Решение по дело №241/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20227130700241
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    гр.Ловеч, 22.03.2024 година

 

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен  състав, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 241/2022 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013).

 

Административното дело е образувано по жалба на „Илко” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление в гр.Троян, ул.„Радецки” № 3Б, представлявано от управителя Ю.Г.Д., против Решение № 32-195231 от 14.06.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Русе.

            С решението е определена нова митническа стойност на стоката по МД № 19BG004205003797R1, регистрирана на 30.08.2019 г., като декларираната митническа стойност от 6 321,97 лева е била завишена на 16 348,48 лева. Съответно, с решението били коригирани елементи от данни „Задължения“, като основа за изчисляване на вземането, а именно : А00 – 16 348,48 лева, дължим размер: от 632,20 лева на 1 634,85 лева и В00 – 18 233,33 лв., дължим размер от 1 440,83 на 3 646,67 лева. Въз основа на така завишените стойности, в 10-дневен срок от получаване на решението, търговецът е бил задължен да заплати дължимите държавни вземания до размера на митническото задължение и ДДС, както следва: Мито – 1 002,65 лева и ДДС – 2 205,84 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, пар. 1, и пар. 2 от МКС Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.59, ал.2 от ЗДДС. В жалбата са изложени подробни доводи обосноваващи тезата на оспорващия за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните норми. Иска се отмяната му изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, включително и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява. Представлява се от адвокат М.И. ***, който поддържа жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на оспореното решение на директора на ТД Митница Русе. Акцентира, че от събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената експертиза се е установило, че административния орган не е имал никакво основание да променя митническите стойности. Счита, че не са били налице обстоятелства, които да налагат преизчисляване на дължимите мита и такси. Представя писмени бележки, в които подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доразвил изложените в жалбата аргументи. Позовал се е и цитирал практика на ВАС и СЕС.

В съдебно заседание ответникът - директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Я.Я., който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че с предоставената административна преписка са доказани всички фактически и правни елементи, които са довели до постановяване на решението, с което е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на процесното МПС и в този смисъл е издаден законосъобразен индивидуален административен акт, който моли да бъде потвърден изцяло. В даденият от съда срок е депозирал писмена защита, в която са посочени подробни доводи и съображения по същността на правния спор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждние и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

На 30.08.2019 г. „Илко" ЕООД, в качеството си на получател на стока е декларирал за режим „Допускане за свободно обръщение" пред Митнически пункт Пристанище Лом (BG004205) несъюзна стока, както следва : по МД с MRN № 19BG004205003797R1 - употребяван лек автомобил, марка Субару, модел XV Crosster, тип: бензин; брой места: 5, товароносимост 500, цвят: бордо; работен обем: 2000 куб.см; мощност: 150 HPSAE; Шаси JF2GPASC5FH245153, код по ТАРИК – **********, като декларираната митническа стойност е е в размер на 6 321,97 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 632,20 лева и ДДС – 1 440,83 лева.

Със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. /л.111 от делото/ на Директора на ТД Митница Русе е било наредено на длъжностни лица от ТД на Митница Русе да извършат проверка в рамките на последващ контрол на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84а, ал.1 от Закона за митниците и във връзка с поставянето на стоки под митнически режим за допускане за свободно обръщение, на „Илко” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Троян, ул.„Радецки” № 3Б, представлявано от управителя Ю.Г.Д.. Целта на проверката е била установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоките под митнически режим допускани за свободно обръщение, прилагане на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. Съгласно цитираната заповед, проверяван период бил от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 година. Срока на проверката бил два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като в срок от 14 дни след изтичането на срока за извършване на проверката е следвало да се изготви писмен констативен доклад.

Оспорващото дружество са били запознати със заповедта на 17.11.2021 г., в 11:00 часа, видно от приложената разписка /л.112/.

Със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. /л.110/ е бил удължен срока за извършване на проверка от два на четири месеца от датата на връчване на заповедта, с която заповед оспорващият е запознат на 18.02.2022 г., видно от известие за доставяне № ИД PS 3600 00AB2G T /л.110 - гръб/.

С искане за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки /лист 113 от делото/ във връзка с извършваната проверка съгласно Заповед за възлагане № ЗТД-4000-354/09.11,2021 г.(32-356482) на директора на Териториална дирекция Митница Русе, на основание чл. 84г, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците е изискано от жалбоподателя в срок до 09.12.2021 г. да представи следните документи и информация:

1. Митнически декларации за стоки на режим допускане за свободно обращение, декларирани за периода от 01.12.2018г. до 31.10.2021г.

2.         Всички документи, свързани с доставките по митническите декларации (износни митнически декларации от страната износител, фактури, опаковъчни листове, сертификати за произход, транспортни фактури, застрахователни полици, фактури за извършени спедиторски услуги и други документи, свързани с доставките).

3.         Номенклатура на доставчиците. Начин на договаряне с доставчиците на стоки от трети страни. Договори, оферти, заявки, поръчки, фактури, кредитни и дебитни известия послужили като основание за извършване на транспорт, застраховане, митническо агентиране, свързани с доставките на стоките по митническите декларации от трети страни. Приложете заверени копия и опишете начина на договаряне на доставките с контрагентите, с които няма писмени договорни отношения.

4.         Справка за спедиторите /превозвачи/ на стоките доставяни от трети страни. Справка за митническите представители, извършващи услуги при декларирането на стоките, вкл. издадени пълномощни и договорени финансови взаимоотношения.

5.         Справка за плащане по фактури за закупените и внесени стоки от трети страни, включваща доставчик, фактура; номер, дата, стойност, плащане: платежен документ, преведена сума, банка.

6.         Справка за проверявания период за извършените банкови преводи по контрагенти от трети страни с информация за сума на превода, вид валута, дата и основание за превода /номер на фактура/проформа фактура и др./.

7.         Има ли осъществена предходна митническа проверка по смисъла на чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84а, ал.1 от Закона за митниците.

8.         Последна данъчна проверка от компетентната данъчна дирекция на НАП - заверено копие.

9.         Притежавани разрешения за митническо складиране, активно усъвършенстване и/или разрешение за опростени процедури.

10.       Вписване в търговския регистър: фирмено дело, година, съдебна инстанция? Компетентна дирекция на НАП?

11.       Стопанска обвързаност. Деклариране на стопанска обвързаност с доставчиците по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) Ага952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

12.       Утвърден от ръководството на дружеството индивидуален сметкоплан.

13.       Оборотна ведомост за периода от 01.12.2018г. до 31.10.2021г.

14.       Използвана счетоводна политика от дружеството, използван счетоводен стандарт, извършени одити за проверявания период, вид на използваната счетоводна програма, собствено или външно счетоводство се използва.

15.       Опишете подробно счетоводното отразяване/начин на водене и записи по конкретни счетоводни сметки/ при доставка на стоки за трети страни, в т. ч. счетоводното отразяване на доставката, транспортните разходи и разходите за застраховки извършени във връзка с доставките. В случай на извършване на други разходи по доставките посочете счетоводното отразяване и за тях.

16.       Хронологични регистри /извлечения/ на счетоводните сметки/включващо и количествено изражение/ от: група 30 (материали, продукция, стоки), група 40(доставчици от трети страни, вкл. доставчици по аванси), група 50 (разплащателни сметки, вкл. в левове и във валута), група 60 (разходи за икономическа дейност, вкл. застраховки) за проверявания период, вкл. и други използвани сметки свързани с доставките на стоки от трети страни.

17.       Посочете как се образува цената на придобиване на стоките, допуснати за свободно обращение и какъв валутен курс използвате за отразяване на стоките в счетоводната отчетност.

18.       Посочете методът, който дружеството използва при изписване на стоките.

19.       Имало ли е или са в ход в момента процедури за възстановяване на надвнесени суми във връзка с вземания, чието начисляване и събиране е под контрола на митническите органи?

Искането е получено от жалбоподателя на 17.11.2021 г. видно от приложена разписка /лист 115 от делото/.

В указания срок е представено Обяснение /лист 116 от делото/ от Ю.Г.Д. – Управител на „ИЛКО“ ЕООД, като са представени изисканите документи и информация.

С възлагателно писмо рег. № 32-30999/28.01.2022 г. /л.74/ директорът на ТД Митница Русе е възложил на Р.П.И. - вещо лице от списъка на Окръжен съд гр.Видин, притежаващ лиценз за оценител № 6721 от 06.03.1998 г. на Агенцията по приватизация гр.София и Сертификат № 5/18.06.2005 г. за автоексперт оценител да извърши справедлива пазарна оценка на движими активи, а именно : употребявани моторни превозни средства, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ от „ИЛКО“ ЕООД, ЕИК:*********, които са включени в обхвата на проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. изменена със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. на ТД Митница Русе. Оценката е указано да се извърши по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност“ и „пазарни сравнения“, като докладът за пазарна оценка следва да съдържа информация дали в цената са включени дължимите данъци и налози за посочените моторни превозни средства – общо 80 броя автомобили.

С писмо с вх. № 32-47678/09.03.2022 г. /л.30/ приложено е изпратена изготвената експертна оценка от инж. Р.П.И.. В Приложение 1 на оценката, на позиция 18. експерта е определил по МД № 19BG004205003797R1 пазарната стойност на лекия автомобил Субару, модел XV Crosster с Шаси JF2GPASC5FH245153 на 21 880 лева. От тази стойност е била определена новата митническа стойност на автомобила в размер на 16 348,48 лева, като така определената митническа стойност е послужила за основа за изчисляване на следните дължими държавни вземания: Мито /10%/ - 1 634,85 лева и ДДС /20%/ - 3 646,67 лева, като в оспореното решение административния орган е отчел като погасени (заплатени при вноса на стоката) мито в размер на 632,20 лева и ДДС в размер на 1 440,83 лева.

В резултат на така извършената проверка по чл.84а от Закона за митниците, е бил изготвен Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) /л.75-97/. Докладът е бил получен от Юлиан Д. – управител на дружеството жалбоподател на 30.03.2022 г., видно от приложената разписка на гърба на л.98 от делото.

С писмо с рег. № 32-131472/20.04.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че на основание чл.26 от АПК, ТД Митници Русе към Агенция „Митници“ започва административно производство по оспорване и промяна на митническа стойност за стоките декларирани в митническите декларации посочени в писмото в това число и МД с MRN № 19BG004205003797R1, в съответствие с констатациите от извършената последваща проверка документирана в Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) на отдел „Последващ контрол“ към ТД Митница Русе. В писмото е посочено, че на основание чл.22, §6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на основание чл.8, §1 от Делегиран регламент на (ЕС) 2015/2446 на Комисията, жалбоподателят има право в тридесетдневен срок да изрази становище, като след изтичане на този срок ще бъде издадено решение на административния орган при спазване на разпоредбите на чл. 19б, ал.1 от Закона за митниците.

Видно от разписка на лист 98 /на гърба/ горепосоченото писмо е получено от жалбоподателя на 30.03.2022 година.

В указаният тридесетдневен срок е депозирано оспорване вх.№ 32-161429/18.05.2022 г. /лист 23 от делото/, в което жалбоподателя сочи, че доклада не отразява обективната действителност и изцяло го оспорва. Заявил е, че срещу дружеството е започнало производство без да е известно какво е то и въз основа на какви доказателства се основават изводите на административния орган. Изрично оспорва всяка различна митническа стойност от тази, която е декларирана с описаните декларации, като е посочил, че в тях правилно е отразена митническата стойност и не следва да бъде извършвана каквато и да е промяна. Изтъкнал е, че всяка една оценка на МПС и стоки ще бъде недостоверна, ако вещото лице не се е запознало с техническото състояние на МПС/стоката при пристигането му в Република България, като няма значение каква е продажната цена на МПС в България, а е важно стойността на която МПС е придобито и внесено в страната. Сочи, че без да има и каквито и да е доказателства за различна покупна цена на МПС или стока, митницата прави заключения, които са недостоверни.

На 14.06.2022 г. било издадено процесното Решение рег. № 32-195231 на Директора ТД Митница Русе /л.18-21/, с което във връзка с резултатите от изготвен писмен констативен доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. /рег.№ 32-97828/24.03.2022 г./ и конкретно митническа декларация (МД) с MRN номер 19BG004205003797R1, регистрирана на 30.08.2019 г., митническият орган на основание чл. 29, във вр. чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, във вр. чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, във вр. чл. 102 от МКС, във вр. чл. 140 от РИ, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал.1 от АПК е отказал приемането на декларираната митническа стойност на стоката по МД № 19BG004205003797R1, като е била определена нова митническа стойност на стоката по митническата декларация в размер на 16 348,48 лева. С посоченото решение търговецът е задължен в 10-дневен срок от получаване на решението, да заплати да заплати дължимите държавни вземания до размера на митническото задължение и ДДС, както следва: Мито – 1002,65 лева и ДДС – 2 205,84 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, пар. 1, и пар. 2 от МКС Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.59, ал.2 от ЗДДС, считано от датата на възникване на задължението 30.08.2019 г. до датата на уведомяването, както и да се начисли лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок по чл. 108, пар. 1 от МКС до датата на ефективното плащане.

Относно гореописаните факти и обстоятелства митническия орган е приел, че същите водят до обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС на превозните средства по цитираните МД. На основание чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Европейската Комисията /РИ/, декларираната митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност (чл.70 от MKC). Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от МКС. когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70 от МКС, тя се определя по реда на чл.74, параграф 2 от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

В оспореното решение е посочено също така, че са изследвани вторичните методи посочени в разпоредбата на чл.74, параграф 2 от МКС, като поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, митническия орган е приел като последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките прилагането на чл.74, параграф 3 от МКС, а именно : възлагане изготвяне на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице автоексперт.

Решението е било връчено на Ю.Г.Д. – законен представител на „Илко“ ЕООД - гр.Троян на 27.06.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне на л.22.

В хода на съдебното дирене беше допусната и реализирана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.И.. От изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещото лице заключение /л.1287-1296/ се установява, че лек автомобил марка Субару, модел XV Crosster е закупен за 3200 щатски долара, за което е издадена касова бележка (Sales Receipt) или още сметка за продажба (Bill of Sales) от дата 31.07.2019 година. Вещото лице е установило, че автомобилът е закупен на търг, поради което не се прави конкретно плащане за него, в което да се посочва номер на издадена сметка или стоката, за която се плаща, тъй като дружеството имало открит кредитен лимит, от който се погасявали сумите по закупените автомобили и който лимит периодично се възстановявал при изчерпването му. Така, по конкретно издадената сметка за автомобила Субару модел XV Crosster, цената за която е бил закупен е била разплатена с общ валутен превод от 17 900 щатски долара (извършен на 19.02.2020 г.), с клиентски номер 415881 от разплащателната сметка на дружеството в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Отразено е също така в заключението, че в счетоводството на дружеството е установена фактура № **********/20.09.2019 г., с която автомобилът е бил продаден за сумата от 9 120 лева, като дружеството е реализирало брутна печалба от 395,83 лева. Така реализираната продажба е била отразена в съответните счетоводни сметки – отговор на въпрос № 4 от експертизата. С оглед на тези данни вещото лице е изчислило митническата стойност на автомобила в размер на 6 321,97 лева, като в този стойност, освен покупната цена от 3200 щ.долара (левова равностойност от 6 518,18 лв.) е включил и платения транспорт в размер на 703,79 лева. Експерта е установил и безспорно доказания от писмените доказателства по делото факт, че дружеството е заплатило с платежно от 02.09.2019 г. с бенефициент МП Пристанище Лом мито в размер на 632,30 лева и ДДС в размер на 1 440,83 лева. В съдебно заседание вещото лице М.И. заявява, че всички доставки на името на „Илко“ ЕООД - гр.Троян са заведени аналитично в дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Заяви също, че в повечето случаи дружеството е плащало за няколко автомобила с едно платежно нареждане, но всички фактури са заведени в хронологичен ред по дати и така са осчетоводявани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прие следните правни изводи :

Видно от приложената по делото административна преписка, Решение № 32-195231/14.06.2022 г. на директора на ТД Митница Русе е връчено на Юлиан Д. - управител на „Илко“ ЕООД на 27.06.2022 г. с известие за доставяне ИД PS 7001 003LJ0 W /л.22 от делото/, а жалбата срещу него е подадена чрез ТД Митница Русе на 08.07.2022 г., видно от пощенското клеймо върху плика на лист 12 от делото.

Обжалваният акт е издаден от директор на Териториална дирекция "Митница Русе" към Агенция "Митници", който притежава качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване на обжалваното решение - 28.04.2022 г., същият спада към митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. В този смисъл, в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия текст, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.

С оспореното решение са извършени промени на обстоятелства в митническа декларация, във връзка с последваща проверка, от което са възникнали задължения за дружеството жалбоподател и е определен размера на възникнало митническо и данъчно задължение. Тъй като съгласно нормата на чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то при това положение актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.     

          Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество предвид наведените оплаквания, в съвкупност със събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения :

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК на обжалвания административен акт, относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в  чл.146 от АПК.  

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Настоящия съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение извън срока за издаване на актовете, който срок, дефиниран в разпоредбата на чл.19б, ал.1 от ЗМ (чл.22, §2 от Регламент № 952/2013 г.) е приет за неприложим за решения, които се вземат без предварително заявление.

При издаването на оспореното решение е допуснато обаче, нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.

Съгласно константната съдебна практика, митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на автомобила по митническата декларация.

Видно е, че органът без да оспорва автентичността на представените фактури, доказващи придобиването на процесния автомобил от жалбоподателя, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същия.

Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в редица решения, напр. Решение № 9350 от 13.07.2020 г. по адм.д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 07.10.2019 г. по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о. и др., в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Основателните съмнения, съгласно решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. От друга страна, практиката на СЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани - така напр. Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т.52.

В случая не е посочена основателна причина за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността ѝ. Същата е представена към административната преписка и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил, вида и техническите характеристики на същия, цената на придобиване, както и че същата е заплатена, размерът на разходите, формиращи стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.

Съгласно разоредбата на чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година, за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно : чл.70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. В конкретният случай в оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ и защо е приложен следващият резервен метод по чл.74, § 3 от МКС, а именно : възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице – автоексперт оценител. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. В този смисъл следва да се посочи Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм.д. № 11027/2021 г. на ВАС.

Безспорно, както се посочи по-горе, митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Регламентираните методи са в отношение на субсидиарност, т.е. когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Съдът намира, че в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл.74, § 3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Такава оценка е извършена от оценителя инж. Р.П.И., като е изготвена по методите „сравними неконтролирани цени“ и „пазарни цени“. За да се приложи първият от тези два метода е необходимо нито едно от различията между сравняваните сделки и между лицата, участващи в тях, да не би могло да повлияе съществено върху цената  при пазарни условия, или да могат да се извършат достатъчно точни корекции за елиминиране на съществени последствия върху цената от тези различия. В конкретният случай обаче не е ясно дали условията за приложение на посочения метод са били изпълнени.

Назначеният автоексперт оценител инж. Р.П.И., на който е възложено от Директора на ТД Митница Русе да изготви пазарна оценка на движими активи – употребявани МПС от внос, е оценил общо 80 броя МПС, включително и лекия автомобил марка Субару, модел XV Crosster /под № 18 в Приложение № 1 – л.42/. Оценил го е според неговото функционално техническо и технологично състояние, използвайки два метода за оценка: Метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и Метод на пазарните цени, без обаче да е извършил оглед на конкретния автомобил и да установи неговата пазарна стойност съобразно действителното му състояние. В Приложение 1 към Експертната оценка, инж. Румен Илиев е посочил каква пазарна стойност определя за лекия автомобил, съобразявайки ценовия диапазон на идентични автомобили в сайтовете за продажба на употребявани автомобили www.mobile.bg и www.auto.bg към датата на оценката 30.08.2019 г. за автомобила марка „Субару“. Посочил е, че в пазарната оценка са включени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането им и ДДС. Експерта е посочил, че за определяне на пазарната стойност на автомобилите е използвал формула по Наредба № 24, която включва три параметри – цена в ново състояние, коефициент на остатъчна стойност от стойността му в ново състояние, след експлоатация 4 години и коефициент на продаваемост. В частност, за лекия автомобил марка Субару, модел XV Crosster експертът е отразил, че същия е в движение, но от изчисленията му не става ясно съобразено ли е това обстоятелство и по какъв начин при определяне пазарната цена на автомобила. Съдът счита, че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в България. Оспорващият „Илко“ ЕООД - гр.Троян се занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и внася в Република България с цел реализиране на печалба от тази дейност. В този смисъл, нелогично е дружеството да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за продажба в България. В този случай не може да се очаква да реализира някаква печалба от дейността и е без смисъл въобще участието на търг за закупуване на автомобил и реализирането на разходи за транспортирането на този закупен автомобил от САЩ до Република България. Следва да се отбележи и че всички автомобили, които експерта Румен Илиев е оценил, включително и този по МД № MRN 19BG004205003797R1, са закупени от „Илко“ ЕООД чрез търг, който е публичен, с достъп до множество клиенти и цената, на която е закупен автомобила е най-високата цена, предложена на този публичен търг. В тази връзка, вещото лице М.И. сочи в заключението си, както и заявява и в съдебно заседание, че фактурата съответства на стойността по митническа декларация, няма разминаване в стойностите и всички доставки на името на „Илко“ ЕООД - гр.Троян са заведени аналитично в счетоводството на дружеството по дати, като към фактурата са добавени митата и транспортните разходи. След извършените проверки и след запознаване със счетоводните документи в дружеството, вещото лице И. е достигнала до извода, че е налице съответствие между платена цена и декларирана стойност и че закупеният актив е осчетоводен по счетоводните сметки и регистри на дружеството. Отразила е и факта, че автомобилът е бил продаден и то с минимална печалба, с оглед стойността на която е бил закупен и транспортиран до България. 

Нормална търговска практика при подобен вид продажби е спечелилият търга купувач да е дал най-високата цена и това именно е реалната пазарна цена на автомобила. Поради това и настоящият състав счита, че не може да се изготви правилна оценка на конкретен автомобил, без да има яснота относно конкретното му техническо състояние, както и след извършен непосредствен оглед.

Предвид изложеното съдът счита, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установи справедливата стойност на внесената стока, вследствие на което е нарушен материалния закон и постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт възникнали задължения за мито и ДДС.

При този изход на правния спор и с оглед направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, то на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващия направените и доказани разноски в общ размер от 850 лева, от които 400 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 10955 от 02.11.2022 г./л.139/, 400 лева разноски за съдебно икономическата експертиза и внесена държавна такса в размер на 50,00 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.2-ро и  чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, втори съдебен състав

 

Р   Е   Ш   И :         

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ИЛКО“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Троян, област Ловеч, ул.„Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д., Решение рег. № 32-195231/14.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе при Агенция “Митници“, да заплати на „Илко“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Троян, област Ловеч, ул.„Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д., направените по делото разноски в общ размер от 850 /осемстотин и петдесет/ лева.

 

Решението може да се обжалва чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :