Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................
гр.
Карлово, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при секретаря
Снежана Данчева, като разгледа докладваното от съдията
наказателно
административен характер дело №6 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0281-001038/15.10.2018
г. на Началник *** – К. към ** на ***- П. , на И.А.Ч., ЕГН ********** ***, П. област,
ул. „Б.Б.“ № ** е наложено административно наказание
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР, както и на осн. чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване
на нарушенията, вменени във вина на жалбоподателя.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява и се
представлява от адв. Ш. – надлежно упълномощен, който
поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушенията от страна на жалбоподателя
и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители П.Л. и В.Г. и свидетелите Т.М. и Н.Б., както и приобщените
писмени доказателства - АУАН с бл. №977551 от 17.09.2019г., наказателно
постановление № 18-0281-001038/15.10.2018 г. на Началник *** – К., Заповед №
8121к-2057/18.06.2015г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо
№281000-2910/2019г. на *** К., справка за водач/нарушител, писмо
№103000-4113/15.03.2019г. на ***** П., справка за МПС с рег. № ******, докладна
записка, писмо №103000-9411/05.06.2019г. на ***** П., ведно с 2 бр. справки за
МПС с рег. №
*****, писмо №103000-10507/26.06.2019г.
на ***** П. ведно с 3 бр. справки за МПС с рег. № ******, 2 бр. обяснения, съдът
намира за установено следното:
На 17.09.2018г. около 06,30 ч. – 07.00
ч., св.Б. видяла как МПС - бус спрял на шосето зад къща
стопанисвана от св.М., като шофьора, ведно с пътниците напуснали превозното
средство. Около 10.00 ч. св.М. посетила имота, видяла паркиралото МПС и
съобщила за случилото се на тел.112. За проверка на сигнала бил изпратен автопатрул от РУП К. в състав полицаите П.Л. и В.Г.. Те
констатирали, че паркираното МПС е „С.Д.“ с рег. № ****** и след проверка
установили, че същият е със служебно прекратена регистрация на
осн. чл.143,
ал.15 от ЗДвП, поради това, че не бил регистриран след прехвърляне на
собствеността в двумесечен срок. Двамата предприели действия по издирването на
водача и установили самоличността му, а именно И.А.Ч., ЕГН **********,***, П. област,
ул. „Б.Б.“ № ***. Със съдействието на свои колеги те
призовали Ч. ***. Там Ч. не отрекъл, че той е управлявал МПС-то. Л. извършил
проверка на водача и МПС-то и установил, че то не е собственост на водача
Ч..
За констатираното, мл. автоконтрольор Л. съставил процесния
АУАН, с който приел, че жалбоподателят Ч. е осъществил нарушения на
разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като на
17.09.2018г. около 07.00 ч. в с. И., по ул. „Г. Д.“ срещу № 28, управлява товарен
автомобил „С.Д.“ с рег. № ******, собственост на Д.Г. с ЕГН **********, със
следните нарушения: 1. Паркира върху тротоара. 2. При извършена проверка в АМС
– Пътна полиция се установи, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения. Същевременно с АУАН били иззети от водача Ч. 2
бр. регистрационни табели с № ****** и свидетелство за регистрация на МПС №*******.
Въз основа на така съставения АУАН на
15.10.2018 г. оправомощено длъжностно лице - Началник ***
– К. към ** на *** П. издало атакуваното наказателно постановление с което за
нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя,
на жалбоподателя Ч. било наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на ***.
Относно обстоятелства по нарушението на чл.98, ал.2,
т.2 от ЗДвП в НП е посочено, че жалбоподателя паркира върху тротоара, като е
добавено, че паркирането е пред жилищна сграда и затруднява достъпа до нея. За
това нарушение на осн. чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП на Ч.
е наложена глоба в размер на 30 лв.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 27.12.2018 г., като жалбата срещу него е депозирана на същия
ден.
1.Относно наложеното наказание по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
От приетата по делото справка от *****
П. се установява, че регистрацията на процесния
автомобил е била прекратена служебно от 01.07.2018 г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение от страна на собственика на задължението му
в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство.
Собственикът на автомобила било лицето Д.Г.Г.с ЕГН **********,
която не изпълнила задължението си да регистрира в срок процесното
МПС.
Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление в посочената част не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на
административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити,
а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява
МПС. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от
процесуална страна досежно посоченото по - горе
нарушение, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Отразените в него констатации досежно нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП се установяват по безспорен и категоричен начин, както от
писмените доказателства по делото - справки от Р.н.М.К. *** и приложените
извлечения от документи касаещи процесното МПС, така и от показанията на разпитания по делото
свидетели. Безспорно е установено, че при извършената проверка от контролния
орган при ** на *** гр. К. относно регистрацията на процесното МПС не
са открити такива данни в информационната система на ***, а регистрацията на
посоченото МПС е била служебно прекратена на 01.07.2018 г., поради
непредприемане на действия от новия собственик по силата на сключения договор
за покупко – продажба – Д.Г.Г.
