№ 2903
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ЗД Е.“ АД срещу решение № 465/10.01.2023
г. по гр.д. № 30260/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ЗД Е.“ АД срещу ЗАД „ОЗК -
З.“ АД за заплащане на сумата в размер на 1269,43 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 27.04.2021 г. на републикански път I-
5 (Казанлък – Стара Загора) между МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № *******,
както и сумата в размер на 64,17 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 09.12.2021 г. до 06.06.2022 г.
Жалбоподателят – „ЗД Е.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че
по делото е доказано, че виновен за ПТП е бил и водачът на МПС „Хонда Сивик“ с рег.
№ *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответното
дружество. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – ЗАД „ОЗК - З.“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЗД Е.“ АД с осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1269,43
лв., представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.01.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
погасяването, както и сумата в размер на 64,17 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 09.12.2021 г. до 06.06.2022 г.
Ищецът – „ЗД Е.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 27.04.2021 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 2508,85 лв. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за половината от платената сума, предвид съпричиняване
от страна на водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил както и сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Твърди, че
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
Претендира също така мораторна лихва в размер на 64,17 лв. за периода от 09.12.2021
г. до 06.06.2022 г. Претендира разноските по производството.
С решение № 465/10.01.2023 г. по гр.д. № 30260/2022 г. по описа на СРС, 88
състав, исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено З.; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено З., в
2
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за
което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в
изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът относно вината за
настъпване на ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 27.04.2021 г., на
27.04.2021 г., около 07,23 ч., лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № *******,
застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца „ЗД Е.“ АД, се е движил по
републикански път I-5, като водачът на посоченото МПС е предприел маневра за
изпреварване, при която е загубил контрол над управляваното от него превозно
средство и е реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. В протокола са удостоверени видимите щети по
отношение на двете МПС, както следва: по отношение на лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с рег. № ******* – предна броня, десен фар, преден десен калник, предна
дясна джанта, задна броня; по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №
******* – предна броня, преден ляв калник, преден ляв мигач, предна лява врата,
заден ляв панел, ляв тас.
За установяване механизма на ПТП са разпитани и водачите на двете МПС,
участвали в ПТП.
От показанията на свидетеля Н.Д.П. – водач на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. № *******, се установява, че същият е управлявал посоченото МПС, като при
изпреварване на друг автомобил от негова страна е натиснал рязко спирачките на
неговия автомобил, тъй като другият автомобил се е отклонил леко от посоката си на
движение, в резултат на което автомобилът му е поднесъл и е реализирано процесното
ПТП.
Съгласно показанията на свидетеля Е.П.Т. – водач на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № *******, се установява, че същата се е движила с управлявания от нея
автомобил в дясната пътна лента на платното за движение, при което е била ударена от
лявата страна от другото МПС. Свидетелят Т. сочи, че не е отклонявала в съседната
пътна лента управлявания от нея автомобил, като ударът между двете МПС е настъпил
в лентата, в която се е движила.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, причина за
3
настъпване на ПТП е било поведението на водача на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. № *******, който при извършване на маневра за изпреварване е задействал
аварийно спирачната уредба на автомобила, в резултат на което е загубил контрол на
управляваното от него МПС, което се е отклонило в дясно и е реализирано ПТП с
движещия се в дясната пътна лента на платното за движение лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № *******. От техническа гледна точка извършеното действие по
аварийно задействане на спирачната уредба от страна на водача на лек автомобил
„Нисан Кашкай“ с рег. № ******* е било неправилно, тъй като няма данни за
наличието на опасност от пресичане на траекториите на двете МПС, съответно –
навлизане на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******* в лентата за движение на
лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № *******.
С оглед посочените доказателства съдът намира, че изцяло виновен за ПТП е бил
водачът на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № *******. Този извод следва от
механизма на ПТП, установен от свидетелските показания. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Т. за установяване на обстоятелствата във връзка с
настъпване на ПТП – мястото, на което е реализирано ПТП, както и поведението на
водачите на МПС, участвали в произшествието, и по-конкретно, че същата не е
навлязла с управлявания от нея автомобил в лявата пътна лента за движение преди
настъпване на ПТП. Посоченото се подкрепя и от показанията на другия разпитан
свидетел Н.Д.П., който сочи, че преди ПТП другият водач се е отклонил от движението
си, като е настъпил разделителната линия между двете платна за движение, но не е
навлязъл в пътната лента, по която се е движил свидетелят Петков.
Ето защо, съдът счита, че поведението на водача на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № ******* не е предполагала настъпването на ПТП, поради което
последващото поведение на водача на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. №
******* по аварийно задействане на спирачната уредба на управлявания от него
автомобил не е било нужно, поради което причина за ПТП е било поведението на
водача на лек автомобил „Нисан Кашкай“, тъй като същият не е следвало да
предприема аварийно спиране. Водачът на лек автомобил „Нисан Кашкай“ е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 20 ЗДвП, като е намалил скоростта на
движение рязко, без посоченото да е наложено за предотвратяване на ПТП, в резултат
на което автомобилът му е поднесъл и е реализирано ПТП.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ и обусловеният от него иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло, тъй като по делото се
доказва, че изцяло виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. № *******, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
4
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 465/10.01.2023 г. по гр.д. № 30260/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5