Решение по дело №11913/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261175
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100111913
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр. София, 22.02.2021 год.

 

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 13 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и първа година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от  съдия Димитров  гр. дело № 11913 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Искът е предявен от „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ******, за обявяването на относително недействителен спрямо нея на сключеният между ответниците Г.Б.С. и Е.Г.С. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №111, том I, рег. №1914, н.д. №75/2016 г. на нотариус М.К., с район на действие РС – гр. София, рег. №425 на НК, вписан в Агенцията по вписванията – гр. София, с вх. Рег. №25558, акт №183, акт том 59/04.05.2016г., с който първият ответник се е разпоредил в полза втория със следния недвижим имот – Апартамент № 57, находящ се в гр. София, СО – район „Красно село“, ж.к. „Красно село, блок 200, разположен на III етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 62.82 кв.м., при съседи: стълбище, М.и Б.С., двор, Л.Д.Р., заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ в доказателствения документ за собственост, с декларирана площ от 4 кв.м., при съседи: коридор, двор, Н.С.К., заедно с 0.705% идеални части от общите части на сградата, включително 0.710% идеални части от портиерско помещение, находящо се в сградата, включително и правото на строеж върху държавна земя на стойност 280 лв.

Ищецът твърди, че преди горната сделка е имал качеството на кредитор на Г.Б.С., предвид факта,че на 14.05.2015 г. между банката от една страна и „К.“ ООД, ЕИК ******като Кредитополучател от друга и физическите лица В.В.М., ЕГН: **********, Г. С.С., ЕГН ********** и Г.Б.С., ЕГН **********, с адрес: *** като солидарни длъжници е сключен Договор за банков кредит №852/14.05.2015г., по силата на който на кредитополучателят е отпуснат кредит в кредитен лимит от 5 008 209.22 лв., който кредитен лимит чрез допълнително договорени Анекси към договора сключени между същите лица е увеличен до сумата от 6 470 123. 78 лв.

Твърди, че на 04.05.2016 г. ответникът в настоящото производство - Г.Б.С. се е разпоредил със свой собствен недвижим имот -  Апартамент №57, находящ се в гр. София, СО – район „Красно село“, ж.к. „Красно село, блок 200, разположен на III етаж, с обща квадратура от 62.82 кв.м., чрез дарение, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №111, том I, рег. №1914, н.д. №75/2016г. на нотариус М.К., с район на действие РС – гр. София, рег. №425 на НК, вписан в Агенцията по вписванията – гр. София, с вх. Рег. №25558, акт №183, акт том 59/04.05.2016г. в полза на дъщеря си Е.Г.С. – също ответник в производството.

Ищецът счита, че поради безвъзмездния характер на договора за дарение Г.С. е намалил притежаваното от него имущество, което по силата на чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредитора, и по този начин го е увредил.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба, вследствие на неизпълнение от страна на длъжниците по договора за банков кредит, са издадени два броя изпълнителни листове от 08.07.2019г. и 11.07.2019г., издадени въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 08.07.2019г. по гр. д. №34944/2019г. на СРС, 171-ви с-в и  Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.07.2019г. по гр.д. № 34947/2019г. на СРС, 54-ти с-в, срещу „К.“ ООД и солидарно отговорните длъжници (един от които е и ответникът Г.С.), което доказвало непогасения характер на възникналото вземане.

Според ищецът  е налице знание за увреждащия характер на сделката от страна на ответниците, поради безвъзмездния характер на сключената от тях сделка с недвижимия имот и на още по-силно основание, че тя е извършена в полза на дъщерята му – Е.С..

Моли съдът да уважи искът.Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците Г.Б.С. и Е.Г.С., чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорват иска като неоснователен.

Правят възражение, че ищецът в настоящото производство не е приложил доказателства, от които да се установи какъв е размера на непогасената част от вземането на кредитора произтичащо от договора за банков кредит, както и дали въпросното вземане изобщо съществува, а не изплатено/погасено към процесния период.

Възразяват, че искът по чл. 135 от ЗЗД е неприложим спрямо тях поради качеството „поръчител“, което Г.С. притежава в установеното между него и банката договорно правоотношение. Считат, че сключения между тях договор за дарение предхожда възникването на вземането на „Б.Б.З.Р.“ АД по сключения договора за банков кредит с „К.“ ООД, по който Г.С. е поръчител.

С оглед на гореизложените факти ответниците молят съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становището на страните по делото, събраните в производството доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представени Договор за банков кредит № 852 сключен на 14.05.2015г., както и допълнителни споразумения – Анекси към договора, л.29 до л.68 по делото, от които се установява наличието на действително правоотношение между страните в настоящото производство, по силата на което ищецът – „Б.Б.З.Р.“ АД е кредитор по вземане за предоставен банков кредит на „К.“ ООД, а ответникът в настоящото производство – Г.С., се е задължил солидарно за задълженията на „К.“ ООД спрямо кредитора.

От сключения договор се установява също така и моментът на възниква на главното правоотношение, както и на акцесорното относимо към настоящото производство – договора за поръчителство между „Б.Б.З.Р.“ АД и Г.С. – 14.05.2015г.

