Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 543 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Л.” ЕООД, твърди, че по силата на Ревизионен
акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., издаден от ТД на НАП
– София, който е влязъл в сила, в негова
тежест са възникнали изискуеми публично правни задължения за заплащане на сума в
размер от 79 580, 08 лв.
– начислена главница и 24 840, 22 лв. – начислена лихва. Посочва, че не
разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да
изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние
на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви
неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че в тежест на молителя „Л.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 10.02.2014 г. до 30.09.2018 г., в размер на 79 580, 08 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 24 840, 22 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 13.06.2019 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионните актове, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци в общ размер на 79 580, 08 лв. и за заплащане на лихви за забава върху тях в общ размер на 24 840, 22 лв., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, е връчен на молителя на 13.06.2019 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 27.06.2019 г. и считано от 28.06.2019 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Л.” ЕООД краткотрайни активи е 86 000 лв., към 31.12.2016 г. е 122 000 лв., а към 31.12.2017 г. е 283 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати молителят е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 80 000 лв. към 31.12.2015 г., на 115 000 лв. към 31.12.2016 г. и в размер на 275 000 лв. към 31.12.2017 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Л.” ЕООД към края на финансовите 2015 г., 2016 г. и 2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че както към 31.12.2015 г., така и към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. търговецът „Л.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2018 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на сумата от 281 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси /продукция и стоки/ на трети лица. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2018 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Л.” ЕООД към 31.12.2018 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 297 000 лв. Не се установява към 31.12.2018 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2018 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тази стойност.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Л.” ЕООД към
31.12.2018 г., която възлиза на 297 000 лв., с балансовата стойността на
притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 281 000
лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се
налага изводът, че към 31.12.2018 г. молителят вече не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност,
която е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 9461. Това показва
влошаване на финансово - икономическо състояние на молителя към 31.12.2018 г., но
въпреки това същият все още е способен да заплаща голяма част от своите краткосрочни
задължения с притежаваните от него краткотрайни активи, а именно 94 % от тях.
В заключението на изготвената СИЕ е
направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички
краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на 277 371 лв. По делото не са представени доказателства, от
които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни
активи към посочената дата.
Вещото лице, изготвило допуснатата в производството СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията във финансовия отчет на „Л.” ЕООД към 31.12.2019 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 371 000 лв. По делото не са представени доказателства, че към този момент в тежест на търговеца са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към кредитори, които да не са осчетоводени. В производството са събрани доказателства за възникване в тежест на молителя само на публичноправни задължения за заплащане на данъци и на лихва върху неплатените в срок данъци, които се установява, че са надлежно отразени в счетоводството на дружеството-длъжник към 31.12.2019 като краткосрочни задължения, какъвто е и техния характер. Ето защо при извършване на анализ за това дали молителят притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да погасява своите задължения с настъпил падеж, съдът трябва да вземе стойността на краткотрайните му активи и на краткосрочните му задължения, посочена в счетводния баланс, изготвен към 31.12.2019 г.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на „Л.” ЕООД към 31.12.2019 г. от 371 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 277 371 лв., се установява, че последната е много по-малка. Следователно към тази дата молителят не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило спрямо предходния период. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 7466, която е по-ниска от неговата стойност към 31.12.2018 г.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че през следващия период, за който по делото са представени счетоводни документи, който е към 12.03.2020 г., финансово-икономическото състояние на молителя е същото като това към 31.12.2019 г.
След като „Л.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да и погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 12.03.2020 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Л.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Л.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 28.06.2019 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви, които са в общ размер на 104 420, 30 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения с притежаваните от него активи.
Същевременно, в производството се доказа, че още към 31.12.2018 г. „Л.” ЕООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като това състояние се е запазило и дори се е задълбочило през 2019 г., което означава, че то е било налице и към 28.06.2019 г. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че през следващия отчетен период този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 28.06.2019 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 07.10.2020 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Л.” ЕООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 12.10.2020 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 26.10.2020 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Л.” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „Л.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 5.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 28.06.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Л.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 5.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Л.” ЕООД, с
ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 5.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 5.
СПИРА
производството по т.д. № 543/
2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която
е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: