№ 3068
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Галина Чавдарова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500883 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК, образувано по молба на
особения представител на въззивника ИВ. ХР. К. за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното определение
№2278/16.06.2022г. по възз. гр. дело №20223100500883/2022г. по описа на
ВРС, като в диспозитива след
„ОБЕЗСИЛВА решение №1740/18.11.2021г., постановено по гр. дело
№20213110103282/2021г. по описа на ВРС, поправено с решение
№658/14.03.2022г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ И „постановено по гр. дело
№20213110103282/2021г. по описа на ВРС“
и след
„ОБЕЗСИЛВА заповед № 262126/04.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 15473/2020г. по описа на ВРС“ ДА
СЕ ЧЕТЕ И „поправена с определение № 260261/10.03.2022г. по ч.гр.д. №
15473/2020г., по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал.2 ГПК“.
По откритото производство по чл.247 от ГПК съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 247 от ГПК, съдът по свой почин или по молба на страните,
може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически
1
грешки. Съгласно правната теория, явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на диспозитивната част на решението,
респективно на определението.
Съдът намира, че не е налице несъответствие между формираната воля
на съда и нейното външно изразяване, което да се субсумира в хипотезата на
чл. 247 ГПК.
В мотивната част на определението съдът е посочил, че решението и
заповедта за изпълнение следва да бъдат обезсилени, като последица от
неотстраняване нередовностите на исковата молба.
В диспозитива ясно и коректно са изписани решенията и заповедта за
изпълнение, както и по кое дело на Районен съд – Варна са били постановени.
Факт е, че заповедта за изпълнение е била поправена с определение, но
то същото става неразделна част от нея, поради което с обезсилване на
заповедта, поправящия акт също губи силата си.
С оглед на изложеното молбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.247 от ГПК
от особения представител на въззивника ИВ. ХР. К. за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното определение
№2278/16.06.2022г. по възз. гр. дело №20223100500883/2022г. по описа на
ВРС, като в диспозитива след
„ОБЕЗСИЛВА решение №1740/18.11.2021г., постановено по гр. дело
№20213110103282/2021г. по описа на ВРС, поправено с решение
№658/14.03.2022г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ И „постановено по гр. дело
№20213110103282/2021г. по описа на ВРС“
и след
„ОБЕЗСИЛВА заповед № 262126/04.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 15473/2020г. по описа на ВРС“ ДА
СЕ ЧЕТЕ И „поправена с определение № 260261/10.03.2022г. по ч.гр.д. №
15473/2020г., по описа на ВРС, на основание чл. 415, ал.2 ГПК“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд -
Варна.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3