Решение по дело №3855/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 661
Дата: 26 март 2025 г. (в сила от 29 април 2025 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20242120103855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Бургас, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120103855 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1987/01.10.2024 г., постановено по гр. д.
№3855/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, е допуснато извършване на
съдебна делба между съделителите И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, у*** и Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ** общ. Бургас, на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (СОС) с кадастрален
идентификатор (КИД) 07079.607.70.1.33 по КККР на гр.Бургас, одобрени със
Заповед РД 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
последно изменение в КККР, засягащо СОС от 04.02.2022г., адрес на имота:
***, като СОС се намира на етаж 9 в сграда с КИД 07079.607.70.1,
предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е
разположена в поземлен имот (ПИ) с КИД 07079.607.70, с предназначение на
СОС: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа
площ 59,44 кв.м., ВЕДНО с прилежащото Избено помещение с площ от 3.93
кв.м. и съответстващите 1.809% ид.ч. от правото на строеж в терена и от
общите части на сградата, нИ. 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 07079.607.70.1.32, под обекта 07079.607.70.1.29, над
обекта 07079.607.70.1.37, който имот съгласно приложения нотариален акт
съставлява ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Бургас в *** което е обозначено като
апартамент под №34, с площ от 59,44 кв.м., състоящо се от спалня, дневна,
кухня, баня-WC, коридор, при граници и съседи за него: изток- ап. на сем. В.
запад- външен зид, север - стълбище, юг – външен зид, отгоре -
1
държ.апартамент и отдолу - ап. на сем. Н., ВЕДНО с принадлежащото му
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с полезна площ 3,98 кв.м., при граници и съседи на
избеното помещение: изток - държ.избено помещение, запад - стълбище,
север - държ.избено помещение и юг - избено помещение на сем. А. както и
1,809 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,809 % ид.ч. от правото на
строеж върху терена, на осн. чл.34 от ЗС, във вр. с чл.69 от ЗН, при следните
права в съсобствеността: 5/6 идеални части за И. Г. Б., ЕГН **********; 1/6
идеална част за Г. Г. Б., ЕГН **********.
С протоколно определение от 14.01.2025 г. са приети за претенциите на
ищеца И. Г. Б. срещу ответника Г. Г. Б., както следва: за извършени
необходими и полезни разноски за периода 2024 г. – 2025 г., в процесния
недвижим имот, подробно индивидуализирани в молба вх. №8414/25.02.2025
г. по описа на Районен съд Бургас /л.143/ в общ размер на 17 922, 00 лева.
С протоколно определение от 14.01.2025 г. са приети за претенциите на
Г. Г. Б. срещу И. Г. Б., както следва: за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на припадащата се на ищеца 1/6 ид.част от имота за периода
14.05.2024 г. до датата на изготвяне на заключението на вещото лице по
допусната съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150 лева месечно,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до влизане
в сила на решението по първата фаза на делбата, тоест 01.04.2023 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ
се установява, че допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор
07079.607.70.1.33 е неподеляем.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че стойността на
направените полезни разноски и подобрения в имота. От заключението по
същата се установява, че стойността на извършените ремонтни дейности е
16830 лв., като същата е заплатена от страна на съделителя И. Б., съобразно
представените по делото доказателства. Вещото лице е уточнило, че стойност
на извършените СМР по договор съгласно представени разписки е в размер на
13 000 лв. Допълнително извършени били монтаж входна врата на стойност
1583, 33 лв. и монтаж интернет и видеаизвестяване на стойност 2246, 66 лв.
Вещото лице счита, че необходими СМР били всички по договора, а полезни
били разходите за видеонаблюдение. Пазарната стойност на имота към
декември 2023 г. възлизала на 182 700 лв., а към датата на изготвяне на
експертизата същата е в размер на 209 500 лв.
По делото е прието заключение по съдебно – икономическа експертиза,
съгласно което месечната наемна цена на делбения имот е в размер на 753 лв.,
като за Г. Г. Б. се пада 1/6 или в размер на 125, 50 лв. като част от месечната
наемна цена.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обосновани, и
компетентно изготвени.
2
По делото е представена нотариална покана, изпратена от Г. Г. Б. до И. Г.
Б., с която същият кани И. Б. да заплаща част от месечната наемна цена за
имота в размер на 150 лв. месечно, като е посочил банкова сметка за това.
Нотариалната покана е получена от И. Г. Б. на 14.05.2024 г.
По делото е приета частна техническа експертиза, която описва
състоянието на процесния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (СОС) с
кадастрален идентификатор (КИД) 07079.607.70.1.33 по КККР на гр.Бургас
към януари 2024 г.
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №131, том I, рег. №1029, дело №103 от 2001 г. на нотариус
Милена Илчева, с който Л.С.Д и Д.Г.Д продават на К.В. Б.а жилище, находящо
се в гр. Бургас, **, което било обозначено като апартамент под №34 с площ от
59, 44 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с полезна площ от 3,
93 кв.м., както и 1, 809 % идеални части от общите части на сградата и същия
процент идеални части от правото на строеж върху терена.
Представен е нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка №1697, том IX, дело №1469/2023 г. от 21.12.2023 г., по
силата на който К.В. Б.а прехвърля на сина си И. Г. Б. собствените си 4/6
идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.70.1.33 по КККР на гр. Бургас, който е и процесният самостоятелен
обект, срещу задължение на приобретателя да гледа и издържа родителя си
Кръстина Б.а.
По делото е разпитан един свидетел.
От показанията на свидетеля Д.М. без родство и дела със страните, се
установява, че Г. Б. живял от 2001 г. до 2016 г. в жилище, находящо се в кв. **
– етажен блок. Ходил в този апартамент. Апартаментът бил в добро състояние.
От 2016 г. не живее там, като имал проблем с майка си и затова не живял там.
Г. Б. не посещавал апартамента от 2016 г., като брат му имал идеални части от
въпросния имот.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По способа за извършване на делбата:
До делба е допуснат САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (СОС) с
кадастрален идентификатор (КИД) 07079.607.70.1.33 по КККР на гр.Бургас,
одобрени със Заповед РД 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с последно изменение в КККР, засягащо СОС от 04.02.2022г., адрес на
имота: ***, като СОС се намира на етаж 9 в сграда с КИД 07079.607.70.1,
предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е
разположена в поземлен имот (ПИ) с КИД 07079.607.70, с предназначение на
СОС: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа
площ 59,44 кв.м., ВЕДНО с прилежащото Избено помещение с площ от 3.93
кв.м. и съответстващите 1.809% ид.ч. от правото на строеж в терена и от
общите части на сградата, нИ. 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 07079.607.70.1.32, под обекта 07079.607.70.1.29, над
3
обекта 07079.607.70.1.37, който имот съгласно приложения нотариален акт
съставлява ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Бургас в *** което е обозначено като
апартамент под №34, с площ от 59,44 кв.м., състоящо се от спалня, дневна,
кухня, баня-WC, коридор, при граници и съседи за него: изток- ап. на сем. В.
запад- външен зид, север - стълбище, юг – външен зид, отгоре -
държ.апартамент и отдолу - ап. на сем. Н., ВЕДНО с принадлежащото му
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с полезна площ 3,98 кв.м., при граници и съседи на
избеното помещение: изток - държ.избено помещение, запад - стълбище,
север - държ.избено помещение и юг - избено помещение на сем. А. както и
1,809 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,809 % ид.ч. от правото на
строеж върху терена, за който имот вещото лице дава становище, че е
неподеляем.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето
нажребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а
когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С цел определяне на способа, от значение е обстоятелството на първо
място дали допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми. По
отношение на първия, същият е неподеляем, което се установява от приетата
по делото експертиза, която съдът кредитира.
По изложените съображения, съдът приема, че допуснатият до делба
имот е неподеляем. Това следва да бъде взето предвид при определяне на
конкретния способ за извършване на делбата, като се постанови изнасяне на
публична продан на процесния имот на основание чл.348 от ГПК.
По отношение на претенцията по сметки от ищеца И. Г. Б. срещу
ответника Г. Г. Б.:
Посочената претенция по сметките е оставяна без движение, след като
на съделитя, който я прави, са давани указания, които неуспешно не бяха
отстранени в съдебно заседание. С оглед на което и посочената претенция е
оставена без движение, като с молба с вх.№8414 от 25.02.2025 г., съдът
приема, че нередовностите са отстранени, като именно в посочената молба са
посочени всички твърдени за извършени ремонтни дейности, тяхната
стойност и период на извършване. Именно въз основа на посоченото, съдът
намира, че претенцията е за сборът от стойностите, посочени в молбата, тоест
претендират се общо сумата от 17 922 лв., която е сборът от сумите,
претендирани за всяка от описаните в цитираната молба дейности и разноски.
Основни спорни въпроси са това какви са дейностите, които са
4
извършени в процесния имот, каква е тяхната стойност, както и дали същите
представляват необходими разноски или подобрения.
На първо място следва да се отбележи, че съдът приема, че описаните в
молба с вх.№8414 от 25.02.2025 г. дейности са извършени, като това се
установява от приетата по делото съдебно – техническа експертиза. В
допълнение по делото са представени писмени доказателства, включително
частни технически експертизи, които съдът приема като писмени
доказателства, така и платежни документи и фактури, които са в подкрепа на
констатациите на вещото лице по отоншение на описаните в заключението
дейности, които са извършени в имота. Съдът приема, че заплатените от
съделителя Б. дейности са в рамките на пазарните стойности, поради което и
следва същите да се приемат за такива. В тази насока е и заключението на
вещото лице.
По отношение на въпроса дали същите са необходими разноски или
подобрения, съдът намира, че не е обвързан от посочената от съдилетиля
правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска
/ Така Решение № 129 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 72/2010 г., I г. о.,
ГК/. От това следва, че съдът трябва да прецени в конкретния случай дали
исканията представляват необходими разноски или подобрения, независимо от
твърденията на страните и съобразно установеното по делото. Съдебната
практика приема, че необходимите разноски са свързани с наложителността за
запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване същият би
погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването
им се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или
погиването на имота. Без значение е дали тази наложителност е възникнала от
събитие или от нормалното употребление на имота. Подобренията от своя
страна са такива нововъведения, които изменят вещта, и които не са били
необходими за запазването и съхраняването й /Така и ППВС 6/1974 г., както и
в ТР № 85/1968 на ВКС, също така Решение № 163 от 25.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5969/2007 г., I г. о., ГК, Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1157/2014 г., II г. о., ГК и др./.
Приема се, че необходимите разноски, извършени от добросъвестен или
приравнен на него недобросъвестен владелец, се присъждат на основание чл.
72, ал. 2 ЗС; ако са направени от съсобственик в общия имот – по чл. 30, ал. 3
ЗС, а ако са от държател в чужд имот – по чл. 59 ЗЗД. Подобренията се
присъждат на основание чл. 72-чл. 74 ЗС, ако са извършени от владелец или от
съсобственик, който владее не само своите, но и идеалните части на другите
съсобственици. Ако са направени от съсобственик, който държи, а не владее
чуждите идеални части от общия имот - по чл. 30, ал. 3 ЗС, ако има съгласие на
останалите съсобственици; по чл. 61, ал. 1 ЗЗД – ако не е имало съгласие, и по
чл. 59 ЗЗД, когато е имало протИ.поставяне на останалите съсобственици.
При необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се
присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на
съсобственика. При подобренията се присъжда увеличената стойност на
5
вещта, ако вещта се владее на правно основание, или по-малката стойност
между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните
средства при обикновено владение. В практиката на ВС и ВКС се приема
също, че когато съсобственик извърши подобрения в общия имот без
съгласието, но и без протИ.поставянето на останалите съсобственици и без
този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята
идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията по повод на подобренията се уреждат по правилата на чл. 61 ЗЗД,
като се присъжда по-малката сума между стойността на направените разходи
и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
По-малката сума между полезните разноски и увеличената стойност на имота
се присъжда и в случаите, при които искът за подобрения се квалифицира по
чл. 59 ЗЗД, например когато подобренията са извършени от държател в чужд
имот или от съсобственик, извършил подобренията при изричното
протИ.поставяне на останалите съсобственици /Така и Решение No 50164 от
18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о., ГК, Решение № 487 от
30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о., Решение № 532 от
17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, първо г. о., Решение № 339 от
10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС и др./.
