РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Д. Христова-Ненова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Д. Христова-Ненова Гражданско дело
№ 20203110111238 по описа за 2020 година
по описа на ВРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по молба на Х. И. С.
срещу ОД на МВР Варна.
Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което на основание
чл.181, ал.1 от ЗМВР осъди ответника да й заплати сумата в размер на 1800
лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер
на 120 лв. месечно за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г. – общо 15
месеца, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.86 от ЗЗД претендира ответникът да й заплати сумата в
размер на 123,07 лв.,представляваща мораторна лихва върху неизплатената
сума за храна в размер от 120 лв. месечно за периода от 01.06.2019г. до
01.06.2020г.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения.
От 2019г. е държавен служител на МВР и е в служебно правоотношение
с МВР. Със Заповед №8121К-9033 от 02.05.2019г. на Министъра на
вътрешните работи е преназначена за държавен служител в ОД на МВР
1
Варна, съгласно чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, считано от 13.05.2019г. В
процесния период за времето от 01.05.2019г. до настоящия момент е заемала
длъжността „Старши експерт в сектор КАПО“ към отдел „Административен“
при ОД на МВР Варна и към настоящия момент продължава да изпълнява
служебните си задължения в ОД на МВР на същата длъжност.
Излага, че от 13.05.2019г. до завеждане на настоящия иск не й е
начислявана и заплащана левовата равностойност на полагащата й се като
служител на МВР храна. От 01.02.2017г. за служителите на МВР по
чл.142,ал.1, т.2 от ЗМВР не се определя размер на левовата равностойност на
храната в издадени заповеди на Министъра на вътрешните работи съгласно
чл.181,ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР, поради което на нея не й е начислявана и
изплащана полагащата се по закон като служител на МВР левова
равностойност на храната. Счита, че непосочването на служителите на МВР
по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в гореизброените заповеди на Министъра на
вътрешните работи издадени след 01.01.2017г., относно „определяне размера
на левовата равностойност на храната за служителите на МВР“ не изменя и не
отменя законово установеното й право в нормата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, че
като служител на МВР й се осигурява храна или левовата й
равностойност.Законодателят в разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, която е
императивна определя, че на всички служители на МВР им се осигурява
храна или левовата й равностойност. Не е предоставено право на преценка на
Министъра на вътрешните работи на кои служители да се предостави храна
или левовата равностойност и на кои да не се предоставя. Предоставеното му
правомощие в ал.4 на чл.181 от ЗМВР е да определи размера на сумите и
доволствията по ал.1 – 3, ежегодно със своя заповед. Поради изложеното
счита, че в случая е приложима нормата на чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове и определеният размер на левовата равностойност на
храна за служителите на МВР в заповедите, действащи през процесния
период 01.05.2019г. – 31.07.2020г. следва да се отнася и за пропуснатите в тях
служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, тоест следва да се отнася за всички
служители на министерството по силата на ЗМВР, поради което за нея
възниква законово обоснована претенция за заплащане на левовата
равностойност на храна като служител на МВР за периода от 13.05.2019г. до
31.07.2020г. - общо 15 календарни месеца, ведно със законната лихва.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ,ответникът депозира
отговор. С писмения отговор излага становище за неоснователност и
недоказаност на заявените претенции. Не оспорва обстоятелството, че през
периода 01.05.2017г. до 09.09.2020г., както и към настоящия момент ищцата е
заемала длъжността „Старши експерт в сектор КАПО“ към
отдел„Административен“ при ОД на МВР Варна. Излага, че през 2017г. след
изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни
служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на §86 от ПЗРЗИДЗМВР
и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, се
преобразуват в служебни отношения по Закона за държавния служител,
2
считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно §69, ал.6 от
ПЗРЗИДЗМВР при назначаване на служители по ал.1 се определя
индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на
влизане на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по
чл.181, ал.1. Изрично законодателят е посочил, че служебните
правоотношения на държавните служители в ЗМВР не се прекратяват, а
сепреобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител.
Тъй като левовата равностойност на храната е включена в трудовото
възнаграждение на ищцата, ответникът счита, че претенцията по главния иск
се явява неоснователна, с оглед на което и претендира от съда да отхвърли
същата. Предвид неоснователността на главния иск, моли съда да отхвърли и
акцесорния иск за лихви.
В съдебно заседание ищецът,редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. В писмена форма проц.представител на ищеца заявява, че
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. В писмена форма проц.представител на ответника
заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна и
правна страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.181, ал.1 вр. чл.142, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими,
поради което съдът следва да се произнесе относно основателността им.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че през процесния период се е намирал в служебно
правоотношение с ответника; че последният му дължи заплащане на храна, на
соченото в исковата молба основание; размера и периода на претендираното
обезщетение за забава. При заявено оспорване от страна на ответника на
ищцовата претенция, в тежест на последния е да установи
правоизключващите и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч., че не дължи отделно
заплащане на претендираните от ищеца суми.
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото Заповед №
8121К-9033/02.05.2019год. се установява обстоятелството, че през процесния
период страните са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на
което ищецът е заемал длъжността „старши експерт“ в сектор „КАПО“ към
отдел „Административен“ при ОДМВР - Варна.
3
Съгласно чл.142, ал.4 ЗМВР, статутът на държавните служители, по
чл.142, ал.1, т.2 се урежда от ЗДСл и определени разпоредби от ЗМВР, а
именно - с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл.
185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233. Според чл.181, ал.1 ЗМВР, на
служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност, като
ал.3 определя, че на служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 ЗМВР, които
извършват дейности свързани със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна, се осигурява левовата равностойност. За
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР такава възможност не е
предвидена със ЗМВР.
В изпълнение на чл.181, ал.4 ЗМВР сочеща, че левовата равностойност
на безплатната храна се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи, е издадена заповед № 8121з-37 от 19.01.2016 г., съгласно
която, левовата равностойност на храната е в размер на 120 лева/месец.
Същата стойност се определя последователно със заповед № 8121з-
58/09.01.2017 г., заповед № 8121з-44/16.01.2018 г., заповед № 8121з-
1716/28.12.2018 г., заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. – всички на министъра
на вътрешните работи, препис от които е представен по делото. Посочените
заповеди са издадени и се отнасят само за служители на МВР по чл.142, ал.1,
т.1 и т.3 ЗМВР. Държавните служители по чл.142, ал.1 т.2 ЗМВР не попадат в
приложното поле на издадените заповеди. Това е така, тъй като с
преназначаването им като държавни служители, техният статут се регулира
от ЗДСл, а не от ЗМВР /с изключение на конкретно изброени разпоредби/.
Съгласно §86 ЗИДЗМВР /в сила от 01.04.2015 г./ за държавните
служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към
01.04.2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 до прекратяване на служебните им
правоотношения. На основание §69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017
г./, служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага горепосочения §86 ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила
на този закон заемат длъжности на държавни служители с висше образование
и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на МВР и на тези по §70, ал.1, т.1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон.
При назначаване на тези служители се определя основна заплата, която не
може да бъде по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен, както и левовата равностойност на храна по чл.181, ал.1 ЗМВР /§69,
ал.6 ПЗРЗИДЗМВР/.
Горното сочи, че считано от датата на преназначаване на ищеца,
левовата равностойност на храната е част от трудовото му възнаграждение.
Установеното със заключението на допуснатата по искане на ищеца съдебно-
4
счетоводна експертиза е ирелевантно за спора. Действително, ответникът не е
начислявал и изплащал на ищеца отделно от трудовото му възнаграждение,
допълнително възнаграждение в размер на левовата равностойност на
храната, но доколкото последното е част от месечното трудово
възнаграждение, то евентуалното уважаване на претенцията на ищеца би
означавало, че ответникът му дължи два пъти плащане на едно и също
основание.
При горните доводи, претенцията за заплащане на допълнително
възнаграждение за храна се явява неоснователна, поради което искът по
чл.181, ал.1 ЗМВР следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск и с оглед акцесорния
характер на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, то и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава подлежи на отхвърляне като неоснователна.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи
в полза на ответника сторените от него разноски за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, но доколкото такива не се претендират,
съдът не следва да разпределя отговорността за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. И. С.,ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.А. против Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Варна, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
следните суми: в размер на 1800 лв., представляваща сбор от ежемесечно
дължимите суми за храна в размер на 120 лв. месечно за периода от
01.05.2019г. до 31.07.2020г. – общо 15 месеца, ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.181, ал.1 вр.
чл.142, ал.1 ЗМВР от ЗМВР и в размер на 123,07 лв.,представляваща
мораторна лихва върху неизплатената сума за храна в размер от 120 лв.
месечно за периода от 01.06.2019г. до 01.06.2020г., на основание чл.86 от
ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5