№ 191
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000365 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на адв. М.С. от АК-Варна, като
пълномощнник на „ЕРГОС“АД гр.Търговище, срещу решение №
93/08.04.2021год. по т.д. № 20203100901277/2020год. на ВОС, с което съдът е
отхвърлил предявения от въззивника срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП"ООД
гр.Варна, иск с правно основание чл. 422 вр.чл.417 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от
87930,50 евро, представляваща неизплатен остатък от продажна цена по т.І
б.“Б“ от нот.акт за продажба на недвижими имоти № 4,т.ІІІ, рег.№ 4543 д. №
373/28.10.2013год. на н-сД.Стоянова, рег.№ 192, ведно със законата лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението -24.09.2020год. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №
260379/25.09.2020год. за изпълнение по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.
№11954/2020год. на ВРС, което вземане е прехвърлено на Райзинг ойл с
договор за прехвърляне от 28.09.2020год.
1
Счита решението за неправилно- поради необоснованост на същото,
както и постановено при допуснати процесуални нарушения, по изложени
съображения. Конкретно се оспорва извода на съда, че уточнения със
споразумение от 05.04.2016год. остатък от общо 197 433 евро от цената на
нот.акт, която не е платена по банкова сметка на бенефициента „ЕРГОС“АД,
или на посочена от него сметка, щом сума точно в този размер е платена на
друго лице-“Интерком груп инвест“ЕООД с платежно разпореждане, то
ответникът бил изпълнил задължението за плащане на цената изцяло. В
подкрепа на този извод, съда е посочил единствено косвени аргументи, нито
един от които според въззивника не може да обоснове плащане на остатъка от
цената по процесния нотариален акт. Излага, като се позовава на данните от
ТР, че към датата на превода, представляващият „Интерком груп
инвест“ЕООД не е бил представляващ „ЕРГОС“АД, поради което и не може
да се направи извод, за погасяване на задължението по този начин. За това се
правят изводи, че извършеното плащане не може да се счита плащане по
цената на процесния нот. акт, защото доказва плащане по друга сделка-като
конкретно сочи договор за продажба на дружествени дялове от 05.04.2016год.
сключен между ответника като купувач и „Интерком. Груп инвест“ЕООД
като продавач. В допълнениое сочи, че е неоснователно и недоказано
направеното от ответника евентуално възражение за прихващане, като
поддържа доводите и възраженията срещу него, пред първоинстанзциониня
съд.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго,
с което да се уважи предявения иск.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима, поради което следва да бъде разгледана.
Насрещанта страна с писмен отговор на процесуален представител,
изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена,
евентуално оспорва същата като неоснователна, по изложени съображения.
Конкретно оспорва твърдението, за необоснованост на решението. Твърди, че
дължимите суми са заплатени изцяло от ответника, като се позовава на
условията на сключеното тристранно споразумение, влязло в сила на
08.07.2016год.
Съдът намира жалбата за допустима, понеже съобщението за
2
изготвеното решение е получено на 19.04.2021год., а жалбата е подадена
съобразно датата на пощенското клеймо-на 29.04.2021год.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуални представители на страните, както и чрез писмени становища на
същите.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното, относно
обжалваната част от решението:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявен иск от
„ЕРГОС“ АД, гр. Търговище, чрез процесуален представител, против
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, гр. Варна, с правно основание чл. 422, вр. чл. 417
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 87930.50 евро, представляваща
неизплатен остатък от продажна цена по нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
24.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 260379/25.09.2020 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№
11954/2020 г. на ВРС, и което вземане е прехвърлено от „ЕРГОС“ АД на
„РАЙЗИНГ ОЙЛ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 28.09.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е титуляр на вземане спрямо
ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД по силата на Договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, който е обективиран в Нотариален акт № 4,
том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013 г. на нотариус с рег.№ 192 Д С.
/Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 179, том LXV, дело №
13628, вх.№ 24853/29.10.2013 г. на СВ - гр. Варна/. Съгласно тЛ, бук. „Б“ от
Нот. Акт, за продадените със същия девет апартамента и пет паркоместа
купувачът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД се задължил да заплати на „ЕРГОС“ АД
остатъка от договорената цена в размер на 753 684.94 лева, като до 25.10.2015
г. превежда по 350 евро за 1 кв.м. от площта с общите части при последваща
продажба на всеки от имотите, по сметка на продавача, а след тази дата
целият остатък от посочената цена става изискуем в полза на „ЕРГОС“ АД.
Част от този остатък с размер 87 930.50 евро е предмет на подадено от ищеца
заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което в производството по ч.гр.д.
№ 11954/2020 г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, е издадена Заповед №
260379/25.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
Ответникът е подал в срок възражение по заповедта.
3
Становището на ответника, е за неоснователност на претенцията.
Въвежда възражения за погасяването й поради плащане, за което излага
следните обстоятелства: 1. По силата на Договор от 28.10.2013 г. между
страните по делото и „Ай Ви Сейлингс“ ООД, ЕИК *********, е постигнато
тристранно споразумение, с което ответникът се e задължил вместо плащане
на част от продажната цена по процесния нот. акт до размера от 581 414.86
лева, да плати същата сума на „Ай Ви Сейлингс“ ООД, на което към момента
на сключване на споразумението „ЕРГОС“ АД дължи сума в общ размер на
726 472.52 лева. За това, за частта от 581 414.86 лева от продажната цена се
сочи погасяването й чрез поемане на дълга на ищеца към „Ай Ви Сейлингс“
ООД, което е описано и в т1, бук. „А“ от процесния нот. акт. Сочи се също, че
обща сума в размер на 302 112.76 лева е погасена чрез периодични плащания
по сметката на ищеца в периода 07.04.2014 г. - 13.06.2014 г. По силата на
споразумение от 05.04.2016 г. между страните по делото, цената по
нотариалния акт е променена на 1 047 176.76 лева, за което е вписан
нотариален акт за поправка под № 104, том XLII, вх. рег.№ 16011/07.07.2016
г. в СВ - гр. Варна. Съгласно чл.3 от споразумението остатъкът от така
намалената продажна цена следва да се заплати по специална сметка,
средствата от която да се използват за целите на т1, бук. „Б“ от процесния
нот. акт. Като условие за влизане в сила на посоченото споразумение, респ. за
намаляване на цената по нот. акт, ответникът сочи сключването на
окончателен договор между него и „Интерком Груп Инвест“ ЕООД (настояща
фирма „Райзинг Къмпани“ ЕООД) за покупко- продажба на дружествените
дялове в новоучредяващо се дружество („Интерком Груп Бриз“ ЕООД,).
Споразумението влязло в сила на 08.07.2016 г. след изпълнение на
задълженията по него, а съгласно молба-съгласие на „ОББ“ АД за частично
заличаване на ипотека /вх. рег.№ 2536 от 15.02.2011 г., вписана в СВ - гр.
Варна под вх.№ 17539/21.07.2016 г./ , ответникът е погасил и остатъка от
своето задължение в размер на 197 443 евро (386 164.94 лева), с което били
изпълнени задълженията за заплащане на общата сума от 1 047 176.76 лева.
Твърди се, че с изпълнението на споразумение от 05.04.2016 г. не само са
погасени задълженията по нотариален акт № 4/28.10.2013 г., а и по-
нататъшното им претендиране е скрепено с неустойка.
В условията на евентуалност ответникът е релевирал възражение за
прихващане със свои насрещни вземания, което е прието за разглеждане в
процеса. Приетото. възражение за прихващане, от „Интерком груп“ ООД е в
следния смисъл: Да се допусне съдебно прихващане със следните суми:- в
размер на 500 000 лева главница, обезщетение за забава от 271 333.33 лева за
периода от 01.01.2015 г. до 17.02.2016 година, законна лихва върху
главницата за период от 18.02.2016 г. до 14.02.2021 г. в размер на 253 213.06
4
лева, които суми са с основание договор за заем № 293 от 01.12.2010 г.,
сключен между „Си финанси груп“ ЕООД и „ЕРГОС“ АД, които вземания са
цедирани на ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД съгласно договор за цесия
от 16.05.2017 година, установени са с влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1856/2016 г. по описа на РС Варна и издаден изпълнителен лист от
12.03.2016 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело №
253/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета Луис Ернандес, рег. № 894, с район на
действие ОС Варна.
