РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20252100100356 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на З. Н. Т. ЕГН ********** с
посочен адрес с. ***, обл. ***, ул. *** № *, представлявана по пълномощие от адв.Здравко
Христов Жильов- съдебен адрес : гр.Бургас ул.“Лермонтов“ № 37, срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 , с посочено правно
основание на иска чл.513, ал.1 вр.чл.511, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, с която са
предявени претенции за заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на 40
000лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, душевни болки и
страдания вследствие на ПТП, довело до смъртта на Т.Н.Т., *** на ищцата, ведно със
законната лихва лихва върху тази сума от датата на предявяването на извънсъдебната
претенция пред Сдружение“НББАЗ“ ЕИК ********** - 26.09.2024г. до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е редовна размяна на книжа между страните по делото, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение искът е допустим.
1
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2020г., вечерта около 22 часа, ***ът на
ищцата - Т.Н.Т., ЕГН **********, пътувал с личния си автомобил марка “Фолксваген“
модел “Голф“ с peг. № 7081 КХ, по главен път 1-9 от гр. Бургас по посока на с. ***, където
живее при родителите си. Пътната настилка била мокра, валял слаб дъжд. Преминал
кръговото кръстовище на изхода на гр. Бургас към гр. Созопол и навлязъл в правия участък
на пътя, който е еднопосочен с две ленти по посока на гр. Созопол и с две ленти по 1 посока
на гр. Бургас, с разделителен затревен остров по средата на платното за движение с двойна
мантинела. В лявата лента в същата посока пред него се движел лек автомобил марка
„Ситроен „модел „Ксара Пикасо“ с peг. № А 1812 МА, управляван от В.А.Б.. В дясната лента
пред него в същата посока се движел автобус марка “Соларис Урбино12“ с peг. № А 4180
MB на ф-ма „Бургас бус“ по градска линия №17, управляван от Х.И.М.. В непосредствена
близост пред автобуса настъпило леко пътнотранспортно произшествие между двата леки
автомобила. Автомобилът управляван от Т. настигнал и ударил с предната, си лява част
задната дясна част на лекия автомобил „Ситроен“. Водачът на автобуса намалил скоростта
на движение и дал възможност на лекия автомобил управляван от Т.Н.Т. да премине в
дясната лента. След това водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ с peг. № А 7081 КХ
спрял автомобила си в дясната лента в крайната дясна част на платното за движение,
заемайки с десните гуми и част от банкета. Автобусът управляван от водача М. спрял
непосредствено след него в дясната лента, също плътно в дясно. Лекият автомобил,
управляван от водачката Б., спрял в лявата лента на платното за движение на 30 метра по
напред от лекия автомобил „Фолксваген“. Щетите по двата леки автомобила били
незначителни и двамата водачи се разбрали да съставят двустранен протокол за ПТП. Те
оглеждали щетите по лекия автомобил “Ситроен“ в задната му дясна част, но водачката Б. не
поставила предупредителен светлоотразителен триъгълник зад автомобила си на
определеното в ЗДвП разстояние от 30м. Разговорът и с тел.112 до произшествието е
продължил 3.28 мин., като през това време минали девет автомобила. Повредата по
автомобила се изчерпвала със счупена стоп светлина, леката кола би могло да бъде
преместена на собствен ход в дясната лента. Двамата водачи били без светлоотразителни
жилетки. Въпреки това, както автобуса, така и двата леки автомобила били с включени
аварийни светлини и били възприемани от преминаващите МПС, тъй като се констатира, че
до фаталния сблъсък, покрай тях минали шест леки автомобила и три автобуса,
заобикаляйки ги чрез извършване на S-образно движение- заобикаляйки автобуса отляво,
преминавайки в лявата лента и отново връщане в дясната, минавайки от дясната страна на
лек автомобил „Ситроен Пикасо“. Докато оглеждали автомобила на Б. изминали около
четири минути, като в това време към тях по дясната лента бързо наближил автобус марка
„Мерцедес Травего“ с *** peг. № 34 CKR845, управляван от водача К.К.Ф.,ЕГН **********,
с двойно-*** и *** гражданство, с *** имена К.С./К.Д./.Той е бил назначен с трудов договор
за шофьор във Търговско дружество Ozlem Tur Turim Seahat Anonim Sirketi /Йозлем Тур
Туризм Сеяхат Ширкети/, със седалище в гр. Истанбул, Турция, притежаващ издадено в Р.
Турция свидетелство за управление на МПС. Водачът на автобуса го управлявал с включени
къси светлини със скорост, която била несъобразена с пътната обстановка-нощно време и
2
слаб дъжд и превишена, над разрешената скорост от 105 км/ч., фиксирано в показанията на
тахошайбата, ускорявайки скоростта на управляваното от него МПС непосредствено преди
пътнотранспортното произшествие. Имал е възможност да възприеме включените аварийни
светлини на автомобилите и да намали скоростта на движение. Той заобиколил спрелия в
дясната лента автобус „Соларис Урбино“, навлязъл в лявата лента и тогава забелязал
спрелия в лявата лента лек автомобил „Ситроен“. Изобщо не видял двамата пешеходци-Т. и
Б., които в този момент били зад лекия автомобил марка “Ситроен“. Настъпил удар в цялата
задна част на лекия автомобил “Ситроен“. Поради високата скорост с която управлявал
автобуса, водачът Ф. нямал никакво време да задейства спирачките, като само леко отклонил
автобуса надясно, придавайки ротационно движение на автомобила при удара. Ударът бил в
цялата задна част на лекия автомобил марка “Ситроен и в телата на Т.Н.Т. и В.А.Б.. Двете
тела били отхвърлени напред и паднали в затревения участък между двете платна.
Вследствие на силния удар, причинен на тялото на Т.Н.Т. от предната част на автобуса, той е
получил тежка гръдно-коремна травма, изразяваща се във фрактури на шест ребра,
разкъсване на ставните връзки между V-VI гръдни прешлени, разкъсване на сърцето, черния
дроб и слезката-тежко, несъвместимо с живота нараняване на вътрешните органи, което е
причинило смъртта му, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
получените множество травми по тялото му, вследствие на претърпяното ПТП.
В исковата молба се твърди, че е образувано досъдебно производство № 3292 ЗМ - 13
6/202Ог. по описа на Четвърто РУ МВР Бургас, ПОР № 84/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура Бургас, като водачът на автобуса К.К.Ф. е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено от него престъпление. Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт
в Окръжен съд Бургас, като е образувано НОХД 1204/2021г., като е постановена присъда, с
която е водачът на автобуса К.К.Ф. е признат за виновен за това, че нарушавайки правилата
на Закона за движение по пътищата е причинил смъртта на повече от едно лице,
включително сина на ищците. Така постановената присъда е влязла в сила на 05.06.2024 год.
Ищцата посочва , че с влязла в сила на 05.06.2024г./след Решение № 8 по ВНОХД
135/2023г. на АС Бургас и решение № 323/05.06.2024г. на ВКС/ присъда № 64/09.12.2022г. по
НОХД 1204/2021г. на Окръжен съд Бургас виновния водач К.К.Ф.,ЕГН ********** е осъден
на основание чл.343 ал.З предл.4 ,б.“Б“ предл.1вр.ал.1 б.“В“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК
вр.чл.20 ал.2 изречение първо от ЗДвП на „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и
осем месеца и е лишен на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1т.7 от НК от правото да управлява
МПС за срок от 5години и в момента изтърпява наложеното наказание в затвора в гр.Варна.
Ищцата се позовава на нормата на чл.300 от ГПК, влязлото в сила решение на
наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Управляваният от водачът автобус марка марка „Мерцедес Травего“ с per. № 34
CKR845 е с *** регистрационен номер, и към датата на събитието е собственост на
Търговско дружество „Ozlem Tur Turim Seahat Anonim Sirketi“ /Йозлем Тур Туризм Сеяхат
3
Ширкети/, ЕИК 701003 8162, със седалище и адрес на 4 управление Република Турция, кв.
Аксарай, бул. “Кючюк Ланга“, “Балкан Базар“ № 71В Фатих гр. Истанбул е бил застрахован с
полица „ГО“ № 281681000471-6 в застрахователна компания „HDI”, валидна до 11.01.2021г.
Заявява , че с писмена молба съгласно разпоредбата на чл.512 ал.1 от КЗ е предявила
извънсъдебна претенция по чл.380 от КЗ до Сдружение“НББАЗ“ ЕИК **********,с адрес на
управление гр.София ул. „Граф Игнатиев“ №2 ет.2,за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата в резултат на
гореописаното застрахователно събитие, която претенция е получена на 26.09.2024г. и е
регистрирана щета с № BG-20TR-00124 относно ПТП от дата 28.02.2020г. на път 1-9
249+600, но с писмо с изх.№ 1-1163/28.10.2024г. Сдружение“НББАЗ“ е отказало
изплащането на обезщетение за ищцата.
Позовава се на разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи , в случаите, когато няма кореспондент за
територията на РБ на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент, но
съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата е приело решение да ликвидира щетата.
Посочва се още, че отношенията между ищцата и *** й са били прекрасни поради
здравата емоционална връзка,резултат от взаимна обич и уважение. Отраснали са заедно,от
малки са били много задружни в игрите и преживяванията си и въпреки разликата в
годините са имали много общи интереси. Заявява , че загубата на *** й е причинила много
болки и страдания на ищцата , която преживяла е много тежко ненавременната и трагична
смърт на *** си.
Ответникът подава отговор на исковата молба с определения от закона срок. Заявява,
че не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на
застрахователен договор за МПС - автобус, марка „Мерцедес”, модел „Травега“ с *** per.
Номер 34 CKR845, сключен с турска застрахователна компания, валиден към датата на ПТП.
Не оспорва, че ищцата е спазила процедурата по чл. 511, ал. ат КЗ като е завела пред
НББАЗ извънсъдебна претенция на 26.09.2024 г., по която е налице произнасяне с отказ за
изплащане на обезщетение на 28.10.2024 г.
Оспорва се изцяло основанието и размера на иска за неимуществени вреди.
Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС,
постановено на 21.06.2018 г., според което правото на лицата, извън посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение, не е абсолютно
и същото следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Посочва се, че ищцата, с оглед заявеното от нея и представените
4
доказателства към исковата молба не е от кръга на най-близките на починалия лица, по
смисъла на цитираната практика, с оглед на което по отношение на нея е необходимо
наличие на изключително и особени, специални основания за присъждане на обезщетения.
Твърди се , че ищцата и починалия и *** са в родствена връзка, но заявеното в исковата
претенция не се отличава с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения между *** и ***, за да обоснове правото на
ищцата да получи обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на нейния ***. Тази
връзка, съгласно Тълкувателното решение трябва да е особена, дълбока и трайна и
страданията трябва да са с по- голям интензитет и продължителност от обичайните такива.
Твърди се , че в конкретния случай, от исковата молба и приложените доказателства не се
установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи
обезщетение за смъртта на *** си и че без да се подценява мъката от загубата на близък
човек, считаме, че в случая не са налице критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., а
именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните отношения между *** и ***,
които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата.
При условие на евентуалност се оспорва изключителната отговорност на водача
К.К.Ф. за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици, предмет на
настоящото производство, като се твърди , че Т. Т. е съпричинил ПТП, съответно
претъпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му, тъй като в случай че като
пешеходец, същият е спазил разпоредбата на чд. 108, ал. 1 от ЗДвП ПТП е нямало да
настъпи.
При условие на евентуалност, се твърди, че ако Т. Т. е спазил нормите на ЗДвП и е
останала в колата също нямаше да настъпи смъртта му.
Оспорва се претендирания от ищцата размер на обезщетение за неимуществени
вреди, 40 000 лева като несъответстващ на претърпените вреди и завишен , съобразно
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва се изцяло иска за законна лихва, с аргумент, че поради неоснователност на
главния иск, неоснователен се явява и акцесорния.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация - чл. чл. 513а, ал.1, вр. с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от З. Н. Т. ЕГН
********** с посочен адрес с. ***, обл. ***, ул. *** № *, представлявана по пълномощие от
адв.Здравко Христов Жильов- съдебен адрес : гр.Бургас ул.“Лермонтов“ № 37, срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК
5
**********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 , с
посочено правно основание на иска чл.513, ал.1 вр.чл.511, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането, за заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на 40 000лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, душевни болки и страдания
вследствие на ПТП, довело до смъртта на Т.Н.Т., *** на ищцата, ведно със законната лихва
лихва върху тази сума от датата на предявяването на извънсъдебната претенция пред
Сдружение“НББАЗ“ ЕИК ********** - 26.09.2024г. до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да установи фактите,
свързани с извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.
Следва да докаже и неимущественото си увреждане, размера на щетите и причинно-
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Съдът е указал на ответника,
че носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения,
включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а на ответницата по
обратния иск - Т.К., че следва да установи твърдените от нея факти, обстоятелства и
възражения.
По повод процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 3292 ЗМ - 13
6/202Ог. по описа на Четвърто РУ МВР Бургас, ПОР № 84/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура Бургас, като водачът на автобуса К.К.Ф. е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено от него престъпление. Досъдебното производство бе внесено с обвинителен
акт в Окръжен съд Бургас, като е образувано НОХД 1204/2021г., като е постановена
присъда, с която е водачът на автобуса К.К.Ф. е признат за виновен за това, че нарушавайки
правилата на Закона за движение по пътищата е причинил смъртта на повече от едно лице,
включително сина на ищците, като е осъден на основание чл.343 ал.З предл.4 ,б.“Б“
предл.1вр.ал.1 б.“В“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от КОС вр.чл.20 ал.2 изречение първо от ЗДвП на
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години и осем месеца и е лишен на основание
чл.343г вр.чл.37 ал.1т.7 от НК от правото да управлява МПС за срок от 5години и в момента
изтърпява наложеното наказание в затвора в гр.Варна. Така постановената присъда е влязла
в сила на 05.06.2024 год.
По силата на нормата на чл.300 от ГПК, влязлото в сила решение на наказателния съд
е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е между страните, че към дата и часа на произшествието – 28.02.2020 г., за
управляваният от водачът автобус марка марка „Мерцедес Травего“ с per. № 34 CKR845 е с
*** регистрационен номер, и към датата на събитието е собственост на Търговско
дружество „Ozlem Tur Turim Seahat Anonim Sirketi“ /Йозлем Тур Туризм Сеяхат Ширкети/,
ЕИК 701003 8162, със седалище и адрес на 4 управление Република Турция, кв. Аксарай,
бул. “Кючюк Ланга“, “Балкан Базар“ № 71В Фатих гр. Истанбул е била сключена застраховка
с полица „ГО“ № 281681000471-6 в застрахователна компания „HDI”, валидна до
6
11.01.2021г.
Не се спори също, че с писмена молба съгласно разпоредбата на чл.512 ал.1 от КЗ е
предявила извънсъдебна претенция по чл.380 от КЗ до Сдружение“НББАЗ“ ЕИК
**********,с адрес на управление гр.София ул. „Граф Игнатиев“ №2 ет.2,за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата
в резултат на гореописаното застрахователно събитие, която претенция е получена на
26.09.2024г. и е регистрирана щета с № BG-20TR-00124 относно ПТП от дата 28.02.2020г. на
път 1-9 249+600, но с писмо с изх.№ 1-1163/28.10.2024г. СДРУЖЕНИЕ“НББАЗ“ е отказало
изплащането на обезщетение за ищцата.
С влязла в сила присъда по НОХД 1204/2021г., като е постановена присъда, с която е
водачът на автобуса К.К.Ф. е признат за виновен за това, че нарушавайки правилата на
Закона за движение по пътищата е причинил смъртта на повече от едно лице, включително
сина на ищците, като е осъден на основание чл.343 ал.З предл.4 ,б.“Б“ предл.1вр.ал.1 б.“В“
предл.1 вр.чл.342 ал.1 от КОС вр.чл.20 ал.2 изречение първо от ЗДвП. Присъдата е
задължителна за настоящия съд по отношение на извършването на деянието , неговата
противоправност и вината на лицето , което го е извършило. От събраните в наказателното
производство доказателства , съдът , постановил присъдата е стигнал до извода, че смъртта
на Т. Т. е в причинно-следствена връзка с причинената от К.К.Ф. катастрофа, като този факт
е свързан с възприетата от съда квалификация на престъплението. С оглед на горното,
съдът приема , че вина за настъпване на смъртта на *** на ищцата е на водача на
застрахования в „Ozlem Tur Turim Seahat Anonim Sirketi“ автобус. По делото не е спорно
също така, че МПС, което е управлявано от виновния водач К.К.Ф., ЕГН **********, с
двойно-*** и *** гражданство, с *** имена К.С./К.Д./, е собственост на търговско дружество
„OZLEM TUR TURIM SEAHAT ANONIM SIRKETI“ /ЙОЗЛЕМ ТУР ТУРИЗМ СЕЯХАТ
ШИРКЕТИ/, ЕИК 701003 8162, със седалище и адрес на управление Република Турция, кв.
Аксарай, бул. “Кючюк Ланга“, “Балкан Базар“ № 71В Фатих гр. Истанбул, което е било
застрахован с полица „ГО“ № 281681000471-6 в застрахователна компания „HDI”, валидна
до 11.01.2021г. Ответникът не оспорва, че на основание чл. 511, ал. 1 от КЗ, са налице
предпоставки за насочване на прекия иск именно към него.
По отношение на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия – Т.Н.Т., съдът намира , че същото е налице в размер на 30% със следните
аргументи :
Към момента на настъпване на произшествието пострадалият Т.Н.Т. е бил извън
управлявания от него лек автомобил и в нарушение на правилата за движение по пътищата
се е намирал на пътното платно. Към този момент той е имал качеството на пешеходец, а
съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, пешеходците
следва да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Произшествието е
настъпило тъмната част на денонощието, като пострадалият не са мо е бил на пътя, но е бил
облечен в тъмни дрехи, при дъждовно време, с намалена видимост , в извънградски условия
и той, както другия пострадал водач, не е сложил предупрадителен светоотразителен
7
триъгълник на пътя, за да обозначи опасността на пътя , която са представлявали двата
спрели в средата на пътното платно леки автомобила. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че водачът на автобус марка „Мерцедес Травего“ носи най-голяма
вина за настъпилото ПТП, с участие в причиняването му от 70%.Същият се е движил с
превишена скорост, на къси светлини 11 при ограничена видимост и при влажна настилка,
като не е съобразил тези обстоятелства, не е успял да забележи спрения автомобил на време
и да предотврати настъпването на ПТП, но постадалият Т. също носи вина за
неправомерните си действия, което съпричиняване съдът определя на 30%.
По отношение на настъпилите вреди за ищцата :
Ищцата по делото, в качеството си на *** на починалия в ПТП Т.Н.Т., претендира
обезщетение за загубата на своя *** в размер на 40 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът
определя преживяните от ищците болки и страдания по справедливост и като съобразява
конкретни обстоятелства, а именно: възраст на пострадалия, характер и тежест на
увреждането, интензитет и продължителност на болките, налице ли е пълно възстановяване
от травмите и възможност за такава, икономическото състояние в страната към момената на
увреждането и свързания с това размер на лимитите на отговорността на застрахователите.
