Решение по КНАХД №1923/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           /   .10.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1923 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на „Белви Транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 60/2020 година по описа на Районен съд - Девня, ІІІ-ти състав, Решение № 64/24.06.2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000682/02.12.2019 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1, т.т. 5 и 6 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е отчел допуснатото от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е попълнил съдържанието на санкционната правна норма с правната норма, създаваща задължение за водача на моторното превозно средство да притежава удостоверение за психологическа годност. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че отговорността по чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози следва да се носи от търговското дружество, а не от законния представител на търговското дружество – превозвач. Твърди, че съдът неправилно не е приел, че деянието е маловажно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 15.09.2020 година изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, Х-ти касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 13.12.2018 година водачът Й.А.И. е управлявал товарен автомобил „Ивеко“, кат № 3, с рег. № В **** ВР без удостоверение за психологическа годност. Приел е, че водачът е в трудово правоотношение с „Белви Транс“ ЕООД – Варна. Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че дружеството „Белви Транс“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал водач, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници или товари, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В същото се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Наказващият орган е посочил точно и ясно датата на извършване на нарушението. Ясно е посочено, че 13.12.2018 година водачът Й.А.И. е управлявал товарен автомобил, описан с марка и регистрационен номер без валидно удостоверение за психологическа годност. В наказателното постановление е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от Закона за автомобилните превози (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.), приложима към датата на извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, тъй като не е приел за съществено процесуално нарушение липсата на посочване на нарушената материална норма в диспозитива на наказателното постановление.

Нормата на чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е препращаща. След запълването и с нормата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози се създава забрана за превозвачите да допускат до управление на моторни превозни средства за обществен превоз водачи, които не отговарят на изискванията за психологическа годност. Запълването на съдържанието на препращащата норма с норма от същия нормативен акт не променя същността и като правило за поведение. Това е вид законодателна техника, чрез която се постигат икономия и възможност за гъвкаво регулиране на обществените отношения.

С акта за установяване на административно нарушение се повдига обвинение за извършено административно нарушение от органите, оправомощени за това, а административнонаказващият орган, в качеството му на особена юрисдикция, решава въпроса за отговорността за извършено административно нарушение.

Обвинението е единство от факти и право. Отнесено към нормата на чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, изискването за установяване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на нарушението, както и посочването им в акта за установяване на административно нарушение, наказателното постановление и решенията на съда, касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на правилото за поведение, съдържащо се в чл. 76а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози. По отношение на правото, акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да очертават връзката между нормата на особената част от Закона за автомобилните превози и запълващата правна норма от същия нормативен акт, която следва да бъде индивидуализирана цифровото и словесно.

В конкретния случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление е посочена нарушената правна норма, както чрез описание диспозицията и така и чрез цифрово изразяване. Нормата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози не е посочена в диспозитива на наказателното постановление, но доколкото акта е единство от мотиви и диспозитив настоящият съдебен състав намира, че с допуснатото нарушение не е ограничено правото на защита на наказаното лице. Последното е разбрало обвинението и защо е наложена имуществената санкция с наказателното постановление, тъй като съдържанието на двата акта е изключително подробно.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че дори и да е налице пропуск в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление да се посочи цифровото изражение на запълващата съдържанието на препращащата/бланкетната разпоредба норма, ако диспозицията и е ясно очертана, като част от фактическото описание на нарушението, това няма да представлява съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд правилно е приел, че извършеното съставлява административно нарушение по чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. В чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е уредено, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. С Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, на водачи на моторни превозни средства и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.) се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, арг. чл. 1, ал. 1, т. 4. Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, арг. чл. 8, ал. 2 от същата наредба. В конкретния случай водачът Ибрям не е притежавал удостоверение за психологическа годност. Това обстоятелство е установено след извършена справка в информационната система. До даване ход на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил валидно удостоверение за психологическа годност, поради което не е опровергал извода на административнонаказващият орган. Наказателноотговорното лице е търговското дружество, в качеството му на работодател. За разлика от наказателното производството, посредством което се ангажира отговорността само на физически лица за извършени престъпления, административнонаказателното създава възможност за ангажиране отговорността на юридически лица за неизпълнение на конкретни задължения.

Следва да се отбележи, че размерът на наказанието е определен в абсолютен размер, с оглед характера на засегнатите обществени отношения. Нарушаването на съществуващите правила за гарантиране опазването на живота и здравето на участниците в движението не може да обоснове извод за маловажност на деянието.

По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/24.06.2020 година на Районен съд - Девня, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 60/2020 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                2.