Решение по дело №1139/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 894
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20227040701139
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№894

гр.Бургас, 06.07.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 06 юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1139 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, при спазване на специалните правила на чл.111 от ЗИНЗС.

Жалбоподател е Н.Н.Н., ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвор Бургас. В производството жалбоподателят участва лично.

Ответник е началника на Затвор Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. Г..

Предмет на обжалване а заповед № 454/28.06.2022г. на началника на Затвор Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7 дни. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че при извършена проверка на 20.06.2022г. служителите на ЗО Дебелт установили, че Н. притежава мобилен телефон. Самият апарат бил иззет от лице, на което Н. предал вещта за съхранение, след като разбрал, че се извършва проверката. Прието е в заповедта и това, че това е четвърто нарушение на Н..

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка. Отрича да е притежавал или държал иззетия телефонен апарат. Устройството било дадено от трети лица на лишен от свобода, с когото Н. работил по поддържане на чистотата в с.Дебелт. Н. се познавал от работата си с лицето К., чийто имот бил в близост до кметството на с.Дебелт. Понеже жалбоподателят разбрал, че охраната на ЗО Дебелт ще търси устройството, взел последното от другия лишен от свобода и го предал на К., като я помолил да го пази за известно време. Жалбоподателят отрича да е притежавал посочения мобилен телефон или да го е ползвал. Иска оспорената заповед да бъде отменена, като издадена без основание. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че същата е издадена без наличието на основания за оспорване, като излага съображенията си в тази насока. Иска съдът да отхвърли жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.111 ал.1 от , от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, съдът прие за установено следното.

По делото е представен заверен препис от оспорения акт – заповед № 454/28.06.2022г. на началника на затвор Бургас, с което се установява издаването ѝ. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на същата дата, срещу подпис.

Заповедта е издадена въз основа на докладна записка от 22.06.2022г., съставена от Х. В., инспектор СДВР в ЗО Дебелт към Затвор Бургас. В докладната записка е посочено, че проверката е извършена от В. въз основа на докладна записка рег. № 1853/20.06.2022г. от мл.експерт А. Я., командир на отделение в затворническото общежитие. Установено е при проверката, че на 20.06.2022г. в 8.30 часа е получен сигнал от кмета на с.Дебелт, че лишените от свобода, полагащи доброволен труд на ВРО, бригада Дебелт, не изпълняват поставените им задачи, а извършват възмездни дейности на хора от селото. В тази връзка по разпореждане на дежурния главен надзирател е извършена проверка на място, при което в помещение в сградата на кметството, ползвано от лишените от свобода, били открити и иззети две зарядни устройства за телефон. При проведените разговори с лишените от свобода длъжностните лица събрали данни, че Н. е оставил при лицето, на което са извършвали възмездни услуги, един мобилен телефон, а именно на К. К.. Лишените от свобода М. М. и В. В. предоставили данни, че тримата с Н. наистина са извършвали възмездни услуги на хора от селото, както и че Н. е държал мобилния телефон и го е криел в мазе в сградата на кметството. Изложените в докладната записка данни се потвърждават изцяло от останалите събрани по преписката доказателства – протокол за иззети вещи, писмените обяснения на двамата посочени затворници, както и тези на К. К.. На последната мобилният телефон бил предаден за съхранение именно от Н..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС  дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата е мотивирана и съдържа предвидените в закона реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Не се установиха по делото нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Производството е било надлежно образувано въз основа на докладна записка от съответното длъжностно лице, като преди издаването на заповедта е извършена необходимата проверка. Фактическата обстановка е изяснена, а направените в тази насока оплаквания от жалбоподателя са неоснователни. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, като съгласно ал.2 т.5 за такова се счита неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Правилно дисциплинарният орган е приел, че е налице нарушение по посочената точка,     тъй като съгласно чл.97 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си мобилни телефони или части от тях. В случая събраните доказателства установяват, че Н. е държал при себе си мобилен телефон, като поведението му е дало основание на останалите лишени от свобода и К. да считат, че е негов. Обстоятелството, че телефона не е бил иззет пряко от Н. не може да опровергае изложените от трите лица обстоятелства, тъй като има логично обяснение защо устройствата не е било в жалбоподателя. Констатациите на органа в това отношение са обосновани и правилни.

Правилно е и приложението на материалния закон относно вида и размера на наложеното наказание. Съгласно посочения в текста на заповедта чл.102 ал.2 вр. с чл.101 т.7 от ЗИНЗС наказанието изолиране в наказателна килия може да се наложи при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. По делото се установи, че на жалбоподателя са били наложени предходни три дисциплинарни наказания, в периода от 13.01.2022г. до 19.05.2022г., за които няма данни да са обжалвани и са влезли в сила, т.е. налице е изискуемата от закона системност, явяваща се предпоставка за налагане на наказание изолиране в наказателна килия при извършеното нарушение по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС. Размерът на наказанието е определен към средата, което съответства на установените по случая факти. Н. е държал телефона за относително продължителен период от време и го е използвал за осъществяване и организиране на дейност, която е забранена с оглед статута му на лишен от свобода. В тази дейност са участвали и други лишени от свобода. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли от съда.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.Н.Н., ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвор Бургас, ЗО Дебелт, срещу заповед № 454/28.06.2022г.  на началника на Затвор Бургас.

ОСЪЖДА  Н.Н. да заплати на държавата по сметка на Административен съд Бургас държавна такса по делото 10лв.

Решението е обявено в съдебно заседание на страните и подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14 дневен срок от днес.

 

 

СЪДИЯ :