РЕШЕНИЕ
№ 19301
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110118549 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. М. Д.
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.
Ищецът Б. М. Д. е предявил иск за признаването за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумите по издаден против него изпълнителен лист от
05.02.2016 г. по т. д. №г. по описа на СГС, VI-2 състав, а именно: 2836,44 лева –
главница съгласно Решение № 154/11.09.2015 г. по вътрешно арбитражно дело №
154/2015 г. по описа на арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.09.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 428,55 лева юрисконсултско възнаграждение, както
и 130,00 лева разноски, за които суми е образувано изпълнително дело № г. по описа
на ЧСИ Га К с район на действие СГС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №. по описа на ЧСИ Д, което впоследствие е
преобразувано под номер г. по описа на ЧСИ Г с район на действие СГС. Твърди се, че
последното валидно извършено изпълнително действие е от 26.04.2017 г., от който
момент са изтекли повече от пет години, поради което задълженията са погасени
поради изтекъл давностен срок. Счита, че на 26.04.2019 г. изп. дело е прекратено по
силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че извършените след тази
дата действия са лишени от правно основание. Поради тези и останалите изложени
съображения моли да бъде признато за установено в отношенията му с ответника, че
не дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Твърди, че
първоначален кредитор на вземанията е „Профи Кредит България“ ЕООД, като същите
1
са прехвърлени на ответното дружество - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с
договор за цесия. Сочи, че след конституирането му като взискател в производството
са предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е довело до ново
прекъсване на давността. Счита, че независимо, че действията били предприети след
настъпилата перемпция, те не са без правно значение за давността, като всяко от тях е
довело до нейното прекъсване. Излага подробни съображения относно
разграничаването на института на перемпцията от този на погасителната давност, като
се позовава и на съдебна практика. Твърди, че след конституирането му като взискател
на 24.09.2018 г. са предприети множество действия, с които давността е била
прекъсвана на дати: 26.02.2020 г., 17.12.2020 г., 15.09.2021 г., на 27.02.2024 г. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения счита, че давността на процесното
вземане не е изтекла и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че
ответникът е кредитор по процесните вземания поради извършена цесия с договор,
сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист на
05.02.2016 г. по т. дело № по описа на СГС, за които вземания е образувано
изпълнително дело №по описа на ЧСИ Гв с район на действие СГС. Тези факти се
установяват и с приетите по делото писмени доказателства.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява
обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието
се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който
кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на
принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и
започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на
давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от
страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Б. М.
Д., същият е издаден въз основа на влязло в законна сила съгласно Решение №
154/11.09.2015 г. по вътрешно арбитражно дело № 154/2015 г. по описа на арбитражен
съд „Фондация за юридическо развитие“.
По делото не са представени доказателства за датата на влизане на постановеното
решение в законна сила, поради което съдът приема, че същото следва да е влязло в
законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист –
2
04.02.20216 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение, се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт на
04.02.2016 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Видно е от събраните по делото доказателства, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп. дело № г. по описа на ЧСИ Д В с молба от 09.03.2016 г., в която
е направено и искане за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника /л.
171 от делото/. Впоследствие архивът на ЧСИ Д. В е приет от ЧСИ Галин Костов, като
въз основа на процесния изп. лист е образувано изп. дело № по описа на ЧСИ Г. К.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. С оглед
възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, по отношение на изпълнителните дела, образувани след 26.06.2015 г.,
каквото е и процесното, давността за вземанията по време на изпълнителния процес не
е спряла да тече.
Според задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на
валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на
давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора. Според приетото от
ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Нещо
повече, с Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.дело № 1672/2023 г., III г.о. на ВКС,
съдебният състав приема, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане
от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя, като напр.
при липса на банкова сметка (вземане) на длъжника в (към) съответната банка, на
която е връчено запорното съобщение. Ето защо се налага извод, че не само
предприемането, но и поискването за извършване на изпълнително действие от страна
на взискателя води до прекъсване на погасителната давност.
В случая кредиторът е депозирал молба при ЧСИ на 09.03.2016 г. за образуване на
изпълнително производство и е поискал от ЧСИ В да наложи запор върху вземания на
длъжника от Банка ДСК АД. Ето защо на посочената дата давностният срок е
прекъснат, като е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност.
По време на изпълнителното производство са предприети различни изпълнителни
действия. Така на 12.03.2016 г. са изпратени запорни съобщения до търговските банки
в страната, връчени на същите в периода от 17.03.2016 г. до 24.03.2016 г. Видно от
депозираните до съдебния изпълнител отговори от „УниКредит Булбанк“ АД,
„Сибанк“ АД и „Юробанк България“ АД, третите задължени лица уведомяват
съдебния изпълнител, че запорът е наложен. На 13.05.20216 г. е връчено запорно
съобщение на трето задължено лице „Сириус 2005“ ООД за налагане на запор върху
3
получавано от ищеца трудово правоотношение. На 07.11.2016 г. са изпратени нови
запорни съобщения до 14 търговски банки в страната и до работодателя на длъжника,
връчени на същите в периода от 08.11.2016 г. до 09.11.2016 г. Видно от депозираните
до съдебния изпълнител отговори, част от търговските банки са наложили запор върху
разкритите при тях банкови сметки на длъжника. Запор е наложен и върху
получаваното от него трудово възнаграждение, видно от депозирания отговор от
работодателя Съвет за електронни медии.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (в сила от 1. март 2008 г.) изпълнителният процес
се прекратява, ако в рамките на 2 години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия. Законът изисква в рамките на изпълнителния процес активно
поведение на взискателя, като липсата на такова в 2-годишен срок се санкционира с
автоматично прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прието е обаче в мотивите на т. 10 към Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС за изпълнителното производство, както и в други актове на ВКС – напр.
Определение № 731/13.12.2018 г. по дело № 1325/2018 г., II ТО , че когато по
изпълнителното дело постъпват парични суми, то взискателят не е длъжен да
предприема каквито и да е действия, за да поддържа висящността на изпълнителния
процес. Тоест, законодателната цел е взискателят да издирва имущество на длъжника,
ако такова е налично, и да търси изпълнение от него, но ако по делото се извършва
изпълнение и постъпват суми, то взискателят не е длъжен да поддържа висящността
на процеса с активни действия. Следователно задължение на взискателя е активно да
издирва имущество на длъжника и да иска насочване на изпълнението върху него.
Видно от данните по изпълнителното дело, вследствие на наложения запор при
работодател, по изпълнителното дело са постъпвали периодични суми, като
последната такава е постъпила на 26.04.2017 г. /л. 45 от делото/, на която дата ищецът
счита, че е настъпило и последното релевантно по делото прекъсване на давността.
На 24.09.2018 г. от ответника по делото е постъпила молба при ЧСИ за
конституирането му като взискател в изпълнителното производство. В молбата е
направено и искане за извършване на опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се в неговия дом /л. 55 от делото/. Ето защо, с депозирането й
погасителната давност отново е прекъсната. Считано от депозирането на тази молба, в
период по-дълъг от две години по изпълнителното дело не са правени искания за
взискателя за нови изпълнителни действия. Ето защо, изпълнителното производство се
счита за прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от
25.09.2020 г. /две години след последното насочване на изпълнението по молба на
взискателя/, като е без значение дали е налице постановление на съдебния изпълнител
за това, или не.
В период по-кратък от пет години от депозираната молба на 24.09.2018 г., а
именно на 17.12.2020 г. при ЧСИ е депозирана нова молба от взискателя за налагането
на запор върху разкрити банкови сметки на длъжника /л. 110/. Впоследствие, с нова
молба, подадена на 14.02.2024 г. /отново в срок, по-кратък от 5 години/, взискателят е
направил искане за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки и върху
получавано трудово възнаграждение /л. 125/. Видно от данните по изпълнителното
дело, със запорни съобщения от 27.02.2024 г. и от 29.02.2024 г. е наложен запор върху
разкритите банкови сметки на длъжника при „Банка ДСК“ АД и при работодателя
„Петлите“ ЕООД, като такъв е наложен /л. 143, л. 150 и л. 167/.
Основният спорен между страните въпрос е следва ли да се считат за валидно
извършени изпълнителните действия, предприети от съдебния изпълнител след
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното действие и
водят ли същите до последващо прекратяване на погасителната давност. В
4
продължение на две години, считано от последното изпълнително действие на
24.09.2018 г., до 24.09.2020 г., не са предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника, като такива не са и поискани от взискателя. Ето защо,
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. След настъпване на перемпцията от страна на взискателя
са поискани нови изпълнителни действия, като такива са и предприемани от съдебния
изпълнител /на 24.09.2018 г., на 17.12.2020 г., на 14.02.2024 г., на 27.02.2024 г., на
29.02.2024 г./.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за
уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й, правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете.
Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че не следва да се вземат
предвид изпълнителните действия, предприети след настъпила перемпция. Съгласно
задължителното тълкувание, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г.
по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Видно е, че на 17.12.2020 г., а след това на 14.02.2024 г. са
подадени молби от взискателя за предприемане на изп. действия. Със запорни
съобщения от 27.02.2024 г. и от 29.02.2024 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника от трети лица. Посочи се по-горе, че според задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС,
искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва
давността, като в случая от поискването и/или предприемането на нови изпълнителни
действия давността е била прекъсвана всеки път, като е започвал да тече нов, 5-
годишен давностен срок.
От 26.04.2017 г. /последно плащане вследствие на запор/, когато е започнал да
тече отново 5-годишен давностен срок за вземането, до 24.09.2018 г., когато е
направено искане за нови изпълнитлени действия, е изтекъл срок, по-кратък от 5
години, поради което вземането не е погасено по давност. Същото се отнася и за
периода от 24.09.2018 г. до 17.12.2020 г., когато е депозирана нова молба за
предприемане на изпълнителни действия; а така също и за периода от 17.12.2020 г. до
14.02.2024 г., когато взискателят е депозирал друга молба за предприемане на
принудително изпълнения спрямо имуществото на длъжника. Последващо прекъсване
на давността е налагането на запори със запорни съобщения от 27.02.2024 г. и от
29.02.2024 г.
Налага се извод, че давността е прекъсвана многократно, преди да е изтекъл срок
от 5 години от влизане на процесното решение в законна сила. Същевременно, считано
от последното прекъсване на давността на 29.02.2024 г. до образуване на настоящото
дело на 02.04.2024 г. също не е изтекъл срок от пет години, поради което оспореното
от ищеца вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност. Следва да се
5
отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство
давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла
в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде
отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС.
Предявеният от Б. М. Д. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответното
дружество, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на последното следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. Д., ЕГН ********** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на
„Профи Кредит България“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за недължимост на сумата по издаден изпълнителен
лист от 05.02.2016 г. по т. д. № г. по описа на СГС, VI-2 състав за сумите от: 2836,44
лева – главница съгласно Решение № 154/11.09.2015 г. по вътрешно арбитражно дело
№ 154/2015 г. по описа на арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.09.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 428,55 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и 130,00 лева разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Б. М. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6