РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Бургас, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.
Членове:Калина Ст. Пенева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500280 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от В. К. Д., ЕГН **********, Д. Х. Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет.*, и Г. Х. В., ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. „М. Р.“, ул. „Б.“ № *, чрез процесуален представител
адв. К. С. срещу решение № 513/27.06.2025 год. по гр.д.№ 300/2024 год. по
описа на Окръжен съд-Бургас, с което са осъдени Г. Х. В. с ЕГН
********** от гр. Б.с, ж.к. „М. Р.“, ул. „Б.“ № *, В. К. Д. с ЕГН ********** и
Д. Х. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет.*, да
заплатят солидарно на Д. О. П. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Б.“ №*,
сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца вреди от непозволено увреждане на собствена на ищеца сграда,
представляваща цех за колбаси и направените по делото разноски в размер
на 5 080 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
1
като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че окръжният съд не е
обсъдил голяма част от възражения на ответника, а именно - че представеният
от ищеца предварителен договор е нищожен, поради което въз основа на него
ищецът не би могъл да упражнява фактическа власт върху процесния
колбасарски цех. Твърди се, че възражение за нищожност на договора е било
направено с писмената защита на ответниците, но не е било коментирано от
съда с мотивите към решението, като не е било обсъдено и възражението, че
въз основа на договор за наем, за който също се твърди нищожност поради
невъзможен предмет, дори да се приеме за валиден, владение не би могло да
се осъществява за повече от три години, съгласно чл.229, ал.3 от ЗЗД. Твърди
се като безспорно, че към 2012 год. ищецът не е собственик на процесния
колбасарски цех, поради което отразеното в договора за наем в този смисъл е
невярно. Сочи се, че ищецът се е позовал единствено на владение чрез трети
лица - наематели, което не би могло да бъде упражнявано за повече от три
години, а съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното от
ищеца искане. Сочи се, че представеният от ищеца договор за наем не е за
целия имот, а е за 1/4 част от него, поради което няма как да бъде придобит по
давност целия имот. Сочи се, че ищецът е следвало да проведе пълно и главно
доказване на твърдението си, че е придобил процесния колбасарски цех по
давност считано от 2009 г., което не е направено и се опровергава от
обстоятелството, че наемното правоотношение на което се е позовал ищеца е
от 2012 г., че то е нищожно поради невъзможен предмет, че дори да се приеме
наличие на наемно правоотношение, твърдяното владение за ищеца от
държателя Ч., е само за част от имота. Оспорен е извода на съда, че
ответниците не са доказали, че колбасарския цех е владян от фирма „Деф“
ЕООД, която първоначално е била наемател на „Зърнобаза Шабла“ АД от 2006
г., защото не е бил представен договор за наем. Твърди се, че след 2006 г. това
дружество е завладяло сградата, а през 2018 г. е инициирало снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, което се установява от
представено с отговора писмо. Сочи се, че след като това дружество е владяло
процесния цех повече от 10 години преди 2018 г., то няма как ищецът да го е
придобил по давност за същия период. Отречено е твърдението на ищеца, че
дружеството „Деф“ ЕООД, е такова, чрез което той е упражнявал съвместна
дейност. Извършено е позоваване на изявления на свидетеля Ч., в качеството
2
му на ответник по друго дело - гр.д.№ 7327/2018 г. на БРС, в представени от
него и от неговия адвокат - адв. Т. становище и писмена защита, в които се
твърди, че считано от 2005 год. фактическа власт върху процесния имот е
осъществявало дружеството „Деф“ и то е придобило собствеността върху него
по давност. Твърди се, че съдът е следвало да укаже на ответниците, че следва
да представят договор за наем от 2006 год. на дружеството „Деф“, а като не е
направил това, е допуснал процесуално нарушение, поради което не е била
поискана за прилагане по делото и преписката от 2018 год. на АГКК,
инициирана от това дружество. Направено е искане за изискване от въззивния
съд и прилагане по делото на тази преписка, в която се твърди, че се намира и
договора за наем от 2006 год., както и данни, че дружеството „Деф“ е в
процедура по обстоятелствена проверка относно процесния имот. Сочи се, че
гр.д.№ 7327/2018 год., по което свидетелят Чантов твърди, че собственик на
колбасарския цех е дружеството „Деф“ към момента е във ВКС, като с
въззивната жалба са представени копие от становището на Чантов по това
дело и писмената защита депозирана от повереника му. Оспорена е оценката
на съда на свидетелските показания. Твърди се, че свидетелите доведени от
ищеца са пристрастни и съдът не е следвало да кредитира показанията им,
още повече, че противно на приетото от съда, те не са подкрепени от други
доказателства. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че и ответника Д. е
участвал в упълномощителната сделка по упълномощаване на ответника В. за
събаряне на навеса. Сочи се, че той към момента на упълномощаването е
отсъствал от страната, като само ответницата В. Д. е дала пълномощия.
Твърди се също, че съдът не е обсъдил възраженията във връзка с вида и
характера на вредите по претенцията на ищеца, което е нарушение на
процесуалните правила, като не е ясно и защо към размера на вредите е
прибавен ДДС. Сочи се, че по нито едно от другите дела за собственост върху
терена и постройките, съдилищата не приемат ищецът да е собственик на
процесния цех, а изводите на окръжния съд в този смисъл са необосновани.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на
предявените субективно съединени искове и за присъждане на пълния размер
на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Поискано е приемане като доказателства по делото от въззивния съд на
писменото становище на ответника Д. Ч. и защитата на неговия повереник по
гр.дело 7327/2018 на БРС, както и да се изиска от въззивния съд копие от
3
преписка № 01-386281 от 05.10.2018 г. на АГКК.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. О. П., чрез
процесуален представител адв. Б. Т., в който са изложени съображения за
неоснователност на направените с нея възражения. Посочено е, че съдът няма
задължение и не следва да обсъжда възраженията на ответниците направени
за първи път с писмената защита, а представеният от ищеца договор за наем
не е нищожен. Изразено е несъгласие с мотивите на съда относно нищожност
на предварителния договор, като се сочи, че ответниците са трети лица за този
договор, нямат правен интерес и не могат да се позовават на неговата
недействителност, поради което първоинстанционният съд не е следвало да
разглежда и да се произнася по това тяхно възражение. Цитирана е практика
на ВКС. Направено и искане, в мотивите си въззивният съд да приеме, че
предварителният договор не е нищожен и валидно поставя началото на
давностното владение на ищеца. Изложени са подробни съображения относно
това, че с ангажираните по делото доказателства се доказва твърдението на
ищеца за придобиване на процесния имот по давност от него, лично и чрез
трети лица. Сочи се, че дружеството „Деф“ е било наемател, а не владелец на
имота, като не е възразило срещу упражняваното от ищеца владение. Сочи се
също, че отношенията между дружеството „Деф“ и ищеца не са предмет на
спора, а твърденията на свидетеля Чантов, по друго дело, не могат да бъдат
доказателства по настоящото дело. Изразено е становище, че поради
преклузия, доказателствените искания на ответниците, направени с
въззивната жалба, не следва да бъдат уважавани. Сочи се, че
упълномощаването от единия от съпрузите за изпълнение на задължение на
двамата съпрузи, обвързва и другия съпруг, поради което са неоснователни и
възраженията, че ответникът Д. не следва да отговаря по иска. Сочи се, че при
закупуване на строителни материали винаги се плаща ДДС, а извършването
на СМР е от строителни дружества, също регистрирани по ДДС, поради което
правилно ДДС е включен към размерна на вредите, а позоваването на
експертиза, приета в досъдебното производство, е без значение за настоящото
дело, тъй като не е относимо доказателство. Направено е искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и е допустима.
4
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
субективно съединени искове с правно основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд първоначално е
оставил без уважение искането на въззивниците за събиране на доказателства,
но в първото по делото заседание е допуснал доказателства.
Пред въззивния съд страните поддържат становищата си, както и
исканията за присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и по допустими искови претенции, поради което е
валидно и допустимо.
Ищецът Д. О. П. е предявел исковата си претенция срещу ответниците Г.
Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от
35 000 лв. - претърпени от него имуществени вреди поради виновните
противоправни действия на ответниците изразяващи се в осъществено от
първия ответник по възлагане от втория и третия ответници частично
разрушаване на сграда, представляваща цех за колбаси, на която ищецът
твърди, че е собственик. Твърди, че сградата е била първоначално собственост
на „Големи български мелници“ АД, след което била продадена от заложен
кредитор по учреден в негова полза особен залог, като част от търговското
предприятие на „ГБМ“АД, а по договор за цесия от 30.11.2004 г. кредиторът -
залогополучател е цедирал вземането си на „Зърнобаза Шабла“ АД, което
предприело действия за продажба на заложеното имущество, включително на
процесната сграда, като по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.02.2009 год., сключен по реда на ЗОЗ, заложният
кредитор „Зърнобаза - Шабла" АД, се задължило да сключи окончателен
договор с ищеца Д. О. П., с който да му прехвърли собствеността,
включително върху процесната сграда. Ищецът твърди, че е във владение на
процесната сграда считано от момента на сключване на предварителния
договор на 03.02.2009 год., като владението било и върху парцела, върху който
е построена сградата. Владението върху описаните в предварителния договор
5
недвижими имоти ищецът осъществявал лично и чрез трети лица - наематели
или дружества, с които е имал съвместна дейност, като до момента на
предявяване на иска владението му е явно и необезпокоявано. Към едната
стена на колбасарския цех бил прикрепен навес, който съгласно заповед на
кмета на общината следвало да бъде премахнат, който попадал в съседен имот
собствен на В. К. Д. и Д. Х. Д., представляващ поземлен имот с
идентификатор № 07079.118.362. На 24.07.2023 г., без съгласие на ищеца,
ответникът В. с нает от него багер започнал да събаря навеса прикрепен към
стената на цеха за колбаси, като повредил и част от сградата, на която ищецът
твърди, че е собственик, а именно - била съборена малка част от външната
южна стена на сградата - цех за колбаси, за която бил закрепен навеса. По
сигнал на ищеца за извършеното разрушаване била образувана пр.пр. №
10802/2023г., ДП №1732/2023г. по описа на РП Бургас, но независимо от
заведената преписка, на 27.07.2023 год. Г. Х. В., заедно с тежка верижна
техника, докарана до имота с транспортна платформа и под негово
ръководство продължил рушенето на сградата - цех за колбаси, като били
съборени още една част от външната южна стена на сградата /за която е бил
закрепен навесът/ и част от вътрешните преградни стени в нея. Повредена
била и част от покрива на сградата. След сигнал до IV РПУ - гр. Бургас,
пристигналите на място полицейски служители преустановили
разрушителните действия. Твърди се, че между страните е висящо исково
производство, по което собствеността върху поземления имот за който
ответниците Д.и притежават нотариален акт, е оспорена по иск на ищеца и те
са осъзнавали, че нямат право да извършват разрушителните действия спрямо
собствената на ищеца сграда, като с това е бил наясно и пълномощникът им Г.
В., поради което в резултат на виновното противоправно поведение, ищецът е
претърпял имуществени вреди, за възстановяване на които ответниците
следва да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 35 000 лв. Пред
окръжния съд ищецът е поддържал предявения иск с искане за уважаването
му и присъждане на съдебните разноски.
Ответниците с депозирания отговор са оспорили исковата претенция на
ищеца по основание и размер. Твърдят, че процесният колбасарски цех не е
бил собствен на „Големите Български мелници“ АД, а по предварителния
договор, на който се позовава ищеца, той не е придобил права, но не само
поради неустановената собственост на праводателите, а и защото договорът е
6
неистински, антидатиран и създаден за нуждите на предходно заведен от
ищеца иск срещу В. и Х. Д., а също е нищожен като сключен от лице, което
няма представителна власт да представлява продавача. Оспорена е твърдяната
от ищеца собственост върху колбасарския цех, както и твърдените наемни
правоотношения, с които ищецът през 2012 год. го е отдал под наем на
Димитър Чантов. Твърди се, че този цех е бил отдаден под наем от „Зърнобаза
Шабла“ АД на дружеството „Деф“ ЕООД през 2006 год., а това дружество
впоследствие е завладяло сградата и през 2018 год. е започнало процедура за
снабдяване с нотариален акт. Твърди се, че дружеството „Деф“ е владяло
сградата повече от 10 години поради което няма как ищецът да е владял
същата сграда по същото време. Сочи се, че поради неустановената
собственост на ищеца, той не е претърпял вреди от частичното й разрушаване.
Твърди се, че ответникът Д. Д. не е пасивно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като от негова страна няма възлагане на работа на Г. В., а след като не е
възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД, производството по отношение на него
следва да бъде прекратено. Твърди се, че събарянето на навеса не е
противоправно, тъй като многократно писмено и устно ответниците са канили
Д. Ч. да прибере вещите, които е държал под него, но той не го е направил.
Твърди се, че събарянето на навеса е в изпълнение на влязла в сила заповед на
кмета на общината, а ако при действията при събарянето е била повредена и
част от сградата, това се дължи на лошото състояние в което се е намирала, на
обстоятелството, че сградата е горяла от пожар, който е компрометирал
нейната здравина и тя е застрашена от самосрутване, като крие риск за
околните. Отречено е ответниците да са действали виновно и да са целели
разрушаване на сградата. Оспорен е също размера на причинените вреди, като
се твърди, че е завишен. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и за присъждане на съдебните разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти от 12.07.2019 год. на нотариус Б.
К., ответниците В. Д. и Д. Д. са закупили от продавача ЗК“Булмит“ имоти в гр.
Б., м. „Р.“ - бивша м. „К..“: поземлен имот с площ от 2728 кв.м., с
идентификатор по кадастрална карта № 07079.118.362, номер по предходен
план 13 0027, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
07079.118.362.1 с площ от 175 кв.м. - едноетажна селскостопанска сграда, и
сграда с идентификатор 07079.118.362.2 с площ от 148 кв.м. Ответниците В.
7
и Д. Д. са съпрузи, поради което правото на собственост върху тези имоти е
придобито при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/.
По делото няма спор, че процесната сграда – колбасарски цех, не е
описана в нотариалния акт като закупена и собствена на ответниците. По
делото те не претендират собственост върху тази сграда, а предметът на
висящото между страните гр.д.№ 7129/2022 год. по описа на БРС, по искова
молба подадена от настоящия ищец срещу ответниците Д., за установяване, че
те не са собственици на част от закупените от тях имоти по горепосочения
нотариален акт, е различен /касае терена и други сгради/, поради което
изходът от това дело е без значение за изхода от настоящото дело. Поради
различния предмет на спора, без значение за настоящото дело са и
изявленията направени в него от участниците по това дело.
Със заповед № 454/17.02.2022 г. на зам.кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас било наредено ищецът
Д. О. П., ответниците В. Д. и Д. Д. да премахнат незаконен строеж,
представляващ навес, захванат към южна фасадна стена на едноетажна
сграда, стъпил върху бетонова основа в северната част на имота на
ответниците - ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КККР на гр. Бургас, като
е определен 14-дневен срок за изпълнението на заповедта, считано от датата
на влизането й в сила. Заповедта е била обжалвана от настоящия ищец пред
Административен съд-Бургас, като с решение от 15.06.2022 год. и решение за
допълването му от 31.01.2023 год. по адм.д.№587/2022 год. по описа на
Бургаския административен съд, оставено в сила с решение №
7136/28.06.2023 г. по адм.д. № 3569/2023 г. по описа на ВАС, ІІ отделение,
заповедта е отменена спрямо ищеца, поради неустановена съпричастност на
Д. П. към незаконният строеж „навес“, като жалбата му срещу заповедта е
отхвърлена. Заповедта е влязла в сила по отношение на ответниците по
настоящото дело Д. и В. Д..
От заключението на вещо лице Ч. по приетата от окръжния съд съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесната сграда - колбасарски
цех, за която ищецът твърди, че е придобита от него по давност, попада
върху северната част на ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КККР на
гр. Б., като сградата не е отразена в кадастъра. Представлява масивна
едноетажна сграда със застроена площ от 234 кв.м., конструкция-носещи
8
метални колони и греди, върху които стъпват предварително напрегнати
покривни панели с кухини тип “стирол“, ограждащи стени – панелни,
частично с тухла, преградни стени – тухла 1/2 и тухла 12 см на 25 см.
Не е спорно, че навесът, които е следвало да бъде премахнат
съгласно описаната по-горе заповед е бил захванат към южната фасада на
колбасарския цех. От описаното в заповедта за събаряне става ясно, че
навесът е бил изпълнен от метална конструкция, стъпил върху бетонова
основа посредством метални колони, покрит с ламарина на места остъклен, с
монтирана входна врата, а от обясненията на вещото лице Чанкинова при
разпита в съдебно заседание става ясно, че навесът, макар и прикрепен за
южната фасадна стена на колбасарския цех, не е бил конструктивно
свързан с него, което сочи, че е било е възможно премахването му, без да
се нанесат вреди на сградата – колбасарски цех.
Не се оспорва, като се установява и от материалите по приложеното ДП
№ 451/2023 г. по описа на 4- то РУ на МВР гр. Бургас, пр. пр. № 10802/2023 г.
по описа на БРП, че на 21.07.2023 г. ответникът Г. В. е навлязъл в ПИ с номер
07079.118.362 с наета от него техника и е започнал разрушаване на навеса, за
чието събаряне е издадена заповедта № 454/17.02.2022 г. на Община-Бургас.
Разрушаването продължило на 24.07.2023 год., като освен навеса била
разрушена и външната южна фасадна стена на процесния колбасарски цех,
към който е бил прикрепен навесът, заедно с прилежащи към стената витрини,
решетки и част от бетонни покривни панели. Успоредно с това са били
разрушени и две от вътрешните стени на обособените санитарни помещения.
Няма данни по ДП да е привлечено лице в качеството на обвиняем.
При огледа извършен от вещото лице Ч. е установено, че в резултат на
действията на Г. В. по разрушаване, две трети от южната фасада на
колбасарския цех е била напълно разрушена. Останалата част от южната
фасада на сградата е остъклена витрина с метална охранителна решетка, като
металният профил на пода до фасадата, служещ за монтаж на остъклената
витрина, продължава и в разрушената част, което е основание вещото лице да
заключи, че цялата южна фасада е била остъклена витрина с метална
охранителна решетка. Разрушени са били част от покривните панели и
средната част на сградата, като са останали висящи огромни бетонови
късове с армировка, а част от разрушените панели са на земята.
9
Разрушени са част от вътрешните преградни стени, като една част от
стените е била облицована с фаянс. Ел. инсталацията, положена открито
в помещенията където са разрушенията, е била прекъсната.
Вещото лице е описало СМР, които следва да се извършат за
възстановяване на разрушенията по сградата - цех за колбаси, като общата
стойност на възстановителните работи с труд и материали е в размер на 35 000
лв. с ДДС. От обясненията на вещото лице при разпита в открито съдебно
заседание става ясно, че разрушенията по сградата не биха могли да станат
случайно, а са били целенасочени, като не се потвърждават възраженията на
ответниците, относно пожар, който да е горял в сградата - вещото лице при
огледа не открило следи от такъв пожар. Противно на твърденията на
въззивниците, вещото лице не е констатирано също, преди частичното
разрушаване, сградата да е била компрометирана и/или застрашена от
самосрутване.
От представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя от 04.05.2023 год., е видно, че В. Д. е упълномощила Г. Х. В.
да я представлява пред всички държавни и общински институции в Република
България, Община-Бургас, РИОСВ-Бургас, АГКК, ОД на МВР гр. Бургас и
други; да я представлява пред всички ВиК дружества в Р България, „ВиК“
Бургас, ЕВН и други, да поддържа, да извършва и ръководи всякакъв вид
строителноремонтни дейности, да следи за незаконното навлизане и
използване, да подава сигнали към органите на реда за следните собствени на
упълномощителя недвижими имоти: ПИ с идентификатор 0779.118.362,
местност Р., гр.Б. с площ от 2728 кв.м., номер по предходен план 130027;
сграда с идентификатор 0779.118.362.1 гр. Б., местност „Р.“, с площ от 175
кв.м.; сграда с идентификатор 0779.118.362.2, гр. Б., местност „Р.“, с площ от
148 кв.м.
Пред окръжния съд са разпитани свидетели, приети са и други писмени
доказателства.
С обжалваното решение окръжният съд след обсъждане на релевантните
факти и обстоятелства е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява твърдението на ищеца, че е собственик на процесния колбасарски
цех на основание изтекла в негова полза преди предявяване на иска
придобивна давност, че първият ответник като пряк извършител, а другите
10
двама като възложители, поради виновно противоправно поведение са
причинили вреди по колбасарския цех чрез частичното му разрушаване, като
за възстановяване на разрушеното съгласно заключение на вещо лице по
приета по делото съдебно-техническа експертиза, ще е необходима сумата от
35 000 лв., като предявеният иск е уважен изцяло.
Настоящият съд намира изводите на окръжния съд за обосновани с оглед
събраните доказателства и за законосъобразни, като направени в съответствие
с материалния закон, като препраща към тях на осн. чл.272 от ГПК.
Възраженията по въззивната жалба в частта, в която не са били заявени
своевременно пред първоинстанционния съд са преклудирани, а в другата част
са неоснователни.
Въззивният съд следи служебно за допустимостта на исковата
претенция. Пасивната процесуална легитимация на ответника Д. Д. произтича
от твърдението на ищеца по исковата молба, че същият е възложител на
действията описани в исковата молба като извършени от ответника Г. В.,
поради което искът спрямо Д. Д. не е недопустим, в какъвто смисъл е било
направено възражение с отговора на исковата молба.
