Решение по к. адм. дело №2290/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. глава ХІІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – [населено място], чрез старши юрисконсулт С. С. срещу Решение № 8381 от 24.07.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 1756/2023г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на М. К. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, предизвикани от бездействия на органи на ответника, довели до наличието на дървеници и хлебарки, в помещенията, в които той е бил настанен в периода 08.09.2023 г., 15 дни през м.10.2023 г., 15-16 януари 2023 г., 15-ти до 22 май 2023 г. и за периода 27.07.2020 г. - 05.07.2022 г., което е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че неправилността на обжалваното решение се дължи на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, на неоснователно кредитирани на писмените такива. Сочи, че не са били установени действителните факти от значение за случая, респективно – допуснато е нарушение на чл. 7 АПК. Твърди че, ищецът не е доказал в първоинстанционното производство нито един от елементите на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вкл. реално претърпени вреди - промяна в психологичното и физиологично състояние, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. В подкрепа на възраженията си касаторът сочи, че приетите писмени доказателства установяват, че затворническата администрация е предприела възможните и разумни действия да осигури оптимални условия на Г. по време на престоя му в Затвора - [населено място], като същевременно не се установяват извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасоченото му поставяне в неблагоприятни условия. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че администрацията на затвора [населено място] е положила „недостатъчно усилия“ за справяне с дървениците и хлебарките. Не отрича, че извършването на дезинсекция и дератизация не обосновава извод за липса изобщо на инсекти и други вредители в спалните помещения на Затвора Варна, но възразява, че задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, съгласно чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства лично той да е търпял вреди от ухапвания от насекоми и по-конкретно от дървеници, в резултат на което да е настъпила отрицателна промяна в неговото емоционално и здравословно състояние, както и липсват доказателства за подадени сигнали или оплаквания с подобни твърдения. Иска се отмяна на атакувания акт в осъдителната му част. Претендира присъждане на възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответната страна – М. Г. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че наличието на хлебарки и дървеници в помещенията, обитавани от осъдените, е установено по безспорен начин, а за чистотата, хигиената и безопасността на средата в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода отговорността е изцяло на касатора. Оспорва оплакването за липса на доказателства за действително претърпени вреди, като се позовава на законовата презумпция на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде отменено, като се отхвърли исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по 20 обективно съединени исковите претенции от М. К. Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Белене, в общ размер на 416 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както следва: 1/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 06.04.2022г. когато е имал посетител в Затвора - Варна, който не е бил допуснат до свиждане с мотив, че към момента е наказан и няма право на свиждане; 2/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 08.09.2023 г., когато за две нощувки е бил в чужда делегация в Затвора Варна в спално помещение № 309, като помещението не е било обезпаразитено и липсвали елементарни битови условия за нормална почивка/сън; 3/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15 дни през м. 10.2023 г., по време на изтърпяване на наказание в Затвора Варна, когато е бил принуден да спи на скъсан дюшек, който е пълен с дървеници; 4/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 2 дни – 15-ти и 16-ти януари 2023 г., когато е бил настанен при същите условия в Затвора Варна; 5/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15-ти до 22-ти май 2023 г., поради наличие в помещенията на хлебарки, липса на хигиена и препарати; 6/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период от 15-ти до 22-ти май 2023 г., когато е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, като служител от охранителния състав го е принуждавал, заедно с други лишени от свобода, да си сваля “гащите до коленете“ и да кашля насила гол; 7/ 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 27.07.2020 г. до 19.05.2021 г., когато не му е осигурена работа; 8/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.05.2021 г. до 05.07.2022 г., поради бездействие на служители на ответника за извършване на корекционна дейност; 9/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.05.2021 г. до 05.07.2022 г. в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Варна по отношение задълженията й да осигури места и условия за спортни дейности на лишените от свобода; 10/ 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. - 19.05.2021 г., поради бездействие да се осигури перална машина и препарати за почистване; 11/ 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. - 05.07.2022 г., тъй като условията за хранене в столовата на Затвора Варна са били крайно неблагоприятни - мръсотия, студ, течове, непригодност въобще на помещението, отделно бездействие и по отношение поддръжката му в адекватно състояние и използване по предназначение от лишените от свобода; 12/ 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.07.2020 г. — 05.07.2022г., тъй като в Затвора Варна не са се спазвали противоепидемичните мерки срещу COVID-19; 13/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 27.07.2020 г. - 05.07.2022 г. в Затвора Варна, когато ищецът е бил настанен в помещение № 114 с още 5-ма лишени от свобода - общо 6 човека, като твърди, че тази килия е била за 4-ма души; 14/ 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди на 06.02.2021 г. в Затвора Варна, когато е бил безпричинно нападнат от служители на ответника, при ситуация инициирана от друг лишен от свобода, без да предприемат необходимите действия по разкриване на действителния нарушител; 15/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.05.2021 г. до 17.12.2021 г. , когато е бил настанен в едно спално помещение с лишен от свобода с наказание доживотен затвор, за тежко престъпление; 16/ 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г., поради наличие на дървеници; 17/ 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г. поради липса на осветление в спалното помещение; 18/ 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г., тъй като е бил лишен от възможност да изтърпи наказание при по-благоприятен режим, поради бездействието на отговорния служител; 19/ 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 27.07.2020 г. до 05.07.2022 г., поради липсата на битови условия – кухня, хладилник и готварска печка; 20/ 7 000 за претърпени неимуществени вреди в периода от 31.12.2021 г. до 01.01.2022 г., в следствие на нарушение на заповедите за вътрешния ред/режим в Затвора Варна и установени часове, е бил заключен в килията, и бил лишен от възможността да се чуе по телефона с близките си по случай настъпването на новата година.

С решението си, съдът е приел за доказана исковата претенция на М. К. Г. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени страдания, предизвикани от бездействия на органи на ответника, довели до наличието на дървеници и хлебарки, в помещенията, в които той е бил настанен в периода 08.09.2023 г., 15 дни през м.10.2023 г., 15-16 януари 2023 г., 15-ти до 22 май 2023 г. и за периода 27.07.2020 г.-05.07.2022 г., което представлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, съдът е счел претенциите на ищеца за неоснователни, защото твърдените евентуални вреди не са причинени от специализиран орган по изпълнение на наказанията, т. к. не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл. 3 ЗИНЗС.

За да уважи исковата претенция, административният съд е установил от фактическа страна, че ищецът е постъпил в затвора на 27.07.2020 г. в качеството на „Подсъдим“, за изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, наложена му по НОХД № 3036/2020 г. по описа на Районен съд-Варна. С присъда № 260066/02.11.2020 г. постановена по НОХД № 3036/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, като присъдата е влязла в законна сила на 10.05.2021 г. Със Заповед № 2162/28.06.2021 г. на главния директор на ГДИН, М. Г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора в [населено място], считано от 05.07.2022 г.

От представената по делото справка изх.№ 7148/19.11.2024 г. се установява, че на 08.09.2023 г. ищецът е пребивавал в Затвора-Варна, като чужда делегация. Бил е настанен в спално помещение 309, което е с квадратура от 18,62 кв.м , със самостоятелен санитарен възел, с баня, мивка и течаща вода. В спалните помещения има осигурен достъп до дневна светлина, а на прозорците е монтирана ПВЦ прозоръчна дограма. Всеки лишен от свобода разполага със самостоятелно легло, масичка и шкаф за лични вещи. Дюшеците се обезпаразитяват и при необходимост се подменят с нови, като последващата доставка на нови дюшеци е през септември 2023 г. Дезинфекция и дератизация в Затвора-Варна се извършвали от оторизирана фирма, по утвърден график, както на общите части, така и на всички спални помещения. Представени са: 1. кочани от квитанции от 04.09.2023 г., 05.10.2023 г., 24.10.2023 г., 30.08.2023 г., 01.09.2023 г., 31.08.2023 г. за получаване от вещеви склад на дюшеци; 2. протоколи за извършена дезинсекция и деритизация от 18.09.2020 г., 14.08.2020 г., 14.07.2020 г., 10.06.2020 г., 12.05.2020 г.; 3. Протоколи-инспекционен лист за извършена ДДТ обработка от 25.01.2021 г., 05.03.2021 г., 05.05.2021 г., 19.07.2021 г., 16.08.2021 г., 02.06.2021 г., 01.09.2021 г., 05.11.2021 г., 17.12.2021 г., 20.05.2022 г.; 4. Протоколи за извършване на ДДД обработка на спалните помещения на І-ва, ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та група от 30.08.2023 г., 31.08.2023 г. и 01.09.2023 г. За периода месец януари 2023 г. са представени протоколи за извършени ДДД обработки. Посочено е, че обработката се състои от пръскане на спалите помещения с препарати и обгазявани чрез ароматизатори с цел третиране на дрехи, спално бельо и дюшеци против инсекти. За периода месец май 2023 г. са приложени протоколи от извършени ДДД обработки, като е посочено, че при извършена проверка в медицинския център в затвора не са установени оплаквания от ищеца и прегледи от лекар във връзка с ухапвания от инсекти. Към месец октомври 2023 г. всички дюшеци в спалните помещения са били подменени с нови, като били изработени от специална материя, която възпрепятства проникване и размножаване на инсекти.

По делото са събрани гласни доказателства, като в процесуалното качество на свидетели са разпитани О. Х. М., Д. Д. К., С. И. С. и Д. Е. Т.. Свид. М. заявява, че в целия затвор има дървеници, като всеки трябва да намери начин да се предпази. Когато е бил в една килия с ищеца, е имало дървеници. Посочил е, че се пръска против дървеници, но след това се появяват отново. Твърди, че и към момента има същия проблем. Свид. К. потвърждава за лошите условия в затвора [населено място] и наличие на хлебарки и дървеници. При връщането си в Белене се е налагало да си купува лекарства, тъй като е правил алергична реакция поради наличието на хлебарки и дървеници. Свид. Т. заявил, че условията в затвора са били „в окаяно състояние“, в целия затвор имало хлебарки и дюшеци. Твърди за лошо състояние на дюшеците и одеялата.

За да уважи исковата претенция, съдът е приел, че съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

След анализ на събраните в хода на производството доказателства, първоинстанционният съд заключил, че развилата се зараза с паразитни инсекти в Затвора Варна несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство. Наличието на дървеници и хлебарки в помещенията не е свързано с неизбежната степен на страдание, присъща на наказанието, а безспорно го надхвърля и е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с недостатъчните усилия на затворническата администрация по справяне с този проблем. Системните ухапвания, дори и знанието за наличието на дървеници в обитаваните помещения, безспорно могат да предизвикат чувство на страх от разболяване, незащитеност или малоценност. Съдът е приел, че са налице доказани вреди, подлежащи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК, настоящата съдебна инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Материалноправната уредба на твърдените от касатора притезания се съдържа в чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, чиято разпоредба поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица. Основателността на предявения пред първостепенния съд иск предполага наличие в кумулативна даденост на: 1/ нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; 2/ наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; 3/ причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното, по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Релевантната за горепосочената обективна отговорност на държавата разпоредба на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като изброяването е неизчерпателно.

Елементите от фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС са установени по делото и настоящата касационна инстанция споделя правните изводи на първата инстанция, че е налице противоправно поведение на затворническата администрация да осигури на ищеца, като лишен от свобода, такива битови условия, които не са неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като уронващи човешкото достойнство, респ. пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Пребиваването на касационния ответник с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност. Лишеният от свобода, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията, наложени му по силата на осъждането. Границата на допустимите ограничения, произтичащи от наложеното наказание лишаване от свобода, е очертана именно в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и всяко нейно нарушение следва да се санкционира като недопустимо и съответно да подлежи на обезвреда.

Касационната инстанция счита, че престоя в затвора, в който пъплят хлебарки и дървеници, няма как да се квалифицира като обичайно ниво на страдание, присъщо на лишените от свобода. Държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането. В конкретния случай към обичайното ниво на страдание са се насложили и неприятните усещания от присъствието на описаните паразити, които неприятни усещания вече подлежат на обезщетяване по реда на ЗИНЗС.

Въпреки наведеното възражение, че задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, съгласно чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС, доказателствената дейност в първата инстанция е била съсредоточена в посока да се установи, че са били положени достатъчно усилия за обезпаразитяването и дератизацията на затворническото общежитие. В тази връзка се поддържа, че килиите, в които е пребивавал Г. през исковия период са били третирани с препарати против насекоми и инсекти. По делото е установено, посредством разпита на свидетелите О. М., Д. К. и Д. Т., че в спалните помещения, включително и в спалното бельо и матраци, а и из целия затвор, има хлебарки и дървеници, като дървениците хапят лишените от свобода. Установено е обективното състояние в затвора, в което, независимо от обработката с препарати, хлебарките и дървениците не са унищожени, като този факт не се отрича и в касационната жалба. Дезинфекцията и дезакаризацията на площите в затвора, няма как да препятства правото на ищеца да търси обезщетение за вредите от съжителството си с хлебарките и дървениците.

Неоснователно е и възражението на касатора, че Г. не е доказал в първоинстанционното производство реално претърпени вреди - промяна в психологичното и физиологично състояние, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е установена от закона в полза на ищеца по иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е достатъчно да бъдат доказани обстоятелствата по ал. 1, за да се приеме, че за пострадалия са настъпили неимуществени вреди. За да бъде оборена презумпцията, ответникът е този, който следва да ангажира доказателства, каквито в хода на съдебното производство не са събрани.

Неоснователна е касационната жалба и в частта на изложените оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетението. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Видно от мотивите към решението, съдът е взел предвид естеството и характерът на причиненото страдание, както с оглед субективното възприятие и усещане на пострадалия така и с оглед конкретните факти, от които произтичат вредите, преценил е интезинтетът на негативното въздействие върху ищеца.

Обезщетението за претърпените неимуществени подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека – Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България. Първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението е съобразил с продължителността на престоя на ищеца в затвора – повече от 2 години, жизнения стандарт в страната, както и с личните чувства и възприятия на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата. Несъмнено е негативното влияние на неблагоприятните условия върху емоционалното здраве на ищеца. Съдът е преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при определянето му съдът е преценил всички релевантни обстоятелства, което обосновава неговата справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да се поправят претърпените лични болки и страдания, поради което и така определеният размер не е нито занижен, нито завишен, както неоснователно се твърди от двамата касационни жалбоподатели. В съответствие с общите схващания за справедливост правилно е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените на ищеца вреди. Решението е постановено при съобразяване на националната правна уредба и съдебната практика по аналогични случаи, поради което и не са налице основания за увеличение или намаление на присъденото обезщетение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира решението в обжалваните му части за правилно и законосъобразно, поради което следва да го остави в сила.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски в полза на касатора, а ответникът не е претендирал такова.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от ЗИНЗС, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8381 от 24.07.2025 г. постановено по адм. д. № 1756/2023г. по описа на Административен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.