МОТИВИ:
Срещу подсъдимия А.Ф.Т. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 24.02.**19г. в гр. Плевен
причинил на полицейски орган – З.А.А. - ***при РУ, ***по
повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по челото, оток на лявата скула, охлузване по
шията, които са довели до болка и страдание – престъпление по чл.131, ал.ІІ,
т.4 вр чл.130, ал.ІІ от НК.
Срещу подсъдимия А.Ф.Т. *** е повдигнато обвинение и
за това, че:
На 24.02.**19г. в гр. Плевен
причинил на полицейски орган – И.Т.П. – ***в група *** при ***РУ, Плевен при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оронване по
режещия ръб на първи горен ляв зъб, което е довело до болка и страдание – престъпление по чл.131,
ал.ІІ, т.4 вр чл.130, ал.ІІ от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Пострадалият З.А.А. е конституиран на основание чл. 76 от НПК като частен обвинител в
наказателното производство. Поддържа повдигнатото обвинение по изложените от прокурора
съображения.
Пострадалият И.Т.П. е конституиран на основание чл. 76 от НПК като частен обвинител в наказателното производство. Поддържа повдигнатото
обвинение по изложените от прокурора съображения.
Приет
е на основание чл. 84 и сл. от НПК за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения
от пострадалия З.А.А.
граждански иск за
сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва от деня
на увреждането – 24.02.**19г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият З.А.А.
е конституиран като граждански ищец
в наказателното производство. Моли съда да осъди подсъдимия Т. да му изплати обезщетение в размер на 4000 лв за претърпените
от него неимуществени вреди, болки и страдания.
Приет
е на основание чл. 84 и сл. от НПК за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения
от пострадалия И.Т.П. граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на причинените му телесни
увреждания, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 24.02.**19г. до
окончателното й изплащане.
Пострадалият И.Т.П. е конституиран като граждански ищец в наказателното производство. Моли съда да осъди
подсъдимия Т. да му изплати обезщетение в
размер на 5000 лв за претърпените от него
неимуществени вреди, болки и страдания.
Подсъдимият А.Ф.Т. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по
повдигнатото обвинение. Твърди, че не е
нанасял удари нито на свидетеля А., нито на свидетеля П.. Твърди също, че по
отношение на него било упражнено насилие от полицейски служители. Моли съда да
бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимият Т. адв.А.
навежда правни доводи, че подсъдимият не е извършил престъпление. Навежда
доводи, че показанията на всички разпитани по делото свидетели – полицейски
служители са нелогични, защото противоречат на показанията на свидетеля *** И.и
на отразеното от него в съставения фиш за спешна помощ. Адв.А.
се позовава и на предявения и приет като веществено доказателство DVD диск, съдържащ запис от предаването на *** ***, от
който се установяват видимите следи от насилие по лицето и главата на А.Т.,
получени при задържането му за 24 часа. Моли съда да постанови оправдателна
присъда. В условията на евентуалност адв. А. пледира
за приложението на чл.78а от НК и за освобождаването на подсъдимия Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Свидетелят
З.А.А.
работи на длъжност ***към РУ ***при
ОД на МВР - Плевен.
На
23.01.**19г. в гр.Никопол, ул.***, свидетелят З.А.А.и
свидетелят Н.В.Е. - ***към РУ ***при
ОД на МВР – Плевен, в качеството им на орган за контрол и регулиране на
движението спрели за проверка подсъдимия Т., който управлявал собствения си лек
автомобил ***с рег.№ ***. При проверката били констатирани нарушения по ЗДвП и
на нарушителя Т. – подсъдим в настоящото производство, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА №044068 от 23.01.**19г.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от Н.В.Е. - ***към
РУ ***при ОД на МВР – Плевен, а свидетел при
констатиране на нарушението и съставянето на акта бил З.А.А..
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен за това, че на
23.01.**19г. в 15,02 часа в гр.Никопол, ул.*** срещу ***в посока ул.***,
подсъдимият Т., като водач на собствения си лек автомобил ***с рег.№ ***,
извършил следното: 1. Превозвал пътник на предна дясна седалка – Ф.Р.Т. с ЕГН **********,
който по време на движение не използва обезопасителен
колан, с който е оборудвано МПС; 2. По време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.
След
съставянето на акта за установяване на административно нарушение подсъдимият Т.и
неговият баща - свидетелят Ф.Р.Т., посетили РУ ***и поискали среща с ***на
управлението – свидетеля Л.П. С., тъй като твърдели, че имали спор с полицейски
служители по повод констатираните с акта нарушения. ***на РУ ***при ОД на МВР – Плевен – свидетелят С.,
незабавно приел подсъдимия Т.и неговия баща – свидетеля Ф.Т., които били
афектирани и яростни, и недоволствали от съставения акт. Свидетелят С. ги
успокоил и им разяснил възможността в 3-дневен срок да напишат възражения по
реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН. Свидетелят С. незабавно извикал свидетеля А. в
служебния си кабинет, където провели разговор за проверката на подсъдимия Т.и
констатираните нарушения. Свидетелят С. приел, че в действията на свидетеля А.
нямало нищо нередно и въз основа на акта за установяване на административното
нарушение в качеството си на административнонаказващ
орган, издал наказателно постановление №19-0305-0054 от 28.01.**19г., с което на
подсъдимия Т. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв и глоба в размер на 50 лв.
На
24.02.**19г. подсъдимият Т. заедно с приятелката си – свидетелката Ю.С., с
която живеел на съпружески начала, посетили търговския център *** в гр.Плевен, находящ се в гр. Плевен, ул.“***.
На
24.02.**19г. свидетелят А. имал почивен ден и също посетил заедно със свой
приятел Търговски център ***. На последния етаж в търговския център двамата си
купили дюнери. Докато търсели свободна маса, на която да седнат, свидетелят А.
забелязал подсъдимия Т., който седял на една от масите в заведението за бързо
хранене. Свидетелят А. разпознал подсъдимия Т. като лице от гр.Никопол, на
когото на 23.01.**19г. съвместно с негов колега – свидетелят Е., извършили
проверка и съставили акт за установяване на административно нарушение за
нарушение на Закона за движение по пътищата.
Преди
да седне на маса в заведението, свидетелят А. решил да посети тоалетната на
същия етаж в търговския обект. Влязъл в помещението и започнал да говори по
телефона, когато видял подсъдимия Т. застанал в близост до съседния на неговия
писоар. Свидетелят А. забелязал, че подсъдимият го гледа втренчено. След като
приключил телефонния разговор свидетелят А. попитал подсъдимия :„Как е?“, при
което последният го попитал какво иска. Според свидетеля А. той отговорил на
подсъдимия Т., че не иска нищо, а просто го поздравява, при което подсъдимият му
отвърнал с думите: „Не ти искам поздравите, ***, актове ли ще ми пишеш, ***“. Свидетелят
А. не отвърнал на агресивното му поведение, а започнал да си мие ръцете. Подсъдимият
Т. продължил да го обижда и му казал „Навън като пишеш актове си много отворен.
Хайде да те видим тук“, след което го хванал с две ръце за гърлото и започнал
да го души. За да се освободи от захвата на подсъдимия,
свидетелят А. го ударил с юмрук в областта на лицето. Афектиран от това, подсъдимият
Т. изблъскал със сила свидетеля към стената, при което последният си ударил
главата. Подсъдимият Т. обхванал с предмишница врата на свидетеля А., като го стискал силно
и същевременно се опитвал да му нанесе удари в лицето. Полицейският служител –
свидетелят А., успял да блокира ударите с ръце, като нанесъл на подсъдимия
няколко удара в тялото. През цялото време подсъдимият Т. не спирал да отправя
обидни думи спрямо свидетеля А.. Така вкопчени един в друг двамата излезли
извън тоалетната, но в коридора се разделили и подсъдимият продължил да напада
свидетеля А.и да го рита с крак в слънчевия сплит. В коридора пред тоалетната
подсъдимият Т.и свидетелят А. били разтървани от охраната на ***. Подсъдимият Т.
напуснал търговския обект.
Свидетелят
А. подал устен сигнал на *** във ***РУ
на МВР – Плевен – свидетелят И.С.Е., за това, че е бил нападнат и удрян от
друго лице в тоалетната на ***, като е
посочил имената и външните белези на нападателя – подсъдимия Т.. Свидетелят Е. приел сигнала и го предал на
полицейските наряди да издирват извършителя. Междувременно свидетелят А. подал
и писмен сигнал, който бил поставен в нарочна папка за докладване на ***на полицейското управление.
Дежурен екип на ***РУ на МВР - Плевен в състав
– свидетелите И.П., К.М.и И.М., пристигнал на място в ***. Полицейските
служители извършили обход на района, за да търсят подсъдимия, за когото имали
данни и описание от самия пострадал. Не го установили в района на *** и затова
отишли на адреса по местоживеенето му - на ул. *** в гр. Плевен. Забелязали подсъдимия
Т. пред блока. Легитимирали се и му разпоредили да ги съпроводи до
управлението. Подсъдимият Т. в началото отказал да се подчини на полицейското
разпореждане, но впоследствие се съгласил.
Във ***РУ на МВР - Плевен полицейските
служители започнали да оформят документи с цел задържане на подсъдимия Т. по
ЗМВР за срок до 24 часа. За целта следвало да му се извърши личен обиск. Подсъдимият
Т. отказал да предаде намиращите се в него предмети и вещи, като демонстративно
отместил чантичката, която носел на врата си, на гърба. Свидетелят П. минал зад
гърба на подсъдимия и в момента, в който се опитал да я свали от врата му, подсъдимият
Т. му нанесъл силен удар с левия си лакът в устата, при което се отчупила част
от предния му зъб. От удара свидетелят П. залитнал назад и изпитал силна болка.
Свидетелите М.и М. се опитали да сложат белезници на подсъдимия, който се съпротивлявал,
дърпал се във всички посоки и се опитвал да им нанесе удари с крака и ръце. При
тази съпротива, подсъдимият Т. залитнал и паднал на земята, като продължавал с
опитите си да удари полицейските служители. След падането си на земята подсъдимият
Т. започнал да вика, да удря, да рита и да си удря главата в пода, като при
всеки опит за поставяне на белезници на ръцете на подсъдимия той удрял и ритал
полицейските служители. Полицейските служители – свидетелите М.и М., използвали
физическа сила и поставили белезници на ръцете на подсъдимия, след което го
изправили.
След като полицейските служители успели да
поставят помощните средства на подсъдимия Т., последният бил задържан в 17,30
часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр чл.131
ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.1 от НК за срок до 24 часа със
Заповед за задържане на лице рег.№3391зз-37/24.02.**19г., издадена от свидетеля
П..
На
подсъдимия Т. бил извършен личен обиск от свидетеля П., за което последният
съставил Протокол за личен обиск на лице рег.№3391р-1775/24.02.**19г. Във
връзка със задържането подсъдимият Т. попълнил декларация, че е запознат с
правата си по чл.72,73 и 74 от ЗМВР.
На
подсъдимия Т. бил извършен медицински преглед от свидетеля *** И.Г.И. ***, за
което бил съставен фиш за спешна медицинска помощ. Прегледът започнал в 18,39
часа и приключил в 18,58 часа. В съставения фиш за спешна медицинска помощ била
вписана работна диагноза: хематомапириаурикуларис декстра.
Свидетелите
Л.В.В.и И.Ц.Ц. – полицейски
служители във ***РУ на МВР – Плевен, били нощна смяна от 19.00 часа на 24.02.**19г.
до 7.00 часа на 25.02.**19г. След започване на смяната им двамата полицейски
служители конвоирали подсъдимия Т. със служебен полицейски автомобил до
помещението за задържане на лица, находящо се в
сградата на Първо РУ на МВР-Плевен.
Подсъдимият
Т. бил освободен в 17,00 часа на 25.02.**19г.
В хода
на разследването била назначена съдебно–медицинска експертиза относно
здравословното състояние на З.А., вследствие на нанесените му телесни увреди. Според
заключението на вещото лице *** С.Д.К. при прегледа на свидетеля А. на 25.02.**19г.
в 8.30 часа са установени причинени оток и кръвонасядане
по челото, оток на лявата скула, охлузване по шията. От заключението на вещото
лице *** К. се установява, че уврежданията са в резултат на тъпи травми и са
получени по механизма, описан от пострадалия – отока по скулата – от удар с
ръка, отока и кръдонасядането по челото – от удар в
плоска неравна повърхност /стена/, охлузването по шията – от стискане с
ръка/пръст/. Според вещото лице *** К. причиненото увреждане на свидетеля А. е
довело до болки и страдание.
На 25.02.**19г.
свидетелят П. посетил зъболекарския кабинет на свидетеля *** В.М., който го
прегледал и му поставил диагноза: централен резец/21/fractura coronae dentis, и
издал епикриза.
В хода
на разследването била назначена съдебно–медицинска експертиза относно
здравословното състояние на И.Т.П., вследствие на нанесените му телесни увреди.
Според заключението на вещото лице *** С.Д.К. при прегледа на свидетеля П. на
25.02.**19г. в 19.00 часа е установено оронване по режещия ръб на първи горен
ляв зъб. Според вещото лице *** К. увреждането е резултат от тъпа травма и е
получен по механизма описан от пострадалия – удар с лакът в устата. Според
вещото лице *** К. причиненото увреждане на свидетеля П. е довело до болки и
страдание.
На
27.02.**19г. свидетелят *** М. извършил обстоен преглед със снемане на орален
статус и обтурация с амалгама или химичен композит на зъб с код 21 на свидетеля П., документирани с
амбулаторен лист №000087.
В хода
на съдебното следствие била назначена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза като според заключението на вещото лице *** К. данните в
допълнително представеното медицинско направление с изх.№728/27.02.**19г. потвърждават
установеното при прегледа в съдебна медицина и отразеното в съдебномедицинско
удостоверение №93/26.02.**19г. – установено е счупване на коронките на четвърти
и пети горни десни зъби със значителни дефекти от кариес. Според вещото лице ***
К. счупването на четвърти, пети и шести горен десен зъб е старо преди
произшествието на 24.02.**19г. и най-вероятно резултат от прогресия на
болестното им увреждане.
От
съдебномедицинско удостоверение №93/**19г., вх. №19588/09.07.**19г. се
установява, че *** С.Д.К. на 26.02.**19г. в 15:30 часа в амбулаторния кабинет на катедрата
по Съдебна Медицина при *** е прегледал по негово искане подсъдимия А.Ф. Т., 32
год. Прегледаният е съобщил, че на 24.02.19 г. бил бит неколкократно
от полицаи – първо един го бил с ръце и крака около 15:30 часа, след това –
около 17:30 часа бил бит от много полицаи във полицейско управление, после – преведен
в друго полицейско управление и пак бит от група полицаи с ръце и крака по
цялото тяло. След задържане от 24 часа бил освободен. В момента на прегледа се
оплаквал от болка в травмираните места по тялото, съобщава за избити зъби. При
прегледа *** К. е констатирал мъж на видима възраст около действителната,
правилно телосложение, добро охранване. Ориентиран за време, място, адекватен.
Зад дясното ухо имал болезнен на опипване оток, около 2-3 см. в диаметър. Над
лявото ухо в окосмената част имал бледо червеникаво, петнисто кръвонасядане. Клепачите на двете очи били петнисто кръвонаседнали с мораво-син цвят, по лигавицата на дясното
око към страничния очен ъгъл имал дребно, червеникаво кръвонасядане.
Устните били оточни, по лигавицата им срещу предните
зъби има петнисто, мораво-синьо кръвонасядане. Четвърти,
пети и шести десен зъб били с отчупени коронки - първите два на нивото на венеца,
последният на 2-3 мм над него, в линията на отчупване дентина
бил пожълтял, по венеца на тези и на останалите зъби нямало травматични
увреждания. По дясната буза (кожа и лигавица) нямало травматични увреждания.
По гърба имал петнисти кръвонасядания - с неправилна
форма и групирани по няколко успоредни ивицовидни,
последните с размери до 6/0.8 см., през 1-1.5 см. В областта на левия хълбок и
горната част на седалището в ляво имал по едно мораво-синьо, бледо кръвонасядане, по около 3-4 см в диаметър. По задната
повърхност на дясната мишница имал неправилно окръглени бледо синкави кръвонасядания, около 1-2 см в диаметър. По гърба на
дясната длан в областта на втората дланна кост имал
оток и слабо набелязано, бледо синкаво кръвонасядане.
По гърба на лявата длан над първа дланна кост имал
подобно кръвонасядане. По страничната повърхност на
дясното бедро имал окръглено кръвонасядане, около 3-4
см в диаметър с мораво-синкав цвят. Нямал други травматични увреждания. Общо кръвонасяданията били с поразлят
контур и начеваща динамика към кафеникав цвят. Няма други травматични
увреждания. В заключение *** К. посочил, че при прегледа на подсъдимия А.Ф.Т.
били установени отоци и кръвонасядания по главата,
гърба, крайниците.
В хода на съдебното следствие била назначена
съдебно-медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице *** С.Д.К.
се установява, че на подсъдимия А.Ф.Т. са причинени следните травматични увреждания:
отоци и кръвонасядания по главата; кръвонасядания и охлузвания по гърба и кръста; отоци и кръвонасядания по крайниците.
Според вещото лице *** К.
уврежданията са резултат на тъпи травми, може да са получени по време и начин,
както съобщава пострадалият - от удари с ръце по главата, удари и стискане с
ръце по гърба и горните крайници, възможно ритане по дясно бедро и в кръста.
Според вещото лице *** К. причинените на подсъдимия А.Т. увреждания са довели
до болки и страдания.
В хода на съдебното следствие
била назначена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, като от
заключението на вещите лица *** Г.и психолога М. се
установява, че освидетелстваният А.Ф.Т. в интелектуално отношение
е среден вариант на нормата. Няма данни за наличие на психично заболяване или
патологична личностова абнормност,т.е.се
приема,че е психично здрав.
Според вещите лица *** Г.и психолога М. в личностов план А.Т. е с
ниска тревожност, с преимуществено добро, равно настроение, висока общителност,
изпитва удовлетвореност от себе си, от социалната си роля и положение в
обществото, с добро ниво на психична адаптация, като не допуска възможността за
отрицателна оценка на своята личност от окръжаващите го. С повишена
чувствителност към оценките на околните спрямо неговата личност и поведение.
Според вещите лица *** Г.и психолога М. за освидетелствания Т. са характерни личностни
черти като добросъвестност, трудолюбивост, общителност. Той е с висока
увереност в собствените сили и възможности, което може да доведе до излишна
самоувереност, неправилна оценка на вероятните опасности, недостатъчно внимание
към сигналите за опасност идващи от неговата среда и хората, с които контактува.
Със завишени изисквания към околните, негативно изразяващи се в отсъствие на
търсене на разумен компромис.
Според вещите лица *** Г.и психолога М. освидетелстваният
Т.има склонност единствено към вербална агресия според
психометричните изследвания. По отношение на
реактивността, според вещите лица реакциите следва да се разгледат през
личностните черти на освидетелствания - високата увереност в собствените сили и
възможности, което води до самоувереност, неправилна оценка на вероятните
опасности и недостатъчно внимание към сигналите за опасност. Тези личностни
качества, съчетани с отсъствие на търсене на разумен компромис, водят до
реакции на неподчинение, описани в свидетелските показания
На
11.03.**19г. на интернет страницата ***
бил публикуван видеоматериал за случая със задържането на свидетеля А.Т.и
подсъдимата Б.Т..
На
11.03.**19г. по телевизия *** в предаването *** бил излъчен репортаж за случая
със задържането на свидетеля А.Т. и подсъдимата Б.Т..
На
25.06.**19г. с Постановление за отказ да се образува наказателно производство,
постановено по преписка вх.№В-**87/**19г. по описа на РП-Плевен,
рег.№316000-168**/**19г. по описа на ОД на МВР-Плевен, прокурор при РП-Плевен е
отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписка вх.№В-**87/**19г.
по описа на РП-Плевен, образувано по материали от ОД на МВР-Плевен - проверка
по сигнал от А.Ф.Т. и Б.А.Т. за извършени по отношение на тях на
24 и 25.02.**19г. неправомерни действия от полицейски служители.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – частично от обясненията на подсъдимия А.Ф.Т.,
от показанията на разпитаните свидетели З.А.А., И.Т.П.,
Г.П.Х., С.С.С., И.Г.М., К.М.М.,
Н.В.Е., И.И.Ц., А.М.Й., М.П. Н., В.С.М., Л.П.С., И.Г.И.,
И.С.Е., Л.В.В.и И.Ц.Ц., чийто показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една страна с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число
приложените по досъдебно производство №Д-380/**19г. по описа на РП-Плевен, акт за
установяване на административно нарушение серия АА №044068 от 23.01.**19г., наказателно
постановление №19-0305-0054 от 28.01.**19г., фиш за спешна медицинска помощ от
24.02.**19г., съставен от свидетеля *** И., Заповед за задържане на лице
рег.№3391зз-37/24.02.**19г., издадена от свидетеля П., Протокол за личен обиск
на лице рег.№3391р-1775/24.02.**19г., Декларация от 24.02.**19г. от подсъдимия Т.,
че е запознат с правата си по чл.72,73 и 74 от ЗМВР, съдебно-медицинско
удостоверение №93/**19г., издадено от вещото лице *** С.Д.К., уведомително
писмо вх.рег.№21129/23.07.**19г. от ***на ***, Писмо изх..№.1**3125522/6.12.**18г.
на ***ЕАД, постановление за отказа да се образува наказателно производство от
25.06.**19г., постановено по преписка №В-**87/**19г.
по описа на РП-Плевен, амбулаторен лист №000087, писмо вх.рег.№31940 от ***на
Национална здравноосигурителна каса, а от друга със заключенията на вещото лице
*** С.К. по назначените съдебно медицински експертизи и със заключението на вещите
лица *** Г.и психолога М. по назначената комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза. Фактическата обстановка се установява и частично от показанията на
свидетелите Б.А.Т., Ю.Е.С.и Ф.Р.Т., както и от приобщения като веществено
доказателство по делото DVD диск,
съдържащ запис от предаването на *** *** на 11.03.**19г. От
приобщения като писмено доказателство по делото АУАН серия АА №044068 от 23.01.**19г.
и от показанията на свидетелите З.А.А.и Н.В.Е.и се установява, че на 23.01.**19г. в гр.Никопол,
ул.***, в качеството им на орган за контрол и регулиране на движението спрели
за проверка подсъдимия Т., който управлявал собствения си лек автомобил ***с
рег.№ ***. Според свидетелите А.и Е. при проверката били констатирани нарушения
по ЗДвП и на нарушителя Т. – подсъдим в настоящото производство, бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия АА №044068 от 23.01.**19г.,
като АУАН бил съставен от свидетеля Е. - ***към РУ ***при ОД на МВР – Плевен, а свидетелят А. бил свидетел
при констатиране на нарушението и съставянето на акта. Видно от приобщения като
писмено доказателство по делото АУАН серия АА №044068 от 23.01.**19г. същият
бил съставен за това, че на 23.01.**19г. в 15,02 часа в гр.Никопол, ул.***
срещу ***в посока ул.***, подсъдимият Т., като водач на собствения си лек автомобил
***с рег.№ ***, извършил следното: 1. Превозвал пътник на предна дясна седалка
– Ф.Р.Т.с ЕГН **********, който по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС; 2. По време
на движение не е използвал обезопасителен колан, с
който е оборудвано МПС. От показанията на свидетеля Л.П. С. се установява, че
същият до месец април **19г. е заемал длъжността *** РУ-***при ОД на МВР-Плевен
и в това си качество се е срещнал с подсъдимия А.Т. и неговия баща – свидетелят
Ф.Т., в полицейското управление. Според показанията на свидетеля С. срещата се
провела по искане на подсъдимия и неговия баща във връзка със съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като твърдели, че имали спор с
полицейски служители по повод констатираните с акта нарушения. От показанията
на свидетеля С. се установява, че незабавно приел подсъдимия Т.и неговия баща –
свидетеля Ф.Т., които били афектирани и яростни, и недоволствали от съставения
акт. Според показанията на свидетеля С. подсъдимият и неговият баща твърдели,
че А. имал лично отношение към тях и за това им съставил акт. Според свидетеля С.
същият ги успокоил и им разяснил възможността в 3-дневен срок да напишат
възражения по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН. От показанията на свидетеля С. се
установява, че веднага след срещата с подсъдимия и неговия баща А. в служебния
си кабинет, където провели разговор за проверката на подсъдимия Т.и
констатираните нарушения. Според свидетеля С. в действията на полицейския
служител А. нямало нищо нередно и за това въз основа на акта за установяване на
административното нарушение в качеството си на административнонаказващ
орган, издал наказателно постановление №19-0305-0054 от 28.01.**19г., с което
на подсъдимия Т. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв и глоба в размер на 50 лв. Според свидетеля С. А. е
най-съвестният и безпристрастен служител в РУ-Никопол. От обясненията на
подсъдимия Т. се установява, че на 24.02.**19г. заедно с приятелката си –
свидетелката Ю.С., посетили търговския център *** в гр.Плевен. Според
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С. в търговския център
яли пици и около 15,00 часа подсъдимият отишъл до тоалетната. От показанията н
свидетеля А. се установява, че на 24.02.**19г. имал почивен ден и посетил
заедно със свой приятел Търговски център ***. Според показанията на свидетеля А.
на последния етаж в търговския център двамата си купили дюнери. От показанията
на свидетеля А. се установява, че докато търсели свободна маса, на която да
седнат, той забелязал подсъдимия Т. да седи на една от масите в заведението за
бързо хранене. Според показанията на свидетеля А. същият разпознал подсъдимия Т.
като лице от гр.Никопол, на когото на 23.01.**19г. съвместно с негов колега –
свидетелят Е., извършили проверка и съставили акт за установяване на
административно нарушение за нарушение на Закона за движение по пътищата. От показанията на свидетеля А. се установява,
че преди да седне на маса в заведението решил да посети тоалетната на същия
етаж в търговския обект. Според показанията на свидетеля А. влязъл в
помещението и започнал да говори по телефона, когато видял подсъдимия Т.,
застанал в близост до съседния писоар. Според свидетеля А. подсъдимият го гледал
втренчено. От показанията на свидетеля А. се установява, че след като приключил
телефонния разговор попитал подсъдимия :„Как е?“, при което последният го
попитал какво иска. Според свидетеля А. той отговорил на подсъдимия Т., че не
иска нищо, а просто го поздравява, при което подсъдимиятму
отвърнал с думите: „Не ти искам поздравите, ***, актове ли ще ми пишеш, ***“.
От показанията на свидетеля А. се установява, че той не отвърнал на агресивното
поведение на подсъдимия, а започнал да си мие ръцете. Според показанията на
свидетеля А. подсъдимият Т. продължил да го обижда и му казал „Навън като пишеш
актове си много отворен. Хайде да те видим тук“, след което го хванал с две
ръце за гърлото и започнал да го души. Според свидетеля А. за да се освободи от
захвата на подсъдимия, го ударил с юмрук в областта
на лицето. От показанията на свидетеля А. се установява, че афектиран от удара,
подсъдимият Т. го изблъскал със сила към стената, в която свидетелят си ударил главата. Според свидетеля А. подсъдимият
Т.обхванал с предмишница врата му, като го стискал силно и
същевременно се опитвал да му нанесе удари в лицето. От показанията на свидетеля
А. се установява, че успял да блокира ударите с ръце на подсъдимия чрез
нанасяне на няколко удара в тялото. Според свидетеля А. така вкопчени един в
друг двамата с подсъдимия излезли извън тоалетната, но в коридора се разделили и
подсъдимият продължил да го напада и да го рита с крак в слънчевия сплит.
Според свидетеля А. в коридора пред тоалетната двамата с подсъдимия били
разтървани от охраната на ***. От показанията на свидетеля Г.П.Х. се установява,
че същият е работел като охрана в ***. Според показанията на свидетеля Х. на
24.02.**19г. влязъл в кабинката на тоалетната и чул реплики и блъскане по
стените. Според свидетеля Х. той веднага излязъл от кабинката и пред чешмите в
тоалетната видял подсъдимия Т. и свидетеля А.. Свидетелят Х. е категоричен, че
подсъдимият Т. е държал с ръце за врата свидетеля А., като главата на А. се
намирала между предмишницата, мишницата и тялото на
подсъдимия. От показанията на свидетеля Х. се установява, че по станцията
извикал другите охранители и казал на подсъдимия и свидетеля да се спрат.
Според свидетеля Х. подсъдимият и свидетелят А. се отдалечили един от друг. От
показанията на свидетеля Х., дадени по същото дело на досъдебното производство
на 25.02.**19г., находящи се на л.12 от досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал
по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 от НПК, се установява, че след случая е прегледал записите накамерата за видеонаблюдение,
която е монтирана над тоалетната, и е видял подсъдимия да затиска с ръка
главата на полицейския служител и както го е приклещил да му нанася удари със
свободната си ръка. От прочетените показания на свидетеля Х. се установява и
това, че на записите от видеонаблюдението е видял
подсъдимия да рита А.и в резултат на удара последният да пада на земята. В тази
насока са и показанията на свидетеля С.С.С., според
които в качеството си на *** на охраната на *** е бил уведомен за случилото се
и веднага е изгледал записа от камерите за видеонаблюдение.
Според показанията на свидетеля С. на записа е видял едно лице да рита с крак
друго лице Според прочетените показания на свидетеля Х.А. е бил цивилен, но
след случая се легитимирал с полицейска карта. От прочетените показания на
свидетеля Х. се установява, че свидетелят А. е бил с рана на челото и зачервено
лице, а подсъдимият също е имал зачервено лице без други видими наранявания. Според
показанията на свидетеля А. след случая отишъл във ***РУ на МВР – Плевен и
подал сигнал. От показанията на свидетеля
И.С.Е. се установява, че е *** във
***РУ на МВР – Плевен и на 24.02.**19г. свидетелят А. подалустен
сигнал, за това, че е бил нападнат и удрян от друго лице в тоалетната на ***, като е посочил имената и външните белези
на нападателя – подсъдимия Т.. Според
показанията на свидетеля Е. той приел сигнала и го предал на полицейските
наряди да издирват извършителя, а междувременно свидетелят А. подал и писмен
сигнал, който бил поставен в нарочна папка за докладване на ***на полицейското управление. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите А., Е., С., Х., С.и Е.,
тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия
на подсъдимия Т. както при извършената проверка на 23.01.**19г., при проведения
разговор на същата дата в сградата на РУ-***и на 24.02.**19г. в сградата на ***, а
за свидетеля Е. – възприетите действия на свидетеля А. по подаването на сигнала
в сградата на ***РУ-Плевен. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия Т. в престъпление, което не е извършил. Според съда
обясненията на подсъдимия Т., според които същият не е нанасял удари на
свидетеля А., а точно обратното – той е бил обект на нанесени удари от А.,
представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от
събраните по делото доказателства, а напротив, по категоричен начин се
опровергава от показанията на свидетелите А., Х.и С., и от заключението на
вещото лице *** К.. В тази насока според заключението на вещото лице *** К. при
прегледа на свидетеля А. на 25.02.**19г. в 8.30 часа са установени причинени
оток и кръвонасядане по челото, оток на лявата скула,
охлузване по шията. От заключението на вещото лице *** К. се установява, че
уврежданията са в резултат на тъпи травми и са получени по механизма, описан от
пострадалия – отока по скулата – от удар с ръка, отока и кръдонасядането
по челото – от удар в плоска неравна повърхност /стена/, охлузването по шията –
от стискане с ръка/пръст/. Според вещото лице *** К. причиненото увреждане на
свидетеля А. е довело до болки и страдание. В насока кредитиране показанията на свидетелите А.и Х.
са и извършените очни ставки между подсъдимия и всеки един от свидетелите А.и Х..
Обстоятелството, че видеозаписите от камерите за видеонаблюдение
не са запазени, не е индиция, че подсъдимият Т.не е
нанасял удари и не е стискал за врата свидетеля А.. Напротив,
от показанията на свидетелите Х.и С. се установява по категоричен и несъмнен
начин, че при преглеждане на записите от камерите за видеонаблюдение
са видели подсъдимия да стиска за врата А.и да го рита с крак в гърдите, при
което свидетелят е паднал. В тази насока правноирелевантно
е обстоятелството дали записите не са се съхранили поради токов удар или поради
изтичане на срока за съхраняването им. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетелите Б.Т., Ф.Т.и Ю.С., според които свидетелят С. пред
съдебната зала е казвал на свидетеля Х. какви да бъдат показанията му. На първо
място, свидетелите Б.Т., Ф.Т.и Ю.С., които са майка, баща и лице, живеещо на
съпружески начала с подсъдимия, са пряко заинтересовани от изхода на делото. На
***място, показанията на свидетелите Х.и С. са последователни и логични,
кореспондират помежду си и със заключението на вещото лице *** К. относно
причинените увреждания на пострадалия А.и механизма на тяхното причиняване. На
трето място, показанията на свидетелите Х.и С., дадени на съдебното следствие,
съответстват напълно на показанията им, дадени на досъдебното производство. На
четвърто място, в насока некредитиране показанията на свидетелите Б.Т., Ф.Т. и Ю.С.
са и извършените очни ставки между всеки един от тези свидетели от една страна
и от друга – всеки един от свидетелите Х.и С.. От показанията на свидетеля П.
се установява, че същият работи като ***във ***РУ при ОД на МВР-Плевен и на
24.02.**19г. бил наряд със свидетеля К.М.. Според показанията на свидетелите П.и
М. на 24.02.**19г. около 15,30 часа получили сигнал от *** на полицейското
управление за пребит полицейски служител от РУ-Никопол. Според свидетелите П., М.и
М. *** им дал описание на лицето и ги изпратил в търговския център ***. Според
показанията на свидетелите П., М.и М. те извършили обход на района, за да
търсят подсъдимия, респ. автомобила, който управлява, за когото имали данни и
описание, но не го намерили. От показанията на свидетелите П., М.и М. се
установява, че отишли на адреса по местоживеенето на подсъдимия - на ул. *** в
гр. Плевен. Според свидетелите П., М.и М. те забелязали подсъдимия Т. пред
блока, легитимирали се и му разпоредили да ги съпроводи до управлението. От
показанията на свидетелите П., М.и М. се установява, че подсъдимият Т. в
началото отказал да се подчини на полицейското разпореждане и да отиде с тях в
полицейското управление, но впоследствие се съгласил. Според свидетелите П., М.и
М. *** започнали да оформят документи с цел задържане на подсъдимия Т. по ЗМВР
за срок до 24 часа. Според показанията на свидетелите П., М.и М. на подсъдимия Т.
било обяснено, че за целта следвало да му се извърши личен обиск. От
показанията на свидетелите П., М.и М. се установява, че подсъдимият Т. отказал
да предаде намиращите се в него предмети и вещи, като демонстративно отместил
чантичката, която носел на врата си, на гърба. Според показанията на
свидетелите П., М.и М. свидетелят П. минал зад гърба на подсъдимия и в момента,
в който се опитал да я свали от врата му, подсъдимият Т. му нанесъл силен удар
с левия си лакът в устата, при което се отчупила част от предния му зъб. От
показанията на свидетелите П., М.и М. се установява, че от удара свидетелят П.
залитнал назад и изпитал силна болка. Свидетелите П., М.и М. са категорични, че
подсъдимият Т. умишлено е ударил с лакът в устата свидетеля П.. Според
свидетелите действията на подсъдимия освен, че са били насочени към това да не
даде намиращата се на гърба му чантичка, чрез тях подсъдимият е целял
целенасочено с лакът да удари значително по-високия от него пострадал свидетел П..
Според свидетеля М. ударът с лакът на подсъдимия Т. е бил силен, тъй като в
резултат на този удар П. е залитнал. От показанията на свидетеля П. се
установява, че полицейските служители – свидетелите М.и М. разпоредили на
подсъдимия да не мърда, при което последният отговорил: „Оставете ме .Няма да
ме задържите.“ Според показанията на свидетелите М.и М. те се опитали да сложат
белезници на подсъдимия, който се съпротивлявал, дърпал се във всички посоки и
се опитвал да им нанесе удари с крака и ръце. От показанията на свидетелите П.,
М.и М. се установява, че при тази
съпротива подсъдимият Т. се завъртял, залитнал и паднал на земята, като
продължавал с опитите си да удари полицейските служители. Свидетелите М.и М. са
категорични, че след падането си на земята подсъдимият Т. е започнал да вика,
да удря, да рита и да си удря главата в пода. Според свидетеля П. при всеки
опит за поставяне на белезници на ръцете на подсъдимия Т. той удрял и ритал
полицейските служители – свидетелите М.и М.. Според показанията на свидетелите М.и
М. те използвали физическа сила за поставянето на белезниците на подсъдимия.
Свидетелите П., М.и М. са категорични, че не са нанасяли никакви удари на
подсъдимия Т., а единствено са използвали физическа сила при поставянето на
белезниците на подсъдимия, която сила е съответствала на силата и съпротивата
на подсъдимия. В тази насока са и показанията на свидетелите И.И.Ц., А.М.Й.и М.П. Н., които лично и непосредствено от
близко разстояние 2-3 метра, са възприели действията на полицейските служители
– свидетелите П., М.и М., по извършването на личен обиск и задържането на
подсъдимия. И тримата свидетели Ц., Й.и Н. са категорични, че подсъдимият Т. е
отказал да предаде чантичката си при извършвания личен обиск и когато
свидетелят П. е направил опит да му вземе чантичката, подсъдимият с лакът го е
ударил в областта на устата. Според свидетеля Ц. подсъдимият посегнал срещу П.и
го ударил с лакът в устата. Според свидетеля Й. подсъдимият ударил с дясната
ръка П. в лицето. Според свидетеля Н., когато П. се опитал да вземе чантичката
на подсъдимия през неговото рамо, последният се обърнал и го ударил с лакът в
областта на устата. И тримата свидетели Ц., Й.и Н. са категорични, че
подсъдимият се е дърпал, бутал полицейските служители – свидетелите М.и М.,
като не си е дава ръцете да му бъдат поставени белезници, при които действия
паднал на земята и продължил да буйства, въртейки се наляво и надясно и удряйки
полицейските служители. От показанията на свидетелите П., М.и М. се установява,
че след като успели да поставят помощните средства на подсъдимия Т., последният
бил задържан в 17,30 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.1
от НК за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№3391зз-37/24.02.**19г.,
издадена от свидетеля П.. Според показанията на свидетелите П., М.и М. на
подсъдимия Т. бил извършен личен обиск от свидетеля П., за което последният
съставил Протокол за личен обиск на лице рег.№3391р-1775/24.02.**19г. Във
връзка със задържането подсъдимият Т. попълнил декларация, че е запознат с
правата си по чл.72,73 и 74 от ЗМВР. От показанията на свидетелите П., М., М.и *** И.Г.И. се установява, че на подсъдимия Т. бил
извършен медицински преглед от свидетеля *** И.Г.И. ***, за което бил съставен
фиш за спешна медицинска помощ. Прегледът започнал в 18,39 часа и приключил в
18,58 часа, като в съставения фиш за спешна медицинска помощ била вписана
работна диагноза: хематомапириаурикуларис декстра. Според заключението на вещото лице *** К. по
назначената съдебно–медицинска експертиза при прегледа на свидетеля П. на
25.02.**19г. в 19.00 часа е установено оронване по режещия ръб на първи горен
ляв зъб. Според вещото лице *** К. увреждането е резултат от тъпа травма и е
получен по механизма описан от пострадалия – удар с лакът в устата. Според
вещото лице *** К. причиненото увреждане на свидетеля П. е довело до болки и
страдание. От показанията на свидетеля *** М. се установява, че на 27.02.**19г.
извършил обстоен преглед със снемане на орален статус и обтурация
с амалгама или химичен композит на зъб с код 21 на
свидетеля П., документирани с амбулаторен лист №000087. От показанията на свидетелите
Л.В.В.и И.Ц.Ц. – полицейски
служители във ***РУ на МВР – Плевен, се установява, че били нощна смяна от
19.00 часа на 24.02.**19г. до 7.00 часа на 25.02.**19г. Според показанията на
свидетелите В.и Ц. след започване на смяната им двамата полицейски служители
конвоирали подсъдимия Т. със служебен полицейски автомобил до помещението за
задържане на лица, находящо се в сградата на Първо РУ
на МВР-Плевен. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелите П., М., М., Ц., Й.и
Н. тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия Т. при
извършения личен обиск и неговото задържане в сградата на ***РУ на МВР-Плевен.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят подсъдимия Т. в престъпление, което не е извършил. Според
съда обясненията на подсъдимия Т., според които същият не е викал, не се е
съпротивлявал и не е удрял с лакът в устата свидетеля П., представляват една негова
защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства, а напротив, по категоричен начин се опровергава от показанията на
свидетелите П., М., М., Ц., Й.и Н.. В тази насока са и извършените очни ставки между
подсъдимия и всеки един от свидетелите П., М.и М.. В тази насока е и
заключението на вещото лице *** К. относно причиненото увреждане на свидетеля П.и
механизма на неговото причиняване. В тази насока е и заключението на вещите
лица *** Г.и
психолога М. назначена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, според което личностовите качества на подсъдимия Т. - високата
увереност в собствените сили и възможности, водят до самоувереност, неправилна
оценка на вероятните опасности и недостатъчно внимание към сигналите за
опасност. Според вещите лица *** Г.и психолога М. тези личностни качества,
съчетани с отсъствие на търсене на разумен компромис, водят до реакции на
неподчинение от страна на подсъдимия, описани в свидетелските показания. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Т.
единствено в частта им, според които е получил наранявания по лицето и главата.
В тази насока е приобщеното като писмено доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение №93/**19г., вх. №19588/09.07.**19г., от което се установява, че
*** С.Д.К. на
26.02.**19г. в 15:30 часа в амбулаторния кабинет на катедрата по Съдебна
Медицина при *** е прегледал по негово искане свидетелят А.Ф. Т., 32 год.
Прегледаният е съобщил, че на 24.02.19 г. бил бит неколкократно
от полицаи — първо един го бил с ръце и крака около 15:30 часа, след това —
около 17:30 часа бил бит от много полицаи във полицейско управление, после -
преведен в друго полицейско управление и пак бит от група полицаи с ръце и
крака по цялото тяло. След задържане от 24 часа бил освободен. В момента на прегледа
се оплаквал от болка в травмираните места по тялото, съобщава за избити зъби.
При прегледа *** К. е констатирал мъж на видима възраст около действителната,
правилно телосложение, добро охранване. Ориентиран за време, място, адекватен.
Зад дясното ухо имал болезнен на опипване оток, около 2-3 см. в диаметър. Над
лявото ухо в окосмената част имал бледо червеникаво, петнисто кръвонасядане. Клепачите на двете очи били петнисто кръвонаседнали с мораво-син цвят, по лигавицата на дясното
око към страничния очен ъгъл имал дребно, червеникаво кръвонасядане.
Устните били оточни, по лигавицата им срещу предните
зъби има петнисто, мораво-синьо кръвонасядане. Четвърти,
пети и шести десен зъб били с отчупени коронки - първите два на нивото на венеца,
последният на 2-3 мм над него, в линията на отчупване дентина
бил пожълтял, по венеца на тези и на останалите зъби нямало травматични
увреждания. По дясната буза (кожа и лигавица) нямало травматични увреждания.
По гърба имал петнисти кръвонасядания - с неправилна
форма и групирани по няколко успоредни ивицовидни,
последните с размери до 6/0.8 см., през 1-1.5 см. В областта на левия хълбок и
горната част на седалището в ляво имал по едно мораво-синьо, бледо кръвонасядане, по около 3-4 см в диаметър. По задната
повърхност на дясната мишница имал неправилно окръглени бледо синкави кръвонасядания, около 1-2 см в диаметър. По гърба на
дясната длан в областта на втората дланна кост имал
оток и слабо набелязано, бледо синкаво кръвонасядане.
По гърба на лявата длан над първа дланна кост имал
подобно кръвонасядане. По страничната повърхност на
дясното бедро имал окръглено кръвонасядане, около 3-4
см в диаметър с мораво-синкав цвят. Нямал други травматични увреждания. Общо кръвонасяданията били с поразлят
контур и начеваща динамика към кафеникав цвят. Няма други травматични
увреждания. В заключение *** К. посочил, че при прегледа на свидетеля А.Ф.Т.
били установени отоци и кръвонасядания по главата,
гърба, крайниците. В подкрепа на обясненията на подсъдимия Т. за причинените му
увреждания е и заключението на вещото
лице *** С.К. по назначената съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че на свидетеля А.Ф.Т. са причинени следните травматични увреждания: отоци и кръвонасядания по главата (в окосмената част и лицето); кръвонасядания по гърба, левия хълбок, седалището в ляво; кръвонасядания по дясната мишница и дясното бедро, оток и кръвонасядане по гърба на дланите. Според вещото лице *** К.
уврежданията са резултат на тъпи травми, може да са получени по време и начин,
както съобщава пострадалият - от удари и стискане с ръце, ритане (в долната
част на тялото - хълбок, седалище, бедро). От
предявяването на приобщения като веществено доказателство по делото DVD диск, съдържащ запис от предаването на *** *** на
11.03.**19г., чрез неговото видеовъзпроизвеждане се
установява, че по лицето и тялото на свидетеля А.Т.има следи от удари, което
също потвърждава обясненията му за причинените увреждания. От
приобщеното като писмено доказателство по делото Постановление от 25.06.**19г.
по преписка вх.№В-**87/**19г. по
описа на РП-Плевен се установява, че на 25.06.**19г. с Постановление за отказ
да се образува наказателно производство, постановено по същата преписка вх.№В-**87/**19г.
по описа на РП-Плевен, рег.№316000-168**/**19г. по описа на ОД на МВР-Плевен,
прокурор при РП-Плевен е отказал да образува наказателно производство и е
прекратил преписка вх.№В-**87/**19г. по описа на РП-Плевен, образувано по
материали от ОД на МВР-Плевен - проверка по сигнал от А.Ф.Т. и Б.А.Т. за извършени по отношение на тях на 24 и
25.02.**19г. неправомерни действия от полицейски служители. От
приобщеното като писмено доказателство по делото писмо вх.№21190/24.07.**19г.
на юрисконсулт при „*** ***ЕАД се установява, че на 11.03.**19г. на интернет
страницата *** бил
публикуван видеоматериал за случая със задържането на свидетеля А.Т. и
подсъдимата Б.Т., и на същата дата - 11.03.**19г. по телевизия *** в
предаването *** бил излъчен репортаж за случая със задържането на свидетеля А.Т.
и подсъдимата Б.Т..
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият А.Ф.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимият Т. ***
причинил на полицейски орган – З.А.А. - ***при РУ-Никопол,
по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане по челото, оток на лявата скула,
охлузване по шията, които са довели до болка и страдание.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият А.Ф.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимият Т. ***
причинил на полицейски орган – И.Т.П. – ***в група *** при ***РУ- Плевен при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оронване по
режещия ръб на първи горен ляв зъб, което е довело до болка и страдание.
За съставомерността на деянието по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130
ал.2 от НК законът изисква деецът с виновното си
противоправно поведение да е причинил на пострадалия телесна повреда изразяваща се в болка и
страдание. Субект на престъплението
може да бъде всяко наказателно отговорно лице - НК не поставя специални изисквания към субекта, стига да е пълнолетен и вменяем. От обективна
страна деянието безспорно може да бъде осъществено
само чрез действие, като законът
изисква като пряка и непосредствена последица от това действие да е възникнал противоправният резултат –
болки и стрпадание. Съдебната практика допуска също така деянието да е породило поредица от причинно –следствени връзки, резултат от които също да е посоченото нараняване, в които случай деянието също ще бъде
съставомерно.
Съгласно
т.15 от Постановление № 3/27.09.1979 на Пленума на ВС “ Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане,
а страданието е продължителен
процес на болката. Не е необходимо във
всеки конкретен случай да се доказва,
че пострадалият е претърпял
болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство
да е от такова естество, че
да предизвиква такива последици при нормални условия.
При това увреждане може и да има обективни
следи.“ Както
бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства е установено, че подсъдимият Т. е причинил на пострадалия А.и на
пострадалия П. леки телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание. В тази
насока според заключенията на вещото лице *** С.Д.К. на свидетелите А.и П. са
причинени увреждания, довели до болки и страдание.
От
друга страна налице е и специалният
квалифициращ признак от обективна
страна на деянието, а именно леката
телесна повреда е причинена
от подсъдимия Т. на полицейския
орган - З.А.А. - ***при
РУ-Никопол, по повод изпълнение на службата му. Телесната повреда на полицейския служител А. е
нанесена „по повод изпълнение на службата“ – към момента на извършване на
деянието пострадалият не е изпълнявал своите служебни задължения, не е „носил“
службата си. Но поводът за засягане на телесната му неприкосновеност е
обективно и субективно свързан с изпълнението на неговата служба и с качеството
му на полицейски орган. Мотивът за извършване на деянието е именно качеството
на пострадалия – *** в РУ на МВР- Никопол, който заедно със свидетеля Н.В.Е., в
качеството им на орган за контрол и регулиране на движението /полицейски
орган/, на 23.01.**19г. в гр.Никопол, ул.***, спрели за проверка подсъдимия Т.,
управляващ собствения си лек автомобил ***с рег.№ *** и за констатираните
нарушения по ЗДвП на нарушителя Т. – подсъдим в настоящото производство, съставили
акт за установяване на административно нарушение серия АА №044068 от 23.01.**19г.
Леката телесна
повреда е причинена от подсъдимия
Т. на полицейския орган – И.Т.П.
- ***в група *** при ***РУ- Плевен при изпълнение на
службата му. Телесната повреда на свидетеля И.П. е нанесена при изпълнение на
службата му - по време и по място на изпълнението й, в частност при извършване
на личен обиск на подсъдимия Т. съгласно изискванията на ЗМВР. Пострадалият П.
е бил на работа, в характерно униформено облекло и е изпълнявал задълженията си
по чл.80 ал.1 от ЗМВР да извърши личен обиск на задържаното лице – подсъдимия Т..
В НК в допълнителната разпоредба „обяснения на някои думи“ –чл.93 от НК, не се
съдържа легална дефиниция на понятието полицейски орган. Съобразно разпоредбата
на чл.57 ал.1 от ЗМВР полицейски органи
са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция
"Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична
полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно
сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената
"Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по
чл.6 ал.1 т.1-3,7 и 8. Съобразно разпоредбата на чл.42 ал.3 от ЗМВР районните
управления са част от областните дирекции. Към 24.02.**19г. полицейските
служители при ОД на МВР - Плевен З.А.и И.П. /РУ - ***и ***/ изпълнявали длъжности по силата на вменените им права
и задължения, произтичащи от Закона за
Министерството на вътрешните работи и свързаните с него нормативни актове, в
т.ч. дейности по чл.6 ал.1 т.2 и т.7 от ЗМВР. Следователно всеки един от полицейските
служители при ОД на МВР - Плевен З.А.и И.П. представлява полицейски орган по
смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР.
От субективна страна престъплението
по 131 ал.2 т.4 вр.чл.130
ал.2 от НК може да бъде извършено
само умишлено. Съгласно
Постановление № 2/ 16.12.1957г на Пленума на ВС за умисъла
може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото
на нараняването, от разстоянието,
от които се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства.
Тук
следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу
личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като
иска настъпването, на който и да е от
тях. Така Решение № 11 от 22.01.**16 г. по н. д. № 978 / **15 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от
05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение №
32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о.,
Решение № 48 от 03.02.**12 г. по нак. д. № 3099/**11
г. на Върховен касационен съд.
Също
така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла
при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от
броя, насоката, силата и интензивността
на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието,
от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените
на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия - така Решение № 395 от 03.12.**14 г. по нак. д. № 1223/**14 г. на Върховен касационен съд., Решение
№ 11 от 22.01.**16 г. по н. д. № 978 / **15 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак., Решение № 417 от 11.12.**15 г. по н. д. № 905 /
**15 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 413 от 23.03.**16 г. по н. д. № 1455 / **15 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 18 от
10.V.1971 г. по н. д. № 15/71 г., ОСНК, Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д.
№ 25/77 г., II н. о., Решение № 71 от 7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н.
о., Решение № 48 от 03.02.**12 г. по нак. д. № 3099/**11
г. на Върховен касационен съд, Решение № 544 от 09.01.**13 г. по нак. д. № 1844/**12 г. на Върховен касационен съд.
В настоящия
случай, безспорно установено
по делото е, че подсъдимият
Т. е използвал срещу пострадалия А. удари с ръка, блъскане в
стена и стискане, които действия могат да причинят
лека телесна повреда от посочения тип. В тази насока по безспорен и несъмнен начин е установено, че подсъдимият Т. е хванал
с две ръце за гърлото А.и започнал да го души, изблъскал го със сила към
стената, при което последният си ударил главата, след което подсъдимият Т.
обхванал с предмишница врата на свидетеля го стискал силно и
същевременно му нанасял удари в лицето. Всички тези
действия са показателни за умисъла на подсъдимия Т..
В настоящия
случай, безспорно установено
по делото е, че подсъдимият
Т. е използвал срещу пострадалия П. удар с лакът в устата, които действия могат да причинят лека телесна повреда
от посочения тип. Тези
действия също са показателни за умисъла на подсъдимия Т..
Съдът, преценявайки
всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност намира, че съдържанието на умисъла на подсъдимия Т. е да причини лека телесна
повреда както на пострадалия полицейски служител А., така и на пострадалият полицейски служител П., тъй като е съзнавал възможността със средствата, с които действа,
начина и интензивността на нанасяните
удари, органите към които са
били насочени,
като е желал настъпването
на тази последица. Съставомерният резултат
- увреждания на организма, изразяващо
се в болки са настъпили именно като резултат от ударите, нанесени
на пострадалите от подсъдимия
и между двете има пряка причинно -следствена връзка. Изложеното съждение се потвърждава
и от заключенията на изготвените
съдебно-медицинска експертизи на вещото лице *** К..
От субективна страна при вземане
на решението за извършване
на престъпленията и при тяхното
изпълнение подсъдимият Т. е
бил наясно с особеното
качество на пострадалите А.и
П., както и че П. действа при изпълнение
на служебните си задължения.
От
субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл - деецът
е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването
на обществено опасните им последици и пряко е желаел това. От субективна страна
подсъдимият Т. е съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи, а именно, че пострадалите са
полицейски служители.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия А.Ф.Т. съдът
съобрази, от една страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото и добрите му
характеристични данни. Съдът взе предвид и отегчаващите отговорността обстоятелства
– високата обществена опасност на деянията с оглед засягането на обществените
отношения, защитаващи телесната неприкосновеност на полицейските служители при
и по повод изпълнение на службата им.
Съдът осъди подсъдимия А.Ф.Т. на основание чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства на пет месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с
тригодишен изпитателен срок за извършеното престъпление по чл.131, ал.ІІ, т.4 вр чл.130, ал.ІІ от НК по отношение на свидетеля А..
По отношение на подсъдимия Т. са налице и трите
кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, подсъдимият Т. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и за
действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи
наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието с
три годишен изпитателен срок.
Съдът осъди подсъдимия А.Ф.Т. на основание чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства на три месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с тригодишен
изпитателен срок за извършеното престъпление по чл.131, ал.ІІ, т.4 вр
чл.130, ал.ІІ от НК по отношение на свидетеля П..
По отношение на подсъдимия *** са налице и трите
кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, подсъдимият *** не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и за
действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи
наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието с
три годишен изпитателен срок.
Съдът определи на основание
чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия А.Ф.Т. едно общо най – тежко наказание, а именно
ПЕТ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че това наказание по вид и размер ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия А.Ф.Т. да заплати на основание
чл. 45 вр.чл.52 от ЗЗД на З.А.А.
сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 24.02.**19г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 4000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Налице са предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно – виновно противоправно
поведение на подсъдимите, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между
това противоправно поведение на подсъдимите и
резултата. При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост съдът съобрази от
една стрна характера на причинените увреждания на
свидетеля А., а от друга – продължителността на оздравителния процес.
Съдът осъди
подсъдимия А.Ф.Т. да заплати на основание чл. 45 вр.чл.52
от ЗЗД на И.Т.П. сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 24.02.**19г. до окончателното
изплащане на сумата , като за разликата до 5000лв ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Налице са предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно – виновно противоправно
поведение на подсъдимите, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между
това противоправно поведение на подсъдимите и
резултата. При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост съдът съобрази от
една стрна характера на причиненото увреждане на
свидетеля П., а от друга – продължителността на оздравителния процес.
Съдът осъди
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия А.Ф.Т. с ЕГН ********** да заплати държавна такса
съобразно уважените размери на гражданските искове в размер на 100 лв. по сметка на Плевенски районен
съд.
Съдът осъди
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Ф.Т.
с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 938 лв.
Съдът осъди
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Ф.Т.
с ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД
на МВР – гр.Плевен общо в размер на 100,80 лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: