Решение по дело №56737/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2025 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110156737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3564
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110156737 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на К. С. Д., подадена чрез адвокат Д. М., срещу „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която е предявен установителен иск признаване на установено
в отношенията между страните, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между тях Договор
за паричен заем № ********** е нищожна поради противоречието й със закона и поради
неравноправност.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2023 г. между К. С. Д. в качеството и на
кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за паричен заем № **********, по силата на който кредиторът
предоставил в заем на кредитополучателя сумата от 500 лв. Между страните било уговорено
е, че кредитополучателят ще ползва услугата „Динамично плащане“, за която се дължи цена
в размер на 215, 97 лв. или 43% от главницата. Заплащането на тази услуга било включено в
месечните вноски към погасителния план. Ищецът твърди, че така уговорената в чл. 9, ал. 2
от договора клауза е нищожна, поради това че потребителят се задължава да плати сума за
насрещна услуга, която не е извършена, както и че клаузата не е индивидуално уговорена.
Счита, че заплащането на цена на подобна услуга представлявало скрита печалба за
кредитодателя. Според ищеца клаузата противоречи на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал.
5 ЗПК, както и на добрите нрави. Твърди се, че с процесната клауза се нарушава и
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение ищцата твърди, че същата клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, респективно нищожна. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна„БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, подаден чрез юрисконсулт Буртева. Ответникът твърди, че така
определената между страните уговорка не противоречи нито на закона, нито на добрите

нрави. Твърди, че предлаганата от кредитора услуга не заобикаля закона, тъи като ищецът

сам е пожелал „допълнителното деиствие“, а договорът за кредит е могъл да се сключи и без
него. Сочи, че няма основание за начисляване на разхода за процесната услуга в ГПР.
1

Твърди, че тъи като този пакет деиствия присъства в Стандартния европеиски формуляр
като цена, ищцата не може да твърди, че не е запозната с него, респективно възразява и
срещу твърдението, че същата клауза не е уговорена индивидуално и поради това не е
неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство Договор за кредит с номер MAX_********** от
23.10.2023 г., се установява, че страните по спора К. С. Д. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД
са страни по облигационно отношение по договор за заем. Съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения
договор кредиторът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД се задължава да предостави
потребителски кредит на кредитополучателя К. С. Д. сума в размер на 500 лв., а
кредитополучателят се задължава да я върне. В чл. 5 на договора страните са уговорили
следните условия: погасителна вноска: 92, 38 лв., брой погасителни вноски: 6, срок на
кредита: 6 месеца, обща стойност на плащанията: 554, 28 лв., годишен процент на разходите
/ГПР/ 47, 04 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 36, 32 %. Съгласно чл.9, ал. 2 при
кандидатстването си кредит кредитоискателят е заявил желание да ползва Динамично
плащане по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната
сума за Динамично плащане по кредита е в размер на 215, 70 лв. и е дължима на равни части
през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния планпо кредита, заложен в договора. В чл. 9, ал. 3 е посочено, че размерът на
общодължимото по кредита е 913, 74 лв. /включващо и заплащане на услугата „Бързо
разглеждане“/, а всяка една погасителна вноска се равнявана на 152, 29 лв.
По делото не са приложени Общи условия, относими към процесния договор за
кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Според ал. 2 на същата разпоредба страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПКр. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 4 ЗПКр.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПКр кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В доказателствена
тежест на ответника кредитор е било при условията на пълно и главно доказване да докажа
валидността на оспорената клауза от договора. В случая въобще не са представени
доказателства, от които да се установява какво е било съдържанието на допълнителната
услуга, чиято валидност се оспорва. Въобще не става ясно какво представлява услугата
„Динамично плащане“, но доколкото основното задължение на кредитополучателя е да
върне заетата сума, а в наименованието й се съдържа думата „плащане“ може да се направи
2
обоснован извод, че се касае за услуга по управлението на кредита. Ето защо и съгласно
цитираната разпоредба така формулираната клауза на чл. 9, ал. 2 от сключения между
страните договор противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр и на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите е нищожна. При това положение предявеният иск е
основателни и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъдят следните суми: 50 лв. – заплатена държавна такса и 1900 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. По отношение на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че не е направеното възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК от насрещната страна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД


РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между К. С. Д. с ЕГН **********,
с адрес в ***************** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5
клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните Договор за кредит с номер
MAX_********** от 23.10.2023 г. като противоречаща на закона.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на К. С. Д.
с ЕГН **********, с адрес в ***************** сумата от 1950 лева на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3