Касае се за безспорно невъзвратима загуба на близък роднина, когото ищцата е
загубила в крехката пубертетна възраст, в която има силна необходимост от подкрепа на
единствения си ***. Разликата във възрастта между *** и сестрата са превърнали починалия
в опора и авторитет при израстването на ищцата , което обстоятелство се установява от
събраните гласни доказателства – разпит на две от близките приятелки на ищцата. При
настъпването на смъртта, починалият е бил на възраст от ** години, като животът пред него
тепърва е предстоял. От свидетелските показания на свидетелките Ж. и М. се установява, че
починалият Т.Н.Т. е живеел заедно с родителите си и ищцата, били са здраво, сплотено
семейство. Видно от гласните доказателства, след случилото се, ищцата е била в шок, като
от събитието до сега са е променила, затворила се е, ограничила е контактите си и често е
говорела за *** си и случилото се с него.
Съдът намира, че загубата на единствения *** на ищцата в толкова млада възраст не
може да бъде компенсирана с парична сума, но с оглед на това, че се касае за млад човек,
който още е живеел със *** си и има с нея много близки, топли отношения, обезщетение в
размер на 60 000 лева може да се приеме като справедливо за възмездяване до някаква
степен на болките и страданията на ищците, като съдът счита този размер за съобразен със
съдебната практика при определяне на подобни обезщетения.
Съдът счита, че за така определеното обезщетение за ищцата, ответникът следва да
отговаря само до размер на приноса на извършителя на деликта, който съдът е приел за 70 %
или предявените претенции за неимуществени вреди е основателен за предявения размер от
40000 лева.
Главницата за обезщетение е дължима ведно със законна лихва от изтичане на три
8
месеца от датата на която е поискано извънсъдебно произнасяне съгласно разпоредбата на
чл. 511, ал. 3 от КЗ и защото така се претендира от ищцата. Видно от наличното известие за
обратна разписка, ищцата е заявила плащане на 26.09.2024г. като е известно, че за същото
застрахователно събитие вече са били предявени претенции от родителите на ищцата,
поради което ответникът е разполагал с представени по гр.д. № 1877/2023 год. по описа на
Окръжен съд Бургас , по което е бил страна, с всички посочени в отказа към ищцата
писмени доказателства. Следователно ответникът дължи законна лихва считано от
26.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, като с
оглед становището на съда за основателност на исковете за претърпяни неимуществени
вреди за размера от 40 000 лева и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи
държавна такса за производството в размер на 1600 лв.
Ищцата е представила доказателство, че е представлявана от адвокат Жильов
безплатно. Съдът определя възнаграждение на адвоката в размер на 2000 лева с ДДС, като
взема предвид размера на претенциите, не счита, че делото се явява такова от голяма
сложност, с оглед на наличието на влязла в сила присъда, която установява важни
обстоятелства по делото, както и поради факта, че делото е приключило без усложнения- в
едно съдебно заседание и по същество е почти идентично с вече приключилото
производство за присъждане на неимуществени вреди полза на родителите на ищцата, по
което същите са били представлявани от адв. Жильов.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф
Игнатиев“ № 2 ет.2 да заплати на З. Н. Т. ЕГН ********** с посочен адрес с. ***, обл. ***,
ул. *** № *, представлявана по пълномощие от адв.Здравко Христов Жильов - съдебен адрес
: гр.Бургас ул.“Лермонтов“ № 37, обезщетение за неимуществена вреди в размер на
40 000лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, душевни болки и
страдания вследствие на ПТП, довело до смъртта на Т.Н.Т., *** на ищцата на 28.02.2020
год., ведно със законната лихва лихва върху тази сума от датата на предявяването на
извънсъдебната претенция пред Сдружение“НББАЗ“, ЕИК ********** - 26.09.2024г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Граф
Игнатиев“ № 2 ет.2 да заплати на да заплати на адвокат Здравко Христов Жильов, сумата от
2 000 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
9
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 1600 лева,
дължими дъжавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10