното изпълнително дело № 140/2014 г. на ЧСИ Гергана Илчева). Заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист са били издадени въз основа на извлечение от
книгите на Банката - заявител (л. 6 от изпълнителното дело), от което е видно,
че просрочието по кредита датира от 15.06.2013 г., а кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 06.11.2013г.
На 22.01.2014 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист и
по молба на „Българо - Американска Кредитна Банка” АД е било образувано изпълнително
дело № 140/2014 г. на ЧСИ Гергана Илчева (копие от което е приложено по
настоящото дело).
На 22.02.2018г. „Българо - Американска Кредитна Банка” АД е
прехвърлила на ищцата Е.Д.Д. вземанията си към П.А.Д. по горепосочения договор
за потребителски кредит № ПК - 024101.01 от 21.12.2012г., видно договор за
прехвърляне на вземания, сключен на 22.02.2018г. между банката и ищцата, на л.
8 и сл. от делото. На П.А.Д. е било изпратено от Банката уведомление за
извършената цесия, връчено му от нотариус Веселина И.ова, при условията на чл.
47 ГПК – залепено уведомление, с указание до ответника за явяване в двуседмичен
срок в канцеларията на нотариуса за получаването му, който изтича на
02.05.2018г., като е удостоверено от нотариуса, че в този срок П.А.Д. не се е
явил да получи уведомлението (л.139 и сл. от делото).
На 23.05.2015 г. Е.Д.Д. е подала молба по изпълнително дело №140/2014
г. на ЧСИ Гергана Илчева за конституирането й като взискател по изпълнителното
дело (л. 133 от изпълнителното дело).
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани
свидетелите И.В.И., Х.Д.Х., И. Вълчев И.ов и К. Н. Д.. От свидетелките
показания на св. Илчев се установява, че лично той предложил на съпруга на
ищцата Р. да изкупи дълга на ответника П., т.к. бил събираем, защото бил възникнал преди
продажбата на Барата (сделката, която се атакува в настоящото производство),
тъй като свидетелят знаел обстоятелствата по сделката и че „тази сделка е
недействителна или нищожна “ (л. 6 от съдебен протокол от 13.12.2018г.). Съдът
кредитира показанията на свидетеля в тази им част, тъй като съответстват на
събраните писмени доказателства и не се събраха други, които да поставят под
съмнение достоверността им. Съдът не взема предвид всички изнесени от този свидетел
факти относно процесната сделка - че било извършено фиктивно прехвърляне на
имота от П. на Д., тъй като П. имал много задължения и че той лично (свидетелят
И.) бил изготвил обратно писмо за това, че П. ще остане действителния собственик
на Барата и че това обратно писмо се намирало в свидетеля И., но той не можел
да го намери къде го е „скатал“, тъй като в тази част свидетелските му
показания са недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК, доколкото свидетелят
твърди, че лично той е съставил обратното писмо, но не знае къде го е сложил.
Отделно от това, дори да се приеме, че тази забрана не важи, доколкото ищцата
не е страна по сделката, макар че Е.Д.
атакува сделката по реда на чл. 135 ЗЗД, а не твърди симулативност на същата,
за каквото свидетелства ангажираният от нея свидетел, то съдът не дава вяра на
показанията му в тази част, защото констатира протИ.речия в тях, а именно:
първоначално този свидетел заяви, че е разбрал за въпросната сделка през
април-май 2013 г., т.е. няколко месеца след извършването й и че С. (сина на Д.)
му казал за нея и затова, че П. му дължал на него голяма сума пари, а
впоследствие разказа как той лично е изготвил обратното писмо за сделката и че С.
му го предал на него това обратно писмо, съдържащо подписите на Д. и П.. По
гореизложените съображения съдът не дава вяра и на показанията на св. Х.Д.Х.,
който разказва, че С. му бил казал, че тъй като П. имал много задължения, затова
прехвърлили Барата на майката на С. – Д..
Съдът кредитира показанията на св. И. Вълчев И.ов, че е работник
във „ВИП Русев“ ЕООД от години и че като такъв работи на Барата, пере килими и
че там работи със С. и Д.. Свидетелят подробно разказва как от започване си на
работа са изградили Барата и как са я разработили и че П. е работил там само до
преди да замине за чужбина. Показанията на този свидетел се подкрепят от
служебно извършената от съда справка в търговския регистър, че едноличен
собственик на „ВИП Русев“ ЕООД е С. Русев (синът на ответницата Д.Г.), като не
се събраха доказателства поставящи под съмнение достоверността на неговите
показания, които са вътрешно непротИ.речиви.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката К. Д., тъй като
същите не касаят релевантни за делото факти, а касаят отношения със свидетел по
делото – свидетеля И..
Съдът не обсъжда останалите събрани писмени доказателства
по делото, тъй като са неотносими.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
С иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действията, с които
длъжникът го уврежда.
В случая
няма спор по фактите, а и видно от хронологията при изложението на фактическата
обстановка по делото - първо по време е възникнало вземането на „Българо -
Американска Кредитна Банка” АД към П.А.Д. - на 21.12.2012 г., няколко месеца по
– късно на 01.03.2013 г. П.А.Д. е продал на Д.Г.Г. два недвижими имота ( с
договор за покупко – продажба, който се атакува в настоящото производство, като
увреждаща сделка), а пет години по – късно на 22.02.2018г. Банката е продала
вземането си към П.А.Д., произтичащо от сключения на 21.12.2012 г. договор за
кредит, на ищцата Е.Д..
Спорният
въпрос по делото е дали ищцата Е.Д. е кредитор по смисъла на чл. 135, ал.1
от ЗЗД с оглед хронологията на събитията.
Именно в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 199/13.11.2012г на ВКС по т.д.№
191/2012г, II Т.О., ТК, се дава разрешение на този въпрос. Касационното
обжалване е допуснато по следния въпрос, който е обуславящ и за изхода на
настоящото дело: дали правото на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали
атакуваната като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество
на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника.
В
горепосоченото решение е прието, че правопораждащият правото на Павлов иск
фактически състав на нормата на чл. 135, ал.1
от ЗЗД включва качеството на кредитор с възникнало вземане към
разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда
разпоредителните действия на длъжника с неговото имущество, служещо за удовлетворяване
на вземането на кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД. При положение, че това вземане е преминало чрез цесия в
патримониума на цесионера, какъвто се явява ищеца по иска, и датата на цесията
се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е имал качеството
кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден
от него към датата на извършването му. В този смисъл е и Определение 263 от
13.11.2012г. на ВКС по т.д. 191/2012 г., II
т.о. и
др. В "Общо учение за облигационното отношение" проф.Ал.Кожухаров
-книга втора, пар.85 "Отменителен иск", раздел 3 "Легитимирани
кредитори" се сочи, че отменителният иск не принадлежи на кредитор, чието
вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска по чл. 135, ал.1
от ЗЗД сделка. Т.е. приема се, че кредиторът може успешно да проведе
Павловия иск само ако установи качеството си на кредитор към датата на
разпоредителната сделка, а не и последващият приобретател на вземането, тъй
като увреденото лице може да е само и единствено кредитора.
От гореизложеното
следва, че когато атакуваната с Павловия иск по чл. 135, ал.
1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителна сделка с
имущество на длъжника е сключена преди датата на самата цесия, както е в
настоящия случай, с която цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, то цесионерът
(ищцата) не е активно материалноправно легитимирана да води този иск.
Нещо
повече, в случая се установи и нещо друго по настоящото дело - към момента, в
който ищцата е придобила вземането от Банката, тя е била наясно и е знаела за
извършената сделка между ответниците, която атакува в настоящото производство
по реда на чл. 135 ЗЗД (подробно консултирана от св. И., чрез съпруга си, че
ако изкупи дълга, може да атакува сделката), поради което не може да се приеме,
че същата е добросъвестна и е увредена от сделката.
Допълнителен
аргумент за неоснователността на предявения иск в настоящото производство е, че
се атакува възмездна сделка – договор за покупко – продажба, като ищецът, чиято
е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, не проведе главно и
пълно доказване, което означава да създаде сигурно убеждение у съда, за
знанието на ответницата Д.Г.Г. за увреждането.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск, с който се иска да се обяви за относително
недействителен, на основание чл.135 ЗЗД, спрямо кредитора Е.Д.Д., договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 10, т.II, рег.№ 2412 от
01.03.2013г., дело № 163/2013г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по
регистъра на НК и район на действие РС-Стара Загора, вписан в Служба по
вписванията – Стара Загора под № 2010/01.03.2013 г., акт № 50, том VI, дело
1072/2013 г., партида 77359 и 77360, по силата на който ответникът П.А.Д. е продал
на ответницата Д.Г.Г., следните недвижими имоти: ********двеста и осем, точка, четиридесет и седем), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД -
18 - 43, от 25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с площ на поземления имот от 3000 кв.м /три хиляди
квадратни метра/, находящ се е землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора,
обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността "ДЖЕЛАТА", с трайно
предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нИ.,
категория на земята при неполивни условия: четвърта и *******двеста и
осем, точка, четиридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-43от 25.05.2009г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ
на поземления имот от 3842 кв.м /три хиляди осемстотин четиридесет и два
квадратни метра/, находящ се в землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора,
обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение
на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: НИ., категория на
земята при неполивни условия: четвърта, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ответниците
не са представили доказателства за направени по делото разноски, поради което
такИ. не им се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Д.Д., ЕГН **********,***, против П.А.Д., ЕГН: **********,*** и Д.Г.Г., ЕГН: **********,***, иск за обявяване за относително недействителен, на основание чл.135 ЗЗД, по отношение на Е.Д.Д., на сключения между П.А.Д. и Д.Г.Г. договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 10, т.II, рег.№ 2412,
дело № 163/2013г. от 01.03.2013г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.№ 181 по
регистъра на НК и район на действие РС-Стара Загора, вписан в Служба по
вписванията – Стара Загора под № 2010/01.03.2013 г., акт № 50, том VI, дело
1072/2013 г., партида 77359 и 77360, по силата на който П.А.Д. е продал Д.Г.Г.,
следните недвижими имоти: ********двеста
и осем, точка, четиридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД - 18 - 43, от 25.05.2009
г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
с площ на поземления имот от 3000 кв.м /три хиляди квадратни метра/, находящ се
е землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, ЕКАТТЕ
68850, в местността "ДЖЕЛАТА", с трайно предназначение на
територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нИ., категория на земята
при неполивни условия: четвърта и *******двеста и осем, точка,
четиридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара
Загора, одобрени със заповед № РД-18-43от 25.05.2009г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ на поземления
имот от 3842 кв.м /три хиляди осемстотин четиридесет и два квадратни метра/,
находящ се в землището на гр.Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора,
ЕКАТТЕ 68850, в местността „ДЖЕЛАТА”, с трайно предназначение на територията:
земеделска, и с начин на трайно ползване: НИ., категория на земята при
неполивни условия: четвърта, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: