РЕШЕНИЕ
№ ................/09.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 11855 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28,
ал. 7 вр. чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДт на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна с искане за настаняване на детето М.Р.К., ЕГН: **********
в приемното семейство на Д.М.Б., ЕГН: **********, с адрес:
*** за срок от две години, считано от датата на влизане в
сила на решението.
В молбата се излага,
че със заповед
на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна, спрямо детето е
предприета мярка за закрила, като
същото е
настанено в професионално приемно семейство.
Твърди се, че детето М. е родено от брака на Д.М.К. и Р.Н.К.,
който е вписан като баща на
детето, но не е биологичен баща. Родителите не живеят съвместно,
като Р.К. живее извън територията на Република България.
След раждането на детето майката
заявила, че не може и не
желае да се грижи за
него в семейна среда. Д.К. била многодетен родител, но не полагала
грижи за своите деца, по
отношение на които имало наложени
мерки за закрила. Същата не разполага със
средства за издръжка и не можела
да разчита на подкрепата на
разширеното семейство. Сочи се, че често променя лицата, с които живее на съпружески начала. Излага се, че с решение на ВРС детето е било настанено в приемно семейство, в което е добре адаптирано. Твърди
се, че според актуалното социално проучване не се констатира промяна даваща
възможност за реинтегриране на момичето в
семейството. По изложените
съображения се моли за уважаване
на мярката за срок от
три години.
В о.с.з. молбата се
поддържа от юрк. Тодорова.
Заинтересованата страна – малолетната М.Р.К., чрез назначения му особен представител адв. М. Добрева - Н., изразява становище за
основателност на поисканата мярка.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното
удостоверение за раждане майка на М.Р.К. е Д.М.К., а баща Р.Н.К..
С Решение № 2959/01.07.2019 г. по
гр.д. № 6371/2019 г. на ВРС детето М.
е настанено в приемното семейство на Д.М.Б. за срок от една година от влизане в сила на решението, на основание
чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр,
чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗДт.
Със Заповед № ЗД/Д-В-167/17.07.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна
детето Ясен е настанено в
приемното семейство на Д.М.Б..
Приложен е и социален доклад от
17.07.2020 г., от който се установява, че непосредствено
след раждането на М. майката е заявила, че се намира в тежко финансово
положение и не е в състояние да полага грижи за детето в семейна среда. Детето
е шестo за майката, като спрямо четири
от децата ѝ е предприета мярка за закрила. Майката има сключен брак с Р.К.,
който е вписан като баща на детето в акта за раждане на детето, но не е
биологичен баща и двамата са във фактическа раздяла от четири години. Същият е
извън страната и не е запознат с бременността и раждането на детето.
Впоследствие майката е заявила устно, че желае да се грижи за М., заедно с предполагаемия
биологичен баща на детето – Илко Тодоров, който е заявил намерение да работи в
Германия за да издържа семейството. Последно обаче майката се е интересувала от
детето през октомври 2019 г., а при последващите две
посещения на социални работници нито тя, нито г-н Тодоров са намерени на
постоянните си и настоящи адреси.
Така установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28,
ал. 7 вр. чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДт.
Законът
за закрила на детето отдава
приоритет на това едно дете
да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като
в изключителни случаи то може да
бъде настанено извън семейството, ако важни причини
налагат това и това е в негов интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато неговите родители, настойници
или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
В случая от съвкупния
анализ на събраните по делото
доказателства може да се направи
обоснован извод, че майката на детето М. няма финансова възможност и желание да се
грижи за момиченцето. От друга страна социалният
доклад сочи, че съпругът на майката не е биологичния баща на детето,
извън страната е и не знае за
бременността и раждането. Доказва се и че по отношение на четири от децата
на Д.К. е предприета и мярка за закрила.
В този контекст - установеното нежелание
и невъзможност на майката да отглежда
детето си, както и липсата на други роднини
или близки, които са съгласни
да отглеждат детето в семейна среда, съдът намира,
че настаняването на детето в приемно
семейство се явява към момента
единствено подходяща мярка за закрила,
която е в интерес на детето. Следва
да се има
предвид, че детето е в ниска възраст и има нужда от специални
грижи и внимание.
По изложените
съображения съдът счита, че следва
да бъде продължено настаняването на детето в приемното семейство
на Д.М.Б. за посочения от молителя
срок, а именно за две години, считано от влизане на
решението в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето М.Р.К., ЕГН: ********** в приемното семейство на Д.М.Б., ЕГН: **********, с адрес:
*** за срок от две години, считано от датата на влизане в
сила на решението, на основание чл.
28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, на основание
чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: