РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Плевен, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм.
дело № 906 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на И.Д.Д.,*** чрез адв. Ф.П., съдебен
адрес: *** срещу решение № Ц 2153-14-91/08.11.2021 година на директора на ТП на
НОИ Плевен.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
постановено при нарушение на закона, тъй като неправилно е прието, че периодът
на работа – 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992 г. като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12
т. в Автостопанство № 9 гр. Пордим, преобразувано в
„САТТ“ ЕООД гр. Пордим, не е зачетен от втора категория труд. Намира, че с
оглед постановеното решение на РС Плевен № 260347/04.05.2021 г. по гр. дело №
6255/20202 г. правилно е установено, че през този период лицето е работило в
горепосоченото предприятие и следва този стаж да бъде зачетен от втора
категория с оглед характера на извършваната работа. Намира, че предвид пожар,
който е унищожил документите, то със свидетелски показания може да се установи
характер на извършвана работа. Моли за отмяна решението и потвърденото с него
разпореждане и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият – И.Д.Д.,*** се явява
лично и с адв. Ф.П., която поддържа жалбата и намира,
че по безспорен начин от свидетелските показания на колеги на оспорващия и
главен счетоводител на осигурителя се установява, че периодът на работа - 06.08.1979
г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992 г. като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12
т. в Автостопанство № 9 гр. Пордим, преобразувано в
„САТТ“ ЕООД гр. Пордим, следва да бъде зачетен като стаж от втора категория,
тъй като същият е управлявал тежкотоварен автомобил над 10 т. Моли за отмяна на
решението и разпореждането и присъждане на разноски. Оспорващият заявява, че е работил
само в две предприятия и затова си спомня всичко.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, не се явява, не
се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-14-1069/27.07.2020г. /лист 19
по делото/ Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 696 от КСО. Към заявлението са представени документи за
трудов/осигурителен стаж, подробно описани .
По делото е представено удостоверение № 383/18.11.2020
г. от кмета на Община Пордим, в което се посочва, че при възникнал пожар на 02.01.1993 година е
изгоряла част от архивата на ДФ „СААТ“ гр. Пордим до м. 12 на 1992 година и не
могат да бъдат издадени документи за предишни периоди, които да послужат за
пенсиониране.
Производството по отпускане на пенсия е спряно с оглед
подадена искова молба от лицето до РС Плевен за установяване на трудовия стаж.
С решение № 260347/04.05.2021 година по гр. дело №
6255/2020 г. по описа на РС Плевен ,
влязло в сила на 26.05.2021 година, е признато за установено по отношение на ТП
на НОИ Плевен, че през периода 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. –
01.12.1992 г. И.Д. е работил на длъжността „шофьор“ в Автостопанство № 9 гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕАД
гр. Пордим, което време се признава за трудов стаж.
С разпореждане № Ц2113-14-1069# 20/01.09.2020 г. на
ръководител ПО /лист 67 по делото/ е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ
на лицето, тъй като не отговаря на условието на чл. 69б, ал. 1-2 от КСО за изискуем
осигурителен стаж от втора категория труд. В същото е посочено, че лицето
отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена възраст 58
години и 6 месеца, но не отговаря на условията за осигурителен стаж от втора
категория минимум 15 години. Прието е че стажът за периода 06.08.1979 г. –
17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992г. като шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 т. в Автостопанство № 9 гр. Пордим,
преобразувано в „САТТ“ ЕООД гр. Пордим, признат по силата на съдебно решение, е
от трета категория, тъй като въпреки представени доказателства от лицето не се
установява какъв е бил тонаж на управлявания от него автомобил и не може да се
зачете този стаж за такъв от втора категория.
В срок е подадено възражение на 06.10.2021 година от Д.
, в което се посочва, че стажът следва да бъде зачетен от втора категория, тъй
като от разпита на свидетелите в съдебното производство пред РС Плевен се
установява тонаж на управлявания от него автомобил.
