Решение по адм. дело №2135/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на М. Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], чрез адв. М., със съдебен адрес: [населено място], пл. ***** против отказ на „Кредисимо“ ЕАД.за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, обективиран в заявление подадено в електронен вариант от 12.08.2025 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на частичния отказ и се иска неговата отмяна. Същите се свеждат до обстоятелството, че отправената от заявителя молба до кредитната институция, в качеството й на администратор на лични данни, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Тъй като молбата е подадена във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие на личните данни на субекта така, както предвижда разпоредбата на чл. 15, § 3 от регламента. Ответникът е отказал и отказва да предостави копие в пълен обем от оригиналните документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателя, тъй като нямало основание за това.

Според жалбоподателя, с непредоставянето на изисканите от него копия на документи, са нарушени заложените в Регламента основни принципи, както и практиката на Съда на ЕС и тази на националните съдилища. Претендират се направени съдебно деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – „Кредисимо“ ЕАД ,чрез пълномощника си юрисконсулт Т., оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, като недопустима и неоснователна. В писмен отговор се поддържа , че на жалбоподателя са предоставени всички документи, които съдържат негови лични данни, които са в процес на обработване, както и копие от същите в широко разпостранен машинно четим формат, а останалата част от документите не съдържат лични данни на жалбоподателя и не попадат в приложното поле на ОРЗД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от отказа, депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и по отношение на подлежащ на обжалване акт. С разпореждане [номер]/30.10.2024 г. на съда от Комисията за защита на личните данни е изискана информация за наличието на висящо или приключило производство, инициирано от жалбоподателката, като не се установи наличието на пречки по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. При така изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

На 12.08.2025 г. адв. М. подава заявление до „Кредисимо“ ЕАД от името на жалбоподателя М. Б. Б. на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в качеството й на субект, на когото се обработват лични данни ,да й бъдат предоставени копия на всички носители на личните й данни (договори, всички приложения и анекси към тях, погасителни планове, стандартни европейски формуляри, декларации и др.), информация за извършените плащания, (момент на извършване, размер на сумата, както и кой елемент от задължението погасява), които са сключени между нея и посочената кредитна институция в периода от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г. Претенцията била мотивирана с това, че тези договори съдържат лични данни на кредитополучателя и те се обработват на основание сключени облигационни правоотношения, като моли същите да бъдат предоставени в електронна форма на електронен адрес на адв. М.- [електронна поща]. Искането е подписано с КЕП на адв. М. и с приложено към него адвокатско пълномощно.

На жалбоподателя е изпратен отговор с електронно писмо на 10.09.2025 г. с прикачен документ озаглавен „отговор.zip“, което е подписано с КЕП от длъжностното лице по защита на личните данни на „Кредисимо „ЕАД и адресирано до електронен адрес на адв. М.. Със същото са предоставени извлечения от обработваните лични данни и носителите на лични данни : страници 21-23 на седем бр. договори за потребителски кредит /от 27.08.2024 г., 30.09.2024 г., 01.11.2024 г., 08.11.2024 г., 23.12.2024 г., 22.04.2025 г., 29.04.2025 г./, първа стр.1 от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация потребителските кредити и справка издадена на основание Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър /ЦКР/. В писмото се отказва да бъдат предоставени тези документи, тъй като нямало основание за това. Приложени са само извадки от лични данни, които според дружеството съдържали пълна и разбираема информация, като към тях било приложено описание на категориите данни, които били оформени на отделни приложения в четим формат. В крайна сметка копия на оригиналните документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя се отказва да му бъдат предоставени от „Кредисимо „ЕАД.

В настоящото производство не са ангажирани нови доказателства.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент ЕС 2016/679 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване, а според чл. 4, т. 1 от Регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

В настоящото производство между страните не се спори по обстоятелството, че жалбоподателят е отправил искане до „Кредисимо“ ЕАД с предмет – да му бъдат предоставени копия от всички документи,съдържащи негови лични данни, които се обработват от ответника, във връзка с договорите за потребителски кредити, които жалбоподателят е сключвал за периода от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г. Няма спор, че ответното дружество притежава качеството „администратор“ на лични данни по чл. 4, т. 7 от Регламент ЕС 2016/679 - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Не е спорно, че между жалбоподателя, в качеството му на задължено лице и „Кредисимо“ ЕАД, съществуват облигационни отношения, произтичащи от договори за потребителски кредити ,сключвани през горепосочените периоди, поради което жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник и има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент 2016/679.

В разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Нормата на чл. 15 от Регламент 2016/679 предвижда „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е заложено, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него и ако това е така, да получи достъп до данните. Достъпът до обработваните лични данни, съгласно чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, се предоставя от администраторът чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В случая, отправеното от жалбоподателя заявление, чрез адв. М. до „Кредисимо“ ЕАД /л.32/ има характер на такова по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и в него са попълнени реквизитите по чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, в частност, че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 е заявено и предоставянето на копия от сключените договори за кредит на конкретно посочен адрес. В случая, от съдържанието на писмото е видно, че администраторът е идентифицирал подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни.

Подаденото от жалбоподателя искане от 12.08.2025 г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и както вече се посочи, съгласно § 3 на чл. 15 Регламент 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това, следва да се отбележи, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за потребителски кредит и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679.В т. 1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е посочено, че член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че: администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В случая, на жалбоподателя не е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни (информация по см. на чл. 4, § 15 ОРЗД.Не са налице и ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12 - 22 Регламент 2016/679 на администратора на лични данни, който да обосновават издаването на пълен или частичен отказ по реда на чл. 37а от ЗЗЛД.

Ответникът не доказва и хипотезата на чл. 12, § 5, б. „б“ от Регламент 2016/679, за явно неоснователен или прекомерен характер на искането.При това положение обоснован се явява извода, че за „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, възниква задължението по чл. 15, § 3 Регламент 2016/679 да предостави на субекта на данните – М. Б., копие от поисканите лични данни, съдържащи се в съставените документи /договори за потребителски кредит/, в заявената форма за получаване на посочения от лицето адрес за кореспонденция.

Не се споделят възраженията на ответника, че за реализиране на правото на достъп, предвидено в член 15 ОРЗД не е необходимо да се предоставят копия на документите на лицето, а е достатъчно данните да са предоставени по начин, който трябва да позволи на субекта на данни да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработват законосъобразно. За постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителя исканите копия от документи./ в този смисъл Решение № 7501 по адм. дело № 5074/2025 г, ВАС/.

С отказа на администратора да предостави копия от сключените договори е преградена възможността жалбоподателя да упражни правата, които му предоставя чл. 15 от Регламент 2016/679. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателката Б. и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателката да се възползва и от правото й по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните й са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

По правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество, съдът следва да изпрати преписката на ответника за предприемане на законосъобразни действия, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателката следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10.00 лева, заплатени за държавна такса по производството.

Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита. В случая на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е заявено възнаграждение в размер на 1000.00 лева.

Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. /в приложимата й редакция/ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното възнаграждение е в размер на 1000.00 лв. Претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в посочения минимален размер. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер 1 000.00 лева, за указаната на жалбоподателя от адвокат М. безплатна правна помощ.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172, ал. 21 вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ на „Кредисимо“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] /сграда А/ ет.*, Бизнес център „България“, обективиран в писмо от 10.09.2025 г. за предоставяне на М. Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни и справка за изплатените суми по тях в периода от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г.

ВРЪЩА преписката на „Кредисимо“ ЕАД, [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] /сграда А/ ет.*, Бизнес център „България“, за предприеме на действия по заявлението на М. Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в сила.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] /сграда А/ ет.*, Бизнес център „България“, да заплати на М. Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], сумата от 10.00 лева/5,11 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] /сграда А/ ет.*, Бизнес център „България“, да заплати на адвокат адв. Г. Г. М., със съдебен адрес: [населено място], пл. ***** сумата от 1 000.00 лева/511,33 евро, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.