№ 9516
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110123006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ..........,
представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С против М. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С.
Ищцовото дружество твърди, че на 13.10.2020г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23057782 срещу М. П. П. за
сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 84,90
лв за периода 15.09.2018г., до 24.09.2020г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 03.2018г. до 04.2019г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава
в размер на 4,70 лв. от 30.04.2018 г. до 24.09.2020г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
Твърди се, че е било образувано ч.гр.дело № 49382/2020г. по описа на Софийски
районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която
е било депозирано възражение.
Твърди се, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“ТС” ЕАД и се одобряват от К.
1
Твърди се, че в процесния период са били в сила и са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от 10.07.2016 г.
Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в
чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Твърди се, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и
адрес на управление – град С и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С, че съществува
вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и адрес на
управление – град С и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК
.........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С, сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 8.11.2020 година по ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. до 30.04.2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред
заповедния съд – 13.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 84,90 лв. за периода 15,09.2018г., до 24.09.2020 г., както и сумата
за дялово разпределение за периода 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 26.56 лв. -
главница и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
4,70 лв., дължима за периода от 30.04.2018 г. до 24.09.2020 година.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.
С отговора на исковата молба ответникът М. П. оспорва основателността на
исковата претенция.
Ответникът оспорва основанието за дължимост на сумите, размера в погасателната
давност, както и основанието за лихви и дялово разпределение, а в другата част на
задължението не оспорваме размера.
Сочи се в отговора на исковата молба, че сумата в давност е в размер на 187,32лв.-
главница за топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.09.2017г.
Ответникът оспорва да е собственик и вещен ползвател на имота, респективно
потребител на топлинна енергия, като оспорва и наличието на облигационна
2
правоотношение между страните.
Оспорва се и се сочи, че няма основание и за претендираните суми за лихва, след като
ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на
ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции и се
присъдят разноски на ответника.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който подържа заявения иск, сочи доказателства и претендира
разноски.
За ответницата, редовно призована се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва претенциите и претендира разноски.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на ищеца –
„Т“ ЕООД.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание,
представило е доказателства с депозирана преди съдебното заседание молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказва се, че на 13.10.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23057782 срещу М. П. П. за сумата от
719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв за периода
15.09.2018г., до 24.09.2020г., както и сумата за дялово разпределение за периода 03.2018г. до
04.2019г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4,70 лв.
от 30.04.2018 г. до 24.09.2020г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Въз основа на депозираното заявление е било образувано ч.гр.дело № 49382/2020г. по
описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на
8.11.2020 година срещу длъжника, срещу която е било депозирано възражение в срок.
Доказва се, че ответницата е придобила собствеността върху топлоснабдения имот въз
основа на покупко – продажба- така видно от договор за продажба от 13.12.2016 година по
реда на Закона за общинската собственост.
Установява се, че ответницата е депозирала заявление за откриване на партида при
ищеца относно имот с административен адрес – град С. За имота е открита партида с
абонатен № 52467, ID № 157403, номер на инсталация **********.
Не се спори между страните и съдът приема за доказано, че в процесния период до
имота е доставяна топлинна енергия за отопление и подгряване на битова гореща вода,
както и е извършвано дялово разпределение от дружеството – трето лице помагач на ищеца
„Т“ ЕООД.
Доказва се, че начисленото количество топлинна енергия за отопление и подгряване на
3
битова гореща вода е на стойност: за периода от 1.5.2017 година до 30.4.2018 година- 410,83
лева с ДДС, за периода 1.5.2018 година до 30.4.2019 година – 354,02 лева с ДДС.
Установява се, че в периода от 1.5.2017 година до 1.9.2017 година е начислено
количество топлинна енергия за отопление и подгряване на битова гореща вода в размер на
219,07 лева. В този период не е начислявана топлинна енергия от извършено дялово
разпределение.
Доказва се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от К. Така се били в сила и са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г.
Доказва се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Видно е, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят и имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Т“ ЕООД, която и към
момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни
вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и
извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и
третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са
начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Т“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на събраните
писмени доказателства, които не се оспорени от страните и са еднозначни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327,
4
ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, като съобразява от
една страна доказаното, че в имота е доставяна топлинна енергия за отопление и такава
отдадена от сградна инсталация, и за подгряване на битова гореща вода, както и съобразява
заявеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност – такова по смисъла на
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите - за част от претендираните суми и
периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответницата имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответницата е титуляр на правото на собственост на
процесния имот. Следователно между ищцовото дружество и ответницата, като собственик
на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по
правната си характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е
неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително
договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр.
д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите
условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на
топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е
необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са
задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и
енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. №
393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
5
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите
в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация. Доказа се, че
начисляваните при ищеца суми са на база реален отчет.
Ответницата има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължена да заплаща
доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода.
От събраните по делото доказателства, в това число и от приетото за доказано от
фактическа страна съдът приема, че в имота на ответницата е доставяна и съответно
ползвана топлинна енергия на стойност за периода от 1.5.2017 година до 30.4.2018 година-
410,83 лева с ДДС, за периода 1.5.2018 година до 30.4.2019 година – 354,02 лева с ДДС, и е
начислявана услуга дялово разпределение за периода от 1.3.2018 година до 30.4.2019 година
в размер на 26,56 лева.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
6
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответницата в срок е релевирала възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което съдът намира за основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „ТС“ ЕАД, действащи за процесния период, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнася задължението.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
депозирано на 13.10.2020 година, от която дата по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
счита предявен, то следва да се приеме, че всички вземания на ищеца с падеж преди
13.09.2020 г. – три години преди подаване на заявлението са погасени по давност. При това
погасени по давност са вземанията на ищеца за начислени суми за периода от 1.5.2017
година до 1.09.2020 година в размер на общо 219,07 лева – за доставена топлинна енергия,
като с оглед заявения период за дължимост на сумите за дялово разпределение не се
установява да е изтекъл сочения от ответника давностен период.
Следователно е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давностният срок за
всяко задължение тече от датата на възникването му, т.е. от края на месеца, за който се
претендира. В конкретния казус всички задължения, начислени от ищеца за период до
1.09.2020 година са погасени по давност, т.е. не се дължи поради изтекла погасителна
давност общо сумата от 219,07 лева, с която следва да се намали общия претендиран размер
и се уважи иска за главница за доставена топлинна енергия до размера от 545,78 лева и за
разликата от 219,07 лева исковата претенция се отхвърли поради основателност на
възражението за давност.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, ищецът не установи по безспорен начин
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, поради
което исковата претенция на ищеца за посочения период следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е основателна в цялост, доколкото е неоснователно заявеното
7
възражение за давност.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за доказаната
фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на ответниците,
сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца в размер на 26,56 лева – главница е
дължима в размер на 26,56 лева, доколкото е поискана за периода от 03.2018 до 04.2019 и за
този период не е погасено по давност.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответницата топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия
и по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
различен от претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с
оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна, както и не се
дължи лихва при липса на главен дълг.
Съгласно приложимите към процесния период Общи условия за задълженията за
потребена топлинна енергия за отопление ответниците дължат обезщетение за забава върху
задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от 2016 година е
настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след изтичане на
срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в забава,
доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна.
При горното ответницата дължи лихва за забава само върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху признатия за
дължим размер от 545,78 в размер на 112,34 лева, но доколкото се претендира сума за лихва
за забава на стойност 84,90 лева съдът следва да я присъди в цялост.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на спора
8
на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат разноски за заплатена държавна
такса от заповедното производство, заплатена държавна такса за исковото производство,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК – според
съда дължимото такова е в размер на 100,00 лева за исковото производство, съобразно
правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството. Ето защо ответницата следва
да бъде осъдена да заплатят на ищеца разноски в общ размер за исковото и заповедното
производство на стойност 256,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски
съобразно размера на отхвърлените претенции. Същата не претендира такива.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, което се
иска да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
правна помощ. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева – за представителство пред заповедния съд и 400,00 лева – за представителство
пред исковия съд. Срещу това искане е заявено възражение за прекомерност, което съдът
приема за основателно, като счита, че дължимото са адвокатско възнаграждение за
представителство пред заповедния съд следва да се определи в размер на 50,00 лева, за пред
исковия съд в размер на 400,00 лева.
Съдът не съобразява Наредба № 1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като противоречаща на чл.101 от ДФЕС и определя
дължимото се възнаграждение за оказана безплатна правна помощ според свършената
работа, процесуалното поведение на ответницата, времето необходимо за подготовка на
делото и извършените процесуални действия от адвоката пред заповедния съд и пред
исковия съд. В този смисъл пред заповедния съд е подадено бланково възражение, а в пред
исковия съд е депозиран отговор на исковата молба и е налице едно явяване в съдебно
заседание, поради което съдът приема горните размери за дължими като възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
С оглед на горното на адвоката следва да се присъди възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, съобразно отхвърления размер на исковите претенции на стойност
общо 120,43 лева – възнаграждение за пред заповедния и исковия съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.2 и чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК
.........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С и М. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ..........,
представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С и М. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със
седалище и адрес на управление – град С, част от сумите, за които е била издадена заповед
9
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 8.11.2020 година по
ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
545,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 1.05.2017 г. до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 13.10.2020 година до
окончателното изплащане на вземането, като над този размер до първоначално
претендирания от 719,96 лева, т.е. за разликата от 219,07 лева, дължима за периода от
1.5.2017 година до 1.9.2017 година – отхвърля исковата претенция като неоснователна,
поради погасяването на тази сума по давност, както и дължи - мораторна лихва за забава
в размер на 84,90 лв. за периода 15.09.2018г., до 24.09.2020 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 26.56 лв. – главница, като
отхвърля като неоснователен предявения иск за установяване на дължимост на
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,70 лв.,
дължима за периода от 30.04.2018 г. до 24.09.2020 година.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.........., с адрес на управление: гр. С“ № 23 Б, представлявано от .......... сторените пред
заповедния съд по ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски районен съд и пред
исковия съд по гр.дело № 23006/2022 година разноски, съобразно уважения размер на иска в
общ размер на 256,33 лева.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление - гр. С” 23 Б да
заплати на адвокат С. К. К. от САК със съдебен адрес – град С възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 23006/2022 година в общ размер на 120,43 лева, съобразно отхвърления размер на
исковите претенции и при уважено възражение за прекомерност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – “Т” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”...........” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10