Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 18.03.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 424 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.57 от СК.
Гражданско дело №424/2019г. е образувано
по молба, подадена от С.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.Г. ***, против М.Д.Д.
с ЕГН ********** ***.
В молбата си ищецът излага, че с влязло в
сила решение по гр.д.№28/2019г. по описа на РС Каварна е прекратен гражданският
брак с ответницита. Със същото решение било предоставено ползването на
семейното жилище находящо ес в гр.Балчик, ул.“***“, което било придобито в
режим на СИО посредством договор за отстъпено право на строеж върху общински
имот с площ от 220 кв.м., актувано с акт за частна общинска собственост
№1817/11.01.2005г., представляващ ½ ид.ч от УПИ ***на ж.к.“***“
гр.Балчик по кадастрална карта на
гр.Балчик, целия с площ от 440 кв.м. и представляващо двуетажна жилищна
сграда с РЗП от 126 кв.м., състоящо се от хол, трапезария, кухня, санителен
възел и складово помещение на първи етаж и три спълни и баня на втория етаж.
Ищецът счита, че на основание чл.57 от СК
между него и ответницата е възникнало наемно правоотношение, като ответника М.Д.
му дължи наем в размер на 200 лева месечно, платим до пето число на месеца за
който се дължи наема.
Моли съда да осъди ответницата да му
заплаща сумата от 200 лева месечен наем за ползването на жилището, находящо се
в гр.Балчик, ул.“***“, №15, ведно със законната лихва за всяко забавено
плащане. Претендира и разноски.
В с.з., ищецът се явява лично и се
представлява от адв.Г., който поддържа иска.
Ответницата М.Д.Д. е депозирала писмен
отговор чрез адв.Д.Д.. счита иска за допустим, но неоснователен по размер. Сочи, че в действителност отстъпеното право
на строеж и разрешението за строеж били дадени преди сключването на брака, но
жилището било построено по време на брака с ищеца, в което тя участвала с лични
средства.
В с.з., ответницата редовно призована не
се явява, представлява се от адв.Д., която оспорва размера на претендирания
месечен наем.
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
страните са били в брак, видно от удостоверението за сключен граждански брак,
който е прекратен с решение по чл.50 от СК на РС Каварна. Със същото решение
упражняването на родителските права по отношение на двете деца – В. и А. е
предоставено на майката М.Д.. Определено е местоживеене на майката и двете деца
– гр.Балчик, ул.“***“, №15, което е семейното жилище на страните.
Видно от
Договор за отстъпено право на строеж от 29.06.2006г., Община Балчик е отстъпила
на приобритателя С.Д. общински имот с площ от 220 кв.м., находящ се в
гр.Балчик, представляващ ½ ид.ч. ***по ПУП на ж.к.“***“ (ПИ №***по КК на
гр.Балчик), целия с площ от 440 кв.м., за изграждане на жилищна сграда за
задоволяване на собствените жилищни нужди, съгласно нормите на ЗУТ, при
граници: *********, от две страни улици.
За
процесния имот е издадено Разрешение за строеж №6/09.01.2007г. (стр.10 от
делото).
С
нотариална покана от 04.07.2019г. ответницата М.Д. е поканена да заплаща
месечен наем на ищеца С.Д. в размер на 300,00 лева. Нотариалната покана е
връчена на 04.07.2019г.
Представени
са скица на процесния имот, договор за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа.
По
делото са изготвени и приети две съдебно-технически експертизи
Според
заключението на вещото лице М.Х., която беше оспорена от ищеца, пазарния наем
за цялото жилище е в размер на 320 лева. Според заключението на повторната
експертиза, вещото лице е дало заключение, че пазарния наем за процесното
жилище е в размер на 596 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с иск с правна квалификация чл.57, ал.2 СК. Съгласно разпоредбата на
чл.57, ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползване
на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно
правоотношение. Регламентът на чл.57, ал.2 СК дава възможност на всяка от
страните да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развода
(или в последващ процес). Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ. Съдебната практика и теория приемат еднозначно,
че ползването на съсобствения имот се предоставя по силата на съдебното
решение, като източникът на облигационното правоотношение не е договор между
страните, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Затова и
съпругът - ползвател не е без основание в имота, а съсобственикът може да търси
наемната цена на припадащата му се част, която се определя на база
средно-месечен наем (така решение №392/ 01.02.2012 г. по гр.д. № 1641/2011 г.
на ВКС, III г.о.).
В
действителност, бракът между съпрузите е прекратен със съдебно решение, което
урежда и всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.322, ал.2 ГПК, в това
число и за ползването на семейното жилище. Елементите от фактическия състав на
предявения иск се припокриват с тези по общата разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС,
като единствено в случая не е необходимо отправянето на покана от ищеца –
съсобственик до ответника. Това е така, поради начина, по който възникват
правоотношенията между страните. Поради това за основателността за заявената
искова претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: процесният имот да
е съсобствен между страните по спора; ответникът да ползва имота или пък да
ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.
Следва да се установи и размерът на ползата, която е пропуснал, като се
приспадне частта, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи посочените обстоятелства.
По
делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен
с решение, постановено по гр.д. № 28 по описа за 2019 г. на Районен със Каварна.
Не е спорно и че процесното жилище е било придобито в режим на СИО по време на
брака, като след прекратяване на брака е останало в обикновена съсобственост на
страните при равни права. С бракоразводното решение е постановено семейното
жилище, находящо се в гр. Балчик, ул.“***“, , да се предостави за ползване на
съпругата (ответницата). При тези безспорно установени данни, следва да се
приеме, че между страните по спора е налице съсобственост по отношение на
процесния имот, като всеки от тях притежава равни права от имота, а именно по
½ идеална част.
По
отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК заключението на повторната
СТЕ, изготвена от вещо лице инж.Я.Д., прието като неоспорено от страните. Видно
от него средният пазарен наем за една година е в размер на 596 лева за целия съсобствен имот. Доколкото ищецът
притежава ½ идеална част от имота, то дължима му е само половината от
посочената сума – 298 лева. Следва обаче да се вземе предвид и факта, че в
жилището пребивават и ненавършилите пълнолетие деца на страните А. Д. – на 9
години и В. Д. – на 7 години. За ползваната от тях жилищна площ не се дължи
наем съгласно изричния регламент на чл.57, ал.2, изр. 2 СК. При определяне на
наема за ползваната жилищната площ от ненавършилите пълнолетие деца от брака,
следва да се има предвид техния дял на обитаване на всички помещения на
жилището, а не само стаята, която им служи за спалня. Затова когато семейното
жилище се ползва от съпругата и малолетните деца от брака на двамата съпрузи,
наемът, който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището се намалява
на 1/6 ид.ч. (така решение № 627/ 08.03.2011 г. по гр.д. № 176/2009 г. на ВКС,
IV г.о.). В случая, от припадащата се на ответника част в размер на 298 лева,
следва да се приспадне частта на всяко дете и се получава дължима сума от 99,33
лева. За този размер съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да
бъде уважен, като за разликата до претендираните 200 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска. По делото е представен списък за разноски
в общ размер на 1288,84 лева, а в с.з.
проведено на 18.02.2021г., проц.представител адв.Т.Г. е поискал да се вземе
предвид и доплащането за повторна СТЕ в
размер на 56,20 лева, или разноски в размер на 1345,04 лева. Съразмерно на
уважената част от иска, ответникът следва да заплати разноски на ищеца в размер
на 668,01 лева.
Така
мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на С.П.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.Г. ***, сумата от 99,33 (деветдесет и девет
лева и тридесет и три стотинки) лева, месечен наем за жилището, находящо се в
гр.Балчик, ул.“***“, , ведно със законната лихва за всяко забавено плащане, на
основание чл.57 от СК, като отхвърля иска за разликата до претендираните 200,00
(двеста) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.П.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.Г. ***
сумата от 668,01 (шестстотин шестдесет и осем лева и една стотинки) лева,
разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.П.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.Г. *** да заплати на М.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
сумата от 251,68 (двеста петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) лева
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………