Представено е копие препис на трудова книжка на л. 13
и сл. по делото , в която за процесния период е
отбелязано, че лицето е било шофьор на автомобил „***“ от 16 т. до 01.10.1989 година и от 01.10.1989 г. до 01.10.1994 на „***“ 13 т.. В трудовата
книжка е отразен тонаж на автомобила, а по делото на л. 11 от делото е
приложено и прието като доказателство писмо от ОД на МВР Плевен, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, в което се посочват превозните
средства, които са били собственост на „Автотранспорт 9“ гр. Пордим,
преобразувано в „САТТ“ ЕООД и в него са посочени МПС „***“ собственост от
29.06.1979 г – до 19.04.1989 г., когато е бракуван, МПС „***“ - рег № ***– 03-09-1982 година – 13.12.1988 г и МПС „***“ с рег № *** – 05.05.1987 г .–
05.06.1996 г., когато е бракуван.
Постановено е процесното
решение на 08.11.2021 година, в което се
посочва, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б от КСО за навършена
възраст, но не отговаря на изискването за стаж от втора категория минимум 15
години. Посочва се, че въз основа на съдебното решение на РС Плевен се приема,
че за периода 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992
г. Д. е работил като „шофьор“ в „Автостопанство № 9“ гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕООД
гр. Пордим, но не са представени доказателства за обстоятелството самосвал „***“
и самосвал „***“, които са зачислени на оспорващия, колко тона са и не може
косвено да се установи, при какви условия е положен трудът, за да се приеме за
такъв , положен при втора категория. Приема се, че не може да се установи
безспорно марката, вида, модела и товароподемността на автомобилите, които е
управлявало лицето, за да се класифицира трудът от втора категория по см на т.
53а от ПНТП (отм.), съгласно която за стаж от втора категория се признава
трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни
пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
Прието е, че не може категорично да се
установят условията на труд, които да водят до признаване на стаж като такъв от
втора категория и е отхвърлена жалбата и
е потвърдено разпореждането от 01.09.2021г., с което се отказва отпускане на
пенсия при условията на втора категория труд.
По делото като свидетели са разпитани Н.И.Н., В.Р.Ц.и Р.Б.Б.именно относно установяване на условията на труд през
периода 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992 г., вид на
управляван автомобил. Свидетелят Н.Н.заяви, че за процесния период Д. е управлявал тежкотоварни автомобили –
„***“с рег № *** и
„***“ с рег. № *** и „***“
рег. № ***, като са превозвали камъни от кариера Н.о.
Свидетелят В.Р.Ц.също посочва, че е бил колега на Д. и
в процесния период са управлявали с Д. самосвали -„***“, и „***“ – 16 тона, като са превозвали
товари от кариерата.
Свидетелката Р.Б.е била счетоводител на
дружеството в процесния
период и посочва, че е имало пожар, при който са изгорели документи на
дружеството и по указание от
Министерство на труда стажът на работниците е удостоверяван с декларации и
подпис на двама свидетели, като посочва, че И.Д. е бил шофьор на автомобили „***“,
„***“ и „***“ , като „***“ и „***“ са 16 т., а „***“ – 13 тона и са
осигурявани при условията на втора
категория. Посочва, че основната дейност е била товарна и са имали постоянни
обекти на кариера Мирково, тъй като се е строял ж.к. „***“ в гр. Плевен.
Свидетелката е работила като счетоводител през процесния
период
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на ТП на НОИ –Плевен
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, и е мотивирано с оглед установените факти, като от пенсионния орган са предприети действия за
изясняване на спорните обстоятелства относно
тонаж на управлявани товарни автомобил от Д. .
Съдът обаче намира, че е налице неправилно приложение
на материалния закон и неправилно не е прието от пенсионния орган, че стажът в
периодите 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992 г. е стаж от втора категория. Предвид посочените спорни периоди на приложимият
нормативен акт е Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн., ДВ, бр.102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от
7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), и това е
така, т.к. на основание §2 от ПМС № 75 от 1998 г. за отменяне на Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (Обн., ДВ,
бр.123 от 1998 г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране /съкратено ПКТП/. Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999
г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. В случая лицето отговаря на изискването за
възраст – 58 години 6 месеца за 2021 г. , тъй като към датата на подаване на
заявлението е на 59 години.
Стажът за периода 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981
г. – 01.12.1992 г. приет съгласно съдебно решение на РС Плевен за такъв,
положен на длъжност „Шофьор“, като съдът намира, че същият следва да бъде
определен като положен при условията на втора категория труд.
В случая са налице данни, че архивът на дружеството за
процесния период е изгорял при пожар и не може да се
установи по ведомости конкретни данни за управляван автомобил, тонаж на същия,
но са налични данни, от които може да се установи, че Д. е бил именно шофьор на
тежкотоварни автомобили.
В трудовата книжка на лицето за процесния
период е отбелязано, че е водач на „***“ 16 т.
и на *** – 13 т., като тези данни се потвърждават и от свидетелските
показания на Ц. и Н.Н.,
които са били колеги на оспорващия и потвърждават, че същият е управлявал
тежкотоварни автомобил от посочените модели, за които е налице отбелязване в
трудовата книжка на тонажа на същите.
Свидетелката Б. – счетоводител в дружеството също
потвърждава, че лицето е управлявало тежкотоварни автомобил – “***“, „***“ и „***“,
а с оглед писмо от ОД на МВР Плевен за
регистрирани товарни автомобили на „Автостранспорт 9“
гр. Пордим преобразувано в „САТТ“ ЕООД, гр. Пордим, то е налице отбелязване, че
автомобили модел „***“, „***“ и „***“ са били собственост на дружеството в процесиния период и са бракувани през различни период, които обхващат и процесните, като с оглед отбелязването в трудовата книжка
на Д., че управлява „***“ и „***“, каквито автомобили са отбелязани по т. 1 и
т. 5 от писмото от ОД на МВР Плевен, съдът намира, чеса налице доказателства
относно вид, модел и тонаж на автомобила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 104, ал. 10 КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017
г., категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват
със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата
длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му. В случая за периодите е представено писмено доказателство – трудова книжка, издадена от работодателя, при
който е положен трудът, и по време на полагането му и при наличието й, е
допустимо със свидетелски показания да докажат условията на труд, а именно
управление на товарен автомобил над 12 т., като съдът кредитира свидетелските
показания на Ц. и Н.Н.
и Б., че Д. в процесния период е бил шофьор именно на
товарни автомобили над 12 т..
Съгласно т. 53а от ПКТП отм. водачи на тролейбуси и
автобуси от транспортните фирми за общо ползуване,
обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени
разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и
повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ
в страната. В случая фирмата е транспортна, с оглед съдебно решение №
260347/04.05.2021 г по гр. дело 6255/2020 по описа на РС Плевен е признато за
установено по отношение на ТП на НОИ, че Д. е заел длъжност „шофьор“ в периода 06.08.1979
г. – 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. – 01.12.1992 г. в „Автотранспорт 9“ гр. Пордим,
преобразувано в „САТТ“ ЕАД, гр. Пордим, като с оглед вписване в трудова книжка
от работодателя на тонаж , модел на управляван автомобил и свидетелските показания , то условията на полагане на труд са такива като
за втора категория.
Съдът намира с оглед горепосочените доказателства, че
се установява безспорно, че Д. за периода 06.08.1979 г. – 17.09.1979 г. и
03.11.1981 г. – 01.12.1992 г. е управлявал товарен автомобил над 12 т. и следва стажът да бъде зачетен като такъв от
втора категория по см. на т. 53а от ПКТП.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ -Плевен и потвърденото с него разпореждане на
ръководител "ПО" са постановени в противоречие на материално-правните
разпоредби на КСО относно определяне на категория на осигурителния стаж при
преценка на правото на пенсия, като следва делото да бъде върнато на
административният орган като преписка за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона , като се извърши
преценка на правото на пенсия при зачитане на стажа с оглед указанията на съда.
С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП
на НОИ - Плевен следва да заплати на И.Д.Д.,*** разноски
в размер на 500 лева - договорено и внесено възнаграждение за един адвокат.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал.2,
предл. второ от
АПК, Административен съд -Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение № Ц2153-14-91/08.11.2021 г. на
директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане № Ц
2113-14-1069-# /001.09.2021 г. на ръководител ПО.
Връща административната преписка на ТП на НОИ - Плевен
за произнасяне съгласно указанията на съда.
Осъжда ТП на НОИ - Плевен да заплати на И.Д.Д.,*** разноски в размер на 500 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/