Решение по адм. дело №468/2025 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.

Делото е образувано по жалба на Р. Д. В. от [населено място], депозирана против Решение № 2153-27-189/15.09.2025год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РВ-3-27-01767616 от 06.12.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати получени от жалбоподателката парични обезщетения за периода 18.11.2021г.- 30.09.2022г. в размер на 9394,22лв.- главница и лихви. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и на оставеното в сила разпореждане. Твърди се, че не е била уведомена за проверката на осигурителя СД“Верита 91 И. и Сие“, с което правата ѝ не били гарантирани и били допуснати нарушения в хода на административното производство. Твърди се още, че е била самоосигуряващо се лице в период от 6 години преди трудовото правоотношение, поради което липсва недобросъвестно действие от нейна страна. Сочи още, че не е било проведено съдебно производство за обявяване на трудовия ѝ договор за недействителен. Иска се отмяна на оспорения административен акт по посочените съображения и се правят доказателствени искания за представяне на данни за осигуряването на жалбоподателката.

В открито съдебно заседание оспорващата не се явява лично, както и процесуалният ѝ представител, който депозира писмено становище, с което поддържа жалбата.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 17.09.2025г. и обжалвано на 30.09.2025г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателката Р. Д. В. била назначена на трудов договор в СД„Верита 91 И. и Сие“-[населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], което е с основна дейност счетоводни услуги и консултации по кредитиране и данъчно облагане на длъжността- „юрисконсулт“ за периода от 01.11.2021г.- 31.01.2023г.

Със Заповед № ЗР-5-27-01212650 от 19.10.2022г. на ръководител на ТП на НОИ- Шумен, удължена със Заповед № ВЗ-5-27-01245125 от 28.11.2022г. и Заповед № 1015-27-9 от 03.01.2023г. била извършена проверка на осигурителя/ стр.76 и сл. по делото/. Констатациите от нея били обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01310411 от 20.02.2023г./ стр.68/. При проверката било констатирано, че в дружеството са назначавани голям брой лица с краткосрочни трудови правоотношения, като всички след прекратяване на договора са подавали документи за отпускане на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване.

По отношение на служителя Р. Д. В., назначена в дружеството с Трудов договор № 16/29.10.2021г./ стр.221/ на длъжност „юрисконсулт” с място на работа „счетоводство“ в [населено място] и договорено трудово възнаграждение в размер на 650.00лв. на 8 часа работно време, считано от 01.11.2021г., било установено, че трудовият договор е без положени подписи от страните. Било подаденото уведомление по чл.62 ал.5 от КТ в Регистър на трудовите договори. Не била налична длъжностна характеристика в трудовото досие, като такава била съставена за целите на проверката и в нея била посочена работа и консултации он-лайн. В трудовото досие се съхранявали заповед за разрешаване на отпуск на основание чл.164 ал.1 и ал.2 от КТ за времето от 21.03.2019г. до 19.03.2020г. и заповед № 20/19.06.2018г. за разрешаване на отпуск на основание чл.163 ал.1 от КТ за времето от 02.04.2022г. до 01.01.2023г. За осигуреното лице били представени удостоверения Приложения № 9 с данни от болничните листове поради бременност и раждане за времето от 18.11.2021г. до 01.04.2022г. и Приложение №10 с декларирани обстоятелства за изплащане на парични обезщетения по чл.50/51 от КСО. За жалбоподателката в РОЛ, предвид настъпилата временна неработоспособност били подадени данни за 13 отработени дни.

В рамките на извършената проверка, от жалбоподателката била изискана Декларация относно трудовите ѝ правоотношения, но такава не била получена, поради липса на връчване на искането за представяне на документи. Видно от изискана справка от ГД „Гранична полиция“, жалбоподателката е напуснала страната на 11.03.2020г. и към датата на настъпване на осигурителното събитие- 18.11.2021г., както и към датата на справката, няма последващо влизане в Република България. Установено е, че до месец октомври 2021г., жалбоподателката е управител на „Консулта“ЕООД, от което дружество се е осигурявала.

На жалбоподателката били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете в общ размер на 7122,75лв. за периода от 18.11.2021г.- 30.09.2022г. по представени от работодателя в ТП на НОИ- Шумен удостоверения по образец съгласно Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и по чл.40, чл.48а и чл.53 от КСО, като същите са посочени в табличен вид в Приложение към оспореното Разпореждане/ стр.32 от делото/.

Проверката приключила с издадени Задължителни предписания с № ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023г./стр.75 по делото/, с което било предписано да се заличат данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за множество лица, сред които и Р. Д. В. с [ЕГН], посочена в т.6, с вид осигурен 01, декларация образец №1 за периода 01.11.2021г. до 31.01.2023г. Задължителните предписания са влезли в законна сила на 03.07.2024г. след предприето оспорване от управителя на дружеството, по което било постановено Решение № 2153-27-56/03.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ [населено място] по административен ред, Решение № 136/26.10.2023г. по адм.д.№ 113/23г. по описа на АдмС Шумен и Решение № 8195 от 03.07.2024г. по адм.д.№ 271/2024г. по описа на ВАС. Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки– неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.

С оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване било прието, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО от СД„Верита 91 И. и Сие“-[населено място], поради което няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл.40, чл.48а, чл.50 и чл.53 от КСО. Издадено било Разпореждане № РВ-3-27-01767616 от 06.12.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което Р. Д. В. била задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за периода 18.11.2021г.- 30.09.2022г. в общ размер на 9394,22лв., от които 7122,75лв.- главница и 2271,47лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Актът не бил връчен чрез пощенски оператор, понеже пратката била върната като непотърсена. Предприета била процедура по обявление на таблото на ТП на НОИ Шумен, като на 04.08.2025г. разпореждането било връчено лично на жалбоподателката от административния орган, като е прието в оспорения акт в полза на жалбоподателя, че жалбата срещу разпореждането е депозирана в срок.

В Жалбата до Директора на ТП на НОИ- Шумен, депозирана по реда на чл.117 от КСО с вх.№ 1012-27-171/15.08.2025г., били направени твърдения за реално полаган труд, надлежно внасяни осигуровки и преди трудовото правоотношение и липса на недобросъвестност от нейна страна. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-189/15.09.2025г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата и потвърдил атакуваното пред него разпореждане изцяло, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 ал.1 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Дружеството е регистрирало сключени множество трудови договори с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство. Р. Д. В. била назначена на длъжност с трудови функции, чието изпълнение само за периода от 13 отработени дни не е било установено в хода на извършената проверка, след което на лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Поради което, същата не е полагала реално труд и не може да се счита за осигурено лице. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че жалбата е неоснователна. Недоволна от така постановеното Решение, връчено ѝ на 17.09.2025г., жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с жалба с вх.№ 2103-27-30 от 30.09.2025г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила.

Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Приложени са Заповеди установяващи компетентността на длъжностното лице издало Разпореждането, а именно Заповед № 1015-27-79/25.07.2022г. на Директор на ТП на НОИ Шумен/стр.34/. Оспореното Решение в настоящото производство също е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.3 от КСО, а именно от Директора на ТП но НОИ [населено място].

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на трудов договор сключен между жалбоподателката и осигурителя и размерите на обезщетенията подлежащи на възстановяване, а се оспорва констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд. Следователно, правнорелевантният факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала труд през декларирания период.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:

Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение.

В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала работната сила при упражняване на трудова функция в продължение на 13 дни. Липсват декларирани от нея данни в хода на назначената проверка по отношение на осигурителя за трудово правоотношение, като видно от справките от гранична полиция, осигуреното лице не пребивава трайно в Република България. По делото не се установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия, съответни на трудова характеристика, която липсва съставена към датата на възникване на трудовото правоотношение, както и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е съответен на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, включително работещ дистанационно, каквото е твърдението за трудовата функция на жалбоподателката, се подкрепя от доказателствата по административната преписка. С оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства опровергаващи установяванията на административния орган. Следва да се отбележи, че тя е имала възможност да удостовери факта на упражнявана реално трудова функция още в хода на административното производство по отношение на осигурителя, поради което изложените твърдения, че не е била уведомена за проверката и не е могла да защити правата си са неоснователни. Ирелевантно по делото се явява твърдението за наличие на самоосигуряване в период преди процесния и липсата на отделно преюдициално съдебно производство за прогласяване на трудовия договор за недействителен.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 вр. чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО; § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в множество решения на ВАС- Решение № 10621 от 20.10.2021г. на ВАС по адм.д. № 7905/2021г., VIо., Решение № 3285/11.03.2021г. постановено по адм.д. № 13619/2020г. на ВАС; Решение № 6043/19.05.2021г. постановено по адм.д. № 3822/2021г. на ВАС, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателката и същата към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е имала качеството "осигурено лице".

Съобразно регламентацията на чл.114 ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Съгласно чл.113 ал.1 от КСО, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва, каквато е и посочената в Разпореждането на ръководител на контрола по заходите в ДОО. Добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус жалбоподателката се позовава на наличието на трудово правоотношение и полагането на труд по него, което обаче не отговаря на истината, понеже видно от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство, което било е известно на оспорващата, и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения по чл.48а и чл.50 ал.1 от КСО. В този смисъл е налице практика на ВАС, като съдът съобрази Решение № 1555 от 5.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 9472/2020г., VI о., постановено по сходен казус.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото в хода на съдебното производство страната е била представлявана от юрисконсулт, същата има право на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.143 ал.3 от АПК, чийто размер, съдът определя на 100.00 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4 депозирана против Решение № 2153-27-189/15.09.2025год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РВ-3-27-01767616 от 06.12.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати получени от жалбоподателката парични обезщетения за периода 18.11.2021г.- 30.09.2022г. в общ размер на в общ размер на 9394,22лв., от които 7122,75лв.- главница и 2271,47лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Р. Д. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4 да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място] сумата 100,00 лева (сто лева), представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.