Р Е Ш Е Н И Е
№ 116 / 20.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори януари,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Марияна Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев
2. Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административнонаказателно дело № 1368, по описа на съда за 2019 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
гл.ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Териториална
дирекция на НАП Пловдив, чрез юрк. Т. С., срещу Решение № 631/29.10.2019г., постановено
по АДН № 1118/2019 г. на Районен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател
изразява становище за нарушение на материалния закон при постановяване на
решението, като обосновава, че в процесното наказателно постановление е
приложима нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба – „Дикри 2006“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул.“Ю.“ № .., редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище
по жалбата.
Прокурорът заявява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че въззивната инстанция е
приложила правилно материалния закон и е намалила размера на
наказанието. Предлага обжалваното решение на районния съд да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първоинстанционният съд е установил, че дружеството е
санкционирано, защото като задължено
лице не е начислило ДДС в размер на 687.45 лева по извършени от него облагаеми
доставки на обща стойност 4 124.68 лева за периода 01.01.2018 г.
31.01.2018 г., тъй като същото е било длъжно, но не е подало в срок заявление
за регистрация по ЗДДС. Съдът е приел за установено, че за периода от
01.01.2017 г.- 31.12.2017 г., дружеството – ответник по касационната жалба било
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер
51 771.12 лева. Проверката на органите по приходите е установила, че
облагаемият оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за задължителна
регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016-30.06.2017 г., бил в размер
на 50 122.11 лева и дружеството е било длъжно да подаде заявление за
регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до
14.07.2017 г./ в четиринадесетдневен
срок до изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от
50 000 лева/. Заявлението за
регистрация било подадено на 26.01.2018 г., т.е. със закъснение от 6 м. и 12
дни. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 07.02.2018 г. на основание
чл.102, ал.1 от ЗДДС.
При извършена последваща проверка било установено, че за
периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. задълженото лице е извършило облагаеми
доставки на обща стойност 4 124.68 лева. По формулата, описана в чл.53,
ал.2 от ППЗДДС неначисленият ДДС за посочения период бил в размер на 687.45
лева. След като е обсъдил всички събрани по делото доказателства съдът е приел,
че при тези данни е осъществен съставът на нарушение по чл.180, ал.1 от ЗДДС,
във вр. с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Районният съд е намерил, че при определяне размера на санкцията
наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на административните наказания като не е отчел наличието на
всички предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.183, ал.3 от ЗДДС. Съгласно същата разпоредба „ При нарушение по ал.1, когато регистрираното
лице е начислило данъка в срок до 6 м. от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
на 5 на сто от данъка, но не по малко от 200 лева.
В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчен
период 01.01.2018-31.01.2018 г. до 14.02.2018 г., а както е отразено в НП,
данъкът е начислен с протокол от 07.02.2018 г.. Справката декларация за
процесния данъчен период е подадена на 14.03.2018 г. Следователно начисляването
на данъка с подаването на справката
декларация е извършено в рамките на 6 – месечния период, в който данъкът е
следвало да бъде начислен. Поради това съдът е намерил, че санкцията е следвало
да бъде в съответствие с предпоставките
на чл.180, ал.3 от ЗДДС, съобразно установения минимален размер по чл.180, ал.3 от ЗДДС, а именно 200 лева.
Районният
съд е изменил наказателното постановление, но
не приложеното по делото и обжалвано Наказателно постановление № 346180-F382009/09.07.2018
г., а Наказателно постановление № 346180-F382009/09.02.2019
г., т.е. изменил е не процесното НП, а друго такова издадено през друг месец и
друга година. При това положение следва обжалваното решение да бъде отменено и
делото – да бъде върнато на друг състав на Районен съд – Пазарджик, който да се
произнесе по законосъобразността на Наказателно постановление № 346180-F382009/09.07.2018
г.
Следва
да се отбележи, че независимо от произнасянето по друго наказателно
постановление, вместо по оспореното, първоинстанционното решение е влязло в
сила, в частта с която НП е потвърдено досежно санкция в размер на 200 лв., тъй
като не е подадена жалба от страна на наказаното лице.
Воден
от гореизложеното Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
Отменя
Решение № 631, от 29.10.2019 г., постановено по АНД
№ 1118/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, с което решение е изменено Наказателно постановление № 3461180-F382009
/ 09.02.2019 г.
Връща
делото на друг състав на Районен съд – Пазарджик, който следва да се произнесе
по законосъобразността на Наказателно постановление № 346180-F382009
/ 09.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при
Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Пловдив, с което постановление на „Дикри 2006“ ЕООД за
нарушение на чл. 102, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, на
основание чл. 180, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в
размер на 687,45 лв., която съдът е намалил на 200 лв.
Решението
е окончателно.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/