Решение по дело №125/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 31
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20235400200125
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Н. Ч.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно
дело № 20235400200125 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по повод изпратено от Република Австрия
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция
№ PLS2-V-22 182756/3, издадено от несъдебен орган –
Bezirkshauptmannschaft St. Pölten, Австрия, постановено на 02.11.2022г.,
влязло в сила на 18.07.2023г., за налагане на финансова санкция на
българският гражданин – Т. Г., роден на ***г., с последен известен адрес Б.,
гр. Р., обл. С., бул. „Б.“ № 1, вх. В, ет. 2, ап. 19.
В съдебно заседание засегнатото от наложената финансова санкция
лице Т. Г., e нередовно призовано, като в призовката е отразено, че лицето се
намира в чужбина. За него се явява служебния защитник а. Ч., който пледира
1
съдът да остави без уважение искането, тъй като не е установено по безспорен
начин авторството на деянието и собствеността на автомобила.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че решението
следва да бъде признато от съда, тъй като са налице законовите предпоставки
за това и да бъде изпратено за изпълнение от органите на НАП. Не са налице
основания за отказ, тъй като засегнатото лице е било уведомено за
възможността да обжалва глобата.
Съдът, след като взе предвид приложените документи и становище на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От извършената справка по Наредба № 14/18.11.2009г. се установява,
че трите имена на засегнатото лице са Т. Валентинов Г., с ЕГН ********** и е
с постоянен адрес гр.Р., бул.Б. № 1, вх. В., ет.2, ап. 19 и настоящ адрес в
Белгия, но не е посочен точния адрес.
Съгласно чл.31, ал.1, във вр. чл.6 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен
орган в Република Б. да признае и постанови изпълнение на цитираното по-
горе решение е Окръжен съд С. поради обстоятелството, че засегнатото лице
Т. Г. е с постоянен адрес в гр.Р., обл.С.. На база изисканата справка за
настоящ и постоянен адрес на засегнатото лице Т. Г. се установява, че лицето
има настоящ адрес в Белгия, но не е посочен точен адрес. Засегнатото лице
следва да обяви своето местоживеене и адреса в Белгия, на който при нужда
да бъде откриван, което не е направено, следователно законосъобразно
изпълняващият орган е сезирал компетентния орган на Република Б. с оглед
последният му известен адрес.
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
за налагане на финансова санкция № PLS2-V-22 182756/3, издадено от
несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft St. Pölten, постановено на
02.11.2022г., влязло в сила на 18.07.20231г., с което на българският гражданин
Т. Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 180 евро, за
това, че на 05.09.2022г. в 15:50 часа, в населено място: Gemeindegebiet
Altlengbach auf der Autobahn /община Altlengbach, на магистрала/ A21 nächst
Strkm. 1,603 A21, Rampe 2, Baustelle, Fahrtrichtung Linz (Stationares
Lasermessgerät, Freiland) - Строителна площадка, посока на движение Линц
2
/стационарно лазерно измервателно устройство, открито поле/,
Регистрационен номер: ***. Разрешена максимална скорост: 80 км/ч
Измерено превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата
погрешност на измерването): 34 км/ч., което представлява административно
нарушение, за което му е наложена финансова санкция съгл. § 52 lit.a Z. 10a
StVO 1960, § 99 Abs.2d StVO 1960. В удостоверението е отбелязано, че
извършеното деяние от засегнатото лице представлява поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата
Налице са формалните предпоставки предвидени в чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език
и отговаря на образеца по приложенията към закона, като към него е
приложен заверен препис от решението, чието признаване се иска.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като депозираното по настоящето дело решение, с
което е наложена финансовата санкция е постановено в административно
производство в държава членка на Европейския съюз за нарушение, което
деяние и по българското законодателство съставлява административно
нарушение.
В удостоверението е описано обстойно в какво се състои
административното нарушение, за което е бил санкциониран българския
гражданин, правната квалификация на деянието и приложимите законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението.
Не са налице посочените в чл.35 ЗПИИАКОРНФС факултативни
основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. Представеното удостоверение
съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съответства на съдържанието
на решението.
Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада
под юрисдикцията на българските съдилища.
С оглед разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС в случая не
се изисква двойна наказуемост, тъй като в удостоверението изрично е
посочено, че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата. Деянието е нарушение и по нашето законодателство –
3
ЗДвП.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република Б. или в друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансови санкции. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение,
свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е
издадено Удостоверението. Засегнатото лице Т. Г. е пълнолетно, тъй като е
родено на ***г. и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не
е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден
имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
По отношение на давностният срок за изпълнение на решението се
установява, че съгласно българското законодателство – чл.82, ал.3 от ЗАНН
не е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното
наказание.
Решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на
Република Б., или е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такова деяние.
Наложената финансова санкция е размер над 70 евро, а именно 180
евро за извършеното административно нарушение и 5 евро за направените
разходи по административното производство.
Видно от удостоверението, производството по издаване на решението
е било писмено и засегнатото лице е уведомено лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото да обжалва, както и
сроковете за това.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал.1 ЗПИИАКОРНФС вр. чл. 16,
ал.8 ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на размера на
4
финансовата санкция 185 евро в български лева по фиксирания курс на
Българска народна банка към деня на постановяване на решението –
02.11.2022г. – 361,83лв.
Неоснователно е възражението на служебният защитник, тъй като в
настоящето производство съдът не проверява по същество акта, чието
признаване и изпълнение се иска, а преценява налице ли са предвидените в
закона респ. в Рамковото решение основания за признаване или отказ да се
признае и изпълни решението издадено от издаващата държава. Посочените
основания от служебния защитник не попадат в хипотезите визирани в чл.35
от ЗПИИАКОРНФС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението за налагане на
финансова санкция следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП
за изпълнение.
Водим от горното и на осн. чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС, С.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № PLS2-V-22 182756/3, издадено от несъдебен
орган – Bezirkshauptmannschaft St. Pölten, постановено на 02.11.2022г., влязло
в сила на 18.07.2023г., с което на българския гражданин Т. Валентинов Г.,
роден на ***г., с ЕГН **********, с последен адрес гр.Р., бул.“Б.“ № 1, вх.В,
ет.2, ап.19, обл.С. е наложена финансова санкция в размер на 185 евро за
извършено административно нарушение, представляващо поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата, с левова равностойност
361,83лв. по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на Решението.
Решението да се изпрати незабавно за изпълнение на ТД на НАП
гр.С. по реда на ДОПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че следва незабавно да уведоми Окръжен
съд С. за предприетите действия по изпълнението на Решението, както и да
уведоми съдът незабавно при приключване изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата
държава за признаването на решението за налагане на финансова санкция и
5
изпращането му на компетентния орган за изпълнение.
КОПИЕ от Уведомлението да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република Б..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6