Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 49/24.3.2017
г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, втори касационен
състав, в публично заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Д. СТАМАТОВА
Членове: В. ДРАГАНОВ
В.
БЯНОВА-НЕЙКОВА
при
секретаря Р. Т. и с участието на прокурора Ж. Илиев, разгледа докладваното от
председателя КАНД № 21 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от С.О.А. ***
против Решение № 448/09.12.2016 г. по АНД № 346/2016 г. на ЕРС, в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 124/2016 от 26.04.2016 г., издадено от Началника на Митница
Бургас. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна и постановяване на ново решение в обжалваната част, с
което наказателното постановление да бъде отменено и в тази му част.
Касационна жалба против решението на
Районен съд – Елхово е депозирана и от страна на Митница – Бургас, като се
оспорва частта от същото, с която е
отменена наложената с наказателното постановление на А. глоба. Твърди се, че в тази си част първоинстанционното решение е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като се постанови ново решение, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено и в тази му част.
В съдебно заседание касаторът А., редовно призован, не се явява. Упълномощените
от него процесуални представители поддържат изцяло жалбата на основанията,
изложени в същата и оспорват депозираната от Митница Бургас касационна жалба.
Митница Бургас, също конституирана като касатор в настоящото производство, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата си на изложените в нея основания, като
същевременно оспорва тази на С.А..
Представителят на Я О П изразява становище, че и двете касационни
жалби са неоснователни и като такива, не следва да бъдат уважавани.
ЯАС, втори касационен
състав счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в
предвидения от закона срок и като такива се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, те се
явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съображенията
за това са следните:
С Решение № 448/09.12.2016 г. по АНД № 346/2016
г., ЕРС е отменил Наказателно постановление № 124/2016 от 26.04.2016
г., издадено от Началника на Митница Бургас, в частта, с което на осн.
чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ на касатора С.О.А., е наложено административно наказание глоба
в размер на 731 676.00 лева, съставляващи 200 % от митническата стойност на
стоките. В останалата част, с която е на осн. чл. 233, ал. 6 от ЗМ и на осн.
чл. 233, ал. 8 от ЗМ е постановено отнемане в полза на държавата на стоките – 28 920 блистера
с лекарства, всеки с по 14 таблетки с обозначено на тях наименование „*”, или общо 404 880 бр. таблетки
с обща митническа стойност 365 838.00
лева, и на
товарен автомобил – влекач, марка „*” на стойност 26 250 лева и полуремарке марка „*” на стойност 13 000 лева, съдът
е потвърдил наказателното постановление.
За да постанови съдебния си акт, решаващият
съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните
изисквания. Установената в резултат на
тази процесуална дейност фактическа обстановка е правилна. Оспореното решение е изключително подробно
мотивирано, като както изложените в
него съображения, така и крайният извод
на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради
което е ненужно те да бъдат преповтаряни.
Подадената от касатора
А. касационна жалба против първоинстанционното
съдебно решение е бланкетна. Макар в нея да се
твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, конкретни нарушения в нея не са
посочени. Едва в съдебно заседание пред касационния съд, и то в хода на делото
по същество се твърди, че митническата
стойност на лекарствените средства не е изследвана, както и че за такава би
следвало да се приеме посочената във фактурата, която е в размер на 15 600
щатски долара, или 27 666 лева, а не 365 838 лева, както се сочи в
наказателното постановление, както и че при преценката за съответствие на
стойността на стоките със стойността на превозните средства, решаващият съд е
следвало да се приеме, че е налице явно несъответствие и да отмени наказателното постановление в
частта, с която в полза на държавата са отнети товарният автомобил и полуремаркето. Сочи се също, че след като първоинстанционният съд е приел, че липсва виновно
поведение, е следвало да отмени наказателното постановление и в частта, с която
са отнети в полза на държавата процесните лекарства.
Тези съждения настоящата съдебна инстанция намира за абсолютно несъстоятелни.
Същите не намират опора в закона.
По делото не е спорно, че лекарственият
продукт „*”
е забранен за разпространение и употреба на територията на Европейския съюз.
Фактът, че в България е разрешен за употреба друг лекарствен продукт, който на
практика е пълен аналог на турския, но се произвежда в Германия и носи друго
наименование, е ирелевантен. Да се прави подобна
преценка означава да се игнорира наложената забрана за разпространение и
употреба в ЕС на произведеното в Турция лекарство.
Касаторът А. е оспорил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е потвърдено
наказателното постановление досежно отнемането в
полза на държавата на товарния автомобил - влекач „*” и на полуремаркето „*”, излагайки твърдения за явно несъответствие между стойността на
превозните средства на стойността на лекарствените продукти. Това становище съдът не споделя. Съобразно
законовата разпоредба, превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В настоящия казус, видно от данните по делото
стойността на стоките – предмет на контрабандата е 365 838.00 лева и тя е повече
от 9 пъти по-висока от стойността на товарния автомобил и полумаркето
взети заедно и която възлиза на общо 39 200 лева. При това положение да се
твърди, че е налице явно несъответствие между стойността на стоките – предмет
на нарушението и на превозните средства, е меко казано несъстоятелно. В тази
връзка следва да се отбележи също и несъстоятелността на твърдението
процесуалния представител на касатора, че за стойност на стоките – предмет на нарушението
следва да се приеме тази, посочена във фактурата и тя е 15 600 щатски
долара. При внимателния преглед на въпросната фактура се
установява, че в нея фигурират 39 000 бр.
„* *” с единична цена 0.40 щатски долара. От това не става ясно дали се
касае за 39 000 блистера или за 39 000 бр.
таблетки Ако се приеме, че става дума за блистери,
предвид обстоятелството, че всеки от тях е с по 14 таблетки, то общия брой
таблетки би бил 546 000 броя, т.е.
със 141 120 таблетки (или 10 080 бр. блистера)
повече от откритите. Ако пък се приеме, че посоченият във фактурата брой
39 000 е всъщност броя на таблетките, то
същите отново по никакъв начин се съответстват на броя на откритите при
проверката. При това положение не може да се приеме, че посочената във
фактурата стойност от 15 600 щатски долара е действително стойността на
стоките – предмет на митническата контрабанда. Нещо повече, дори и да се приеме
най-благоприятният за касатора вариант, при който
39 000 е броят на таблетките и единичната им цена е 0,40 щатски долара,
или общо 15 600 щатски долара, като се има предвид курса на БНБ към датата на нарушението, а
именно 1.74347 лева за 1 щатски долара, това се равнява на 27 198 лева, то
пак не е налице т. нар. явно несъответствие, което да обуслови отпадане на
санкцията по чл. 233, ал. 8 от ЗМ.
Що се отнася до твърдението, че следва
да бъдат върнати както лекарствените продукти, така и превозните средства, тъй
като у касатора
А. липсвало виновно поведение, съдът не
споделя и това становище. Отнемането в полза на държавата на стоките – предмет
на митническата контрабанда и на превозните средства, послужили за превозването
им, не е обвързано с вина – те подлежат на отнемане, независимо чия собственост
са. Обстоятелството, че законът не държи сметка за собствеността нито на
стоките, нито на превозните средства, само по себе си означава, че не се
интересува и от обстоятелството налице ли е вина у някого и под каква форма.
В касационната жалба на втория касатор – Митница Бургас се сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е отменил наказателното постановление в частта, с която на А. е
наложено административно наказание глоба. Излагат се съображения, че същият е
следвало да положи „дължимата в случая грижа – на добрия стопанин, за да се
увери, че превозваните от него стоки съответстват по вид и количество на
декларираните”. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод. Безспорно
се установява по делото, че касаторът А. е бил
единствено и само водач на товарния автомобил. Същият не е нито превозвач по
смисъла на закона, нито получател на превозвания товар. По делото няма каквито
и да било данни, от които да е видно, че при проверката е установено някакво
въздействие върху пломбите, поставени на митническия терминал в Турция, където
е следвало да бъде проверено от съответния митнически служител доколко натоварената
стока отговаря на описаната. С оглед на
това съдът намира, че у А. е липсвала каквато и
да било представа относно факта, че извършва митническо нарушение. Поради
това и отменяйки наказателното постановление в тази му част, съдът е постановил
правилно решение.
С оглед на изложеното съдът намира, че
подадените касационни жалби са неоснователни и като такива, не следва да бъдат
уважавани. Обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното ЯАС, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 448/09.12.2016 г. на ЕРС по АНД № 346 по описа за 2016 г.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: /п/не се чете
/п/не
се чете