Присъда по дело №1216/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ: НОХД 1216/2021г.

Подсъдимият А.С.Х. от гр. Кърджали, е предаден на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и
място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Обяснява, че
приложеното към заявлението за пенсия УП-3 от АРЗ „К.П.в.”, където бил работил 9-10
месеца, е получил от Т.П.. Последният го бил взел на работа като общ работник, като му
изплащал заплатата на ръка. Не бил подписвал трудов договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подс. А.Х. навършил възраст за пенсиониране и в тази връзка решил да внесе
необходимите документи в НОИ-ТП-Кърджали. На 24.03.2016 г. в гр.Кърджали, в
Териториално подразделение на Национален осигурителен институт, подс.А.Х. подал
заявление за отпускане на пенсия по образец УП-1 вх. № ********/24.03.2016 г. ведно с
изискуеми документи, удостоверяващи трудов стаж. Заявлението и приложените документи
били внесени чрез свидетелката Х.Л.- експерт в сектор "Пенсионно обслужване" при ТП-
НОИ-Кърджали. Ведно с изискуемите документи подс.А.Х. представил удостоверение изх.
№ ** от 13.11.2000 г., привидно издадено от "К.П.в."-АД-гр.Кърджали, на името на А.С.Х..
При последваща насрещна проверка от свид. Ганчо Арабаджиев- инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ-Кърджали, било установено, че подс.А.Х. не е присъствал във
ведомости за заплати, не е бил вписан в дневник за постъпване на работа и напускане в
посоченото предприятие, също и че представеното от подсъдимия удостоверение изх. № **
от 13.11.2000 г. не е било регистрирано в деловодството.
Видно от протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 182 удостоверение
изх. № ** от 13.11.2000 г. е неистински, тъй като подписите в графите "Изготвил",
"Гл.счетоводител" и "Ръководител" не са били положени от съответните длъжностни лица.
С разпореждане № 10 от 04.05.2016 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, на
подс.А.Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69Б, ал.2 от
КСО, считано от 24.03.2016 г. в първоначален размер от 479 лева.
След решението на длъжностно лице от ТП-НОИ-Кърджали подс.А.Х. за периода от
24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. е получил във вид на пенсия сумата от 30 392 лева и 26 ст., от
НОИ, което се установява от заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно- счетоводна експертиза.
С разпореждане № Ц2175-08-116-3 от 02.12.2020 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1
от КСО, на основание чл.95, ал.2 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
подс.А.Х. е била спряна.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени
следното:
Първо, безспорно по делото се установи, че представеното от подсъдимия
Удостоверение /Обр. УП-3/ изх. № ** от 13.11.2000г., в което е описано, че подсъдимият Х.
е работил в дружеството от 03.01.1996г. до 31.12.1996г. на длъжността автомонтьор, не е
издавано от "К.П.в."-АД-гр.Кърджали, а подписите в същото не са положени от съответните
длъжностни лице, както и от А.Х., което се удостоверява от приетите заключения на вещото
лице по назначените графически експертизи. В тази връзка св. В.И., заемал към датата на
издаване на коментираното удостоверение длъжността „гл. счетоводител” на дружеството,
удостоверява пред съда, че положения подпис за гл. счетоводител в Удостоверение /Обр.
1

