№ 834
гр. Пазарджик, 25.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220100041 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Ищецът В. К. К. се явява лично и с пълномощника си адв. П..
Не се явява ответникът З. К., редовно и своевременно призована.
Призовката е получила лично, в срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото, господин съдия.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Водим двама свидетели, както
сте разпоредили. Ако прецените може да разпитаме само един – водим ги.
Фактическите обстоятелства са същите, няма промяна в причините за развода
СЪДЪТ НА ОСН. ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪСТАВИ И ОБЯВИ НА
СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО.
Производството е за развод по чл. 321 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, в която ищецът
В. К. К., твърди, че с ответника З. А. К. са сключили граждански брак на
07.09.2021 г. в с. Т., общ. С. Твърди, че от брака е родено детето К В.в К.,
роден на * г. в гр. Н., Г. г. в гр. Н, Г. Твърди, че първоначално семейството е
живяло в жилище в гр. Н, Г на адрес: „З“ № 32, *. Поддържа, че след около
1
година след сключването на брака съпругата започнала да неглижира
семейството, като не се интересувала от ищеца и от роденото от брака дете.
Чрез социалните мрежи установила контакт с мъж в България, след което
през месец ноември 2022 година напуснала семейното жилище в Г и заживяла
с този човек в България. От тогава съпрузите не поддържат контакти,
ответникът З. К. не се интересува от ищеца и от детето, не ги търси, не
разговаря с тях. Ищецът твърди, че поради изневярата и поради напускането
на семейното жилище, както и поради преустановяването на контакта между
съпрузите, бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника –
съпругата З. К.. Затова, иска от съда да прекрати брака с развод, като обяви,
че вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство е на съпругата З.
К.. Иска от съда да му предостави ползването на семейното жилище в гр. Н,
Г.
Наред с иска за развод ищецът е предявил и небрачните искове по чл.
59, ал. 2 и чл. 143 от СК, за упражняване на родителските права,
местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката на детето К К..
По отношение на тези искания, съдът е обявил на страните с нарочно
fпределение № 463/27.02.2023 г., че не е компетентен да разгледа спора
между родителите, тъй като обичайното местоживеене на детето е на
територията на друга държава членка на ЕС.
Съдът УВЕДОМЯВА ищеца, че за основателността на иска за развод
следва да докаже обстоятелствата довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както и че вината за тези обстоятелства е на съпругата.
АДВ. П.: – Нямам възражения по доклада. Нямам други
доказателствени искания. Довели сме двама свидетели, както сте допуснали.
Моля да разпитаме първия, а втория по преценка, след като го изслушаме.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ ГЛАСНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, ЧРЕЗ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ
СВИДЕТЕЛ:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л О В: – на 41 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, аз
съм майка на В..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК
2
СВ. Л В: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Л В – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. В. и З.
сключиха брак в България. Аз тогава бях в Г, и В. и жена му дойдоха при
мен. Там в Г се роди детето К. В началото двамата се разбираха. Декември
месец, миналата година, тя казва: „Майко, аз си отивам в България“. Аз
казвам: „Защо З, нещо скара ли се с В.?“. Тя казва: „Не, майко, аз искам да си
ходя, мога да седя вече тука в Г.“ И аз казвам: „Вземи си детето и си отивай в
България, а пък аз ще ти пращам пари“ Детето беше на една годинка тогава.
Казах й да си вземе детето, а пък аз ще й пращам пари. И тя каза: „Майко, не
мога, аз си отивам“. И аз казах на В., „В., щом много настоява да си отива,
вземи й билет, и да си отива“. Тя си отиде. Минава третия ден, нещо изпрати
снимки по Фейсбук, и на четвъртия ден вече чуваме, че вече се е оженила
тука в България. Публикува снимки с друг мъж. Не знам сега дали е с този
мъж – не съм се интересувала. Когато З. си тръгна от Г, детето остана при мен
и В.. Ние с В. в Г живеем в една квартира, и детето е при нас, и двамата го
гледаме. Там, където се роди детето на този адрес бяхме в Н, когато тя остави
детето. Сега В. си остана там в Г и си работи, аз се прибрах в България.
Докато бяха заедно не се караха. В. е така на работа, че все е нощна, и като си
дойде от нощна, цял ден спи. Нямаше разправии, нищо. В. става и се мие,
къпе се и яде, и пак отива на работа – нямаше никакви разправии. Но защо тя
го замисли това нещо да го прави – не знам. Тя три месеца ни се обажда да
пита за детето, ни за В. – ни за никой не пита. Сега обажда се, пет-шест дена
така минава, „К какво прави“, така, по телефона го показвам, го гледа, и това
е. Тя знае за делото днес, аз й казах тази сутрин, чухме се по телефона, „З, ти
имаш днеска среща, да се разведете“, тя казва: „Майко, аз съм на работа,
забравих.“ Казвам: „Мен това не ме интересува, трябваше да си там“. – „Ами,
майко, и без мен може да се разведем.“ Тя ми каза, че е съгласна да се
развежда. Тя З. няма друго дете от новия мъж, само едно дете има.
АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ И НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
3
ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А З С: - на 44 години, българско гражданство, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. А С: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Работя
като кмет на кметство с. Д. Познавам В., познавам и съпругата му З.. Сватба
са правили, ожениха се, след това заминаха в Г да работят там. След няколко
месеца, обажда ми се Л по телефона – това е майката на В., вика: „Снахата
избяга. Ожени се“, вика „снахата – пак се ожени“ – постоянно се жени. Викам
спокойно Л, ще видим какво ще стане. Уредихме адвокат, за да се разведе.
След това, писах, аз даже не вярвах, че това момиче ще се ожени, защото
знам, че момчето В. е много добро момче, пък тя беше една хубавичка, не
личеше, че е такава, тя се случи, че е избягала с друго момче. Звъннах й по
телефона на З., викам: „З, верно ли е това нещо?“ Тя вика: „Да, кмете вярно
е“, и каза, че живее с друг. Качила е във фейсбука снимки на новия мъж.
Викам й: „Как не те е срам, едно куче не си оставя детето, пък ти да си
оставиш детето така?“ тя вика: „Ами направила съм го“. После чувам, че се е
развела с него.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. П.: - Нямам други искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: - Уважаеми господин съдия, аз ще Ви помоля да уважите иска
ни и да допуснете развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, като се произнесете и по въпроса за вината, тъй като считам, че се
събраха достатъчно доказателства относно вината на съпругата З. К. за
разстройството на брака и в тази връзка ще помоля за Вашето решение в този
4
смисъл.
Съдът ОБЯВЯВА на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:38
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5