Решение по КНАХД №1805/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на М. Г. К. [ЕГН], чрез адв. М. К. от АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица],  против Решение № 85/ 03.06.2025 г., постановено по НАХД № 143/ 2025 г. по описа на РС – Провадия, с което е потвърден ЕФ с. К № 7964237 от 05.05.2023 г. на ОД на МВР – Варна, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуално-правните норми.

В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не се явява и не са представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, редовно призована не изпраща представител, чрез своя процесуален представител, заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски за юрк. възнаграждение в минимален размер.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Провадия.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесния ЕФ, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 05.05.2023 г. в 18: 49 часа в гр. Провадия по път III-208 до фирма „Пожарна техника“ ООД е извършено нарушение за скорост с автомобил "Ауди А6 ОЛРОУД КУАТРО" с рег. № [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство - АТСС - ARH CAM S1 (120cd05), като при разрешена скорост 50 км. /ч. е установена скорост 92 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното средство била установена М. Г. К. [ЕГН].

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съдът е счел, че в ЕФ е било посочено мястото на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно в гр. Провадия по път III-208 до фирма „Пожарна техника“ ООД посока гр.Айтос, което се явява в рамките на населеното място. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от джи пи ес системата на мобилната установка. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на съда да се произнесе по спора. Административно- наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното адм.нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер. Оспореният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по адм.преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 95 км/ч., като след приспадането същата е била фиксирана на 92 км/ч, което е посочено в обжалвания ЕФ. Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 42 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил глоба в размер на 600. 00 /шестстотин/ лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Съгласно ал. 5 на чл. 189 ЗДвП, ЕФ се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ по ал. 4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият ЕФ се анулира. ЕФ се връчва по реда на ал. 5 на чл. 189 ЗДвП, а именно с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът може да плати глобата или с писмена декларация да посочи лицето, извършило нарушението. От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване стационарна видео радарна система, преминала метрологичен контрол в срок. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН . Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния ЕФ – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Възраженията за липса на реквизити във фиша са неоснователни. ЕФ съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът е намерил, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като К. се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на НП, включително относно посочването на орган, издал ЕФ и дата на издаването му.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на ЕФ. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на ел. фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в ел. фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният ЕФ е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.. Глобата наложена на К. е законосъобразно определена, съгласно фиксирания в ЗДвП размер.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота от районния съд, като при тяхната преценка е изведен обоснованият и съответен на доказателствената съвкупност и на приложимия закон правен извод за съставомерност и доказаност на нарушението, вменено на касатора.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора адм. нарушение. Описаните в ЕФ фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията , които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В настоящия случай се касае за управление с превишена скорост на МПС в населено място, като превишението е от 42 км./ч., за което деяние законодателят е предвидил адм.наказание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в размер на 600 лв. Определеният размер на наказанието „глоба“ е фиксиран, което прави безсмислено коментирането му. Нарушението е безспорно установено и доказано по основание и размер пред въззивния съд, което прави безсмислено неговото обсъждане. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е изчерпателно всички възражения на жалбоподателя.

Поради тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски за юрк. възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 НПП и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, което следва да бъде заплатено от касатора.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/03.06.2025 г., постановено по АНД № 143/2025 г. по описа на РС – Провадия.

ОСЪЖДА М. Г. К. [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица],  да заплати на ОД на МВР – Варна, сумата от 80 лв. дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.