№ 17806
гр. С, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110128162 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 170955/16.05.2025 г. /с
дата на пощенско клеймо 15.05.2025 г./, с която „ДЗ“ АД, ЕИК **** е предявило срещу
„ГЗ” АД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 241,69, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие
и разноските по определянето му, настъпило на 23.11.2022 г., в гр. С, на бул. “БШ“, по
вина на водача на лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/15.05.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 65,15 лева представляваща
мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 14.05.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Алфа Ромео
Мито“, рег. № **. В тази връзка се сочи, че на 23.11.2022 г., в гр. С, на бул. “БШ“,
водачът на лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****, при извършване на маневра за
ляв завой на кръстовище, навлиза в платното за насрещно движение, по пътя по който
се е отклонил, и по който се движи лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **. За
да избегне реализирането на челен удар, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео
1
Мито“, рег. № ** отклонява посоката си на движение вляво, но въпреки това между
двата автомобила настъпва удар, при който са причинени имуществени вреди върху
лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „ДЗ“ АД, ЕИК
**** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП
увреденото при последното МПС – лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, е
било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ***,
със срок на застрахователното покритие обхващащ и датата на реализиране на
процесното ПТП. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********, като увреденият автомобил бил
прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП, във връзка с което на правоимащото лице по имуществената
застраховка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 468,38 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, застрахован
при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил
“Мерцедес“ , с рег. № ****, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил
“Мерцедес“ , с рег. № ****, била застрахована при ответното дружество. Предвид
изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в
правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на
гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение,
изплатено по имуществената застраховка. Поддържа, че ответното дружество е
поканено да заплати дължимата сума в размер на 483,38 лева /от които 468,38 лева –
заплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разноски по
щетата, като по регресната претенция ответното дружество е заплатило сумата от
241,69 лева.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 241,69,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.11.2022 г.,
в гр. С, на бул. “БШ“, по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска /15.05.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
65,15, представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 14.05.2025 г.
Претендират се разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „ГЗ” АД, ЕИК
*** е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение. Прави
се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **. Оспорва се претенцията и по размер, като
завишена. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 241,69,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 23.11.2022 г., в гр. С, на бул. “БШ“, по вина на водача на лек
автомобил “Мерцедес“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Алфа Ромео Мито“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/15.05.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 65,15 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 14.05.2025 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираното вземане.
3
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в производството: че към датата на реализиране на
процесното ПТП /23.11.2022 г./ за лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** е била
сключена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № № ***, със срок на
застрахователното покритие обхващащ и датата на реализиране на процесното ПТП; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /23.11.2022 г./ гражданската
отговорност на лицата, управляващи лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****, е била
застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 483,38 лева, заплатено в
полза на правоимащото лице по процесната имуществена застраховка; че ищецът е
отправил до ответното дружество регресна покана, както и че по регресната претенция
ответно дружество е заплатило сумата от 241,69 лева.
Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 241,69 лева, следва да се приеме извод,
че се е осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на
процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
В тази връзка, следва да се посочи, че възраженията на ответника за липса
изобщо на реализирано ПТП, се явяват неоснователни. На първо място, заради
обстоятелството, че извършеното извънсъдебно плащане, представлява признание на
всички обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, посредством конклудентните действия
изразяващи се в частично плащане на застрахователно обезщетение по заявената
регресна претенция, включително реализиране на ПТП на процесната дата между
процесните два автомобила. На следващо място, поради обстоятелството, че всички
събрани доказателства по делото водят до извод, че на 23.11.2022 г., в гр. С, в района
на бул. “БШ“ и около магазин Юбис е реализирано ПТП между лек автомобил
“Мерцедес“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. №
**, застрахован по имуществена застраховка при ищеца. Действително показанията на
свидетелите Е. С. и Н. Л. не съдържат конкретика относно конкретно място и точния
механизъм на процесното ПТП, но и двамата бяха категорични, че на 23.11.2022 г., в
гр. С, в района на бул. “БШ“ и около магазин Юбис е реализирано ПТП между лек
автомобил “Мерцедес“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Алфа
Ромео Мито“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при ищеца. Същите
бяха категорични, че представеният по делото двустранен констативен протокол е
именно документът, който са съставили във връзка с процесното ПТП и именно
4
описания в него /и обективираната в него скица на ПТП/ механизъм на реализиране на
проишествието, е начина, по който същото се е осъществило.
Същевременно в показанията си пред съда, свидетелят Л. заяви, че мястото,
където бил реализиран ударът, било на тясна улица, поради което той, като водач на
лек автомобил “Мерцедес“, с рег. № ****, навлязъл с автомобил в насрещната пътна
лента за движение, където се движел лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **,
управляван от свидетеля С..
Следователно проишествието е реализирано поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил “Мерцедес“, с рег. № ****
навлязъл с автомобил в насрещната пътна лента за движение, където се движел лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, управляван от свидетеля С., като по делото
са установени всички обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца
по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Тук отново следва да се посочи, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 241,69 лева, следва да се приеме извод,
че се е осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на
процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на ищеца
щети по лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 23.11.2022 г., както и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера
необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „Алфа Ромео
Мито“, рег. № ** в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че от
техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена
връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Алфа Ромео Мито“,
рег. № ** и механизма на реализиране на процесното застрахователно събитие.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в
резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач
на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по
имуществена отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил.
Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
5
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че срокът на
експлоатация на лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, към датата на
процесното събитие /23.11.2022 г./ е 12 години и 26 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за възстановяване
на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 577,10
лева. Установява се още, че всички описани от ищеца възстановителни дейности по
лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** е било необходимо да бъдат извършени,
с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС. Установява се също, че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, определена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд /към датата на ПТП/, е в размер на 556,94 лева
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на 577,10
лева.
Установи се също, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско на МПС са в размер на 15,00 лева.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 592,10
лева, като по делото е обявено за безспорно, че от страна на ответното дружество е
заплатена сума в размер на 241,69 лева, предвид което предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен
размер от 241,69 лева.
Тук следва да се посочи, че възражението по реда на чл. 494, т. 2 КЗ, направено
от името на ответника, бе релевирано за пръв път едва след даване ход на устните
състезания. Следоватлно се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.
Същевременно не се установи в производоството наличието на семейна връзка между
водача на лек автомобил “Мерцедес“, с рег. № **** – Н. Л. Л. и водача на лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** – Е. Д. С.. В показанията си пред съда
водачът на лек автомобил “Мерцедес“, с рег. № **** – Н. Л. Л. наричаше водача на лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** – Е. Д. С. – „жена ми“ и обратното. Само по
себе си, обаче, тези обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, наличието на
семейна връзка между тях, без по делото да са ангажирани каквито и да било
доказателства за установяване на това обстоятелство.
Тук отново, следва да се посочи, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 241,69 лева, следва да се приеме извод,
че се е осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на
6
процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика
– т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54
от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има
право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек автомобил
„Алфа Ромео Мито“, рег. № ** да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 05.01.2020 г. между лек автомобил „Алфа
Ромео Мито“, рег. № ** и лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****, пътно-
транспортно проишествие.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че водачът на
увредения лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** е управлявал автомобила с
7
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което е довело до навлизане, от
нейна страна, в лентата за насрещно движение, с което е допринесла за реализиране на
проишествието.
Горните обстоятелства не се установиха от събраните по делото доказателства.
Не се събраха никакви доказателства, от които да се направи извод, че са установени в
производството горепосочените обстоятелства, водещи до съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег.
№ **. Не се събраха доказателства, от които да се направи категоричен извод, че
водачът на лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** е управлявал автомобила с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Действително от събраните по
делото доказателства се установи, че водачът на лек автомобил “Мерцедес“, с рег. №
**** навлязъл с автомобил в насрещната пътна лента за движение, където се движел
лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, управляван от свидетеля С., като
последната, възприемайки идващия срещу нея автомобил е опитала да извърши
спасителна маневра, като изнесе автомобила си в ляво, в резултат от което навлязла в
пътната лента за насрещно движение. С това си поведение, по становище на
настоящия съдебен състав, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № ** не
само не е допринесла за вредоносния резултат, но е осъществила поведение, с което са
минимизирани вредите и щетите, реализирани, както по двете участващи в
проишествието моторни превозни средства, така и по техните водачи /доколкото при
един челен удар би се стигнало до много по сериозни увреждания, както за
имуществото – моторните превозни средства, така и за управляващите ги водачи/.
Същевременно в производството се установи, че проишествието е реализирано
единствено поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил
“Мерцедес“, с рег. № **** навлязъл с автомобил в насрещната пътна лента за
движение, където се движел лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, управляван
от свидетеля С..
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира,
че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 241,69 лева,
респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото производство,
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /15.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
8
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното
плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в
забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от представянето на всички
доказателства, в който застрахователят трябва да определи и изплати размера на
задължението си по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото
дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му
задължение, получена от последния на 20.04.2023 г., към която са били приложени
документите по процесната ликвидационна преписка. Тридесетдневният срок за
изпълнение е изтекъл на 22.05.2023 г. /изчислен по реда на чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД вр.
чл. 72, ал. 2 ЗЗД/, като считано от 23.05.2023 г. ответното дружество е изпаднало в
забава и за претендирания в исковата молба период от 23.03.2023 г. до 14.05.2025 г.
/включително/ дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата, а именно сумата от 65,15 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор/.
Следователно акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 65,15 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева и за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 350,00 лева, за депозит за свидетел, при режим на призоваване
в размер на 50,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ГЗ“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „ЦШ” ***, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „ДЗ” АД, ЕИК ****: гр. С, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68
сумата от 600,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЗ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
9
„ЦШ” *** да заплати в полза на ЗД „БИ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „ДБ” ***, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 241,69 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 23.11.2022 г., в гр. С, на бул. “БШ“, по
вина на водача на лек автомобил “Мерцедес“ , с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/15.05.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 65,15 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 14.05.2025 г.
ОСЪЖДА „ГЗ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
„ЦШ” *** да заплати в полза на ЗД „БИ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „ДБ” ***, на основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 600,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10