Решение по КНАХД №183/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. А. от гр.Видин, против Решение №99/14.04.2025г., постановено по АНД №1675/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 24-0953-000827/18.07.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на касатора за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца на основание чл.175,ал.3,пр.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

В жалбата се посочва, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Сочи се, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил грешни правни изводи. Сочи се, че не са събрани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от наказващия орган, като неизясняването на фактите е довело до необоснованост на наказателното постановление. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Иска се от Съда да отмени решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по делото не е взел становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като се остави в сила решението с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, както и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , от субект, имащ правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установява се, че на 13.03.2024г. в гр.Видин по ул.“Редута“ служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Вито“, управляван от касатора. Полицейските служители извършили проверка на документите на водача и направили справка в централната система РСОД, при която установили, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП на 01.02.2024г. Установено е, че автомобилът е собственост на „СОЛАГРО“ЕООД съгласно договор за покупко-продажба №10024/30.11.2023г.

Предвид установеното актосъставителят А. счел, че касаторът е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно : че управлява МПС с прекратена регистрация, за което съставил АУАН №1248251, подписан от касатора с възражения.

Въз основа на АУАНа и установената в него фактическа обстановка е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

ВРС е събрал доказателства, установяващи, че автомобилът е представен за идентификация и пререгистрация на собствеността със Заявление вх.№ 240953000516/15.01.2024г., но по заявлението е постановен отказ за регистрация на автомобила, тъй като идентификационният номер е бил унищожен. Решението за отказ е връчено на касатора в качеството му на управител и едноличен собственик на дружеството-собственик на автомобила, видно от данните в Търговския регистър.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и след обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. е обсъдено и „последващо решение на началника на сектор „Пътна полиция“-Видин, с което е отказана регистрация“, РС-Видин приел, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, поради което е потвърдил атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав изцяло споделя направените от районния съд правни изводи.

Не се спори по делото, че на посочената в акта и наказателното постановление дата касаторът е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена, т.е., същият е управлявал по път, отворен за обществено ползване, нерегистрирано МПС, с което е осъществил административното нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Този извод не се оспорва от самия касатор, който като защита твърди в производството, че деянието не се доказва от субективна страна, тъй като касаторът не би могъл да знае, че ще получи отказ за регистрация на превозното средство, който се явява последващ на деянието.

По делото безспорно се установява, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, след като собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Действително, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая, регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45/ 2000 г., при която хипотеза не съществува задължение собственикът на автомобила да бъде уведомяван преди прекратяване на регистрацията. Ето защо дори и нарушителят да не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена и нарушението да е извършено непредпазливо, извършеното се явява нарушение по ЗДвП и е наказуемо, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН и разпоредбите на специалния закон – ЗДвП. В тази насока първоинстанционния съд е направил законосъобразни изводи, че е осъществено от обективна и субективна страна вмененото на наказаното лице нарушение. В случая безспорно се установява от данните по делото, че водачът категорично е знаел за липсата на регистрация на управляваното от него МПС към момента на деянието, тъй като е управител и едноличен собственик на дружеството, придобило собствеността върху автомобила на 30.11.2023г., във връзка с което и е представил автомобила за регистрация през м.01.2024г. Неоснователно е направеното възражение, че решението за отказ е последващо деянието, поради което той не би могъл да знае, че ще бъде постановено отказ за регистрация на автомобила. Разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП изрично изисква превозното средство да е регистрирано в посочения в разпоредбата срок, а не само да е подадено заявление за такава. В този смисъл е и разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП, съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат за движение само регистрирани ППС. Видно и от показанията на актосъставителя, водачът изрично е знаел, че има проблеми с регистрацията на автомобила, като е заявил това при връчването на акта. Горните обстоятелства обуславят и размера на наложените наказания, който е определен около минималния, но не в минималния им размер. Размерът е определен в съответствие с чл.27,ал.2 от ЗАНН, конкретно с тежестта на нарушението-не се касае за пропуск, а за проблеми с регистрацията на автомобила, за които водачът е знаел към момента на деянието.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателното постановление е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №99/14.04.2025г., постановено по АНД №1675/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0953-000827/18.07.2024 г. на Началник- група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин.

Решението е окончателно.