Ищецът в съдебно заседание, е оспорил твърдението, че плащането на
сумата от 197 443,76евро е към ищеца „Ергос“АД, като цена по процесния
нотариален акт, като е посочил, че плащане по негова сметка на такава сума
не е осъществено.
Съдът приема за установено следното:
Установената фактическа обстановка не е спорна пред настоящата
инстанция. Предмет на настоящият установителен иск е установяването на
вземането за което ВРС е разпоредил издаване по ч.гр.д. № 11954/2020 г. по
описа на същия съд и е издадена Заповед № 260379/25.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, с която „Интерком груп“ ООД е осъдено да заплати на „ЕРГОС“ АД
сумата от 87 930,50евро, предмет на установителния иск. Не е спорно, че
относно установителния иск са изпълнени особените изисквания на закона и
същият е редовен.
Установява се, че на 28.10.2013 година е сключен договор за продажба
на недвижими имоти по нотариален акт № 4, том III, рег.№ 4543, дело №
373/28.10.2013 г. на нотариус Д С, №192 в РНК. Според н. акт ищецът е
продал на ответника девет апартамента и пет броя паркоместа в сграда с
административен адрес в гр. Варна, жк. „Бриз“, ул. „Сирма Войвода“ № 31 и
идентификатор на поземления имот 10135.2563.759. Общата продажна цена
по договора е 1 112 584.00 лева без ДДС, респективно с ДДС - 1 335 100.80
лева. Според б.А от нотариалния акт, част от дължимата цена в размер на 581
414.86 лева ще се плати чрез погасяване на дълг на продавача към трето лице
„Ай Ви Сейлингс“ ООД по силата на споразумение от 28.10.2013 година и с
оглед освобождаване на продавача от същия, на основание чл.102 ЗЗД.
Според б. Б от акта, остатъкът от цената в размер на 753 685.94 лева ще се
плаща както следва: при всяка последваща продажба на имот от
прехвърлените, по банковата сметка на ищеца в „ОББ“ АД ще се превеждат
суми по 350 евро за всеки кв.м., включително общите части, необходими за
заличаване на договорната ипотека на „ОББ“АД върху съответния имот.
Страните са приели краен срок за доизплащане остатъка от цената по горния
начин - 25.10.2015 година, след който купувачът дължи на продавача
5
евентуално непогасената част. Към процесния нотариален акт е съставен и
нотариален акт за поправка на акта за покупко-продажба № 59, том II, рег.
2334, дело 213/07.07.2016 година на нотариус Д. Стоянова, съгласно който е
допусната корекция в общо дължимата цена за прехвърленото право на
собственост посока намаление на 1 047 176.76 лева без ДДС, респективно с
данък - 1 256 612.11 лева, както и в б.Б, регламентиращ начина на плащане
посока намаление на дължимия остатък на 688 278.70 лева. В акта за поправка
се препраща относно мотивите за намаляване на цената към споразумение от
05.04.2016 година, сключено между страните /л. 82 по делото/. Според чл. 2
от споразумението купувачът ще заплати остатък от продажната цена,
поправена с нотариалния акт в размер на 197 443 евро по посочена на
купувача специална банкова сметка при ОББ АД, за която има писмени
доказателства, изходящи от банката, в това число гаранционно писмо, че
банковата сметка, по която се извършва плащането е такава, от която
средствата могат и ще бъдат използвани за заличаване на договорна ипотека
и тежести върху всички придобити от ответника апартаменти и паркоместа по
процесния нотариален акт.
Според чл. 4 от споразумението с плащане на остатъка, както и
изпълнението на всички други уговорки между страните, същите няма да
имат претенция една към друга относно права и задължения, произтичащи от
процесния договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Според чл. 6 от споразумението, същото влиза в сила на датата на
вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията на окончателен
договор за покупко- продажба на дружествени дялове между ответното
дружество и „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД, в чийто капитал са
апортирани посочените в същата разпоредба, недвижими имоти.
По делото е представен и предварителен договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от 05.04.2016год. между ответното дружество като
купувач и „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД. Според чл.11 от
предварителния договор, Купувачът може да посочи трето лице, което да
придобие правото на собственост върху предмета на договора. С
подписването на договора, Продавачът е дал предварителноот си съгласие,
купувачът да бъде заместен в задълженията си по договора от посочено от
третия трето лице, което ще се ползва с всички права и задължения на
купувача по него.
Представен е и окончателен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 07.07.2016год. между „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“
ЕООД КАТО ПРОДАВАЧ и „ИНТЕРКОМ ГРУП БРИЗ ИНВЕСТ“ЕООД, -
КУПУВАЧ, по който последното е придобило от ищеца дружествените си
дялове в Интерком груп бриз инвест. Купувачът се явява визираното в чл.11
6
трето лице, заместило купувача по предваритерния договор за покупко-
продажба на дружествени дялове. Следователно, споразумението е влязло в
сила на 08.07.2016год., поради сбъдване на визираното условие в т.6 от него-
сключване на Договор за продажба на дружествен дял.
Във връзка с доказване извършеното плащане на цената договора,
сключен с процесния нотариален акт, по делото са представени следните
доказателства:
По делото са представени още: платежно нареждане към „ЕРГОС“ АД
от 07.04.2014 г. за сумата от 88 544.34 лева; платежно нареждане от
24.04.2014 година към „ЕРГОС“ АД за сумата от 50 217.89 лева; платежно
нареждане към ищеца от 22.05.2014 година за сумата от 71 278.46 лева;
платежно нареждане към ищеца от 13.06.2014 година за сумата от 92 072.07
лева или общо за 302 112.76 лева. /л. 78 - 81 по делото/. Представено е
платежно нареждане /стр.99/ от 14.07.2016год. с което „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД е превело по ЕСКРОУ СМЕТКА на „Интерком груп инвест“ ЕООД в
„ОББ“АД сумата от 197 443 евро. Следва да се отбележи, че представляващ
„Интерком груп инвест“ ЕООД е представляващият „ЕРГОС“ АД.
Представена е Молба-съгласие от 21.07.20165год. от „ОББ“АД до
СлВп, с искане за частично заличаване вписване на Договорна ипотека,
вписана в полза на ОББ АД, във връзка с погасяване на задълженията по
догоовр за кредит от 23.10.2006год., сключен между банката и „Ергос“АД. за
част от вземането в общ размер на 197 443евро/стр.100/. Изброени са и имоти
относно които се иска заличанате на вписаните ипотеки, като се установява,
че всичките са предмет на договора за покупко-продажба по процесиня
натариалент акт.
Предвид установеното от фактическа страна, следва да се направят
следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, като в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът дължи сумата от 87 930,50евро,
представляваща неплатен остатък от продажна цена по т.І, б.Б от нот.акт за
продажба на недвижими имоти №4, т.ІІІ, рег.№ 4543, д. № 373/28.10.2013год.
на н-с Д.Стоянова.
Безспорно между страните по спора е възникнало валидно
правоотношение по договора за покупко-продажба на недвижими имоти по
сключения нотариален акт.
Не се повдига въпрос относно изпълнение на правата на продавача по
договора.
Между страните не е спорно изпъленнието на задължението по б.А от
н.а.-а именно валидното погасяване на задължение в размер на 581 414.86
лева, по посочения в б.А начин. Спорно е в процеса погасяване на част от
задълженията по б.Б от нотариалния акт--сумата от 87 930евро. Следствие на
този спор, е и спорът дали плащането на ответника на сумата от 197 443 евро,
7
представлява плащане по процесния нотариален акт и с него са погасени
всички задължения по нотариалния акт, съобразно сключеното споразумение
между страните-това е становището на ответника, или е плащане по друг
договор, каквото е становището на ищеца.