Видно от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №111, том I, рег. №1914, н.д. №75/2016г. на нотариус М.К., с район на действие РС – гр. София, рег. №425 на НК, вписан в Агенцията по вписванията – гр. София, с вх. Рег. №25558, акт №183, акт том 59/04.05.2016г. се установява, че на 04.05.2016г. ответникът Г.Б.С. се е разпоредил безвъзмездно със собствен недвижим имот, а именно - Апартамент № 57, находящ се в гр. София, СО – район „Красно село“, ж.к. „Красно село, блок 200, разположен на III етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 62.82 кв.м., при съседи: стълбище, М.и Б.С., двор, Л.Д.Р., заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ в доказателствения документ за собственост, с декларирана площ от 4 кв.м., при съседи: коридор, двор, Н.С.К., заедно с 0.705% идеални части от общите части на сградата, включително 0.710% идеални части от портиерско помещение, находящо се в сградата, включително и правото на строеж върху държавна земя на стойност 280 лв., в полза на дъщеря си Е.Г.С..Този факт,както и това,че ответниците са баща и дъщеря не е спорен по делото.

Въз основа за изпълнителни лист от 08.07.2019г. издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 08.07.2019г. по гр. д. №34944/2019г. на СРС, 171-ви с-в, както и изпълнителен лист от 11.07.2019г. издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.07.2019г. по гр.д. № 34947/2019г. на СРС, 54-ти с-в, както и поради липсата на предоставени доказателства от страна на ответниците, съдът намира за установено наличието на неизпълнени и непогасени задължения по договора за кредит от страна на солидарно отговорните длъжници, един от които е и ответникът в настоящото производство – Г.С.. Установява се също, че Г.С. е осъден да заплати солидарно с останалите длъжници по договора за банков кредит дължимите и неизплатени суми на „Б.Б.З.Р.“ АД – л.69 и л.74 по делото.

Ответникът не е ангажирал доказателства установяващи погасяването на задълженията по договора за банков кредит.

Предвид така установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 135, ал.1, изр.1-во от ЗЗД Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на действително правоотношение, по силата на което той се явява кредитор на ответника в настоящото производство, извършено действие от страна на длъжника по главното правоотношение, с което той уврежда кредитора си, както и наличието на знание у длъжника и третото лице за увреждането.

В тежест на ответника е да докаже, че задълженията по вземането са погасени.

В хода на доказване по делото бе установено, че между ищеца и първия ответник Г.С. е сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил към ищеца като поръчител за задълженията на дружеството „К.“ ООД произтичащи от сключен между „Б.Б.З.Р.“ АД и „К.“ ООД Договор за банков кредит №852, в който договор е обективиран и сключения между банката и Г.Б.С. договор за поръчителство. Доказано бе също, че задълженията по договора за банков креди не са погасени от когото и да е от солидарните длъжници.

Установено бе също, и че сключеният между „Б.Б.З.Р.“ и Г.С. договор за поръчителство от 14.05.2015г. предхожда извършената от ответника – длъжник по главното задължение, разпоредителна безвъзмездна сделка от дата 04.05.2016г., с която той е отчуждил недвижим имот в полза на дъщеря си, втория ответник по делото – Е.С.. Поради акцесорния характер на договора за поръчителство той ще породи действие от момента, в който главното правоотношение възникне. В конкретния случай главното правоотношение по сключения договор за банков кредит и акцесорното правоотношение по сключения договор за поръчителство са обективирани в един и същ писмен документ, поради което поръчителската отговорност на Г.С. е възникнала от датата постигнатото между страните съгласие по договора за кредит – 14.05.2015г..

Предвид безвъзмезден характер на извършената от Г.С. сделка следва,че не е необходимо да се установява знание у неговия съконтрахент ,тъй като такова условие има само при възмездните сделки.

Във връзка с възражението на ответниците,че спрямо сделката е неприложим текстът на чл.135 ЗЗД,тъй като първия ответник е бил не длъжник,а поръчител,не се възприема от съда,който напълно споделя тезата застъпена в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.

Доколкото ответниците в настоящото производство не са ангажирали доказателства установяващи погасяването на задължението към кредитора от страна на който и да е солидарен длъжник, подобно твърдение остава недоказано.

Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и като такъв съдът следва да го уважи изцяло,като обяви процесната сделка за недействителна спрямо ищеца.

С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените в исковото производство разноски, а именно – 607.34 лв. платена държавна такса и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

    Р  Е  Ш  И:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на „Б.Б.З.Р.“ АД, *** с ЕИК ******, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №111, том I, рег. №1914, н.д. №75/2016г. на нотариус М.К., с район на действие РС – гр. София, рег. №425 на НК, вписан в Агенцията по вписванията – гр. София, с вх. Рег. №25558, акт №183, акт том 59/04.05.2016г., с който договор Г.Б.С., ЕГН ********** е дарил на дъщеря си Е.Г.С., ЕГН ********** недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 57 /петдесет и седем/, находящ се в гр. София, СО - район „Красно село", ж.к. „Красно село", блок № 200 /двеста/, разположен на III етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 62.82 кв.м. /шестдесет и две цяло и осемдесет и две стотни/, при съседи: стълбище, М.и Б.С., двор, Л.Д.Р., заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ в доказателствения документ за собственост, с декларирана площ от 4.00 /четири/ кв.м., при съседи: коридор, двор, Н.С.К., заедно с 0.705% /нула цяло седемстотин и пет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, включително 0.710% /нула цяло седемстотин и десет хилядни върху сто/ идеални части от портиерско помещение, находящо се в сградата, включително и правото на строеж върху държавна земя на стойност 280 /двеста и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА Г.Б.С., ЕГН **********, и Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ******, разноски по делото в размер на 1057.34 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: