Р
Е Ш Е Н И Е
№ 24 26.02.2020 година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР К.Ц.
ПРОКУРОР РАДОСТИН РАХНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА
ЧНД № 106 по описа за 2020 година,
въз основа на данните по делото и закона:
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с
оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ Съдебно решение № Х К 18007/2018 от 26.09.2019 г., влязло в
сила на 21.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Марибор, Република Словения,
с което на българския гражданин Ю.З.С.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.113,
ал.1 и ал.2 от НК на Р Словения / трафик на хора /, е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години, което е заменено с една пробационна мярка -
1440 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
ПОСТАНОВЯВА изпълнение на Съдебно решение № Х К
18007/2018 от 26.09.2019 г., влязло в сила на 21.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Марибор, Република Словения, като АДАПТИРА съдържанието на наложената пробационна мярка на българския
гражданин Ю.З.С. към чл.42а и сл. от НК на Република България на „безвъзмезден труд в полза на обществото” общо
640 часа, търпими в две поредни години, по 320 часа годишно.
ПРИЗНАВА на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с
оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ Съдебно решение № Х К 18007/2018 от 26.09.2019 г., влязло в
сила на 21.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Марибор, Република Словения,
с което на българския гражданин В.С.В.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за престъпление по
чл.113, ал.1 и ал.2 от НК на Р Словения / трафик на хора /, е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е заменено с една
пробационна мярка - 1440 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
ПОСТАНОВЯВА изпълнение на Съдебно решение № Х К
18007/2018 от 26.09.2019 г., влязло в сила на 21.01.2020 г., от Окръжен съд Марибор, Република Словения,
като АДАПТИРА съдържанието на
наложената пробационна мярка на българския гражданин В.С.В. към чл.42а и сл. от НК на Република България на „безвъзмезден
труд в полза на обществото” общо 640 часа, търпими в две поредни години, по
320 часа годишно.
На основание чл.16,
ал.8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след влизане в сила на решението незабавно да се
направи превод на същото, който да се изпрати на компетентния орган на
издаващата държава, на посочения в удостоверението по чл. 6 от закона електронен
адрес, както и да се изпрати препис от решението на Министерство на
правосъдието.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в петдневен срок,
считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МОТИВИ към Решение № 24/26.02.2020 г., постановено по
ЧНД № 106/2020 г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора
Производството е по чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ и е образувано въз основа на Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено въз основа
на Съдебно решение № Х К 18007/2018 от 26.09.2019 г., влязла в сила на 21.01.2020
г., постановена по дело № Х К 18007/2018 от Окръжен съд Марибор, Република Словения,
по отношение на лицето Ю.З.С.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Удостоверението е
издадено за признаване и изпълнение на посочената присъда, с която на
българския гражданин Ю.З.С. е
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години, което е заменено
с една пробационна мярка - 1440 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
Производството по делото е образувано и въз основа на
друго Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. издадено въз основа на същото
Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019 г., постановено от Окръжен съд –
Марибор, Република Словения, по отношение на другия обвиняем по делото - лицето
В.С.В., роден на *** ***, с последен известен адрес ***, ЕГН **********.
Удостоверението е издадено за признаване и изпълнение на посоченото Съдебно
решение, с което на българския гражданин В.С.В. е наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от две години, което е заменено с една пробационна мярка -
1440 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационна мярка,
съобразена като вид и продължителност с изискванията на българското
законодателство. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването и
изпълнението на Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019 г., постановено от
Окръжен съд – Марибор, Република Словения.
В съдебно заседание осъдените лица се явяват с
упълномощен защитник – адвокат Р.К. от АК-Хасково.
Защитникът на осъдените лица в хода на съдебните
прения развива становище, че не са налице основанията за признаване и
изпълнение на решението на Окръжен съд гр. Марибор, позовавайки се на
разпоредбата на чл.464, т.6 от НПК ш моли съдът да постанови отказ за
признаване и изпълнение на чуждата присъда, постановена спрямо подзащитните му С.
и В..
Осъденото лице Ю.З.С.
е редовно призован и се явява по делото. Потвърждава, че е уведомен за
изложения по-горе случай и решението на словенския съд. Моли съда да не му
налага пробационна мярка, а да постанови условното му осъждане.
Осъденото лице В.С.В.
също е редовно призован и се явява по делото. Потвърждава, че е уведомен
за решението на словенския съд. Моли съда да не му налага пробационна мярка, а
да постанови условното му осъждане.
Въз основа на данните по делото и закона,
съобразявайки се с изразените становища от страните, съдът прие следното:
С Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора
върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представено за признаване
и изпълнение Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019 г., постановено от
Окръжен съд – Марибор, Република Словения, с което на българския гражданин Ю.З.С., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, ЕГН **********, е наложено наказание безвъзмезден труд в полза на
обществото 1440 часа за срок от две години.
С друго Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представено за
признаване и изпълнение Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019 г.,
постановено от Окръжен съд – Марибор, Република Словения, и в частта, с която
на българския гражданин В.С.В. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок
от две години, което е заменено с една пробационна мярка - 1440 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото.
От представеното Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019
г., постановено от Окръжен съд – Марибор, Република Словения се установява, че
на българския гражданин Ю.З.С., за
извършено престъпление заедно с В.С.В. и с Ганка Рашева по чл.113, ал.1 и ал.2,
вр. чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс, извършено от 01.04.2013 г. до
07.04.2013 г., е наложено общо наказание две години лишаване от свобода, което
е заменено с една пробационна мярка - 1440 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото.
От същото Съдебно решение № Х К 18007 от 26.09.2019
г., постановено от Окръжен съд – Марибор, Република Словения се установява, че и
на българския гражданин В.С.В., за извършено престъпление заедно с Ю.З.С. и с
Ганка Рашева по чл.113, ал.1 и ал.2, вр. чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс,
извършено от 01.04.2013 г. до 07.04.2013 г., е наложено общо наказание две
години лишаване от свобода, което е заменено с една пробационна мярка - 1440
часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
Престъпната дейност на Ю.З.С. и В.С.В. е описана в горното решение и в издадените въз
основа на него две удостоверения срещу всеки от тях, както следва:
Ю.З.С. и В.С.В., заедно с Г.Р., при умишлено съдействие
помежду си, са превозили друго лице, с цел да го използват за проституция,
предали го на трето лице и са извършвали надзор над него, като извършили това
престъпление чрез застрашаване, заблуда и злоупотреба с подчиненото положение
на лицето, при което са получили заплащане. Престъплението са извършили така,
че на 01.04.2013 г. В.С.В., в присъствието на Ю.З.С. е излъгал З.М., че ще
заминава за Австрия, където има някаква работа и ще отиде на гости на братовчед
си, който е там. С тези думи е заблудил З.М., и в гр. Птуй я е убедил да се
качи в колата му, след което заедно със С. я е откарал в Австрия, където я е
заплашил, че ще й откъсне главата, и са продължили за град Триер, Германия, като
при това й е взел СИМ картата от мобилния й телефон и я е накарал да му даде
личната си карта, което тя е направила, защото се е уплашила. След това той я е
държал против волята й в автомобила си, а по време на пътуването към Германия С.
е ударил с ръка едно друго момиче с име З., също гражданка на Република България,
която е била в колата, затова З.М. се е уплашила и започнала да се страхува от
тях, вследствие на което обвиняемите са я поставили в подчинено положение. След
това на 03.04.2013 г. В., заедно с Г.С.Р. е предал З.М. на Д.Б., собственик на
нощния клуб Gentlemen Nightсlub в гр. Триер, на адрес Luxemburg Strasse 59. Там З.М. е трябвало да
проституира за времето от 03.04.2013 г. до 07.04.2013 г. Трябвало е да танцува
в заведението и поне три пъти на ден да предлага на гостите сексуални услуги
против волята си. Сексуалните услуги са
включвали и полови актове. В. е извършил всичко това, използвайки нейното
подчинено положение, тъй като тя е била без телефон, документи и пари, а той я
е заплашвал непрекъснато, че ще й откъсне главата и ще я пребие, ако не
предлага сексуални услуги срещу заплащане. Казал е, че те имат нужда от пари и
заедно със С. я е заплашвал и надзиравал непрекъснато, седейки през повечето
време в колата си, пред въпросното заведение. Надзиравал я е и с помощта на Г.Р.,
която през повечето време е била с нея в нощния клуб и по този начин е следил
дали З.М. проституира, а освен това я е надзиравала и при разделянето на парите
в заведението. Заради страха, който е изпитвала и заплахите от страна на В., С.