Също така се приема, че с оглед преценка на горните критерии, когато се
касае до недвижимо имущество, следва да се установи неговото състояние
преди извършване на СМР, като така може да се прецени дали дадени
разноски са необходими или полезни. В зависимост от установените по делото
конкретни факти едни и същи разноски в една част могат да бъдат обезщетени
при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС, като необходими /довели до възстановяване
или запазване на вещта без да увеличават стойността й/, в друга част, като
подобрения /довели до увеличаване стойността на вещта/, а трета част да не се
обезщетят като луксозни /защото са увеличили стойността на вещта над
пазарната/ - Така Решение № 113/19.10.2023 г. по гр.д. № 3575/2022 г., II ГО на
ВКС.
В конкретния случай съдът приема, че извършените от съделителя И. Г.
Б. разноски са подобрения на недвижимия имот. Преценката за това се прави
въз основа на частната техническа експертиза, находяща се на л.62 и сл. от
делото, както и от съпоставката и с другата, приложена по делото частна
техническа експертиза и приетата по делото съдебно – техническа експертиза.
От посочените доказателства би могло да се проследи състоянието на имота,
включително преди извършване на ремонтните дейности. От представения
към заключението снимков материал се установява, че имотът е бил годен за
обитаване, като в подкрепа на същото становища са и показанията на
разпитания по делото свидетел. Следва да се посочи, че заключението на
вещото лице, още повече това по изготвена частна експертиза, не ангажира
съдът що се касае до правна квалификация, какъвто е и въпросът по
отношение на извършените ремонтни дейности. Дори и да се приеме, че
имотът е бил във влошено състояние, по делото не се установява същото да е
6
влошено в такава степен, че да не може да се ползва по предназначение. Не се
установява нуждата от извършване на ремонтните дейности за запазване
съществуването на имота или, че без тяхното извършване същият би погинал
или състоянието му би се влошило съществено.
Напротив, установява се, че в имота се е живяло до един сравнително не
много отдавъшен период. Тези изводи съдът прави както от показанията на
разпитания по делото свидетел, така и от описанието на имота, съдържащо се
в рамките на приложената частна експертиза и съдържащия се в същата
снимков материал.
Следва да се посочи, че за да подлежат на обезщетяване дадени
ремонтни дейности като подобрения, същите следва да са извършени по такъв
начин, че да е налице трайно прикрепване към имота, без да е налице
възможност подобренията да се отделят от имота без неговото съществено
повреждане. По делото липсват представени доказателства за това какво
представлява т.н. „климатизация“, за която се претендират разходи в размер на
1300 лв., като не се установява извършването на такава и от приетата по
делото съдебно – техническа експертиза. Отделно, съдът намира, че в случай
че се касае до монтаж на климатици, то същите биха могли да се отделят от
вещта без нейното съществено повреждане, поради което и принципно не
подлежат на присъждане.
По отношение на претенцията за присъждане на стойността за
окабеляване за интернет, видеонаблюдение и видеоизвестяване и монтаж на
камери на стойност 2247 лв., съдът отново намира, че описаните подобрения
биха могли да се отделят от вещта без нейното съществено повреждане,
поради което и принципно не подлежат на присъждане.
Следва да се уточни, че съдът прави преценката, като съобрази, че
стойността на имота без подобренията е в размер на 182 700 лв., а след
тяхното извършване е в размер на 209 500 лв., тоест увеличената стойност на
имота е в размер на 26 800 лв., а от друга страна стойността на самите
подобрения е в размер на 14 375 лв., както се посочи. При това положение и
съобразно установената съдебна практика, подлежи на присъждане именно
последно посочената по – малка стойност.
По изложените съображения, съдът приема, че за останалата стойност,
която е в размер на 14 375 лв., подобренията следва да бъдат присъдени в
полза на съделителя И. Б., като насрещната страна следва да ги заплати до
размера на притежаваната от него идеална част, тоест 1/6 от сумата или
съответно сумата в размер на 2395, 83 лв.
По отношение на претенцията от ищеца Г. Г. Б. срещу И. Г. Б. с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
По този иск ищец трябва да докаже: 1) че имотът е съсобствен с ответника, 2)
че е отправил писмена покана, 3) че ответникът ползва имота или ползва
7
площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и 4)
ползата, която е пропуснал след поканата.
Понятието „лично ползване“ съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС и утвърдената съдебна практика, следва да се разбира като всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове, така Тълкувателно Решение №
7/2.11.2012г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС.
Както се посочи и по – горе в настоящото, страните по делото са
съсобственици, тоест налице е първата предпоставка. Установява се и, че
ответникът ползва имота лично, като по този начин препятства другия
съделител да ползва имота, поради което е налице и тази предпоставка за
уважаване на искането. Съдът прави това заключение от показанията на
разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като последователни,
логични и непротИ.речиви. Твърденията в тази насока не са и оспорени от
насрещната страна.
Следващата материална предпоставка за уважаване на това искане е
отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата
може да бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с
исковата молба или в хода на висящото производство, най-късно в първото
заседание от втората фаза на делбата. От деня на писменото поискване текат и
законни лихви върху дължимата сума. Към претенцията, отправена в първото
съдебно заседание в рамките на втората фаза на делбеното производство, е
приложена нотариална покана, която е получена от съделителя И. Б. на
14.05.2024 г., тоест от този момент се приема, че е налице основание за
претендиране на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.
От друга страна следва да се съобрази и прецизира крайния момент, до
който може да се претендира обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Съдебната
практика приема, че ответникът дължи обезщетение за периода от датата на
получаване на покана, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на
предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на
чл. 346 ГПК /Така Решение № 294 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2654/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 99 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
83/2016 г., I г. о., ГК и др./. Приема се, че след датата на предявяване на иска
по чл.31, ал.2 от ЗС /в конкретния случай – отправяне на претенцията по
чл.346 от ГПК/ не може да се иска такова обезщетение, поне не и в рамките на
настоящото производство. Принципът е, че не може да се присъжда
обезщетение за период след датата на предявяване на иска. Именно поради
това е налице възможност съделителят да поиска постановяване на
привременни мерки на осн. чл.343 от ГПК. В противен случай, същият би
могъл да претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота в
рамките на друг процес.
По изложените съображения, съдът приема направената претенция с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за доказана за периода от 14.05.2024 г.
8
/датата на получаване на поканата/ до 13.01.2025 г.
Размерът на претенцията е доказан, като видно от приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, пазарния наем за описания имот възлиза на
753 лв., като съобразно идеалните части, притежавани от ищеца, направил и
тази претенция по сметките, на същият се дължи месечно обезщетение в
размер на 125, 50 лв., като това е и размерът, до който претенцията се явява
основателна. Тоест за целия заявен период от момента на получаване на
поканата - 14.05.2024 г., до момента на отправяне на претенцията по сметките
– 13.01.2025 г., дължимото обезщетение е в размер на 1004 лв., като за
периодът от 14.01.2025 г. до 07.02.2025 г. /датата на изготвяне на съдебно –
икономическата експертиза/, претенцията се явява недопустима и като такава
следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото се претендират по 150 лв.
месечно, а претенцията е доказана до размера от 125, 50 лв., то следва да се
формулира отхвърлителен диспозитив за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от по 150 лв. всеки месец или за сумата над 1004 лв.
до 1200 лв.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения
имот, но не по-малко от 50 лева, както следва: И. Г. Б. – 6983, 33 лева, и Г. Г. Б.
– 1396, 67 лева. Следва И. Г. Б. да бъде осъден да заплати държавна такса за
отхвърлената претенция по сметки за заплащане на подобрения на имота
срещу Г. Г. Б. в размер на 4 % от стойността на претенцията в размер на или
сумата в размер на 621, 05 лева. Претенцията, която същият е предявил е в
размер на общо 17 922 лв., видно от молба с вх. №8414/25.02.2025 г., като
уважената част от тази претенция е в размер на 2395, 83 лв. Именно на тази
база е направено изчислението на дължимата от И. Б. държавна такса, тоест 4
% от отхвърлената част в размер на 15 526, 17 лв. Доколкото се уважава и
неговата претенция за сумата от 2395, 83 лв., то насрещната страна - Г. Г. Б.
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 % от уважената
част от стойността на претенцията в размер на 2395, 83 лева, или сумата в
размер на 95, 83 лева. Доколкото се уважава и претенцията по сметки на Г. Г.
Б. за лишаване от ползването на имота против И. Г. Б., последният следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 % от уважената част от
стойността на претенцията в размер на 1004 лева, или сумата в размер на 50
лева. За частта, с която е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер, Г. Г. Б. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4
% от отхвърлената част от стойността на претенцията в размер на 196 лева,
или сумата в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
9
публична продан допуснатия до съдебна делба имота, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (СОС) с кадастрален
идентификатор (КИД) 07079.607.70.1.33 по КККР на гр.Бургас, одобрени със
Заповед РД 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
последно изменение в КККР, засягащо СОС от 04.02.2022г., адрес на имота:
***, като СОС се намира на етаж 9 в сграда с КИД 07079.607.70.1,
предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е
разположена в поземлен имот (ПИ) с КИД 07079.607.70, с предназначение на
СОС: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа
площ 59,44 кв.м., ВЕДНО с прилежащото Избено помещение с площ от 3.93
кв.м. и съответстващите 1.809% ид.ч. от правото на строеж в терена и от
общите части на сградата, нИ. 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 07079.607.70.1.32, под обекта 07079.607.70.1.29, над
обекта 07079.607.70.1.37, който имот съгласно приложения нотариален акт
съставлява ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Бургас в *** което е обозначено като
апартамент под №34, с площ от 59,44 кв.м., състоящо се от спалня, дневна,
кухня, баня-WC, коридор, при граници и съседи за него: изток- ап. на сем. В.
запад- външен зид, север - стълбище, юг – външен зид, отгоре -
държ.апартамент и отдолу - ап. на сем. Н., ВЕДНО с принадлежащото му
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с полезна площ 3,98 кв.м., при граници и съседи на
избеното помещение: изток - държ.избено помещение, запад - стълбище,
север - държ.избено помещение и юг - избено помещение на сем. А. както и
1,809 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,809 % ид.ч. от правото на
строеж върху терена, с пазарна стойност от 209 500 лв., като получената от
проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените
им права в имота, както следва: 5/6 ид. част за И. Г. Б., ЕГН **********, и 1/6
ид. част за Г. Г. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ** общ. Бургас, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, у*** сумата от
2395, 83 лв. /две хиляди триста деветдесет и пет лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща приспадащата му се част, равняваща се на 1/6 ид.
ч. от стойността на извършени от ищеца подобрения в имота в периода от
месец 13.02.2024 г. до 20.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
2395, 83 лв. до пълния му предявен размер от 17 922 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.31, ал.2 от ЗС И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, у*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ** общ.
Бургас, сумата в размер на 1004, 00 /хиляда и четири/ лева , представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищеца 1/6 ид.
част от имота за периода 14.05.2024 г. – 13.01.2025 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 1200
/хиляда и двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията, направена от Г. Г. Б. с
10
ЕГН **********, с адрес ** общ. Бургас за осъждане на И. Г. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, у*** да му заплати обезщетение за лишаване
от ползването на припадащата се на ищеца 1/6 ид. част от имота за периода
14.01.2025 г. до 07.02.2025 г. г., като НЕДОПУСТИМА, поради което
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, у*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 6983, 33 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
** общ. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1396, 67 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, у*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 621, 05 лева,
представляваща 4 % върху отхвърлената част от иска за извършени от него
необходими разноски и подобрения.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
** общ. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 95, 83 лева,
представляваща 4 % върху стойността на уважената част от иска за извършени
от И. Б. необходими разноски и подобрения.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, у*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50 лева,
представляваща 4 % върху уважената част от иска с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес
** общ. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50 лева,
представляваща 4 % върху отхвърлената част от иска с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

11