№ 108
гр. ***, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200245 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката Р. К. Д. от гр.*** е обжалвала Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
№ ***, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4
във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 600.00 лева.В жалбата се
твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.08.2024 г., в 08:11 часа, на Главен път І-4, км. 88+129, в посока на движение
към гр.*** (на територията на община ***), бил установен и заснет с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „***” с рег. № ***.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч
е 122 км/ч при ограничение на скоростта от 90 км/час за извън населено място.В последствие
била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България,
от която било установено, че автомобилът е собственост на жалб. Р. К. Д..Установено било
също така от извършената справка, че срещу жалб.Д. е издаден от ОДМВР Кюстендил
ел.фиш серия К, № ***, за извършено на 21.04.24 г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.В
системата на МВР било отразено, че същият е връчен и влязъл в сила на 09.07.24 г.За
установеното с автоматизираното техническо средство нарушение от ОД МВР Габрово, бил
издаден електронен фиш, серия К, № ***, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 на
1
жалб.Д., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП било
наложено наказание глоба в размер на 600.00лева.Така издаденият електронен фиш бил
изпратен за връчване на жалб.Д. и й бил връчен на 27.10.2024 г.След връчване на фиша
жалбоподателката, не е депозирала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която да е
декларирала, че процесният автомобил на инкриминираната дата е бил управляван от друго
лице.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № ***, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Писмо от БИМ за съответствие на одобрения тип средства за измерване на скоростта;
Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/27.02.2024 г. на Български институт по метрология;
Протокол за използване на техническо средство от 06.08.2024 г. с приложен към него
снимков материал; Преглед на фиш; Ръководство на потребителя на *** - извлечение;
Справка за собственост на лек автомобил „***” с рег. № ***; електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № ***,
издаден от ОДМВР – Кюстендил; справка от АИС АНД на МВР; преглед на фиш и Разписка
за връчване на ел.фиш.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 27.10.2024 г.Жалбата
е заведена в деловодството на ОД МВР – Габрово на 11.11.24 г., тоест в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: Извън населено място: Категория A – 80; Категория B – 90; Категории C, D
– 80; Категории B+E, C+E, D+E – 70”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на жалб.Д. е
наложено наказание глоба в размер от 600.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
2
начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи”.Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, в редакцията й към
момента на извършване на нарушението, гласи следното: “Когато нарушението по ал.1, т.1 -
5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.”.Съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП: “за превишаване
от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.”.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.В жалбата
към съда се отправя молба да отмени обжалваният ел.фиш като незаконосъобразен, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
На първо място в жалбата се излага довода, че никъде в ел.фиш не е посочено кой е
неговия издател, датата на издаването му, дата, час и мястото, на което се твърди, че е
извършено нарушението, липсвали задължителните за ел.фиш реквизити, в частност не били
описани нарушените разпоредби от закона и основанието, въз основа на което е наложена
глобата.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както вече бе посочено по-горе, съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП:„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи“.Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание, поради
което и категорично не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения в този смисъл.Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР
Габрово, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.Всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на ГП I-4 км. 88+129 в
посока на движение към гр.***, който участък се намира на територията на Община
***.Електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради което
3
при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на лицето,
което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и НП.В
електронния фиш са посочени и разрешената максимална скорост – 90 км/час за извън
населено място, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш скорост на
движение на ППС е след приспадане на толеранс от - 4 км/ч, което представлява
наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система за
видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта.Обжалваният
електронен фиш правилно е бил издаден на жалб.Р. К. Д. в качеството й на собственик на
процесния лек автомобил.По делото няма данни, а и такова твърдение, жалбоподателката да
е посочила лице, което е управлявало автомобила на инкриминираната дата, поради което
съдът намира, че с електронния фиш правилно е бил санкциониран собственика на
автомобила, в лицето на жалбоподателката.Собствеността на процесното МПС се
установява по безспорен и несъмнен начин от приложената към административно-
наказателната преписка справка.От снимковия материал, приложен по преписката също е
видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ с точни координати на
нарушението, дата и час на заснемането му.Посочени са GPS координати на разположението
на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се
индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство.
Излага се на следващо място твърдението, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП
било непълно и недоказано.
Съдът не споделя така изложения довод.Следва на първо място да се отбележи, че
съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административно-наказателния процес.На следващо място, съдът държи да
отбележи, че от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е извършено.Не на последно място,
съдът държи да отбележи, че от всички, събрани в хода на производството доказателства, се
установява, че при установяване на нарушението са били спазени всички изисквания на
инструкцията за експлоатация на съответното АТСС, ако измерванията съдържат некоректно
измерени скорости, системата игнорира измерването.От анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час
и място с техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип *** с идентификационен № *** било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост, след приспаднат толеранс, от
122 км. /ч. при ограничение от 90 км./ч. за извън населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 32 км.
/ч.Към административно-наказателната преписка е приложен Протокол от проверка № 018-
СГ-ИСИС/27.02.2024 г., от който се установява, че АТСС с номер *** е преминало проверка,
при която е установено, че то съответства с одобрения тип.Към същата преписка е
4
приложено Писмо от Български институт по метрология, от което се установява, че АТСС
съответства на одобрения тип средство за измерване.Стационарно преносимият уред за
контрол на скоростта е мобилно, многофункционално устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен
режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно
положение.Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни
средства.Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния.След всички измервания и
направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на
всяко от наблюдаваните МПС.Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости,
системата игнорира измерването.Стационарно преносим уред за контрол на скоростта - ARH
CAM S 1 е система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ и отговаря на изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да бъдат променяни поради
липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на
съхранение и експорт на данни.За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S
1 прави пет снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на съответното
МПС, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерената скорост и дистанция на измерваното МПС.На останалите
придружаващи снимки тези полета са празни.По делото е представен Протокол за
използване на АТСС, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение /Наредбата/, която задължава органа за
контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение
на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо
средство.В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателката е осъществила състава на
посоченото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не може да бъде споделен и изложения в жалбата довод, че в случая обжалваният
ел.фиш не й бил връчен по надлежния ред и по този начин процедурата била опорочена, а
същевременно не били спазени предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.По делото е
приложена разписка, от която по безспорен и несъмнен начин се установява, че процесният
5
ел.фиш е бил връчен лично на жалб.Д. на 27.10.24 г.Давността е период от време, определен
по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно
право не го упражнява, то се погасява.Давността бива два вида– давност за преследване и
давност за изпълнение.Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не – преклузивни.Те определят т.нар.
преследвателска давност, т.е. периода от време, през който следва да бъде наложено
наказание на нарушителя за извършеното от него административно
нарушение.Преследвателската давност при налагане на наказание с електронния фиш (ЕФ)
не е изрично уредена.ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките
на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на
НП.Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административно-
наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде
неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл. 11
от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл.80, ал.1, т.5 от
НК.Следователно от довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за
издаване на електронния фиш.В настоящия казус, следва да се има предвид, че ел. фиш е
издаден.След като бъде издаден ел.фиш, то същият следва да бъде връчен на нарушителя с
оглед влизането му в сила.В закона обаче няма предвиден срок, в който следва да бъде
връчен посоченият акт.В тази връзка актуален е въпросът за абсолютната давност, която
представлява срок, след изтичането на който, независимо от всички спирания и
прекъсвания, се изключва наказателното преследване на нарушителя.Доколкото в ЗАНН
липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с оглед изричното препращане на
чл.11 от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят приложение разпоредбите на
общата част на НК.В съдебната практика се приема, че при това производство намира
приложение чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК.Следователно, независимо от спирането
или прекъсването на давността, административно-наказателното преследване следва да се
изключи, ако са изтекли четири години и половина от момента на извършване на
нарушението и няма влязъл в сила акт, с който да бъде наложено административно
наказание.Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК общата давност за преследване е 3 години.Тя
започва да тече от деня на извършване на нарушението и се прекъсва с всяко действие,
насочено към преследване на нарушителя /например самото издаване на електронен фиш,
опит последният да бъде връчен и други/.За електронния фиш намира приложение
абсолютната преследвателна давност по чл.81, ал.3 от НК.В този случай независимо от
спирането или прекъсването на обикновената давност, както вече бе посочено по-горе, ако е
изтекъл срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, електронният фиш
следва да се отмени.Това важи дори и да е образувано съдебно производство по
обжалване.Ако докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, изтече абсолютната давност - 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението,
водачът се освобождава от отговорност на основание изтекла абсолютна погасителна
давност, съгласно чл. 81, ал.3 НК.В настоящият казус нарушението е било извършено на
06.08.24 г. и абсолютната давност към момента все още не е изтекла.При липсата на
6
специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на
процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от
ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН,
съгласно който образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта.Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в
общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в
административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на
заснемането с техническото средство.С оглед спецификата на производството, само в
случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за
авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да
тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят.В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто не е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането
следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал.3 от ЗАНН.В конкретния случай
от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че
нарушението е станало известно на ОДМВР – Габрово на датата на извършването му -
06.08.2024 год., а електронния фиш е издаден на 08.08.2024 год., видно от приложената
справка от информационната система на МВР, а фишът е връчен на 27.10.2024
год.Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е
направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението.
В жалбата на следващо място се излага довода, че в случая не може да се изведе
категоричен извод, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено в условията на
повторност.
Съдът споделя напълно така изложения довод.Изясняването на съдържанието на
посочения ЕФ и обстоятелството за влизането му в сила е от съществено значение в случая,
доколкото повдигнатото на жалбоподателката административно-наказателно обвинение и
наложеното й административно наказание е за извършване на нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП в условията на повторност.Извършването на преценка дали процесното нарушение е
повторно по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП / "Повторно" е нарушението, извършено
в едногодишен срок,... от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач/ е възможно единствено след
запознаване със съдържанието на посочения в процесния ел.фиш предходен ел.фиш
К/***.Моментът на влизането в сила се установява с разписка за връчване, известие за
доставяне на акта или други, а не с приложената по административно-наказателната
преписка Справка АИС-АНД.В хода на съдебното производство, въпреки положените
многобройни усилия от страна на съда, от страна на административно-наказващия орган не
7
бяха представени доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява
връчен ли е бил на жалб.Д. ел.фиш серия К, № ***, издаден от ОДМВР – Кюстендил, по
какъв начин й е бил връчен същия ако това е било извършено, бил ли е обжалван и кога е
влязъл в законна сила, ако това е така.В случая не представлява доказателство за влизането
на този ел.фиш в сила отбелязването, направено от лице, непринадлежащо към структурата
– издател на същия, тъй като то явно почива на данните от направената разпечатка от АИС-
АНД.В административно-наказателното производство, в тежест на АНО е да докаже
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката.При липсата на доказателства, че ел.фиш серия К, № ***, издаден от
ОДМВР – Кюстендил е влязъл в законна сила в периода от една година назад от датата на
извършеното на 06.08.24 г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалб.Д., то следва
извода, че същото не е извършено в условията на повторност по смисъла на пар. 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП.От така изложеното следва, че жалб.Д. не е следвало да бъде санкционирана с
разпоредбата на чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което издадения ел.фиш
следва да се измени, като за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП й се наложи наказание глоба в размер на 300.00 лв.За пълнота на
изложението, съдът държи да отбележи също така, че съгласно измененията в ЗДвП, обн.
ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. е отпаднала наказауемостта за повторни нарушения
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл.182, ал.1, т.5 и 6,
както и за тези по ал.2, т.6 и ал.3, т.6.При това положение и след настъпилата нормативна
промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е
налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл.3, ал.2
от ЗАНН, в случай, че по делото бе установено, че деянието е осъществено от жалб.Д. при
условията на повторност, което не бе констатирано.В същият смисъл е и Решение № 8030 от
7.11.2025 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1437/2025 г.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалб.Д. е безспорно доказано и за него следва да се
наложи санкцията по основния състав на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно: глоба в размер
от 300.00 лева, като обжалваният ел.фиш бъде изменен.
С жалбата, от страна на процесуалния представител на жалб.Д. към съда се отправя
молба да бъдат присъдени направените разноски.Предвид изхода на делото в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № ***, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР -
Габрово, с който на Р. К. Д., ЕГН **********, от гр.***, бул.“***“ № ***, за нарушение на
8
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, като вместо него:
ПОСТАНОВИ: НАЛАГА на Р. К. Д., ЕГН **********, от гр.***, бул.“***“ № ***,
глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, от гр.***, бул.“***“ № ***, сумата от 300.00 /триста/
лв., съставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9