Относно изпълнението на насрещното задължение за заплащане на
цената, от анализа на горните доказателства се установява следното:
Според акта за поправка на нотариалния акт, дължимият остатък по б.Б
на нотариалния акт от 28.10.2013 година е намален на сума от 688 278.70
лева.
Сборът от всички суми по платежните нареждания към „ЕРГОС“ АД,
които не са спорни, е 302 112,71лв. Разликата между дължимата сума от
688 278,70лв. и погасената сума е точно дължимият остатък от цената,
посочен от страните в споразумението-а именно 197 443евр. /левова
равностойност от 386 164,94лв./.
Плащането от ответника на „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД е
равен точно на дължимия остатък, е извършенно с платежно нареждане от
14.07.2016год./стр.99/ поради което и всъщност спора по делото се свежда до
това дали престирането от страна на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД към
бенефициера „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД погасява задължение към
„ЕРГОС“ АД. Становището на ищеца както се посочи е, че плащане на
остатъка от цената не е постъпило по негова сметка, а това плащане е по
договора за продажба на дружествен дял. Съдът не споделя това становище на
ищеца, понеже същото не намира подкрепа в доказателствата по делото.
Видно от съдържанието на т.3 от споразумението, страните са се
споразумели, че постъпилите суми за погасянване на посочения в т.2 остатък
от цената от 197 443евро ще се ползват единствено за целите на т І, б. Б от
нотариалния акт, а именно-за заличаване на договорните ипотеки и всички
други тежести върху придобитите от купувача имоти. Пак в т.3 е посочено, че
плащането на сумата ще бъде направено по посочената на купувача специална
банкова сметка при банка ОББ, за която има доказателства, изходящи от ОББ,
че банковата сметка по която се прави плащането е такава, от която
средствата могат да бъдат използвание само за заличаване на цитираната
договорна ипотека и всички други тежести върху всички придобити от
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ООД имоти по процесиня нотариален акт. Следователно,
целта на плащането на посочения отсаттък от цената не е сумите да постъпят
по сметка на ищеца, а с тях да бъдат погасени задълженията на продавача
„ЕРГОС“АД към ОББ, респективно, да бъдат заличени ипотеките върху
закупените от ответника имоти. За това, е нямало основание съобразно
постигнатата договореност, сумите да се превеждат по сметка на продавача
„Ергос“АД. Видно от същите, страните не са приели, че продавачът е този,
който ще посочи сметка за плащане на цената. Няма и уговорка, че банката
трябва да посочи сметка именно на продавача. Напротив, както се посочи, в
чл. 3 от споразумението страните оставят на банката това право. В
8
платежното нареждане за сумата от 197 443евро е посочено, че същата се
превежда в ЕКСКРОУ СМЕТКА. Следователно, сметката е такава, че
титуляра на сметката не може да се разпорежда със постъпилите суми, а
постъпилите суми, ще се ползват единствено за целите на т1, б. Б от от
нотариалния акт и във връзка със заличаване на договорните ипотеки върху
придобитите от купувача имоти- съобразно чл.3 от Споразумението.
От друга страна е представено доказателство - молба съгласие от ОББ
от 21.07.2016 г.-т.е. след извършеното превеждане на сумата от 197 400евро
/л. 100 по делото/. От съдържанието на неоспореното доказателство се
установява, че банката е поискала от съдията по вписванията да заличи
договорна ипотека за част от вземане на банката към „Ергос“АД в размера от
197 443 евро, което отговаря на т.3 от споразумението. Освен това е видно, че
договорната ипотека е учредена за обезпечаване вземане на банката към
„ЕРГОС“ АД, в това число върху имоти, които са част от придобитите от
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД по нотариалния акт. За това, следва да се направи
извод, че плащането от ответника на сумата от 197 443евро, и заличаването
на посочените в чл.3 от споразумението ипотеки върху закупените
апартаменти по този начин, е в изпълнение на чл.3 от споразумението, в което
както се отбеляза, страните са приели, че сумата от 197 443евро ще бъде
използава единствано за заличаване на посочените вещни тежести. Безспорно
се установи, че с плащане на сумата, задължението на ищеца към ОББ е
намаляло с посочения размер, което е дало основание на банката след
плащане на обезпеченото задължение, да заличи наложените обезпечения.
Няма данни и твърдения, че Ергос АД е възразило по някакъв начин на
погасяването на неговите задължения по този начин. Напротив, и двете
страни с последващите си действия са изпълнили условията, посочени в
споразумението от 05.04.2016год.-Цената е намалена, чрез сключване на
нотариален акт за поправка: За влизане на споразумението в сила е сключен
договор за продажба на дружествени дялове. С платената сума от 197 400евро
са погасени задълженията на Ергос АД към ОББ. Понеже, видно от
съдържанието на нотариалния акт за покупко продажба, допълнителното
споразумение, както и акта за поправка, договореността между страните е,
имотите да се закупят освободени от вещни тежести, или с част от цената /по
350 евро\кв.м.-да се погасява от ответника задължението на продавача към
ОББ. Следователно, определената в нот. акт цена е на имоти, които са
освободени от вещни тежести. В изпълнение на това е и договореното в т.3 от
споразумението, с посочения остатък от цената да се погаси задължението на
Ергос АД.
В допълнение, относно становището на ищеца, че платената сума от
197 443евро е на друго основание-плащане по договор за покупка на
дружествен дял: Това становище не може да бъде споделено. От една стрлана,
9
по този договор купувач е дружеството „Интер груп бриз инвест“ЕООД и
съобразно чл.11 от предварителния договор, то поема правата и задълженията
по договора. Следователно, ответното дружество не е страна и няма
основание да плаща цената по него. От друга страна, в предварителния
даговор е уговорен начина на плащане по него, а именно:
Съобразно предварителеия договор за продажба на дружествения дял
от 05.04.2016год. за сумата от 1069490евро същата средва да бъде заплатена
по следния начин: 180 000лв. са платени -към посочената дата, а останалата
сума в размер на 1 000 000евро-ще бъде платена чрез банков кредит от ОББ,
Според чл.5 от договора, окончантелния договор ще бъде сключенв срок от 5
дни от сключването на договора за банков кредит. Окончателния договор е
сключен на 07.07.2016год. Следователно, към посочената дата условията по
предварителния договор са изпълнени. За това извършеното след това- на
14.07.2016год. плащане на сумата от 197 443евро не може да бъде отнесено
към плащане по сключения вече окончателен договор – както се посочи-
същото е извършено по ЕКСКРОУ СМЕТКА. В заключение, от съвкупния
анализ на доказателствата, следва да с еотбележи следното: Както от б.Б на
процесния нотариален, така и от споразумението между страните, така и от
молба-съгласие на ОББ може да се заключи, че ищецът е ползвал заети
средства по Договор за инвестиционен кредит от 23.10.2006 година с „ОББ“
АД,, връщането на които е обезпечено чрез ипотека върху недвижими имоти
предмет на нотариалния акт между страните по спора. С плащане на сумата от
197 443 евро ответникът е погасил задълженията на ищеца към банката до
този размер, респективно и за същия банката е заличила част от
обезпеченията за посочената сума. Затова с плащането на сумата от
197 443евро е извършено погасяване на остатъка от задълженията на купувача
по сделката да заплати цената. Това изрично следва от договореното, между
страните в чл. 2 и 3 от споразумението от 05.04.2016 година –според което
купувачът ще заплати остатъка от продажната по посочения начин.описан по-
горе и което той е сторил.
С оглед на гореизложеното предявения от ищеца установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото като краен резултат следва да бъде
потвърдено.
Разнноски: Предвид неоснователността на жалбата, на въззиваемата
страна се дължат направените разноски които са за процесуално
представителство. Процесуалното представителство е осъществено от
10
юрисконсулт като съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото и
материалния интерес определя възнаграждение от 350 лева, За това, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за настоящето производство в общ размер на 350лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 08.03.2021год., постановено по т.д.
№ 20203100901277/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско
отделение.
ОСЪЖДА „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, гр. Търговище да заплати на
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева разноски за процесуална защита от юрисконсулт, на осн. чл. 78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11