№…………/11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3186/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Монро
2019 Варна „ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В, ул.
„ //// „№// , ет.//, ап. /// ,представлявано от управителя Н. Д.Б. ,
срещу заповед № 412-ФК/28.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности
“ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му
е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ –
кафе- сладкарница , находяща се в гр. Д Ч, площад Г1 за
срок от 14 дни .
Подателят на жалбата отправя
искане за отмяна на наложената мярка с
присъждане на съдебно-деловодни разноски поради материална
незаконосъобразност , неспазена цел на закона и липса на мотиви . Оспорва се
твърдението на адм. орган в мотивите на
заповедта за неиздадена фискална касова бележка , но също така се твърди, че е
извършено нарушение , което е маловажно предвид липсата на извършени предходни
нарушения и щети за фиска . Подателят на жалбата счита , че не са изложени „
достатъчно“ мотиви относно определената продължителност на правно действие на
наложената мярка. Запечатването на
обекта не би довело до предотвратяване или
преустановяване на адм. нарушения . Същата ще възпрепятства упражняване на търговска дейност в
кафе-сладкарницата и по този начин контролните органи ще се освободят от
нуждата да следят за последващи
нарушения.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован , не се представлява.
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява или представлява , но депозира писмен отговор на
жалбата с изложени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане
на юриск. възнаграждение / л. 14 от делото/.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща
неблагоприятно правото му на упражняване на търговска дейност . В този контекст
е налице правен интерес от провежда на
съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на
оспорващото лице на 04.11.2019 г. / л. 4 от преписката / и на 18.11.2019 г. е
подадена жалба по пощата до териториално компетентния адм. съд , респективно
потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за основателна предвид
следните съображения :
Видно от приложен към адм.
преписка констативен протокол , съставен на 25.10.2019 г. от инспектори по
приходите при ГД“ Фискален контрол“ на
НАП , на същата дата в 15.42 ч. е била
извършена контролна покупка от търговски обек, стопанисван от жалбоподателя , а
именно кафе-сладкарница в гр. Д Ч,
площад Д С„ Г1 . Закупени са били
безалкохолни напитки на стойност 2.00
лв. като сумата е била платена в брой, но не е бил издаден фискален касов бон
от наличното в обекта фискално
устройство . Установена е била и разлика
между разчетена и фактическа
касова наличност в размер на 30
лева.
Същите фактически данни относно
неиздаването на фискален касов бон са
описани и в акт за установяване на адм. нарушение №F521133 /04.11.2019
г. , квалифицирани като нарушение на чл.25 , ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
На 28.10.2019 г. е постановена
оспорената заповед от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД
„ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с
която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. Като фактическо основание за издаване на
заповедта са посочени данните от констативния протокол , съвпадащи с данните от
АУАН. Като мотиви относно продължителността на
постановената мярка се сочат характера
на извършеното нарушение и неговите последици,
необходимостта от защита на обществения
интерес и предотвратяване на последващи нарушения. Неприлаганото на ПАМ би довело до
извършване на нови нарушения и
съответно настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска
поради неотчитане на реално
извършени търговски продажби . Твърди се необходимост от време за осъществяване
на промяна в организацията на работа в
търговския обект с цел правилно отразяване на търговския оборот и спазване на
отчетността.
Със заповед ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор
на НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели
„Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Предвид изявлението в жалбата по
оспорване описания в констативния протокол факт за неиздадена фискална касова
бележка съдът откри по реда на чл. 193 от ГПК производство по оспорване
верността на този протокол , който има правна природа на официален
свидетелстващ документ / л. 14 от делото /, но в хода на това особено
производство жалбоподателят не ангажира допустими доказателства, с които да
опровергае истинността на посочения
юридически факт. Не беше депозирана фискална касова бележка,
документираща надлежно регистриране на извършената търговска продажба. Предвид
тази процесуална пасивност на дружеството – жалбоподател съдът приема, че
същото не се справи успешно с тежестта по доказване неистинността на описания в
протокола факт по неиздаване на фискален
касов бон .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за
подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая
оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение
заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната
част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното
право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за
дата, място на извършено правонарушение
, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална
бележка търговска продажба .
В обстоятелствена част на заповедта се
обективират и мотиви относно срока на
правно действие на ПАМ , а дали тези мотиви обосновават определената от органа
продължителността на адм. мярка е въпрос , който има отношение към спазване
целта на закона- критерий за законосъобразност по арг. на чл. 146, т. 5 от АПК
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , а и такова оплакване не се
излага в жалбата до съда .
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата
по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова
бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се
издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се
съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка
от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана
бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Жалбоподателят оспори документирания в
констативния протокол факт на неиздаване на фискална касова бележка за извършената търговска продажба , но не доказа
, че е издал такава бележка и поради тази причина съдът приема, че не беше оборена материалната
доказателствена сила на констативния протокол като официален свидетелстващ
документ . В тази връзка съдът е длъжен
да приеме , че посочените в протокола факти са се осъществили по описания начин
в писмения документ .
На следващо място , безспорен
факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции: установителна
/ служи като доказателство за извършено
нарушение: , обвинителна / обвинява
лицето, посочена в акта като нарушител/
и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи адм. наказание/ / виж Лазаров , К. Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/
. Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за
факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази .
В контекста на
гореизложеното съдът приема, че е осъществен
фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на
нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски
обект „.
По повод възражението
на жалбоподателя за маловажност на нарушението съдът съобрази, че подобна
правна квалификация на описаните в заповедта юридически факти има касателство
към административнонаказателно производство , образувано със съставяне на АУАН №F521133/ 04.11.2019 г. с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН ,
чието правоприлагане води до освобождаване от административнонаказателна
отговорност, но маловажността няма отношение към законосъобразността на
заповедта по налагане на ПАМ .
В производство по чл. 186 от ЗДДС
административният орган действа при
условията на обвързана компетентност .
Ако установи съществуването на
описаните в хипотезата на правна норма факти, е длъжен да
наложи посочената принудителна
административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той
действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на правната уредба се съдържа в решение №
13650/08.11.2018 на ВАС по адм. дело №
9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на
„преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е
възможна/ виж Лазаров К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност
, Фенея, 2000, с. 40/.
Обстоятелството, че ответникът
при условията на дискреция определя продължителността на ПАМ, не изключва провеждане на съдебен
контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169
от АПК е вменено задължение за съда да
проверява дали административния орган е
разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните
актове.
Нормативното предписание на чл.
186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на
търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани
рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки
конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от
14 дни, който попада в нормативно въведените граници.
След като съдът установи , че ответникът е
разполагал с оперативна самостоятелност
, е длъжен да определи дали с избрания
от органа период на действие на мярката се постига целта на закона и дали са спазени изискванията за
съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение №
5023/05.04.2012 на ВАС ; решение №
2098/13.02.2013 г. на ВАС / .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение,
цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм.
нарушения.
Предвид описаните в
заповедта белези на неправомерно поведение
конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие
обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно
регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна
регламентация, регулираща тези
обществени отношения , но при определяне на продължителност на
срока на мярката ответникът е нарушил
принципа за съразмерност .
Административните
органи упражняват правомощията си по
разумен начин , добросъвестно и справедливо / чл. 6, ал.1 АПК/ . Административният
акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта , за която актът
се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.
При въведена от
законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски
обект до 30 дни ответникът е определил такава
от 14 дни без да обоснове същата с конкретни юридически факти , а
единствено с правни разсъждения. Административният орган се е задоволил да цитира
необходимостта от защита на обществения интерес, но подобно основание има
отношение към законосъобразността на предварителното изпълнение на мярката
предвид правилото на чл. 60, ал.1 АПК .
Ответникът в частта
от акта наименувана „ мотиви относно продължителността на срока“ посочва , че ако не бъде приложена ПАМ
съществува възможност за ново нарушение , за значителни и трудно поправими
вреди , но тези аргументи , както е формулирал и самия адм. орган , имат
касателство към законосъобразността по налагане на мярката, но не и към нейната
продължителност.
Бланкетно в мотивите
на заповедта се посочват „ последиците“ от извършеното нарушение като довод за
определения срок на ПАМ, но тъй като същите
не се назовават , подобна обосновка няма убеждаващо въздействие за съда
по спазване предписанието на чл. 6 АПК.
Адм. орган е посочил
предотвратяването по извършване на нови нарушения като мотив за определения срок на мярката ,
но възпроизвеждането на част от правилото на чл.22 от ЗАНН съдът не може да приема
като достатъчно основание за правилността на взетото решение.
На следващо място,
според ответника търговският обект на жалбоподателя следва да се запечата за
срок от 14 дни заради тежестта на извършеното
нарушение , рефлектиращо върху фискалната дисциплина и осигуряване на
бюджетни приходи , но спазването на нормативно установените правила по
регистриране и отчитане на търговски продажби и в частност по издаване на
фискални касови бонове е възможно с
прилагане на мярката на държавната принуда и за по-кратък срок от средния такъв
по чл. 186 от ЗДДС.
Цитираната правна норма е в сила от 01.01.2007 г. и по
повод нейното прилагане до датата на издаване на оспорената заповед ответникът
не е установил никакви предходни нарушения на търговеца , което навежда на
извод за инцидентна проява . Именно поради тази причина заложените цели по
преустановяване и предотвратяване на адм. нарушения може да бъде постигната и с
по-кратка продължителност на ПАМ .
Освен това
административният орган не е съобразил , че запечатването има за предмет
търговски обект, който е кафе-сладкарница т.е. обект с ограничен асортимент на
предлагани стоки за продажба , за разлика от хранителните магазини и то в малък
град с неголям брой клиенти . Този обект не реализира голям търговски оборот и
съответно не ощетява значително фиска.
Налице е нарушение на
чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на мярката
от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на закона не
само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на законния му интерес по реализиране на доходи от
разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин
календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на продажби и
ограничения брой клиенти не реализира големи
приходи , има сериозни финансови последствия за търговеца , защото въпреки липса на
приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати, възникват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да изпадане в
несъстоятелност , респективно пряко рефлектират върху неговото съществуване
като правен субект . В този смисъл периодът на действие на ПАМ не може да се
определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ на всички
относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката .
Всички изложени по-горе правни съображения предполагат
заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне
срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК изборът на административния орган е
правно регулиран от правилата на чл. 4 ,
ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява несъответствие
на издадения административен акт с целта на закона , а неспазването на целта на
закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.
При този изход на делото и на основание
чл. 143 от АПК съдът следва да удовлетвори своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски- платена държ. такса от 50 лв.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Монро 2019 Варна „ ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. В , ул. „ /// „№// , , ет.// ап. /// ,представлявано от
управителя Н. Д.Б. , заповед № 412-ФК/28.10.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на
НАП , с която на основание чл. 186, ал.3
от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“
– кафе- сладкарница , находяща се в гр. Д Ч, площад Г1 за
срок от 14 дни .
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Монро 2019 Варна „ ООД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление В , ул. „ // „№// , , ет.//
ап. // съдебно-деловодни разноски в
размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: