РАЗПОРЕЖДАНЕ №2553
гр. Русе, 07.10.2019
г.
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Ириева
търг. дело № 253 по описа за 2019 год.,
за се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 365 и сл. ТЗ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от И.С.Т. в качеството му на
постоянен синдик на КСК „Русенска популярна каса“ гр. Русе /в несъстоятелност/,
с която е предявен главен иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и съединен с него при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, както и съединен
с тях иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 57, ал.2 ЗЗД, впоследствие заявен
като иск по чл.108 ЗС.
С оглед изпълнение на
задължението за проверка редовността на молбата, и в изпълнение на дадените от
ВтАС указания, Окръжният съд с Разпореждане №2210/13.09.2019
г. е оставил същата без движение, като е
указал и предоставил възможност на ищеца, в едноседмичен срок от връчването му,
с писмена молба, с приложен препис за връчване на ответната страна, да отстрани
посочените в разпореждането
нередовности.
В указания срок е
депозирана молба, с изложението на която не са изпълнени изцяло дадените
указания.
Преди всичко не е уточнена
активната процесуалноправна легитимация на ищеца, по заявените
искове и не се сочи в какво качество всеки от тях се предявява от
синдика (от негово име в интерес на кредиторите на несъстоятелността или като
представляващ дружеството в несъстоятелност), както и срещу кого се предявява
всеки от исковете. Не са прецизирани страните – ищец и ответник в
производството по всеки от предявените искове. Направено е изложение, което
анализирано, води до недопустимост на така визираното съединяване на исковете.
Съображенията за това са следните:
В пункт 1.1 от молбата е
посочено, че главният иск, заявен като такъв с правно основание чл. 647, ал.1,
т.6 ТЗ и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е предявен от синдика на КСК
„Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, без да се сочи неговия правен
статут.
В пункт 1.2 е посочено, че
доколкото материалното вземане предмет на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, което
възниква като последица от уважаване на иска по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ или евентуално иска по чл. 135 ЗЗД е на
несъстоятелния длъжник, чиито права се упражняват от синдика, като негов процесуален субституент.
В пункт 2 е посочено, че ответник на иска по чл. 647,
ал.1, т.6 ТЗ е несъстоятелния длъжник, представляван от неговия управител и лицето, с
което е договаряно.
При така
заявените съединени претенции и посочени страни, длъжникът КСК „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/, макар и представляван от различни лица участва в производството едновременно като
ищец и като ответник, което е недопустимо. По отношение на иска по чл. 647,
ал.1, т.6 ТЗ е на страната на ответника,
представляван от управителя, а по отношение на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД е на
страната на ищеца, представляван от синдика. Странна се явява и фигурата на синдика, който участва също в две различни
качества – в едно от производствата като процесуален субституент на
кредиторите на масата на несъстоятелността, и в същото време като процесуален
субституент на длъжника.
Безспорно в нормата на чл. 649 ТЗ
с изменението й /ДВ бр. 20/2013 г./ законодателят е дал правото на синдика,
освен отменителните искове да води и иск
по чл. 135 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, но не и тези искове
да бъдат заявени едновременно или в условията на евентуалност. Не случайно с
оглед гореизложеното в цитираната норма не се посочва
еднозначно чий процесуален субституент се явява синдика и конкретно легитимиран
ли е същият да предявява иск по чл.135 ЗЗД, като процесуален субституент на кредиторите на
дружеството в несъстоятелност. Освен това с изменението на чл. 649 ТЗ от една
страна липсва произнасяне относно качеството на синдика при водене на исковете
по чл. 135 ЗЗД, а от друга не е налице преодоляване на съществуващата до
изменението съдебна практика, след като не е предвидена промяна и в приложимия
фактически състав на чл.135 ЗЗД / освен срока за предявяване на иска и презумпцията на чл.649
ал.4 ТЗ/ .
Предходната на изменението съдебна практика
изрично допуска предявяването на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, само от
името на длъжника в несъстоятелност, именно предвид липсата на изрично
уредена в негово лице процесуална субституция да действа от името на всички
кредитори на несъстоятелността / в този смисъл Решение № 62 по т.д.№ 39/ 2009
г. на І т.о., Определение № 58 по т.д.№ 358/2008 г. на І т.о., Определение № 63
по ч.т.д.№ 352/2008 г. на І т.о. и др./.
Ето
защо правото да предяви иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 ТЗ синдикът
може да реализира само в отделно производство.
По въпросите относно реда за ефективно връщане в масата на
несъстоятелността на платеното от длъжника след началната дата на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, и съотношението между исковете
по чл.646 и чл.647
от ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за връщане на
даденото от длъжника са налице множество решения на ВКС, постановени по реда
на чл.
290 и сл. ГПК, а именно: решение № 114 от 03.08.2009 г. по т. д.
№644/2008 г., II т. о., решение № 136/2.12.2010г. по т. д. № 242/2010г., I
т.о., решение № 248 от 17.01.2011г. по т. д. №224/2010г., II т. о., решение №
149/02.11.2011 г. по т. д. № 1192/2010 г., II т. о. и други. В тези решения е застъпено становището, че с
уважаването на иска по чл. 646 ал. 1 т. 2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм. ,
настъпват предвидените в чл.
648 от ТЗ правни последици и за
несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД за ефективно връщане на даденото
от него и за попълване на масата на несъстоятелността.
Доколкото
нищожността на извършеното плащане задължително следва да бъде установена по
исков ред, тъй като има белезите на относителна недействителност /в този смисъл
решение №105/25.11.2009 г. по т. д. №90/2009 г., I т. о.,/ то основателността на иска на длъжника
по чл.55 ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешното
провеждане на исковете по чл.646 и чл. 647 ТЗ, респективно
чл. 135 ЗЗД, съответно вземането за връщане
на платеното в масата несъстоятелността възниква от влизането в силата на
решението по иска по чл.646 и чл. 647 ТЗ.
Евентуалното уважаване на отменителни искове дава възможност на
кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, въпреки че то е отчуждено или обременено, но тази
възможност обаче съществува само за нуждите на принудителното изпълнение,
предвид на което заявената претенция по чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане на равностойността на имота, също
се явява предварително заведена и също недопустима.
Без да са изложени мотиви в обстоятелствената част на исковата молба и
допълнителните уточнения към нея, с молба-уточнение от 01.10.2019г. е заявен
и петитум на претенция по чл.108 от ЗС,
където отново неизяснен стои въпросът с активната и пасивната легитимация на
страните по спора.
С оглед на гореизложеното,
Русенки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
търг. дело № 253/2019 г. по описа на РОС поради неизпълнение на дадените
указания за отстраняване на сочените
нередовности и недопустимост на така заявените обективно, субективно и
евентуално съединени претенции.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в седмичен срок от връчването
му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: