№ 296
гр. Б., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200484 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № ***одина, издадено от Началник сектор в
ОДМВР, упълномощен със Заповед № ***** г. на МВР, с което на Я. Е. Я., ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 30 (тридесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от упълномощените представители адв. П. И.-Г. от САК
и адв. Н. К. от ПАК е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно
постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, при
допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че не е извършил
нарушението, за което е наказан по административно правен ред като твърди, че е
съобразил поведението си с пътните знаци. Твърди, че при км 41 АМ Хемус посока
София е действал знак В34 въвеждащ „Отпадане на всички ограничения, въведени
с пътни знаци“, поставен непосредствено след тунел Е.. Основно поради това и
допълнителни доводи се иска РС-Б. да отмени обжалваното Наказателно
постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
1
явяват адв. П. И.-Г. от САК и адв. Н. К. от ПАК, които поддържат жалбата. В хода
на съдебните прения молят съда да отмени наложеното наказание на доверителя й
по съображения изложени в жалбата и прениите им.
Ответната страна началник сектор в ОДМВР-София редовно призована не
изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита наказващият орган е изложил
съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Я. Е. Я. е правоспособен водач на МПС. Притежава
свидетелство за правоуправление №****, издадено за категория В С АМ Ткт от
ОДМВР-М..
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен
от П. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ Б. при ОДМВР София АУАН бланков №
*****, съставен на 24.04.2025 г. срещу жалбоподателя Я. Е. Я., за това, че на
24.04.2025 г. около 08:10 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил
влекач „Волво ФМ” с регистрационен № ****, собственост на ***** БГ, ЕИК
*****, с прикачено полуремарке с рег. № **** на път АМ Хемус 41 км с посока на
движение към гр. София като извършва маневра изпреварване в зоната на действие
на пътен знак В-24 забраняващ това. Тези действия на жалбоподателя били ясно
възприети от свидетелите П. К. и Т. В. – полицейски служители, които извършвали
контрол на автомобилния трафик със служебен автомобил. Със светлинен и звуков
сигнал спрели автомобила за проверка. Снели самоличността на жалбоподателя и
на място, св. П. К. съставил на жалбоподателя АУАН, с бланков номер серия GA №
*****г., в който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпвало
писмено възражение.
На 28.05.20259 година било издадено оспореното наказателно
постановление, с което на основание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.
6 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 30 лева. Словесното
описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпада по
2
признаци. От правна страна нарушението било подведено под текста на чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите П.
К. и Т.ов Д., както и въз основа на писмените доказателства - акт за установяване
на административно нарушение бланков № *****, съставен на 24.04.2025 г.,
справка-отговор от директора на ОПУ-София, заповед за ВОБД, схема на АМ
Хемус в участъка между тунел Е. и тунел ***** в посока София към ****г.,
Заповед на министъра на вътрешните работи № *****г. и др., които следва да
бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
Така описаната фактическа обстановка (която същевременно правилно е
възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа
на показанията на полицейските служители, които в проведените разпити в
съдебно заседание изцяло потвърждават констатациите си, обективирани в АУАН.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че свидетелите К. и Т.ов освен, че
са преки свидетели са и първичен информационен източник на доказателства.
Същите са се намирали със служебния си автомобил в непосредствена близост до
този на жалбоподателя. Съхранените им спомени за деянието и неговия автор са
ясни, последователни и логични, както сами за себе си така и във връзка помежду
им.
По пътя на служебното начало за установяване на обективната истина по
делото, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – София, ведно със схема на АМ Хемус в участъка
между тунел Е. и тунел ***** в посока София към ****г., от които се установява, че
към инкриминираната дата, в този участък е действала временна организация на
безопасност на движението (ВОБД) въведена със заповед № РД-11-
1064/27.09.2024г. на АПИ за обект: ремонтно възстановителни работи, с
привеждане на съвпадащия с трансевропейската пътна мрежа тунел ***** на АМ
Хемус при км 39+487, съответствие с нормативните изисквания. Съгласно
цитираната заповед към ****г. пътя на АМ Хемус в участъка от км 38+049 до км
42+680 се сигнализира в съответствие със съгласувания проект за ВОБД.
Действащите пътни знаци към процесната дата и място и пътна маркировка в
участъка тунел Е. и тунел ***** ( в който попада и км 41) са действащите съгласно
заповедта, изчерпателно посочени в чертеж № 1, неразделна част от заповедта. От
3
съдържанието им се установява, че в участъка на км 41 на АМ Хемус, на
процесната дата, са били монтирани група знаци за ограничаване на скоростта и
предупредителни такива за ремонтни дейности. Знак В 25 не е бил монтиран и не е
действал в зоната на км 41 на АМ Хемус в посока към гр. София. Тук е важното да
се почертае, че със заповед № РД-11-1064/27.09.2024г. на АПИ са отменени, за
времето на действието й, всички други забранителни или ограничителни
знаци, в това число и пътен знак В25. Движението в участъка се е организирал
в съответствие единствено със съгласувания проект за ВОБД.
Събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства /АУАН серия GA № *****г., Заповед на МВР №8121з-1632 от
02.12.2021г., справка за нарушител/, като информативни, непредубедени и
достоверни съдът ги постави в основата на фактическите, респ. правните си
изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица
(съгласно приложената по делото Заповед на министъра на МВР). В хода на
административно - наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или
до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има
тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието
нарушение се твърди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице
всички законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП. Поради това спорът
следва да бъде решен по същество.
II. По приложението на материалния закон:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
4
обективна страна на **** г., жалбоподателят - водач на моторно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е извършил изпреварване на място, на което
не е съществувала законова забрана за това. В участъка на км 41 АМ Хемус посока
София мястото на разглежданото нарушение не попада в обхвата на действие на
пътен знак В25 и в този смисъл за жалбоподателя от обективна страна е нямало
нормативно установена забрана да изпреварва, но не защото е действал знак В34
въвеждащ „Отпадане на всички ограничения, въведени с пътни знаци“, както
неоснователно твърдят адвокатите, а защото със заповед № РД-11-
1064/27.09.2024г. на АПИ са отменени, за времето на действието й, всички други
забранителни или ограничителни знаци, в това число и пътен знак В25, и
движението в участъка се е организирал в съответствие и единствено със
съгласувания проект за ВОБД.
Несъобразяване с горното е довело до неправилното ангажиране
отговорността на жалбоподателя, довело до процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради което същото подлежи на цялостна отмяна.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, право на разноски
има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане в жалбата от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Приложен е и договор за правна защита и съдействие, като от същото е видно, че е
предоставена от адв. П. Н. И. – Г. безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. При тези данни следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя в размер на 250 лева. За определяне размера на това
възнаграждение съдът взе в предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото и зачете принципните постановки, приети в Решението от
25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС. Поради тази причина съдът не е обвързан с
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение, не следва да се определя с
ограничение за минималния размер на адвокатските възнаграждения, ако този
размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на
делото. Във връзка с това, настоящия състав взе предвид, че делото е приключило
с едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели. Количеството приложени
доказателства не са в голям размер, а разгледаната правна проблематика е с
невисок интензитет на сложност.
5
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № ***одина, издадено от Началник
сектор в ОДМВР, упълномощен със Заповед № ***** г. на МВР, с което на Я. Е. Я.,
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 30 (тридесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР София да заплати на адв. адв. П. И.-Г. от САК сумата
от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд
– София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6