№ 1314
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110141679 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на "......” АД срещу Й. Г. Д., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 1968/2023 г. на СРС, 82 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Й. Г. Д. депозира писмен отговор на исковата
молба, с който релевира възражение за недопустимост на производството в частта, в която
ищецът претендира сумите, по отношение на които с подаденото от нея в срока по чл. 414
ГПК възражение е налице признание за тяхната дължимост, а именно: сумата от 8952,66
лева, представляваща главница по Договор за бърз потребителски кредит № 310-
54/12.02.2014 г., сумата от 1677,58 лева, представляваща договорна лихва, начислена върху
усвоената главница и сумата от 4585,81 лева, представляваща мораторна лихва.
Съдът намира възражението за основателно, тъй като подаденото от длъжника
възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение
представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.
422 ГПК, а предвид разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 Г.
на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са
налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. В настоящия случай с оглед писменото
изявление на длъжника - ответник в настоящото производство, че признава част от
вземанията, за които заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът
приема, че липсва оспорване на същите, което води и до липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск за тези суми. С оглед на изложеното и предвид, че за тези
суми издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, съдът следва да прекрати
производството в частта относно сумата 8952,66 лева, представляваща главница по Договор
за бърз потребителски кредит № 310- 54/12.02.2014 г., сумата 1677,58 лева, представляваща
договорна лихва начислена върху усвоената главница и сумата 4585,81 лева,
представляваща мораторна лихва.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. № 41679/2023 г. на СРС,
82 състав, в частта по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "......” АД срещу Й. Г. Д.
1
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал.
2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 8952,66 лева, представляваща главница по Договор за бърз потребителски
кредит № 310- 54/12.02.2014 г., 1677,58 лева, представляваща договорна лихва, начислена
върху усвоената главница и 4585,81 лева, представляваща мораторна лихва, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 28.01.2023 г. по ч. гр.
д. № 1968/2023 г. на СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 1968/2023 г. на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ......., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се укаже, че следва да се представи заключение най-късно една седмица преди датата на
съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.04.2024 г. от 09:30 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„......“ АД е предявило срещу Й. Г. Д. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на следните суми: 5581,95 лева – главница по
Договор за бърз потребителски кредит № 310-54/12.02.2014 г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до окончателното изплащане, 2575,08 лева – договорна лихва, дължима
съгласно Раздел II, т. 4.1 от договора, за периода 16.06.2017 г. – 04.12.2022 г., 900 лева –
наказателна лихва, дължима съгласно Раздел II, т. 4.2 от договора, за периода 17.08.2015 г. –
04.12.2022 г., 60 лева - сторени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост
чрез ЧСИ ...... и 158,58 лева – законова лихва за периода 05.12.2022 г. - 11.01.2023 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.01.2023 г. по ч. гр. д.
№ 1968/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен Договор за бърз
потребителски кредит № 310- 54/12.02.2014 г., по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат кредит в размер на 16000 лева, с краен срок за погасяване 16.02.2024 г. Кредитът
бил изцяло усвоен на 13.02.2014 г. като считано от 17.08.2015 г. същият бил в просрочие с
общо 2705 дни към 11.01.2023 г. вкл. Твърди, че с оглед непогасяване на дължимите
съгласно погасителния план месечни вноски, на ответницата е начислявана наказателна
лихва, така както била уговорена в Раздел II, т. 4.2 от договора. Заявява, че е направен опит
на 14.10.2022 г. да се връчи на ответницата покана за доброволно изпълнение на дължимите
по договора вземания чрез ЧСИ ......, но след като същата се запознала със съдържанието на
поканата, отказала да я приеме. С оглед на тези обстоятелства ищецът обявил кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.12.2022 г., като и към настоящ момент
ответницата не изпълнявала задълженията си да обслужва усвоения от нея кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице ясно посочена
методика за изчисляване на референтния лихвен процент в договора за бърз потребителски
2
кредит, като излага съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК
поради липсващ погасителен план, както и информация за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми. Излага, че от договора не може да се установи в какъв
размер е главницата, в какъв размер е договорната лихва и в какви размери са таксите,
свързани с усвояване и управление на кредита. Заявява, че договорът е в протИ.речие с чл.
11, ал. 1, т. 20. т. 23 и т. 24 ЗПК, тъй като не съдържа клаузи относно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, както и срок за това и информация относно
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата в изпълнение на
разпоредбата на чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Въз основа на тези съображения намира, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК поради неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Оспорва претендираната от ищеца мораторна лихва като незаконосъобразна, тъй като
съгласно чл. 4, т. 2 от договора ответницата дължи договорения в т. 1 от същия член лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на десет пункта. Оспорва твърденията на
ищеца, че кредитът е усвоен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага
съображения, че с оглед недействителността на договора, ответницата би дължала
евентуално само чистата стойност на кредита, но не и лихвите по него, както урежда
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като дължимостта не следвало да се обуслови от договорно
правоотношение, а на плоскостта на неоснователното обогатяване.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2
ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на
ответницата процесната сума като кредит, а последната се е задължила да я върне по
уговорения начин и в уговорения срок, както и да заплати договорна лихва в уговорения
размер, вкл. и такси и разноски по кредита, както и че са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за забава,
изпадането на ответницата в забава и размера на наказателната лихва, както и че са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3