№ 22650
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110102410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ********** АД срещу *********** АД,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
2 598,38 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 09.06.2021 г., в т.ч. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 09.06.2021 г. в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при
ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, в размер
на сумата от 3 742,61 лв., чиято стойност ищецът изплатил като
застрахователно обезщетение, за определянето на което сторил
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че според съставения
двустранен констативен протокол за ПТП причина за настъпване на
застрахователното събитие е поведението на водача на застрахования при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №
*********. По повод настъпилото произшествие при ищеца била образувана
щета № *********, извършен бил оглед на увредения автомобил и след
експертна оценка било изплатено застрахователно обезщетение. Ответникът
заплатил на ищеца извънсъдебно част от търсеното обезщетение в размер на
1
1 169,23 лв., като постановил отказ да погаси остатъка от 2 598,38 лв.,
включващ и сторените ликвидационни разноски. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, с рег. № *********. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, който преминал покрай спрелия автомобил с превишена скорост и
без да се съобрази с намиращото се пред него МПС, чиято врата се е отваряла
в този момент. Твърди, че поради наличието на съвина между двамата водачи
на ищеца се дължи сума в размер на 1 169,23 лв., която ответникът е платил
извънсъдебно. Оспорва като прекомерно завишена стойността на вложените в
ремонта на лекия автомобил труд, нормовремена, материали и резервни части.
Излага, че част от описаните щети са резултат от предишни произшествия и
амортизация. Твърди, че процесното МПС е могло да бъде отремонтирано на
по-ниска стойност с влагане на резервни части, труд и материали от
алтернативни доставчици. Поддържа, че изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение не съответства на средните пазарни цени. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са
причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования по имуществената застраховка
2
или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно
обезщетение в претендирания размер, съответстващо на стойността на
действителните вреди. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания
фактически състав.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
установи положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч.,
възражението за съпричиняване. В тежест на ответника е в условията на
обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение
№ 28021/30.06.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното
събитие лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *********, е
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; че ответникът е възстановил на ищеца
извънсъдебно сумата от 1 169,23 лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.
Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото
Застрахователна полица № *********** г. се установява наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и
собственика на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №
********, в качеството на застрахован с период на покритие от 00:00 ч. на
03.06.2021 г. до 23:59 ч. на 02.06.2022 г. при покрит риск „Автокаско“.
Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното
ПТП, който се установява еднопосочно от приетия Двустранен констативен
протокол за ПТП от 09.06.2021 г., останалите приобщени по делото писмени
доказателства /уведомление за щета, опис на щета/, събраните гласни
доказателства чрез разпит на двамата водачи на застрахованите леки
автомобили и заключението на вещото лице по съдебната автотехническата
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като достатъчно
обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област. Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по
надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни
средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят
настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е
и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на
двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника. По
своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има
3
характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на
водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се
ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези
изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор
между страните в процеса подлежат на установяване с всички други
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява,
че на 09.06.2021 г. около 09:13 ч. в гр. Самоков застрахованият при ответника
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *********, е спрял в
уширението на пътното платно непосредствено преди кръстовището на ул.
******** /с посока на движение от ул. „Синчец“ към ул. „Преспа“/, където
неговият водач отваря предна лява врата, при което реализира ПТП с
преминаващия в същия момент от лявата му страна лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № **********, застрахован при ищеца. Движението
на кръстовището на ул. ******** е регулирано с пътен светофар. Пътното
платно в района на настъпилото ПТП е с три пътни ленти за движение в
посоката на двете превозни средства. Ударът между тях е настъпил в пътната
лента на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, който се е движел в
средната пътна лента, за да продължи направо след светофара. ПТП е
настъпило при ясно и слънчево време. В причинно-следствена връзка с
произшествието на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“ са нанесени материални щети по преден десен калник /лека
деформация – за подмяна/, десен фар /лека деформация – за подмяна и боя/ и
облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник /лека
деформация – за подмяна и боя/.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП
въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства
съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, застрахован при
ответното дружество. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на
чл. 95, ал. 1 ЗДвП, по аргумент от която водачът може да отваря вратата на
превозното средство, спряно за престой, след като се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, както и разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, според която престоят на кръстовище или на по-малко от 5
метра от кръстовището е забранен. В приетото заключение вещото лице
посочва, че водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал
преминаването на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ от лявата му
страна и след това е предприел отваряне на вратата. Експертизата констатира,
че намиращите се в района на ПТП три пътни ленти за движение позволяват
безопасно разминаване на двата автомобила, но само ако водачът на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ не е предприел отваряне на предната
4
лява врата. От свидетелските показания следва, че водачът на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“ не е разполагал с техническата възможност да
заобиколи спрялото за престой МПС, тъй като в пътното платно от лявата му
страна е имало други автомобили, които е щял да удари. От гореизложеното
следва извод, че презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от
страна на ответника при условията на обратно доказване, поради което съдът
приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на
чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, застрахован при ответника, по
отношение на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие
вреди.
Неоснователно е своевременно наведеното в отговора на исковата молба
възражение, че процесното застрахователно събитие е настъпило при
условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с
които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не ангажира доказателства, от които да следва
категоричен извод, че към момента на настъпване на процесното
произшествие водачът на увредения лек автомобил се е движел с превишена
скорост. От дадените от водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“
показания се изяснява, че ударът между двете превозни средства е настъпил в
момент, в който той е намалял скоростта преди светофара на кръстовището,
движейки се с около 20-30 км/ч. На следващо място, събраните по делото
доказателства не установяват, че водачът на пострадалото МПС е преминал
прекалено близо до спрелия за престой непосредствено преди кръстовището
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, нито че същият не се е съобразил
с отварянето на вратата на това МПС. Категорично се изясни по делото, че
ударът между двете превозни средства е настъпил в пътната лента на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, който се е движел в средната пътна
лента, за да продължи направо след светофара. Не се доказва водачът на
застрахования при ищеца автомобил да се е намирал в пътната лента на
спрелия за престой лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, нито се
установява той да е напуснал очертанията на пътната маркировка на средната
пътна лента, навлизайки частично или изцяло в съседната дясна пътна лента.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно
да е способствало за настъпването на вредите, като е създало условия или е
улеснило тяхното настъпване /така Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012
г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т.
о./. Приносът на увреденото лице трябва да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е
5
доказан, а не хипотетично предполагаем.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400,
ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
При имуществените застраховки стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя по следния начин: ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз),
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е
бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е
отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, т.е., ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база на средната пазарна цена, т.е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото.
От приетите по делото писмени доказателства следва, че нанесените по
процесния лек автомобил материални щети са отстранени в неофициален
сервиз на марката. Съгласно заключението на вещото лице към датата на
събитието увреденият автомобил е бил в експлоатация за период от 8 години и
5 месеца, считано от датата на първоначална регистрация. Поради това
обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза рекапитулация по средни пазарни цени
за алтернативни резервни части към датата на ПТП – 09.06.2021 г., според
която стойността на щетите, причинени на лекия автомобил, възлиза на
сумата от 4 027,40 лв. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ застрахователното
дружество има право да получи и стойността на направените за определяне на
застрахователното обезщетение ликвидационни разноски от 25 лв., която
съдът приема, че е в рамките на обичайния размер на разноските при
6
определяне на щета по риска „Каско“ при ПТП. С оглед всичко изложено
дотук, съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно вземане за
застрахователно обезщетение за причинените вследствие от процесното ПТП
щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** възлиза
на сумата от 4 052,40 лв., включваща и сторените ликвидационни разноски в
размер на 25 лв.
Не се спори между страните, а и от представените по делото фактури и
платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е извършил плащания в полза на
сервизите „********** ЕООД и ********** ЕООД в общ размер на 3 742,61
лв., чиято стойност, като се вземе предвид заключението на вещото лице, е по-
ниска от стойността на действителните вреди по средни пазарни цени за
алтернативни резервни части. Съобразявайки направеното от ответника в
полза на ищеца извънсъдебно плащане в размер на 1 169,23 лв., съдът намира,
че предявеният осъдителен иск се явява основателен за пълния претендиран
размер от 2 598,38 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло. Върху
главницата следва да се начисли законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до окончателното плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът в производството, който претендира и
доказва извършването на разноски в общ размер на 613,94 лв., от които 103,94
лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице, 60 лв. за призоваване
на свидетел и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ при
съобразяване вида и обема на извършената дейност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********** АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. ****************, да заплати на ********** АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 2 598,38 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
09.06.2021 г., в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до
окончателното плащане.
7
ОСЪЖДА *********** АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. ****************, да заплати на ********** АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 613,94 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8