с ЕГН ********** за пререгистриране на МПС в двумесечен срок от придобиване на
собствеността.
Направените възражения по делото, че жалбоподателя не
е собственик на процесното МПС и като такъв за него
не е възникнало задължение да го регистрира в законоустановения
срок са неотносими към предмета на делото, доколкото
същият е наказан за управление на нерегистрирано МПС, а не за неизпълнение на
задължението по чл.145 от ЗДвП като собственик, който не е регистрирал МПС в
едномесечен срок от придобиването му.
Процесното МПС е имало
поставени табели с регистрационен номер № *******, които са иззети със
съставения АУАН.
Евентуално незнание от Ч. на обстоятелството, че
пререгистрация на автомобила не е била извършена след прехвърляне на
собствеността, и неосведомеността на последния досежно
правните норми за прекратяване на регистрацията не води до отпадане на
административно-наказателната му отговорност.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно-наказващия орган е приложил относимата
към нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложено е
на жалбоподателя минималното по размер наказание, а именно глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира
така определеното по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен
на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са
правила, свързани с възможността за правилното и своевременно
индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с
атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1,
т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление в тази му част за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
2. Относно наложеното наказание по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Настоящия състав счита, при издаването на
наказателното постановление в посочената част са допуснати множество нарушения,
които в своята съвкупност водят до извода, че са от категорията на съществени
такива. А именно - налице е съществено разминаване в АУАН и в НП, досежно текстовото изписване на нарушението, а именно в
АУАН е изписано, че Ч. е паркирал върху тротоара, а в НП е добавено, че
паркирането е пред жилищна сграда и затруднява достъпа до нея. Налице е
съществено текстово разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП. Липсата
на идентичност в акта и наказателното постановление при изписване на елементите
на нарушението, което се вменява във вина на нарушителя, води до неяснота в кое
точно нарушение е обвинен нарушителя. Същото се явява съществено нарушение, тъй
като в НП се въвежда за пръв път нов състав на нарушение, който до настоящия
момент не е бил известен на нарушителя. Нарушени са и разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН - какво
точно следва да съдържа акта и
наказателното постановление. Тъй като с акта се установява нарушението,
а с постановлението за съответното нарушение му се налага определено от закона
наказание, то те са неразделна част един от друг. Трябва да отговарят както
текстово така и цифрово на изписаното помежду си. Всички тази нарушения в
своята съвкупност водят до извода, че именно тези разпоредби са нарушение при
съставяне на акта и наказателното постановление и това води да нарушаване правото
на защита на жалбоподателя, липса на яснота какво точно е нарушил същия и
евентуално ангажиране от страна на същия на адекватната защита.
В резюме: АУАН не съдържа изискуемите от чл.42,
т.4 и т.5 от ЗАНН, предвид на това, че не е посочено дали автомобила е бил паркиран
пред вход на жилищна сграда и затруднявало ли е това достъпа до нея, с което е
допуснато нарушение по чл.42, т.4 от ЗАНН - липсва описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Освен това с обжалваното НП на жалбоподателя е вменено
да е извършил административно нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, гласящ, че
е забранено паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено
пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до
тях. За съставомерността на това административно
нарушение е изискуемо наличието на паркиран лек автомобил от страна на
извършителя – жалбоподател, но това паркиране следва да е осъществено
така, както е указано в тази разпоредба,
а именно – на платното за движение и на
тротоара. Наличието на съюза „и“, с който е указано начина на паркиране на
леките автомобили, който се счита за съставомерен,
налага извода за кумулативност на разположението на
лекия автомобил едновременно на двете повръхности -
на тротоара и на платното за движение, след което вече това негово разположение
следва да затруднява достъпа до тях. В случая, от доказателствата по делото е
безспорно установено, че жалбоподателят е паркирал товарния автомобил както
върху тротоара, така и на платното за движение и по този начин пречил и на
движението по пътя /виж показанията на св.М./, но това обстоятелство не е
отразено нито в АУАН, нито в НП.
Най същественото процесуално нарушение обаче е, че правната
квалификация на нарушението не е съотнесена правилно
към приложимата санкционна норма. Както вече беше посочено по горе деянието на Ч.
е квалифицирано като нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което на осн. чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 30 лв. От сегашната редакция на ЗДвП е видно, че разпоредбата на чл.183,
ал.3, т.2 е отменена с ДВ,
бр. 37 от 2015 г. и към настоящият момент, /а и към момента на издаване на НП/
не съществува.
С оглед на това, съдът намери, че обжалваното НП в
тази му част е постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила и е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0281-001038/15.10.2018 г. на Началник *** - К. към
** на ***- П., в частта в която на И.А.Ч., ЕГН ********** ***, П. област, ул.
„Б.Б.“ № *** е наложено административно наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР.
2.ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0281-001038/15.10.2018 г. на Началник *** - К. към ** на ***- П., в частта в
която на И.А.Ч., ЕГН ********** ***, П. област, ул. „Б.Б.“
№ *** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.