Действията, които е извършил ответника Г. В. през м.07.2023 год. по
разрушаване на навеса, при което са разрушени и части от колбасарския цех са
били по възлагане за изпълнение на заповед на кмета на общината, за събаряне
и премахване на навеса, по която задължени лица са ответниците В. и Д. Д.и.
Възлагането по описаното по-горе пълномощно от В. Д. дадено в полза на Г.
В., в случая обхваща и изпълнение на задълженията по административната
заповед, която задължава еднакво двамата съпрузи, поради което действията
на единия съпруг ползват и другия - респективно обвързват и другия, което
следва и от разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК. Ето защо, както и предвид
непротивопоставянето от страна на Д. на действията извършени от В. по
изпълнението и на негови задължения, следва да се приеме, че както от страна
на В. Д., така и от страна на Д. Д. е налице възлагане по смисъла на чл.49 от
ЗЗД, поради което последният също е пасивно материално легитимиран по
предявения иск, ведно с другите двама ответници.
Основният спор пренесен за разрешаване и пред въззивния съд по
делото е дали ищецът е установил твърдението си, че е придобил процесния
колбасарски цех по давност. Ищецът твърди, че е във владение на процесния
11
имот считано от 03.02.2009 год., когато е бил сключен предварителен договор
представен по делото от същата дата, за покупко-продажба на недвижим имот,
между „Зърнобаза - Шабла“ АД и него като купувач, за покупко-продажба на
недвижим имот : дворно място с площ от 1255 кв.м., находящо се на 1300
метра югозападно от кв. „М. Р.“ – гр. Б., извън регулация, парцели І и ІІ по
парцеларния план на Свинекомплекса, ведно с находящите се върху
цитираните парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, ½ битова сграда,
метален навес и паркинг, собственост на „Големи Български мелници“ АД. В
чл.2 от предварителния договор е посочено, че владението на така описания
недвижим имот се предава от продавача на купувача в деня на сключването на
договора /т.е. на 03.02.2009 г./, като договорът има силата на протокол за
предаване на владението.
С отговора на исковата молба този договор е оспорен като неверен-
антидатиран и като нищожен, като сключен с лице без представителна власт
за продавача. С въззивната жалба договорът е оспорен и като нищожен поради
невъзможен предмет, но тъй като такова възражение не е направено с
отговора на исковата молба, същото като преклудирано и доколкото
нищожността не произтича пряко от съдържанието на договора, не обвързва
съда за произнасяне. Както е прието с т.2 от ТР 5/12.12.2016 г. по ТД 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето,
от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. Даденото тълкуване ясно сочи, че
ответниците по делото не са легитимирани да правят възражение за
нищожност на договора поради сключването му от лице без представителна
власт и по възражението направено от тях в този смисъл съдът не дължи
произнасяне.
Независимо от това, предварителният предварителен договор е частен
документ, който не носи подписа на ответниците и е без достоверна дата, а с
оглед оспорването му като антидатиран и неверен, достоверността на
отразеното в него, доколкото е от значение за разрешаване на спора, следва да
се прецени от съда ведно с всички други доказателства по делото. Тъй като
12
този договор не прехвърля вещни права в полза на ищеца, предвид
основанието на което той твърди по настоящото дело, че е придобил
процесния колбасарски цех - по давност при осъществявано от него лично и
чрез други лица непрекъснато давностно владение за повече от 10 години, без
значение за изхода на настоящото дело е дали посоченият в договора продавач
е бил действителен собственик и дали по договора е поето действително
задължение за сключване на окончателен договор. От значение за твърдяното
от ищеца оригинерно правно основание за придобиване на собственост върху
процесния имот по чл.79 от ЗС е кога е започнало неговото владение върху
колбасарския цех и продължило ли е непрекъснато и необезпокоявано
през релевантния десетгодишен период. Дали владението е започнало
заради обещано, но неосъществено правоприемство или при условията на
завладяване на имота от ищеца – лично и/ или чрез други лица, не е от
значение когато се твърди недобросъвестно владение, както е в случая.
Ето защо, дори като отразено в частен документ без достоверна дата, съдът да
не зачете соченото в договора, то няма пречка ищецът да установи началото на
твърдяното давностно владение със свидетелски показания и други допустими
доказателства. Твърденията на ищеца са, че неговото владение на процесния
колбасарски цех е започнало от 03.02.2009 год. и е продължило непрекъснато
повече от 10 години – т.е. и след 03.02.2019 год. Съгласно непротиворечивите
и взаимно допълващи се свидетелските показания на разпитаните от
окръжния съд свидетели Д. Д. и Д. Ч., през 2008 год. свидетелят Д. започнал
да работи за ищеца Д. П., като отговарял за работниците, които правели
мелницата. Свидетелят Д. Д.в сочи, че тогава ищецът Д. П. имал ключове за
колбасарския цех и му давал ключовете, когато го изпращал там на проверка.
Около 2010 год. имотът вече бил даден под наем на Д. Ч., но той не можел да
плаща наема и свидетелят оставил М. в имота за да го наглежда. Последно
свидетелят Д. е ходил в колбасарския цех преди около четири години, но
мисли, че М. още е в имота. Свидетелят сочи, че преди време се била запалила
тревата около колбасарския цех, като той ходил да гаси пожара, но самият цех
не е горял. Когато се запалила тревата, сградата не била засегната. Преди М.
да се нанесе в колбасарския цех, там имало един „краварин“, който пак бил
допуснат от свидетеля, след като Д. му наредил. В колбасарския цех не били
допускани други хора, никой не спорел за собствеността върху цеха и не
„правел проблеми“. Свидетелят сочи, че преди около четири години /т.е. през
13
2021 год./, когато за последен път посетил колбасарския цех, М. имал отвън
натрупани коли. Сградата била здрава, но неподдържана, а на покрива имало
найлон. Вътре имало печка със стърготини, имало нападала мазилка, а където
падала мазилката стените били нацепени. Свидетелят Д. Ч. твърди, че е в
колбасарския цех от 2009 год., а през 2012 год. подписал с П. договор за наем.
Тъй като не можел да плаща наем, се разбрали да остане в имота, като го
поддържа и извършва в него дребни ремонти. Свидетелят знае, че
колбасарският цех е на П., а в цеха го въвел и настанил Д. - другият свидетел.
Ч. сочи, че и към момента на разпита обитава колбасарския цех. През цялото
време от 2009 год. до момента на разпита през м.05.2025 год. свидетелят сочи,
че непрекъснато е бил в имота и го е ползвал, като никой не е предявявал
претенции за собствеността. Свидетелят сочи, че само П. и той имат ключ за
цеха. Когато през 2009 год. свидетелят бил настанен в имота, нямало ограда,
такава била изградена преди 1-2 години. Свидетелят сочи, че освен цеха
ползвал и страничната площадка, паркинга и общата площадка. Когато дошъл
Д. Д. /ответника по делото/, той заявил пред свидетеля претенции за паркинга
и площадката. Свидетелят твърди, че консумативите като ток и вода за цеха се
заплащат от него на местно сдружение „Медна Каменица“ на което е член и
като такъв ползва ток от тяхната партида /в този смисъл са представени и
писмени доказателства за заплащане на консумативи от свидетеля Ч./.
Свидетелят сочи, че на 21.07.2023 год. бил в цеха, когато пристигнал Г. В. с
трактор и тракторист и започнали да разрушават навеса, както и стената на
цеха. Свидетелят се опитал да ги спре, но Г. го изблъскал. Свидетелят се
обадил на полицията, на П. /ищеца по дело/ и на тел 112. Разрушаването било
преустановено за този ден. Няколко дни по-късно Г. се върнал с по-голям
багер и започнали отново да рушат. Тогава навесът бил вече разрушен, но те
разрушили част от покрива на цеха и вътрешните стени. Вторият път Г. и
хората, които довел искали да разрушат сградата, която обитавал свидетеля.
Той отново се обадил на полицията и на П.. Дошли от полицията и спрели
разрушаването на сградата.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на тези свидетели, като те
не са опровергани от други доказателства по делото, включително от
свидетелските показания на останалите разпитани свидетели. Останалите
свидетели също потвърждават фактическото ползване на цеха от Д. Ч. за
периода от 2019 год.- когато са го заварили в имота, до момента на разпита им.
14
Свидетелят Р. И. - братовчед на Д. Д. сочи, че след като Д. закупил имот в
района на колбасарския цех, тъй като братовчед му често отсъствал, той
посещавал закупения от него имот за да го наглежда. Първоначално имотът
бил частично ограден, но Д. го оградил изцяло. Свидетелят присъствал при
трасирането на закупения от братовчед му имот /през 2019 год./ и тогава
станало ясно, че лицето и цялата дясна страна на колбасарския цех, както и
закрепения към сградата навес, попадат в имота на Д.. След справки в служба
„Земеделие“ и в отдел „Незаконно строителство“ се установило, че за сградата
и навеса няма книжа, като по инициатива на В. и Д. била издадена заповед за
премахване на навеса. След като заповедта влязла в сила, имало две седмици
за премахване на навеса. Свидетелят сочи, че към Ч., когото лично познава
като лице обитаващо цеха, многократно били отправяни покани от страна на
Д. за разчистване и премахване на вещи от терена, като при всеки от
проведените с Ч. разговори, той давал различни отговори. Първият път казал,
че ще премахне вещите от имота на В. и Д., но след това казал, че няма да ги
махне. Веднъж казвал, че вещите под навеса са негови, друг път казвал, че не
са негови. Според свидетеля основната версия на Ч. била, че е допуснат в
колбасарския цех от предишния собственик като охрана „или нещо такова“.
Свидетелят знае, че преди събарянето на навеса, до Ч. е била изпратена
нотариална покана. Сградата - колбасарски цех била западнала - стените й
били напукани, покривът бил компрометиран и имало течове. Свидетелят
няколко пъти влизал в колбасарския цех за да провежда разговори с Чантов и
тогава видял, че вътре стените били черни, а сградата като цяло била много
зле поддържана. При повторния разпит на свидетеля Р. И. пред въззивния
съд той твърди, че е чувал от Д. Ч., различни версии за това кой го е пуснал в
имота - веднъж казвал, че е от пълномощник на кооперацията. В една от
версиите Чантов казал, че има отношения с фирма „Деф“ и че тя му разрешила
да ползва имота с цел охрана, но това била една от многото версии, които Ч.
изказал пред свидетеля, включително, че преди това имотът се ползвал от
друго момче - приятел на Ч. и той отишъл при него. След като Ч. разбрал, че
точно от кооперацията Д. и Д. са закупили техния имот, се отметнал от
версията, че е бил допуснат там от председателя на кооперацията и тогава
споменал за фирма „Деф“. За тази фирма свидетелят чувал и от Г. В., като
знае, че тя е искала да изкара документ по обстоятелствена проверка и се
опитвала да нанесе сградата в кадастъра. Свидетелят сочи, че не е виждал
15
представители на фирма „Деф“ в имота. Свидетелят Р. К. е приятел на
Радостин Искров, познава добре братовчед му Д., като взаимно са си помагали
през годините. Сочи, че многократно е посещавал закупения от Д. имот заедно
с Р. /свидетеля И./, тъй като поради честите отсъствия на Д., братовчед му бил
упълномощен да се занимава с имота. Д. закупил имота през 2019 год., а
свидетелят бил заедно с Р. при трасирането, като тогава се установило, че част
от сградата – колбасарски цех и прикрепен към нея навес попадат в имота на
Д.. Под навеса имало стари коли и купета. Появил се един човек и казал, че
имотът му е оставен от стария председател на кооперацията за да го охранява.
Както тогава, така и след това многократно Д. и Р. отправяли покани към този
човек на когото викали „Чането“ да премахне вещите си и да разчисти,
включително била му изпратена и нотариална покана, но нямало резултат.
След като човекът не съборил навеса, Д. и В. наели фирма за събарянето, като
на събарянето присъствал друг техен приятел - Г. В.. Свидетелят сочи, че е
виждал колбасарския цех само отвън, сградата отвън била порутена и
неугледна, приличала на съборетина.
Пред въззивния съд е разпитан свидетеля П. Л. – който от около шест
месеца е управител на дружеството „Деф“. Знае къде се намира колбасарския
цех. След като станал управител и се запознал с документите на дружеството,
които му били предадени от предишния управител, попаднал „на едно искане
за някаква земя“, като за сгради нямало искане. Знае, че тази сграда –
колбасарският цех дружеството я е ползвало отдавна – до около 2009-2010
год., но след това не е била ползвана, а дружеството никога не е имало
претенции за собственост по отношение на нея. Свидетелят сочи, че познава
Д. П. и мисли, че след като дружеството е напуснало сградата, той е започнал
да я ползва.
От свидетелските показания на свидетелите Д. Д. и Д. Ч., се установява,
че ищецът по делото, чрез трети лица -държатели за владението
осъществявано от П., е установил владение върху процесния колбасарски цех
считано от 2009 година. Още през 2008 год., когато свидетелят Д. започнал
работа при ищеца, П. разполагал с ключове от имота, като възложил на
свидетеля Д. грижата за запазване на имота, както и за настаняване на лица в
него. През 2009 год. по волята на ищеца П. и по негово нареждане в процесния
колбасарски цех в имота е бил допуснат Д. Ч., който сам определя себе си като
държател на имота за ищеца П.. Без значение е дали допускането на Чантов в
16
имота и държането на имота от него за период повече от 10 години, е било въз
основа на писмен договор за наем сключен между ищеца и Ч., какъвто е
представен от 2012 год. и оспорен от ответниците. Поради оспорването на
договора от страна на ответниците, съдът намира, че доколкото същият е
частен документ неподписан от ответниците и без достоверна дата, не би
могъл да се противопостави откъм съдържание на ответниците, поради което
съдът не го цени като доказателство за наличието и съдържанието на
наемното правоотношение между ищеца П. и Ч.. Това, което е от значение за
изхода от спора е, че преките свидетелски показания на свидетеля Ч. събрани
по делото, необорени от други доказателства, сочат, че между П. и Ч., след
допускането му в колбасарския цех от П. през 2009 год., е била изградена
облигационна връзка, която определя качеството на Ч. на държател на
процесния имот за владелеца П.. В случая релевантно е установяването на
това дали за процесния десетгодишен период държателят Ч. е бил фактически
ползвател на имота, което съдът приема за установено от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели. Пред настоящия съд Ч. сочи,
че той е считал за собственик на цеха лицето, което го е допуснало в имота -
ищецът по делото Д. П.. Показанията на свидетеля Чантов за момента от който
той се намира в имота и за обстоятелствата относно пребиваването му в
имота, не се опровергават от други доказателства по делото. Показанията на
свидетелите И. и К. относно основанието, на което Ч. е бил допуснат в имота
и лицето от което е бил допуснат, не почиват на лични възприятия, като в този
смисъл съдът дава вяра на показанията на самия Ч., подкрепени и от
показанията на свидетеля Д.. Ч. в случая е най-достоверен първоизточник за
това как и от кого е бил допуснат в колбасарския цех, а при липсата на
опровергаващи показанията му доказателства по делото, съдът няма
основание да не ги кредитира. Дори да се приеме, че пред трети лица Ч. е
излагал различни версии за основанието за присъствието си в процесния
колбасарски цех, това не дава основание съдът да игнорира соченото по
делото пряко от него, за осъществяване на непрекъсната фактическа власт
върху процесния колбасарски цех като държател за владелеца П., считано от
2009 год., най-малко до момента на частичното разрушаване на сградата през
2023 год. В този смисъл освен свидетелските показания има и писмени
доказателства, от които се установява, че Ч. е бил непрекъснато в
колбасарския цех през горепосочения период, по време на посещенията на
17
ответниците Д.и и техните приятели през 2019 год., по време на проверката на
общината и съставения констативен акт за незаконно построения навес, по
време на трасиране на имота, както и по време на събарянето на навеса и част
от колбасарския цех през 2023 год. Както е посочил и окръжният съд в
мотивите си, и доведените от ответната страна свидетели, не твърдят и не
сочат друго трето лице да е ползвало сградата - колбасарски цех през
релевантния период от време, а заявяват, че след 2019 г., ответниците Д.и
многократно са водили разговори с Ч., да освободи мястото, като го разчисти
от личните си вещи, защото целта им е била да си разчистят закупения
поземлен имот и да го оградят, а това не е станало заради липсата на
съдействие от страна на Ч.. В релевантния период само П. и лицата на които
той е предоставял достъп до сградата са имали ключ за нея, даден им от П., а
представените по делото разписки за заплатени консумативи от Ч. при
ползването на процесния цех, също показват, че той е ползвал сградата.
Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че ищецът
доказа при условията на пълно и главно доказване предпоставките по чл.79 от
ЗС – т.е. че за периода след 2009 год. и към момента на предявяване на иска
процесната сграда-колбасарски цех е придобита от него с давностно владение
продължило повече от 10 години, на осн. чл.79 от ЗС.
Както вече беше посочено, за осъществяваното от Ч. непрекъснато
фактическо държане за П. на процесния колбасарски цех за релевантния
период, е без значение дали допускането му в имота от П. е било формално
обективирано, поради което представения по делото договор за наем от 2012
год. дори да се счете, че е неистински, не променя горните изводи, а в този
смисъл и възраженията на въззивниците относно този договор се явяват за
обстоятелства, които са без правно значение за изхода от делото, които
правилно не са били задълбочено обсъдени от първоинстанционния съд.
Противно на възраженията по въззивната жалба, от приложената
преписка по заявление вх.№ 01-386281-05.10.2018 год. подадено до АГКК, с
което дружеството „Деф“ ЕООД е поискало внасяне на промени в
кадастралната карта, не се установява в релевантния период дружеството
„Деф“ да е предявило претенции за собственост върху процесната сграда или
да е изложило твърдения, че е владяло сградата. Видно от удостоверението
приложено на л.104 от делото, издадено от нотариус И. К., искането отправено
18
до него от дружеството „Деф“ е за снабдяване на дружеството с акт по
обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост върху
„дворно място с площ от 1259 кв.м., находящо се на 1300 м. югозападно от
квартал “М.“ в площадката на Свинекомплекс“ „М. “, Б. извън
регулация, парцели I и II от парцеларния план на Свинекомплекса.
Съдържанието на преписката потвърждава соченото и от свидетеля Л. -
настоящ управител на дружеството „Деф“, че дружеството е искало да се
снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка само за земята,
като е нямало претенции за собственост по отношение на процесния
колбасарски цех. Това, че дружеството е поискало от Агенцията по
кадастъра, във връзка с искането за снабдяването с акт за обстоятелствена
проверка за земята, да бъде извършено нанасяне и на сгради разположени
върху земята, също не установява владение от страна на това дружество върху
процесния имот. Че дружеството „Деф“ е нямало и няма изявено намерение за
своене по отношение на процесния колбасарски цех сочат и свидетелските
показания на настоящия управителят на дружеството - свидетелят Л. Отделно
от това, съдът взе предвид, че ответниците не разполагат с възможност да
установяват вещни права върху процесния цех в полза на трети лица, каквото
е дружеството „Деф“. Защитата им по делото, включваща възможността да
оборят твърденията на ищеца, че той е владял процесния имот в релевантния
период чрез трето лице - държател, предполага единствено установяване, че
друго лице е било фактически владелец на процесния имот в периода след
2008 год., в какъвто смисъл не са ангажирани никакви доказателства.
Недопустимо е обаче, ответниците като трети лица за дружеството „Деф“, да
установяват негови вещни права чрез негово намерение за своене на
процесната вещ, още повече, че такова намерение е отречено от настоящия
управител на дружеството и не е обективирано в други доказателства събрани
по делото, включително, тези ангажирани от ответниците.
Събраните по делото годни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност сочат, че са установени елементите по чл.45, вр. чл.49 от
ЗЗД - в резултат и в пряка връзка с виновно противоправно поведение на
първия ответник по разрушаване на част от процесния колбасарски цех през
м.07.2023 год., които действия са извършени от него по възлагане по смисъла
на чл.49 от ЗЗД от другите двама ответници, на ищеца, като собственик на
процесната сграда - колбасарски цех, са причинени имуществени вреди
19
представляващи паричния еквивалент на средствата, които са необходими за
нейното възстановяване. Видът и характерът на причинените вреди на
колбасарския цех, както и стойността на средствата, необходи за
възстановяването му се установяват от неоспореното, обективно и обосновано
заключение на вещото лице Ч., което съдът няма основание да не кредитира,
като сочат основателност на предявения иск за размера от 35 000 лв.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че съдът неправилно е
включил ДДС в размера на вредите, тъй като ДДС винаги се плаща от крайния
потребител, какъвто се явява ищецът по делото.
Предвид горното, като е стигнал до правни изводи за основателност и
доказаност на исковата претенция и е уважил предявеният иск, окръжният съд
е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия и в тежест на
въззивниците следва да бъдат възложени направените от въззиваемия пред
въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3050 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/27.06.2025 год. по гр.д.№ 300/2024
год. по описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Г. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „М. Р.к“, ул. „Б.“ №
*, В. К. Д. с ЕГН ********** и Д. Х. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.
Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет.*, да заплатят на Д. О. П. с ЕГН ********** от гр. К., ул.
„Х. Б.“ № * направени пред въззивния съд разноски в размер на 3050 лв. /три
хиляди и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
20
1._______________________
2._______________________
21