Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 28.08.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и осми август, две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Мария Каралашева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1629 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно
съгласие.
РС-гр.Ловеч е сезиран с молба от Н.А.Ю.
и от А.Ю.Ю.,***, чрез пълномощника си адв.С., в която изтъкват, че между тях
има сключен граждански брак с акт №0008/22.07.1990 год. в с.Крушуна, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, първи за двамата. От брака имат родени три деца, които са пълнолетни.
Заявяват, че
в началото живеели в Република България, но не след дълго заминали за чужбина с
децата, поради това, че не стигали средствата да ги гледат. Първаночално
всичко вървяло добре, децата учели, те работели и изкарвали достатъчно
средства, за да покриват всички нужди на семейството.
След като
пораснали децата, от три години вечер като се прибирали в къщи нито си говорили
като съпрузи, нито имали желание затова. Доста време продължили да живеят по
този начин и да не общуват помежду си, тъй като нито един от двамата не
изпитвал нужда. Отчуждили се още повече един към друг, вече не водили общ
бюджет на семейството си, а всеки сам си плащал сметките и давал поотделно пари
на децата. След като последните станали пълнолетни, всеки от тях живеел изцяло
самостоятелен живот, без да се интересува от другия. Във фактическа раздяла са
повече от три години.
Поради така
изложените причини и след дълго обмисляне, взели решение да разтрогнат
гражданския брак по взаимно съгласие, тъй като според тях той е безсмислен и
изпразнен от необходимото съдържание. Между тях като съпрузи съществува
сериозно и непоклатимо разстройство на брака, което не може да бъде преодоляно.
Молят
съда да ги призове на съд и след като установи, че изложеното в молбата
отговаря на истината, да постанови решение, с което да прекрати брака им по
взаимно съгласие, без да издирва мотивите и да се произнася по отношение на
вината. За целта прилагат писмено споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което са
уредили имуществените и неимуществените си отношения.
В съдебно заседание молителите, нередовно
призовани, се явяват лично, като и двамата категорично изтъкват сериозното си и
непоколебимо желание да се разведат по взаимно съгласие. Твърдят, че съгласието
им за развод е сериозно и непоколебимо. Лично са подписали споразумението,
представено с молбата, поддържат го и молят съда да го одобри.
Пълномощникът
на молителите адв.С. също поддържа молбата и я намира
основателна и доказана. Пояснява, че доверителите многократно са правили опити
да заздравят брака, но не се е получило, с оглед на което е по-добре да се
разведат по реда на чл.50 от СК. Моли съда да допълни така представеното
споразумение по отношение разноските, направено в настоящото охранително
производство и заплащането на окончателната държавна такса, което искане съдът
е приел и е допълнил споразумението като разноските следва да останат за сметка
на страните така, както са направени, а окончателната държавна такса да се
подели помужду им поравно.
Съдът
като прецени представените с молбата писмени доказателства, както и доводите на
молителите, изразени в съдебно заседание, по вътрешно убеждение и съобразно
нормативните изисквания, уреждащи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа страна :
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 21.08.2019 год. на
Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч, от което е видно, че Н.А.Ю. и А.Ю. Ферадова
са сключили граждански брак на 22.07.1990 год. в с.Крушуна, Община-гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, за което е съставен акт за сключен граждански брак №0002 от
22.07.1990 год. в с.Крушуна. След брака фамилното име на съпругата е Ю..
Бракът
е първи по ред и за двамата съпрузи.
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства,
както и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между
тях действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване
на брака по взаимно съгласие. Волята на молителите за прекратяване на сключения
между тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът придоби
непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, без
да издирва действителните мотиви за прекратяването му. Страните представят
писмено споразумение по всички въпроси във връзка с развода си по взаимно
съгласие, на което съдът след като извърши служебна проверка констатира, че то
е законосъобразно и изчерпателно, тъй като с него се уреждат отношенията им,
свързани с прекратяването на брака относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата след развода по взаимно
съгласие.
Следователно
след като споразумението по чл.51 от СК не противоречи на морала и на
текстовете на СК, това е основание за съда да го утвърди в смисъла и със
съдържанието, уговорено между страните, включително и с направеното и прието от
съда допълнение относно разноските по делото и заплащането на дължимата
окончателна държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч.
При
този изход на делото разноските следва да останат в полза на страните така,
както са направени. Окончателната държавна такса съдът определя в размер общо
на 40 лева, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК, като при завеждане на молбата е
внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева. Имайки предвид
допълнението на споразумението, което съдът приел в насроченото открито съдебно
заседание по молба на пълномощника на молителите, съдът счита, че следва да се
осъди и двамата молители по равно да заплатят остатъка от сумата в размер на
7,50 лева всеки един от тях, представляваща окончателната държавна такса.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 22.07.1990 год. с акт №0002 на Населено
място-с.Крушуна, Община-гр.Летница, Област-гр.Ловеч между Н.А.Ю., ЕГН-**********, с адрес *** и А.Ю.Ю., ЕГН-**********, с адрес ***, поради настъпило сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51, ал.1 от СК, както следва :
1.НЕИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
1.УПРАЖНЯВАНЕ
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Молителите
нямат непълнолетни деца.
2.ФАМИЛНО
ИМЕ СЛЕД РАЗВОДА
След
прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Ю..
II.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
1.ИЗДРЪЖКА
МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
1. Съпрузите след развода няма да си дължат
издръжка един на друг.
3.ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА
Молители
не дължат такава, поради това че нямат непълнолетни деца.
4.ПОЛЗВАНЕ
НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейното
жилище, находящо се в с.Чавдарци, Област-гр.Ловеч,
ул."Хан Аспарух"№12 ще бъде предоставено на ползване на Н.А.Ю..
5.НЕДВИЖИМИ
ВЕЩИ
В
по-късен етап ще уредят взаимоотношенията си по отношение на недвижимите вещи.
6.ДВИЖИМИ ВЕЩИ
По време на брака не са придобили такива.
7.Разноските по делото остават за сметка на страните така, както са
направени, а окончателната държавна такса ще се заплати поравно и от двамата
молители.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА А.Ю.Ю., ЕГН-**********,
с адрес *** да заплати по сметка на РС-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата 7,50 /седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :