Решение по дело №1050/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260066
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220201050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

   

05.05.2021 г.,  гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1050 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Ч.А., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление19-1006-004860 от 17.12.2019 г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.4в“ от ЗДвП, на основание, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 80 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /едни/ месец.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно от процесуална и материалноправна страна и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище н което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално процесуално допустима.

На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 06.12.2019 г. в 15,00 часа в с.Г., на ул.”..“ управлява товарен автомобил „…” с рег. №…, лична собственост, като извършва следните нарушения:

1.Движейки се в с.Г., по ул.“П..“, предприема маневра завой на ляво от дясната част на платното за движение, като не пропуска изпреварващия го от лявата му страна лек автомобил „…“ с ДК №…, с водач А.Б.Ц., в следствие на което се блъскат. Настъпва ПТП с материални щети;

2. В качеството на участник в ПТП не е изпълнил задължението си, при което ако участниците в произшествието нямат съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, не остава на място без да напуска местопроизшествието до пристигането на службите на МВР.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Т.Б.-актосъставител, А.Ц. и писмените доказателства приложени по делото.

АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Което прави възраженията на жалбоподателя в тази насока неоснователни.

І. Относно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е санкционирана за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП, който постановява, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Констатациите описани в НП за причиняване на ПТП при предприемане на маневра завой на ляво от страна на жалбоподателя се установяват категорично от показанията на свидетелите Ц. и Б..

Свидетелят Ц., очевидец на инцидента, като втори участник в ПТП, дава показания, че се движел в с.Главиница в посока от гр.Пазарджик към с.Капитан Димитриево. Видял микробуса, управляван от жалбоподателя спрял извън платното за движение в тревната площ, в дясната страна по посоката на движение. Когато свидетелят почти подминал микробуса на жалбоподателя, същия потеглил завивайки на ляво и блъснал автомобила на свидетеля Ц. в задния десен калник.

Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля Б. и съставения на мястото на произшествието Протокол за ПТП, подписан без възражения и от двамата водачи.

Тези доказателства дискретират напълно обясненията на жалбоподателя, поради което съдът не им дава вяра.

От всички събрани по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е предизвикала ПТП с лек автомобил товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35” с рег. №KS AL 2019, при предприемане на маневра завой на ляво, като преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движил до него и е започнала извършването на маневрата, без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение.

При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДП.

При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е отчел, не високата тежестта на нарушението и обстоятелството че същото е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен, съответен на императивния размер на санкцията по чл.179, ал.2 от ЗДвП и съобразен с тежестта на нарушението. 

По изложените съображения обжалваното постановление, в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ІІ.По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От всички събрани по делото доказателства се установи, че на инкриминираната дата между управляваните от жалбоподателя и свидетеля Ц. пътни превозни средства е възникнало ПТП, като всеки от двамата, съответно в обясненията и показанията си дава своята гледна точка за начина и причините, поради които е станало произшествието. След това двамата изместили управляваните от тях автомобили и изчакали пристигането на полицията.

Този последен факт се потвърждава и от свидетеля Б.. Същият дава показания, че пристигнали на местопроизшествието по сигнал за ПТП, където се намирали и двамата водачи участници, които спорели за начина на възникване. На място бил съставен протоколът за ПТП /приложен поделото л.8/, който протокол им бил предявен.

Видно е от протокола, че същият е подписан от двамата участници в ПТП.

Събраните доказателства навеждат на категоричния извод, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото нарушение, тъй като не е напуснал местопроизшествието до пристигане на контролните органи. 

В случая обстоятелствата, свързани с наличие  или липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя за настъпване на ПТП са ирелевантни.

По изложените съображения обжалваното постановление, в тази част е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

При този изход от делото, потвърждаване в една част на НП, принципно ответната страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.

Видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г. – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.

Отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.

В конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 19-1006-004860 от 17.12.2019 г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.Ч.А., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОТМЕНЯ НП 19-1006-004860 от 17.12.2019 г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.Ч.А., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.4в“ от ЗДвП, на основание, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 80 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /едни/ месец.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                  

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: