РЕШЕНИЕ
№ 18459
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110161405 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.430, ал.1 и чл.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 13 987,78
лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № /////// год., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 22.03.2023 год. до окончателното
плащане, сумата 10 210,44 лева, представляваща договорна лихва за период от
14.01.2017 г. до 06.03.2023 г., сумата от 62,12 лева, представляваща друга лихва за
период от 07.03.2023 г. до 21.03.2023 г., както и сумата от 120,00 лева, представляваща
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост за период от 07.04.2022 г. до
09.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15042/2023 г. по описа на СРС, 75 състав.
Ищецът-„ПИБ“ АД твърди, че въз основа на сключен договор за кредит №
////// год. е предоставила на ответника сумата от 14 500 лв., която е била усвоена изцяло
от кредитополучателя на 21.05.2014г. Навежда, че при сключването на договора е
уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен
процеснт, увеличен с надбавка 9,2093 пункта, като при сключване на процесния
договор, базовия лихвен процент е бил 8,7907% годишно. Съгласно уговореното
между страните в Раздел ІІ, т.10 от договора за кредит при неизвършени в срок
плащания, същите се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в Раздел ІІ, т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
1
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Поддържа, че ответникът не е
заплатил дължимите вноски по кредита от 14.04.2015г. до 14.02.2023г. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че
ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски.
С Определение №2671 от 23.02.2024 год.по ч.гр.д.№13716/2023 год. по описа на
СГС разпореждане от 18.04.2023 год., постановено по ч.гр.д. №15042/2023 год. по
описа на СРС, 75 с-в, обективирано в издадената в полза на“ПИБ“ АД заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ почл. 417 от ГПК, в
частта, в което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист
срещу Д. Я. Д. за сумата от 6 678,84 лева-наказателна лихва за забава по т.10 от
договора за банков кредит, начислена за периода от 14.04.2015 год. до 06.03.2023 год. е
отменено, а издадения изпълнителен лист, в тази му част, е обезсилен.
Ответникът-Д. Я. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит. Оспорва сумата по договора да
е усвоявана от него. Твърди, че банковият кредит бил предназначен да погаси негови
съществуващи задължения като твърди същите да са били в по-малък размер от
процесната сума. Релевира възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на Договор за банков кредит №///// год. „ПИБ“ АД е предоставила на
Д. Я. Д., в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 14 500 лева за
погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта
////////25.06.2008 год., със срок на усвояване до 26.05.2014 год. и срок за погасяване-
14.05.2024 год.. Съгласно уговореното за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за
лева /8.7907%/, увеличен с надбавка от 9.2093 пункта. В чл. 5 е посочено, че към
датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 20.93%, а общата
дължима сума е 32 035,38 лева. Съгласно договора кредитополучателят заплаща
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева, а банката
събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2,95% от разрешения кредит в
деня на усвояването му /чл.6 и чл.7/. Към договора е приложен и погасителен план, в
който са посочени вноските за дължимите главница и лихва, срок за погасяване на
всяка вноска, дължима главница в началото на периода и в края на периода. Съдът
намира, че кредитополучателят е запознат с погасителния план, тъй като под него е
положен подпис за кредитополучател.
2
Представено по делото е писмено предизвестие от ищеца, адресирано до
ответника с изх. №///////12.12.2022 год., връчено на Д. Д. по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК,
с което банката го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
21.05.2014 год. по разплащателна сметка ////// е постъпила сумата от 14 500 лева, с
основание на превода „Усвояване на кредит; Кредит ////// на Д. Я. Д.“, която сума след
постъпването й е отнесена: 14 047,25 лева с основание „Служ. Прехвърляне на
средства по КК съгл. Р-е на к.комитет 22.04.2014 год.“, 25 лева с основание „Такса-
разглеждане искане на кредит; Кредит ////// на Д. Я. Д.“ и 427,75 лева с основание
„Комисионна управление кредит; Кредит №044LD-R-001654 на Д. Я. Д.“. Вещото лице
посочва, че по счетоводни данни на ищеца размерът на далга към 22.03.2023 год. е 31
059,18 лева, от които 13 987,78 лева-главница, 10 210,44 лева-възнаградителна лихва от
14.01.2017 год. до 06.03.2023 год. вкл., 6 678,84 лева-наказателна лихва за забава по
т.10 от договора от 14.04.2015 год. до 06.03.2023 год., 62,12 лева-законна лихва от
датата на предсрочната изискуемост-07.03.2023 год. до 21.03.2023 год. и 120 лева-
начислени на 07.04.2022 год. и 09.02.2023 год., представляващи разноски заобявяване
на предсрочната изискуемост. Установява се, че в периода след 15.09.2017 год. по
разплащателната сметка са отчетени 1225,97 лева с основание „Погасяване лихва
кредит; Кредит ///// на Д. Я. Д.“. Установява се, че сумата от 1225,97 лева са отчетени
попросрочения кредит, като е изписан номера на кредита, но не са приспадната при
изчислението на дълга. Вещото лице е дало заключение, че дължимата сума за
възнаградителна лихва към 22.03.2023 год., след приспадане на 1225,97 лева, е в
размер на 8 984,47 лева.
Приети като доказателства по делото са фактура ///////03.02.2023 год. за сумата
от 60 лева и фактура ///// год. за сумата от 60 лева. Фактурите са издадени от ЧСИ
С.Я., като в основание е посочено Д. Я. Д., а като действия: „Изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.
517, ал.2 и 3 от ГПК“ и „Допълнително възнаграждение на ЧСИ па основание чл. 78,
ал.3 от ЗЧСИ“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият
съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за банков кредит,
по смисъла на чл. 430 от ТЗ. По силата на този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
3
В случая е налице валидно сключен договор за банков кредит между „ПИБ“ АД
и кредотополучателя Д. Я. Д., по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 14 500 лева, който от своя страна се е задължил да я
върне в срок до 14.05.2024 год. на равни месечни анюитетни вноски /лихва плюс
главница/.
Съдът приема че кредитодателят е изправна страна по договора доколкото
сумата предмет на договора е усвоена от Д. Я. Д. на 21.05.2014 год., което се
установява от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, като в случая е
без значение, че сумата е послужила за рефинансиране на друг кредит.
Ответникът не оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
на 07.03.2023 год., поради което съдът приема, че всички задължения на ответника по
процесния договор за кредит са падежирали и са станали изискуеми.
Размерът на дължимата главница се установява от съдебно-счетоводната
експертиза, който към 22.03.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ е 13 987,78 лева. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, че е платил сумата дължима за главница,
поради което съдът приема, че иска е основателен така както е предявен за сумата от
13 987,78 лева и следва да бъде уважен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.
111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и за други периодични плащания като давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай съдът приема, че вземането на ищеца би се погасило с
изтичането на общата петгодишна давност, тъй като не се касае за периодични
плащания. Периодично изпълнение е налице, когато и двете страни изпълняват
периодично насрещни задължения, при което фактически се касае до множество или
периодични насрещни взаимни задължения и на двете страни, т.е. следва да са налице
повтарящи се еднородни задължения през определен период от време. В настоящия
случай не се касае за договор с периодично изпълнение, тъй като липсва изискуемата
съвкупност от множество насрещни изпълнения – задължението на кредитора е
еднократно, а именно да предостави на ответника сумата по договора за банков
кредит, а на ответника– да заплаща в уговорени срокове съгласно погасителен план
размера на кредита. В случая е налице съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
задължението на части, поради което съдът приема, че не са налице периодични
плащания и важи общата петгодишна погасителна давност. Видно е, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на
4
22.03.2023 год., а предсрочната изискуемост е настъпила на 07.03.2023 год. поради
което съдът приема, че давността за предявяване на претенцията на ищеца не е
изтекла, а възражението на ответникът е неоснователно.
На следващо място между страните е била договорена и възнаградителна
лихва.
Възнаградителната лихва е възнаграждение за ползване на паричния ресурс за
срока на ползването му. При положение, че договора е обявен за предсрочно изискуем
на 07.03.2023 год., то възнаградителана лихва се дължи само до тогова.
Съгласно ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС след обявяване на предсрочната
изискуемост не се дължат възнаградителните лихви, включени във вноските с
ненастъпил към тази дата падеж. В случая ищецът претендира възнаградителната
лихва за периода от 14.01.2017 год. до 06.03.2023 год. /вкл./ т.е. до обявяване на
задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Претенцията на ищеца е за
сумата от 10 210,44 лева. Съдът, обаче, при постановяване на решението се съобрази
със заключението по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че след
15.09.2017 год. са постъпили плащания в размер на 1225,97 лева за погасяване на
лихвата, които не са приспаднати при изчисляването на дълга. С оглед изложеното и
съобразно заключението на вещото лице съдът приема, че иска е основателен за
сумата от 8 984,47 лева, като иска следва да се отхвърли за разликатадо пълния
предявен размер от 10 210,44 лева.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенцията за
договорната лихва е частично основателно. Съгласно чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
депозирано в съда на 22.03.202023 год., а претенцията на ищеца е за периода от
14.01.2017 год. до 06.03.2023 год. т.е. и доколкото е приложима разпоредбата на чл.
111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, то вземането на ищеца ще са погаси за периода 14.01.2017
год. до 22.03.2020 год., и за сумата от 6 085,17 лева, а иска следва да се уважи за
сумата от 4 125,27 лева /определен по реда на чл. 162 от ГПК/ и за периода от
22.03.2020 год. до 06.03.2023 год. /вкл./.
На следващо място за кредитополучателя, освен задължението да върне
остатъчната главница, ведно с изтеклата до този момент договорна лихва, възниква и
задължението да заплати обезщетение за виновно неизпълнение на тези задължения,
равняващо се на мораторната законна лихва за периода от 07.03.2023 год. до
21.03.2023 год., която съдът с оглед заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, приема, че е 62,12 лева.
Претенцията за 120 лева, представляваща разноски за обявяване на
5
предсрочната изискуемост също е основателна. От страна на ищеца са ангажирани
доказателства, че разноските са сторени.
С оглед претенцията на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото
производството разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на
542,61 лева и сумата от 395,35 лева, представляваща разноските по ч.гр.д.№15042/2023
год. по описа на СРС, 75 с-в.
Ответникът не е ангажирал доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „ПИБ“ АД, ЕИК ///////, със съдебен
адрес: гр. ////// срещу Д. Я. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, че Д. Я. П
дължи на „ПИБ“ АД, на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.430,
ал.1 и чл.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 13 987,78 лева /тринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
главница по Договор за банков кредит № /////// год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 22.03.2023 год. до окончателното плащане, сумата 4 125,27 лева
/четири хиляди сто двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
договорна лихва за период от 22.03.2020 год. до 06.03.2023 г. /вкл./, като отхвърля
иска за суматаот 6085,17 лева и за периода от 14.01.2017 год. до 22.03.2020 год. като
погасен по авност, сумата от 62,12 лева /шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 07.03.2023 г. до 21.03.2023 г., и сумата от
120,00 лева /сто и двадесет лева/, представляваща разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита за период от 07.04.2022 г. до
09.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15042/2023 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН ********** да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК ///////, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 542,61 лева (петстотин четиридесет и
два лева и шестдесет и една стотинки), представляваща строните в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
395,35 лева (триста деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
разноските по ч.гр.д. № 15042/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, съразмерно с
уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7