и Р. и заради абсолютната подчиненост и зависимост от тях, З.М. е предлагала на
гостите на нощния клуб Gentlemen Nightclub гореописаните
сексуални услуги, а след това е трябвало да дава на Рашева половината от
парите, които е изкарала с проституирането, след което пък Р. ги е давала на В.
и С.. Така те са получавали от З.М. поне по 90 евро на ден.
Извършеното от Ю.З.С. и В.С.В. осъществява съставомерните елементи на
престъпление, свързано с трафик на хора - по чл.113, ал.1 и ал.2 от
Наказателния кодекс на Република Словения и със съучастничество - по чл.20, ал.2
от Наказателния кодекс на Република Словения.
За извършеното от българските граждани Ю.З.С. и В.С.В.
престъпление „трафик на хора“ не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.14,
ал.2, т.3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Осъденото лице Ю.З.С. има местоживеене на територията
на Република България и се е върнало в страната, съгласно изискванията на
чл.14, ал.3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Осъденото лице В.С.В. има местоживеене на територията
на Република България и се е върнало в страната, съгласно изискванията на
чл.14, ал.3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
От гореизложеното е видно, че са налице условията за
признаване и изпълнение на решението на
съдебните власти на Република Словения, посочени в чл.14 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Не е налице нито едно от основанията, посочени в чл.15
от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, при които може да се откаже признаване на Съдебно решение
№ Х К 18007/2018 от 26.09.2019 г., влязло в сила на 21.01.2020 г., постановено
от Окръжен съд Марибор, Република Словения и да се откаже упражняването на
пробационен надзор по отношение и на двамата осъдени.
Съдържанията на представените две удостоверения по
чл.6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и тяхната форма съответстват на изискванията на
Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на
принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, чиито
изисквания са въведени чрез закона, по който протича настоящото производство,
както и на решението на съда на държавата-членка на Европейския съюз, чието
признаване и изпълнение се разглежда.
Съдът намира за неоснователно възражението на
защитника, че е налице условие за отказ по чл.464, т.6 от НПК поради това, че
престъплението е довършено извън територията на издаващата държава – Република
Словения, тъй като в случая разпоредбите на НПК се явяват общи по отношение на
тези в специалния закон ЗПИИСРРПУНПМАС и не могат да намерят приложение. Това
изрично е прогласено и в разпоредбата на чл.470а от НПК, съгласно която
разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото друго не е предвидено в
закон или в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България
международен договор.
Неоснователно се явява искането на осъдените С. и В.
за постановяване спрямо тях на условно осъждане, тъй като в това производство
не могат да бъдат преразглеждани въпросите относно вината и отговорността им,
решени от компетентен съд на държава – членка на ЕС с влязло в сила съдебно
решение, с оглед спецификата на производствата по реда на ЗПИИСРРПУНПМАС.
С оглед изложените
фактически обстоятелства и правни изводи, съдът приема, че следва да постанови
признаване и изпълнение на определената в наказателното решение пробационна мярка
- 1440 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, наложена по отношение на
всеки от осъдените С. и В.. Тъй като продължителността на тази пробационна мярка
надвишава максималната й продължителност, предвидена в българското
законодателство следва на основание чл.5, ал.1 и ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС да се
извърши адаптирането й към чл.42а
и сл. от НК, към максималния срок допустим за безвъзмездния труд, както
следва - „безвъзмезден труд в полза на
обществото” общо 640 часа, търпими в две поредни години, по 320 часа
годишно.
С оглед на изложените фактически и правни изводи,
съдът приема, че следва на основание чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да
уважи искането като постанови признаване и изпълнение на наказателното решение
на словенските съдебни власти, постановено по отношение на българските граждани
С. и В., с посоченото по-горе адаптиране на пробационната мярка „безвъзмезден
труд в полза на обществото”.
В съдебния си акт съдът се произнесе и относно
въпросите по чл.16, ал.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.