Решение по дело №28014/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19980
Дата: 6 ноември 2024 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110128014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19980
гр. С, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110128014 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЗДЕ“ АД с ЕИК ****** и адрес гр.
С, бул. „ХК“ №43 срещу "ЗАДДБЖЗ" АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, бул. „Г. М. Д“ № 1,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3009,74 лв., представляваща регресно вземане /с включени ликвидационни
разноски в размер от 15 лв./ за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № ********** от 11.02.2021 г. за вреди на л.а. „Хонда
ЦРВ“, рег. № Е **** МН, причинени при ПТП на 26.01.2021 г. по вина на водач на л.а.
„Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
23.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 597,09 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
28.06.2021 г. до 22.05.2023 г.
Ищецът твърди, че на 26.01.2021 г. в района на гр. Б, водачът на л.а. „Ситроен
Ксантия“ с рег. № Е **** АР навлиза в лентата за насрещно движение, блъска странично
един автомобил, след което блъска странично л.а. „Хонда ЦРВ“, рег. № Е **** МН, а след
това реализира и челен удар с трето МПС, като за процесното ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-64/26.01.2021 г. В резултат от това били
причинени имуществени вреди на л.а. „Хонда ЦРВ“, рег. № Е **** МН, който към датата на
ПТП бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“. За
причинените щети при ищеца била образувана щета № ********** от 11.02.2021 г. и след
1
калкулация на щетите на извършилото ремонта лице била изплатена сумата от 2994,74 лв.
Сочи, че към датата на ПТП – 26.01.2021 г., виновният водач е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Поддържа, че е предявил регресната
си претенция с покана до ответника, който не извършил плащане в определения за това
срок. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане и на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата от 28.06.2021 г. до 22.05.2023 г. в
размер на 597,09 лв. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че претенцията на
ищеца е завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва
настъпването на процесното ПТП, както и твърдението на ищеца, че същото е настъпило по
вина на застрахования при ответника водач на МПС „Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР.
Оспорва изложения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и приложения
към нея протокол за ПТП. Оспорва изложените в представеното по делото заявление за
изплащане на обезщетение по щета по застраховка „Каско“ твърдения. Оспорва всички
описани имуществени вреди да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от
установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащ фактически
състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил,
2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на
МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при
ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
С доклада по делото по чл. 146,ал. 1, т.3 и т.4 ГПК като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване в производството е отделил обстоятелството, че по отношение
на л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР е налице действащ към датата на ПТП валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по който застраховател е
ответникът.
Безспорно е между страните, а се установява и от представената застрахователна
2
полица № 0050010364586 от 05.06.2020 г., че към датата на процесното ПТП – 26.01.2021 г.
е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото
дружество – застраховател и собственика на увреденото МПС „Хонда ЦРВ“, рег. № Е ****
МН. Не се оспорва и изрично се признава от представителя на ответника в о.с.з. на
28.05.2024 г. и че по образуваната при ищеца преписка по щета № ********** от 11.02.2021
г. за вреди на застрахования при ищеца л.а. е определено и платено застрахователно
обезщетение в размер на 2994,74 лева. Ищецът изпратил на ответника регресна покана за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение ведно с разноските за
определянето му в размер от15 лева - общо 3009,74 лева. Видно от представения препис
поканата е получена от ответника на 28.05.2021 г.
Спорни между страните са реализиране на твърдяното от ищеца ПТП по вина на
водача на МПС марка „Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР и настъпването в причинна
връзка с това ПТП на вреди в претендирания размер.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1046-64, от
който се установява, че на 2601.2021 г. около 18,10 часа на ПП1 Е-79, км 364+800 е
настъпило ПТП между л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР с водач Г. И. Б. /участник
1/, ППС марка Опел, модел Астра с рег. № ****, управлявано от РКЩ / участник 2/ , ППС
марка „Хонда“, модел ЦРВ с рег. № Е****МН, управлявано от Н. Б. Т. /участник 3/ и ППС
марка Мерцедес, модел Ц200 с рег. № ****, управлявано от АМС. В обстоятелствената част
на КП е посочено, че при облачно време, снеговалеж и мокър асфалтов път Участник 1 се
движи в посока от гр. Симитли към гр. Б, като навлиза в лентата за насрещно движение,
блъска се странично в Участник 2, продължава движението си в насрещната лента, блъска се
странично в Участник 3, след което се блъска челно в Участник 4. В протокола са описани
видимите щети по превозните средства, като за МПС марка „Хонда“, модел ЦРВ с рег. №
Е****МН е посочено, че са налице деформирани задна лява врата, заден ляв калник, задна
броня в ляво, повредена задна лява джанта и разкъсана гума и други.
От постъпилото за послужване ДП се установява, че на място е съставен Протокол за
оглед на местопроизшествие от 26.01.2021 г., започнал в 20:40 ч. От същия се установява, че
в района на местопроизшествието разделителната линия между двете пътни платна е
непрекъсната. Описано е подробно местоположението и видимите деформации по
автомобилите. Установено е, че лек автомобил „Мерцедес“ е намерен в дясното пътно
платно с предна част в посока гр. Симитли. Установен в същото платно на място е и лек
автомобил Ситроен с предна част, сочеща в посока гр. Б.
В хода на производството чрез разпити по делегация на Г. И. Б. и на Н. Б. Т. са събрани
гласни доказателства. В разпита си пред Районен съд Б Г. И. Б. посочва, че е участник в ПТП
на 26.01.2021 г. Според свидетеля на посочената дата управлявал лек автомобил Ситроен от
град Кресна към гр. Б с 50 кв/ч, като в участъка до квартал „Струмско“ и бензиностанция
Лукойл бил заслепен от фаровете на насрещно движеща се кола, поради което натиснал леко
спирачката, но тъй като имало около 5 см сняг на пътната настилка, автомобилът поднесъл.
Твърди, че насрещно движещият се автомобил навлязъл в неговото платно за движение и
ударил управлявания от него л.а. Ситроен челно. При ПТП свидетелят Б. получил
3
множество увреждания, вкл. счупени седем ребра, счупен нос и кръвоизлив в главата.
Непосредствено след инцидента е откаран с линейка от екип на Бърза помощ, като е лекуван
в болнично заведение 25 дни, 7 от които бил в кома. След изписването му от лечебното
заведение прибрал лекия автомобил от полицията и го предал за скрап.
От показанията на разпитания пред РС Разлог свидетел Н. Б. Т. се установява, че на
процесната дата около 06,00 същият е управлявал лек автомобил марка „Хонда“ от гр. Б към
гр. Разлог, като в близост до бензиностанция „Лукойл“, на излизане от гр. Б автомобил,
движещ се в платното за насрещно движение, навлязъл в платното на движение на
управлявания от него автомобил. Насрещно движещият се автомобил ударил странично
автомобилът, движещ се пред управлявания от свидетеля автомобил, след това и него, и
движещия се зад него. Посочва, че насрещно движещият се автомобил, е преминал
непресечена разделителна линия и в участък на завой е предприел изпреварване. Свидетелят
изразява предположение, че вероятно насрещно движещият се автомобил е марка Пежо.
Според показанията на свидетеля ударът с л.а. Хонда е реализиран в областта на задния ляв
калник, който бил смачкан, а гумата - спукана. От показанията се установява, че ударът с
първата кола бил отстрани, с управляваната от него отляво, а в третата или четвъртата –
челно, като по последният автомобил уврежданията били по броня, решетка, фарова, а
предният капак бил смачкан.
Според заключението на САТЕ отразените в протокола за ПТП щети по л.а. марка
„Хонда“ с рег. № Е****МН с в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
26.01.2021 г. ПТП. Според заключението л.а. Ситроен“ се е движел в дясната пътна лента с
посока към гр. Б , като при к, 264+800 на път Е79 навлиза в лентата за насрещно движение,
където в този момент насрещно са се движили автомобили с марка „Опел“, „Хонда“ и
“Мерцедес“. Според вещото лице опасната зона на лек автомобил „Хонда“ при скорост на
движение 48,60 км/ч е 47,21 метра, като това разстояние е по-голямо от отстоянието му от
мястото на удара (23,47 метра), поради което водачът не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. При изслушване на
заключението в о.с.з. на 16.07.2025 г. вещото лице изрично посочва, че от техническа гледна
точка при съобразяване установените увреждания на участвалите в ПТП МПС не е
възможно първият удар между л.а Ситроен да е настъпил в неговото платно за движение,
тъй като траекториите , щетите и механизмът биха били различни и не би се стигнало до
удара с още две ППС.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на л.а. марка „Хонда“ с рег. № Е****МН, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 3300,17 лева.
Съвкупната преценка на събраните доказателства води до извод, че е установено
реализирането на процесното ПТП на 26.01.2021 г. в района на гр. Б, при което водачът на
л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР навлиза в лентата за насрещно движение, удря
странично един автомобил, след което удря странично л.а. „Хонда ЦРВ“, рег. № Е **** МН,
а след това реализира и челен удар с трето МПС
Съдът кредитира изцяло показанията на Н. Б. Т., тъй като същите са ясно,
4
последователни и неопровергани от останалите доказателства по делото. Изяснения от
свидетеля механизъм на настъпване на ПТП напълно съответства на посоченото в КП,
протокола за оглед на местопроизшествието и на заключението на вещото лице. Показанията
на свидетеля са логични и житейски оправдани, като в достоверността им съдът няма
основание да се съмнява. Заключението на вещото лице ясно потвърждава, че изложеният от
свидетеля начин на настъпване на произшествието, е възможен от техническа гледна точка.
Обратно, опровергани от заключението на вещото лице и останалите доказателства са
показанията на Г. И. Б.. Според заключението на вещото лице, изрично уточнено в о.с.з., при
реализиране на твърдения от свидетеля Б. удар в неговата лента за движение, не биха се
реализирали последващите удари в другите превози средства, съответно щетите не биха
били именно установените. От друга страна изложената от този свидетел фактическа
последователност на събитията е нелогична и несъответна на установеното при огледа на
местопроизшествието местоположение и увреждания на участвалите в ПТП МПС-ва. В този
смисъл свидетелят Б. посочва, че фаровете на насрещно движеща кола са го заслепили,
задействал е спирачната система, но автомобилът е поднесъл, поради наличие на сняг. Не
става ясно така наведените обстоятелства как са довели до твърдения удар в неговата пътна
лента, като поднасянето на автомобила му е логично да обяснява неговото навлизане в
лентата за насрещно движение и удар с намиращ се там автомобил, а не обратното както
твърди свидетелят. Самият свидетел също така посочва, че при ПТП е получил травма на
главата, няколко дни не е бил в съзнание и не си спомня добре какво се е случило след
инцидента. По тези съображения съдът не кредитира неговите показания и не намира за
установено настъпването на ПТП по изложения от него начин.
Безспорно се установява в производството, че причина за ПТП е станало поведението
на водача на МПС марка „Ситроен“ – Г. Б., който в нарушение на чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1
ЗДвП като не е упражнил достатъчен и непрекъснат контрол над управляваното от него
превозно средство е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на автомобили и
е реализирал сблъсъци с тях.
Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за
възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ
– сключен е договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
5
неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части и
труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се намалява
имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо да бъдат
сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се
намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
В случая страните спорят за вида на причинените в пряка връзка с процесното ПТП
щети на увреденото МПС и размера на претърпените имуществени вреди.
За установяване на спорните обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства и заключение на САТЕ, от които безпротиворечиво се установяват
настъпилите увреждания по автомобил марка „Хонда“. Според заключението на вещото
лице всички увреждания по л.а. марка „Хонда“ се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за
отстраняване на причинените при процесното ПТП щети по увреденото МПС, изчислена на
6
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3300,17 лева.
Съдът намира, че настъпилите вреди по застрахованото при ищеца МПС са именно
щетите, оценени от вещото лице и посочени в представените писмени доказателства – описи
на щети, констативен протокол от ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие и че
същите са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Причиняването на
уврежданията се установява и от показанията на водача на автомобила, кой пряко е възприел
реализирането им при ПТП. Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано и
компетентно, поради което кредитира същото в неговата цялост. Не са налице доказателства,
които да опровергават така формираните изводи, нито да установяват основателност на
възраженията на ответника.
По делото не е спорно, а и са представени писмени доказателства, че за отстраняване
повредите от процесното ПТП ищецът е определил и изплатил обезщетение в размер на
2994,74 лева за извършения ремонт на застрахованото имущество. Сторените разходи за
отстраняване на причинените щети са в рамките на установената от вещото лице стойност,
поради това и исковата претенция, предявена в размер – 3009, 74 лева /ведно с обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15 лева/ съставлява отговорността на ответника спрямо
ищеца за вредите, причинени от противоправното поведение на виновния водач. Не се
установява ответникът да е погасил чрез плащане процесното вземане на ищеца, поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От разпоредбите на чл. 412 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на регресното
вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с
доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на
доказателствата. В случая се установява, че ищецът е отправил към ответника регресна
покана за заплащане в 30-дневен срок на процесната щета, която е получена на 28.05.2021 г.
Ответникът не твърди и не установява да е изпълнил възникналото в негова тежест
задължение.
Предвид посоченото съдът счита, че на основание чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е
изпаднал в забава по отношение плащане на дължимото обезщетение по претенцията на
29.06.2021 г. – деня, следващ първият работен ден след датата на изтичане на предоставения
30 дневен срок от получаване на поканата за плащане, с която са били представени всички
релевантни доказателства по регресната претенция /при съобразяване, че 30 –тия ден от
срока е 27.06.2021 г. – неделя, поради което същият е изтекъл в първия присъствен ден –
28.06.2021 г. – понеделник на осн. чл. 72, ал. 2 ЗЗД/. Поради това и ответникът дължи на
ищеца на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 29.06.2021 г. до 22.05.2023 г./ денят, преди подаване на ИМ/, което съдът
7
определя на основание чл. 162 ГПК и с помощта на интернет калкулатор в размер на 594,45
лева. Поради това и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер – 597,09 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски , съразмерно на уважената част
от исковете, в размер на 719,86 лева от общо сторени и доказани разноски размер 720,39
лева (170,39 лева за държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за
свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на -0.40
лева от общо сторени 500 лева разноски /400 лв – депозит за в.л. и 100 лева – определено от
съда юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАДДБЖЗ" АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, бул. „Г. М. Д“ № 1 да
заплати на „ЗДЕ“ АД с ЕИК ****** и адрес гр. С, бул. „ХК“ №43, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 3009,74 лв., представляваща регресно вземане /с включени ликвидационни
разноски в размер от 15 лв./ за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № ********** от 11.02.2021 г. за вреди на л.а. „Хонда
ЦРВ“, рег. № Е **** МН, причинени при ПТП на 26.01.2021 г. по вина на водач на л.а.
„Ситроен Ксантия“ с рег. № Е **** АР със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
23.05.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 594,45
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 29.06.2021 г. до 22.05.2023 г. като отхвърля иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 594,45 лева до пълния предявен размер от 597,09 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАДДБЖЗ" АД с ЕИК ****** и адрес: гр.
С, бул. „Г. М. Д“ № 1 да заплати на „ЗДЕ“ АД с ЕИК ****** и адрес гр. С, бул. „ХК“ №43
сумата 719,86 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗДЕ“ АД с ЕИК ****** и адрес гр. С, бул.
„ХК“ №43 да заплати на "ЗАДДБЖЗ" АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, бул. „Г. М. Д“ № 1
сумата от 0,40 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8