Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл.
съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 2338 по описа на съда за 2021
година.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по иска Е.Б.Е., чрез адв. Н.К., срещу решение № 20272429 от 09.12.2020 г. по гр.д. № 25061/2020 г. на СРС, ГО, 157 състав, в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответницата Е.Б.Е. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 827,19 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.09.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 205296, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 125,91 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 01.12.2017 г. до 17.10.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 63,53 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.09.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 13,01 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 01.12.2017 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 62783/2019 г. на СРС, 157 състав, както и в частта, с която ответницата Е.Б.Е. е осъдена да плати на дружеството сумата 891,21 лв. съдебни разноски.
Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части и се иска отмяната му в същите. Твърди се недоказаност на твърдението на ищеца за наличие на облигационни отношения между страните по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот и за спорния период. Твърди се, че ответницата не дължи претендираната сумата за доставена топлинна енергия, тъй като с решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм.д. № 172/2019 г. на ВАС, III отд., е отменено решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което считано от 07.4.2017 г е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия. По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се твърди, че не е установено изпадането на ответницата в забава, а по отношение на главницата за цената на услугата за дялово разпределение – че ищецът не е представил доказателства относно уговорения с третото лице помагач на ищеца ред и начин за заплащането й, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД. С молба вх. № 315254/12.12.2022 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.
Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната
част и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира
следното:
Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, за признаване на
вземане в размер на сумата 925,42
лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. - 30.04.2018 г., за процесния топлоснабден имот, е частично основателен.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Т.С.“ ЕАД. До 15.11.1994 г. апартаментът е бил съсобствен на Е.Б.Е. и майка й Ц.А.Ц., при равни дялове в съсобствеността, а с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 127/16.11.1994 г. по описа на СРС, майката е дарила на дъщеря си Е.Б.Е. своята ½ идеална част от имота, като си е запазила пожизнено правото на ползване върху дарената ½ ид.ч от жилището. Не се спори, че майката Ц.А.Ц., родена на *** г., към 01.05.2016 г. (началото на исковата претенция за установяване вземането на дружеството за цената на доставена топлинна енергия за процесния имот) е била починала и със смъртта й вещното право на ползване върху дарената ½ ид.ч. от апартамента се е погасило в полза на Е.Б.Е.. Тоест, от 16.11.1994 г. до смъртта на Ц.А.Ц., Е.Б.Е. е била „гол собственик“ на ½ ид.ч. от имота и собственик на другата ½ ид.ч. от имота, а към 01.05.2016 г. съществуващото в полза на майка й вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от имота е било погасено със смъртта й. Няма данни в исковия период друго лице да е било вещен ползвател или ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Изложеното налага извода, че в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. ответницата е била потребител на топлинна енергия и страна по договор за доставка на топлинна енергия, сключен с ищцовото дружество за процесния апартамент, в качеството на собственик на същия.
В спорния период са действали различни общи условия: от 01.05.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2018 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивницата-ответница, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.
Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.), на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза се установява, че процесната сграда се обслужва от две абонатни станции, с отделни топломери, показанията на които се събират и общото количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от топломерите в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Т.С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.
По отношение стойността доставената за процесния период топлинна енергия съдът намира следното:
С решение № 15147/8.12.2020 г., по адм. дело № 172/2019 г., Върховният административен съд, Трето гражданско отделение е отменил решение № 6511/8.11.2018 г. по адм. дело № 4607/2017 г. на АССГ и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което считано от 07.04.2017 г е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, като т. 1 от решението касае цените на „Т.С.“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране няма такъв характер и по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя последиците от решението на КЕВР (решение № 60146 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 473/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС).
В случая, за периода 01.05.2016 г. – 06.04.2017 г. решението на ВАС е ирелевантно, тъй като за този период цената на топлоенергията е била определена с решение № Ц-18/30.06.2016 г. на КЕВР и същата възлиза на 436,62 лв., съобразно данните, съдържащи се в съобщение към фактура № ********** (464,28 лв. – 27,66 лв., дължими от 07. до 30.04.2017 г.)
За периода 07.04.2017 г. – 30.04.2018 г. обаче решението на ВАС е относимо, поради което за този период цената на топлоенергията следва да се определи също според цените по решение № Ц-18/30.06.2016 г. на КЕВР, а не по цените на отмененото решение № Ц-6/7.4.2017 г. на КЕВР. Изчислена по цените от решението от 30.06.2016 г. на КЕВР, дължимата цена на доставената топлинна енергия възлиза на 344,26 лв. (данни за количеството доставена топлинна енергия за посочения период се съдържат в съобщение към фактура № **********, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., и в съобщение към фактура № **********, за периода 07.04.2017 г. – 30.04.2017 г.; доставеното количество топлинна енергия за периода 07.04.2017 г. – 30.04.2018 г. е изчислено по цена 64,52 лв./МВтч.)
За целия исков период ответницата дължи 780,88 лв. (436,62 лв. + 344,26 лв.) цена на доставената топлина енергия за процесния апартамент.
Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на дължимата сума от 780,88 лв. – по делото няма наведени твърдения за плащане на тази сума, нито са представени доказателства такова да е извършено.
Горното налага извод за дължимост от ответницата по иска на сумата 780,88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ул. „******, аб. № 205296, за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018г.
Възражението на ответницата,
направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на
вземането на ищеца за цената на доставена топлинна енергия е основателно за периода 01.05.2016 г. – 15.09.2016 г., за който
период се дължи сумата 158,57 лв. Според разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се
погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г.
(вземанията, дължими за времето от 01.05.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл.), е
настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която
задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД –
уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена
топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от
кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана
от кредитора. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от
2016 г. (тези от 10.08.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл.) е настъпила, съответно
давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл.
33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 30.10.2019 г., към който момент тригодишният
погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода
01.05.2016 г. – 15.09.2016 г., възлизащи на 158,57 лв. – цена
на доставена топлинна енергия.
Поради частична основателност на
възражението за изтекла погасителна давност, искът за заплащане на цената на
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 622,31 лв. – цена на
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 30.04.2018 г. и отхвърлен
за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 925,42 лв., която
разлика възлиза на 303,11 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 15.09.2016 г.
Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. 150 ЗЕ, за признаване на вземане за сумата 63,53
лв. - неплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., следва да бъде
уважен за сумата 61,99 лв. - неплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г., поради частичното му
погасяване по давност.
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна
собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две
трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно
чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на
клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
В случая, видно от протокол от 20.05.2001 г. от общото
събрание на етажните собственици, за извършване на услугата дялово
разпределение е избрано дружеството „Т.с.“ ЕООД, а
видно от договор № 3918/20.04.2002 г. етажната собственост на вх. Б на
сградата, намираща се в гр. София, ул. „******, е възложила на „Т.с.“ ЕООД доставка
и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуални сметки. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат
услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.
Възражението на
ответницата, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по
давност на вземането на ищеца е основателно за периода 01.05.2016 г.
– 15.09.2016 г., по съображения, идентични на изложените по-горе. От
заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че дължимата сума
за дялово разпределение от 15.09.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 61,99 лв.
до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до 63,53 лв. –
отхвърлен.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 152,09
лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2017 г. – 17.10.2019 г.
на дължимите суми за цена на доставена топлинна енергия е частично основателен:
В този период между страните са действали ОУ от 2016
г., според чл. 33, ал. 4 от които, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна
енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за
който са начислени. За забавено плащане на сумата 622,31 лв. (непогасената по
давност част от главницата за доставена топлинна енергия), за периода 15.09.2017
г. – 17.10.2019 г. се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 131,82
лв. С първоинстанционното решение е присъдена сумата 125,91 лв. и искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 152,09 лв., като в отхвърлителната
част решението не е обжалвано от ищеца. Поради изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено по отношение на признатата за дължима сума от
125,91 лв.
Възражението за погасяване по давност на вземането за
сумата 152,09 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, в периода
15.09.2017 – 17.10.2019 г., на цената на доставена топлинна енергия, направено
в отговора на исковата молба, е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗЗД и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.10.2019 г.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата 14,29 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 31.10.2016
г. – 17.10.2019 г. на дължимите суми за цена на извършена услуга дялово
разпределение съдът намира следното:
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло. В общите условия не е предвиден срок за плащане на цената за услугата
за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а
по делото липсват данни покана да е отправяна преди предявяване на иска.
Поради частично съвпадение между изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, по реда на
чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответницата Е.Б.Е. дължи на
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 622,31
лв. до признатия
за дължим размер от 827,19
лв., представляваща цена на доставена за периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г.,
от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „******, аб. № 205296, ведно със законната лихва върху тази разлика от
30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 61,99 лв. до признатия за дължим
размер от 63,53 лв., представляваща цена
на извършена в периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й
изплащане; 3/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 13,01 лв. обезщетение за
забавено плащане на цената на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 г. до 17.10.2019 г.; 4/. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за първата инстанция над
сумата 720 лв. до сумата 891,21 лв. (включваща заплатени държавни такси
за заповедното и исковото производство, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, последното определено в
минималния размер от 100 лв., предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ), вместо което бъде постановено решение, с което
за посочените по-горе суми исковете бъдат отхвърлени.
В останалите обжалвани части решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемото дружество „Т.С.“
ЕАД ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Н.К. сумата 51,36 лв. представляваща
разликата над присъдените от първата инстанция 32,64 лв. до дължимите 84 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена на въззивницата безплатна правна помощ,
изразяваща се в изготвяне на отговор на искова молба и процесуалното й
представителство районния съд, и сумата 112 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена на въззивницата безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне
на въззивна жалба и процесуалното му представителство във въззивното
производство.
Съдът намира, че на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД
не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
От името на същото във въззивното производство не са били предприети никакви процесуални
действия, освен подаването на молба за разглеждане на делото в отсъствие на
процесуален представител на дружеството, за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Дружеството не е било представлявано в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 20272429 от 09.12.2020 г. по гр.д. № 25061/2020 г. на СРС, ГО, 157 състав, в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответницата Е.Б.Е. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 622,31 лв. до признатия за дължим размер от 827,19 лв., представляваща цена на доставена за периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 205296, ведно със законната лихва върху тази разлика от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 61,99 лв. до признатия за дължим размер от 63,53 лв., представляваща цена на извършена в периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 3/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 13,01 лв. обезщетение за забавено плащане на цената на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 17.10.2019 г., както и в частта, с която Е.Б.Е. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за първата инстанция над сумата 720 лв. до сумата 891,21 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Б.Е. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Е.Б.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 622,31 лв. до признатия за дължим размер от 827,19 лв., представляваща цена на доставена за периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 205296, ведно със законната лихва върху тази разлика от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – разликата над сумата 61,99 лв. до признатия за дължим размер от 63,53 лв., представляваща цена на извършена в периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 3/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 13,01 лв. обезщетение за забавено плащане на цената на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 17.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20272429 от 09.12.2020 г. по гр.д. № 25061/2020 г. на СРС, ГО, 157 състав, в останалите обжалвани части, с които е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответницата Е.Б.Е. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 622,31 лв., представляваща цена на доставена за периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 205296, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 125,91 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 61,99 лв., представляваща цена на извършена в периода 15.09.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Е.Б.Е. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за първата инстанция в размер на 720 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Н.К., САК, № **********, сумата 163,36 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата безплатна правна помощ пред двете инстанции.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.