УП-3/ изх. № ** от 13.11.2000г. не е негов. Обяснява, че през този период възнагражденията
на наетите лица са се изплащали по ведомост от касиера на дружеството. Т.П. отговарял за
стола и за почивната база, и според свидетеля няма как П., предвид заеманата длъжност, да е
оправомощен да наема работници и да им изплаща възнаграждения. Свидетелката З.К.-
касиер в дружеството и понастоящем, удостоверява пред съда, че горецитираното УП-3 не е
издавано от АД, защото първо печата, положен на него, е по- голям, второ, тя е изготвяла
ръкописно УП-тата, а почерка не е неин, и трето- подписите на „изготвил”, „гл.
счетоводител” и „ръководител” не са на титулярите към 2000г. Заявява, че Т.П. е работил
като началник на административно- битово обслужване и управител на стола, но не е имал
правомощия да наема лица без трудов договор. През 1996г. трудовите възнаграждения са се
изплащали срещу подпис в брой на каса с ведомост и фишове, които се пазят 50 години.
Свидетелят Г.А., извършил проверката по установяване достоверността на Удостоверение
/Обр. УП-3/ изх. № ** от 13.11.2000г., обяснява пред съда, че проверката е извършена на
място при осигурителя, където проверил ведомости за заплати, регистри за входящи и
изходящи номера, книга за назначените и освободени лица, но в нито един документ не е
фигурирало лице с име А.Х.. Проверката показала, че под № ** от 2000г. фигурира
документ, различен от УП-3.
Свидетелката Х.Л. обяснява пред съда, че работи като експерт по осигуряването в
сектор „Пенсионно обслужване” в ТП-НОИ-Кърджали и като такава приема документи за
отпускане на пенсия. Със заявлението лицето предоставя необходимите документи, сред
които е и въпросното удостоверение, а тя изготвя пенсионно досие, което изпраща на
специалист- в случая св. К.Т.-гл. експерт в отдел „Отпускане на пенсии” в ТП на НОИ-
Кърджали, която извършва последваща проверка на описания стаж, правото на пенсия,
началната дата, след което се подписва и го докладва на началника на отдела за
утвърждаване. Началник отдел „Пенсии” към 2016г.- св. Г.Т., утвърждава отпускането на
пенсии, като заявява, че конК.Т.ото разпореждане за отпускане на пенсия на А.Х. е
подписано от нея. Обяснява, че по отношение на подс. Х. са извършени три последващи
проверки, една от които е от ТП на НОИ-Кюстендил, във връзка с представено
удостоверение от „Х.Р.” АД гр. Дупница, за положен трудов стаж като миньор, за което са
получили от ТП на НОИ Кюстендил Констативен протокол, в който е установено, че
вписания осигурителен стаж в представеното от Х. Удостоверение обр. УП-3 е с невярно
съдържание- Х. не фигурира в разплащателните ведомости и удостоверението не е издавано
от „Х.Р.” АД гр. Дупница. Сходни са и резултатите от последващите проверки за твърдения
трудов стаж в „Х.А.”, както и в "К.П.в."-АД-гр.Кърджали, предмет на настоящото дело. Т.е.,
при първоначалното заявление за отпускане на пенсия подс. Х. е представил три
удостоверения Обр.УП-3, които според свидетелката Г.Т. са били с невярно съдържание,
като след приспадането на тези стажове Х. няма право на пенсия, към датата на подаване на
заявлението.
Обсъдените по- горе доказателства установяват, че подсъдимият е използвал
неистински официален документ, въз основа на който е получил без правно основание
държавно имущество- пенсия, което е присвоил.
Обвинението се оспорва единствено от подс. А.Х., чиято позиция е базирана на
твърдението му, че е работил през 1996г. в "К.П.в."-АД-гр.Кърджали, като общ работник
при Т.П., за около 9-10 месеца, поради което не се признава за виновен и описаното в
обвинителния акт не отговаряло на истината. Тази позиция не се подкрепя от нито едно от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, при възможността на подсъдимия
да ангажира такива, като посочването на Т.П. като служител на дружеството, който го е наел
на работа, плащал му е трудовото възнаграждение и му е издал процесното удостоверение
обр. УП-3, се явява много „удобно” предвид на това, че лицето е починало през 2019г., а ДП
е образувано през 2021г. Следва още да се отбележи, че в представеното от Х.
удостоверение е написано, че същият е работил като автомонтьор в "К.П.в."-АД-
2

