№ 394
гр. гр. ................, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ................, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440101204 по описа за 2023 година
, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Пред съда е представена молба от Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на
детето” гр. ................, в която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на
детето е направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Г. В.ов Д.,
с ЕГН ********** в семейство на Б. Й. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ................, жк.
„Победа“, бл. 4, вх. Е, ет.2, ап.6 за срок от една година или до промяна на обстоятелствата
наложили настаняването. Приложени са като писмени доказателства: Заверено копие на
Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-037 от 28.09.2023 г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане”, социален доклад; заверено копие на у-ние зараждане от 10.05.2016г. на
детето Г. В.ов Д.; заверено копие на решение № 271/30.09.2021 г. на РС- ................. В
молбата се твърди, че детето е родено от съжителството между Б. Н. Б., с ЕГН ********** и
В. Д. Б., с ЕГН **********. След раждането му разширеното семейство се стреми да развие
инстинкта на Б. Б. да идентифицира потребностите и нуждите на детето и да го обгрижва. В
този период В. Б. излежава присъда в Затвора в гр. Плевен „лишаване от свобода“.
Положените усилия не дават резултат и тъй като майката поставя в риск живота и здравето
на Г. е предприета по спешност мярка за закрила „настаняване в семейство на роднини и
близки“. С Решение № 266/07.11.2016 г. на ЧРС, в сила от 23.11.2016 г. детето Г. В.ов Д., с
ЕГН ********** е настанено в семейство на С. Г. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. ................, ж.к. „Победа“ бл. 8 вх.Д ет.7, ап. 95. Твърди се, че с Решение №
271/30.09.2021г. на ЧРС, влязло в сила считано от 04.11.2021 г. е предприета последваща
мярка за закрила спрямо малолетния за срок от една година, тъй като няма промяна в
1
обстоятелствата наложили настаняването на Г. в семейството на С. П.. Г-жа П. е сменила
местоживеенето си и сега живее в с. Слатина, общ. Карлово, обл. Пловдив и е в
невъзможност да полага грижи за малолетния Г.. Бабата по майчина линия Б. Й. Г., която и
до сега е оказвала подкрепа в задоволяването на потребностите на Г. е поела изцяло грижите
на детето. Писмено е декларирала своето съгласие да бъде настанено в семейството й с
декларация номер ЦГ/Д-ЕН –ЧБ/66-001/13.09.2023 г. Б. Б. и В. Б. не взимат участие в живота
на Г.. Основните родителски задължения са поети от бабата по майчина линия. Налице е
изградена емоционална връзка и Г. е обгрижен и спокоен. Иска се съдът да постанови
решение, с което на осн. чл. 28, във вр. чл. 30 и чл. 26 от ЗЗД да прекрати настаняването на
детето Г. В.ов Д., с ЕГН ********** в семейството на С. Г. П., с ЕГН ********** и настоящ
адрес с. Слатина, общ. Карлово, обл. Пловдив, ул. „8-ма“ 29 и го настани в семейството на Б.
Й. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. ................, жк. „Победа“, бл. 4, вх. Е, ет.2, ап.6 за срок от
една година или до промяна на обстоятелствата наложили настаняването.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр. ................ редовно призована в
съдебно заседание се представлява от социалния работник Камелия Велинова, която
поддържа молбата.
Районна прокуратура – редовно призована не се представлява и не взема становище.
Заинтересована страна Б. Й. Г. редовно призована в съдебно заседание се явява лично и
моли съда да уважи молбата.
Заинтересована страна С. Г. П. редовно призована не се явява.
Заинтересована страна Б. Н. Б. редовно призована в съдебно заседание не се явява лично и
не взема становище.
Заинтересована страна В. Д. Б. редовно призована в съдебно заседание не се явява лично
и не взема становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: От
приетите от съда писмени доказателства се установява, че Г. В.ов Д., с ЕГН ********** е
дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя му в семейството на
роднини и близки се отразява изключително благоприятно по отношение на неговото
психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало, в семейството на Б. Й. Г., с ЕГН
********** посещава детско заведение в гр. ................, тъй като Б. Г. се стреми да
социализира малолетния по най-добрия начин. Не проявява индикации за отклонения.
Видно от социалния доклад е, че от раждането на детето, непрекъсната помощ в
отглеждането му са оказвали бабата по майчина линия и прабабата. Майката не е в
състояние да определя и задоволява потребностите на детето, тя е била насочвана от
разширеното си семейство. Б. Г. и С. П. са се редували за да не остава сама Б. с детето, тъй
като са се страхували за малолетния. Въпреки усилията им майката да отглежда детето с
тяхна помощ майката не е в състояние да се с прави с обгрижването на детето, което е
причина за предприемане на мярка за закрила “настаняване в семейството на роднини и
близки“. С оглед задоволяване основните потребности на детето – режим на хранене
съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в него на
2
чувство за сигурност и спокойствие, Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
................ е приел, че настаняването в семейството на Б. Й. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.
................, жк. „Победа“, бл. 4, вх. Е, ет.2, ап.6 се явява най-подходящата мярка за
правилното обгрижване, израстване и отглеждане на малолетния Г. В.ов Д., с ЕГН
********** и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до
произнасяне на съда с решение. При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна: Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето,
приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството
ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за
закрила на детето, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че поведението на
родителите на малолетния Г. В.ов Д., с ЕГН ********** създават реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната
разпоредба на ЗЗДт. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига
целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо
здраве. В случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома на близки
и роднини, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред
желанията или интересите на родителите. В конкретния случай са налице предпоставките на
чл.25, ал.1 т.1 и т.2 ЗЗДт. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън
семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не полагат
грижи за него. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне
на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на
съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно
семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка
дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Съдът приема, че с
оглед законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на
настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на детето е една
година. Поради това съдът намира, че следва да настани малолетния Г. В.ов Д., с ЕГН
********** в семейството на Б. Й. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. ................, жк. „Победа“,
бл. 4, вх. Е, ет.2, ап.6 за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването. Искането за предоставяне на услугата, заместваща приемна грижа също е
основателно и следва да се уважи. Същото е основано на необходимост от нарочно
произнасяне на съда в тази посока по смисъла на чл. 20, ал.4, т.3 от ППЗЗД, съобразно
процесите на развитие на детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане.
3
Тъй като е налице постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел
бързина на регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от
неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да преминава през
съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на детето. С оглед на горното,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА НАСТАНЯВАНЕТО на Г. В.ов Д., с ЕГН ********** в семейство на С. Г.
П., с ЕГН **********.
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА "настаняване в семейство на роднини или близки" по
отношение на Г. В.ов Д., с ЕГН ********** и го НАСТАНЯВА в семейство на Б. Й. Г., с
ЕГН ********** и адрес гр. ................, жк. „Победа“, бл. 4, вх. Е, ет.2, ап.6 за срок от една
година от датата на постановяване на решението или до промяна на обстоятелствата,
наложили настаняването.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал.4 от Закона за
закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ................: _______________________
4