гр.Кърджали, което се опровергава и от самия подсъдим, като в тази връзка твърдението му,
че въобще не е погледнал какво пише в него звучи житейски нелогично, още повече, че при
наличието на дълъг трудов стаж на различни местоработи на Х. е било известно как се
постъпва на работа, какви документи се изискват, как се получава трудовото
възнаграждение, как се удостоверява трудовия стаж и т.н.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, възприета от съда, безспорно се установява от показанията на свидетелите: В.И.,
З.К., Г.А., К.Т. и Г.Т., които съдът кредитира изцяло като обективни, еднопосочни и
безпротиворечиви. Изложеното от тези свидетели е от позицията им на незаинтерисовани и
непредубедени участници в процеса, които имат преки и непосредствени впечатления за
събитията и излагат същите детайлно при наличието на ясен спомен. При очертаното
противоречие с обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра на изложеното именно от
страна на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и на приетите
заключения на вещото лице по назначените две графически експертизи.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.93, т.5 от НК "удостоверение, обр. УП-3", е официален
документ, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените
форма и ред, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В
случая, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212 ал.1 НК е осъществено от
подс. Х. с ползването на неистинския официален документ- Удостоверение Обр. УП-3,
който е послужил като средство за възбуждане на заблуждение у лицата, които упражняват
фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за изплащането
му. Именно този документ е доказал пред длъжностните лица основанието за плащане на
пенсията на подс. Х..
Подсъдимият А.Х. е съзнавал, че "удостоверение изх.№ ** от 13.11.2000 г." е
неистински, както и че фактически не е работил в "К.П.в."-АД-гр.Кърджали, в посочения в
удостоверението период, като е използвал документа пред ТП на НОИ гр.Кърджали,
прилагайки го към Заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
24.03.2016 г. Целта му е била да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
след като се определи съответния размер. Т.е., подсъдимият Х., чрез използването на
неистинския официален документ е заблудил длъжностните лица от ТП НОИ гр. Кърджали,
които имат фактическата власт над държавното имущество, и поради заблуждението
длъжностното лице разпорежда изплащането на сумите без правно основание. С
разпореждане № 10 от 04.05.2016 г. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО на подс.А.Х.
е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69Б, ал.2 от КСО,
считано от 24.03.2016г., в първоначален размер от 479 лева.
След решението на длъжностно лице от ТП-НОИ-Кърджали подс.А.Х. за периода от
24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. е получил във вид на пенсия сумата от 30 392 лева и 26 ст., от
НОИ, установена от назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Гореизложеното установява, че подс. Х. е осъществил състава на чл. 212 ал.1 от НК,
по който текст следва да носи наказателна отговорност предвид на това, че е осъществил и
трите елемента от състава на този текст, а именно: първо, използвал е неистински
официален документ- Удостоверение Обр. УП-3; второ, получил е държавно имущество-
пенсия от пенсионния фонд, без правно основание; трето, подсъдимият има намерение да
присвои това имущество и го присвоява до момента на спиране изплащането на пенсията.
Според константната съдебна практика, за състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК е
без значение обстоятелството дали неистинският документ е бил проверяван от длъжностни
лица, натоварени с такава служба /в тази посока бяха част от въпросите от страна на
защитника на подсъдимия към свидетелите/, както и дали Х. има, или няма участие в
3

съставянето на документа, който използва за получаване на имущество без правно
основание, след като съзнава, че е неистински.
Обвинението срещу подс. Х. за извършеното престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, е
повдигнато като продължавано такова, за което прокурорът е приел, че извършените през
периода от 24.03.2016 г. до 30.11.2020 г. деяния- ежемесечно получаване на пенсии,
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Съдът не споделя това становище на прокурора, който на практика
приема, че при всяко получаване на пенсия А. осъществява състава на престъплението
измама по чл. 212 ал.1 от НК поради това, че използването на неистинския документ е
послужил като средство за въвеждане в заблуждение на длъжностното лице, което има
фактическа власт върху държавното имущество и се разпорежда с него в полза на
подсъдимия. Представянето на неистинския документ Удостоверение Обр. УП-3 от
24.03.2016г., с който е въведено в заблуждение длъжностното лице, е едноК.Т.о действие на
подсъдимия въз основа на което без правно основание е придобил право на пенсия.
Пенсията е фиксирано ежемесечно плащане на пари от държавата и като такова, според
настоящия съд, не може да се приеме, че всяко плащане осъществява състава на чл. 212 ал.1
НК предвид на това, че измамата е извършена при самото придобиване на правото на
пенсия, а не при получаване на всяка вноска. Предвид гореизложеното съдът намира, че по
това обвинение- документната измама да е осъществена при условията на продължавано
престъпление- подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
По така описания начин подсъдимият А.С.Х. осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на текста /чл.212 ал.1/ по който е предаден на съд и следва да бъде
осъден.
При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл.54 от НК – принципите за законност и индивидуализация на
наказанието, съдът прецени:
Обществената опасност на деянието е над типичната за този вид престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани със собствеността на държавата, която се
определя от осъществения престъпен резултат – 30 392.26 лева, характерен признак на
резултатните престъпления.
Обществената опасност на дееца е занижена: страна се касае за зрял човек, с чисто
съдебно минало, ползващ се с добри характеристични данни по местоживеене.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в текста
на чл. 212 ал.1 от НК размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от 2 години, което с
оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК и възможността
подсъдимия да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му социална и
семейна среда, наказанието лишаване от свобода може и следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на изтърпяване напълно
отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превеция на
закона.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС направените по
делото разноски по назначената графическа и счетоводна експертизи общо в размер на 365
лева, а по сметка на ОД на МВР- Кърджали 175 лева разноски, направени в досъдебното
производство по назначената графическа експертиза.
4

След влизане на присъдата в сила, писмените доказателства заявление за отпускане
на пенсия по образец УП-1 вх. № ********/24.03.2016 г. и Удостоверение /Обр. УП-3/ изх.
№ ** от 13.11.2000г., да се върнат на ТП НОИ-Кърджали.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	50
Дата:	16 юни 2022 г.
Съдия:	Валентин Костадинов Спасов

Дело:	20215140201216
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1216/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите